Отиди на страница:
 |
Шантавото си е шантаво, аферим  И тъй като е дЪрт софист, днес във форумО чЕкаме да се разкритикува, опровергае, разобличи, самонатакова и размартапляцка, хлъц! |
| Направо си е дърта сОфражетка - въртя-сука, докара темата до Темата... Аз пък, обаче, да бях на мястото на директора Беремски, такъв съдебен иск щях да прасна на малолитражката заради името на "банката", че свитки щяха да им излезнат...и от очите, вкл. Но не съм. * Dude, Kill Bill vl.II due out in Feb.2004! |
| Странна днес ми се струва Шант Зализе.. позализана.. понатъманена.. липсва й рошавост.. иначе си е същата улица.. |
| Буш-муш и хи-хи-хи. Възмутително! Това ли е темата на днешното сексплоататорско време. Нима оня Клинтор, дето достигаше до възбуждение при вида на всяка пура, беше по-малко муш? Свирили му на хармоника люлинска дори, четох някъде. Вероятно са му я дарили, когато беше у нас. Нали много обичаме да се подмазваме. Три дни, спомням си, тогава минерална вода не можех да налея - всичко бяха блокирали, затова и ми беше паднало нивото на флуора. А какъв флуорентинец само бях преди това! Нямах нужда от полови симулантки. Само пащърнак закусвах. С три филии ръчен и мармалад от шипки. Цял ден после вършеех из цеха за заготовки. Като змей-загорянин бях. Те и Змея ми викаха булките в комбината даже. И сега да питате ще се сетят. Ако не ги е пипнала склерозата вече, щото много течност изтече оттогава. |
Отново не е лош Шантавият, пък гледам, че вече ги е засилил като чикагска конвейрна линия... Чакайте сега да се появи Сибила, да видите каква аПОЛогетика ще настане  |
| А, чакате ли ме, чакате меееее, знам аз. Апологетика, а? Има нещо пресилено в това определение, другарю Форца. Другарят Перемянов ще ти каже. Той освен всичко друго е и много добър стилист и с усет за значението на употребата на точно една дума, вместо друга. То е огромно. Нали другарю Перемянов? И не се разсейвайте с тези пури, подобни еротически символи. Не ви отива на бригадирската младост, некак си. Как е Вашата толубма? А Вашите романтични морени? Една нощ ги сънувах. Буш-муш ли? Направо се позачервих. |
| Скандално е, че вече няколко седмици на страниците на вестник "Сега" се допуска името на мосю Шатобриан да бъде използвано за смешки. Смешки, лишени от присъщата ни френска изисканост и шарм, от европейско намигване и евроатлантическа добронамереност. Предлагат ни се груби, профанни, цинични образи и словогаври. Някакъв тъмен балкански субект, който няма куража да се подпише със собственото си балканско име, се гаври с името на един културен колос. Оскърбена съм, защото си мислех, че още от времето на Карл Велики българо-френската дружба е положена на здрави темели. Уви, лъгала съм се. |
| Я па тоя какво е писал - потече ми кинескопът. Ми да беше споменал, че оттук две витошки морени са те запъвали, иначе си щял да стигнеш още по-далеч. Че щеше направо на Марс да ги пратиш, ама трябва да се научат преди това да го пилотират. Нали така, другарю Перемянов? Но пилотният център ще бъде у нас - на "Морените". Има да ги газят тия витошки морени, доде осъществят мисията. И сега да отидете там, ще видите, че е пълно с туристки, предимно от Скандинавия. Посядат тук, посядат там - почерняло е от народ. Мъхът по огромните камъни е рижав, никога не става зелен. Истински природен феномен е това. Някой виждал ли е рижав мъх? Само на "Морените" го има. |
| Дори и мязаща на немски дирижабъл, една толумбичка изглежда унило, ако не бъде сиропирана периодично, нещо повече - обилно и с много сладост. Вярно е, че има колеги-пенсионери, които се въздържат от сладки неща, но те и без това отдавна потракват със зъбни протези, на които сладкото не влияе. Аз не успях да се отуча от този порок. Може и един зъб да ми остане, но ще стърчи гордо в двете устни, мислейки за нещо сладко. |
| Със своя дирижабъл, другарю Перемянов, вероятно дирите жаби де що има. Бодвате го в някое блато и чакате всички дружно да закрякат на него. Те нямат зъби, независимо че не го сиропирате преди това. Но рискувате да ви прогонят щъркели, защото те пък си доставят удоволствие на клюна. На клюна или на дирижабъла - за жабите е все едно. Но като станат много жаби на клюна и може да се счупи. Понеже и жабите, и бабите нямат зъби, за едничка радост на третата възраст, не можете ли да се направите на дирибабъл? |
| Вижте, господин Шантав, понеже нямате нищо общо с онзи упадъчен елемент, написал тази уж смешна статия, на Вас ще Ви отговоря. Мъхът по морените е риж, поради това че същите са ползвани преди векове от славянското племе драгалевити, създатели на днешно Драгалевци, за облекчаване, наложителна процедура след гуляи с медовина. Панорамата към Софийското поле, която се е откривала в такива точно моменти, е наклонила окончателно везните в полза именно на морените, пред закътаните, но лишени от view храсталаци. А от скандинавските туристки морените не могат да почернеят, а да побелеят, това всеки трепач може да ви го каже, дори да не обича вафли. |
| Младото си е младо! Дорде намеря главно Хъ, и вие вече сте натракал цял ферман, господин Шантав. Но тази именно прибързаност, ви изигра в случая лоша шега. Бързата кучка - срам за майстора, както е казал народа. Как ще наречете вие, да ви питам аз, човек с тояга или палка, който ръководи, направлява, дирижира с мерак българите? ДИРИЖАБЪЛ естествено! Няма нужда да търсите жаби тука, жаебете тази работа! |
| Вижте, другарю Перемянов, верно е, че може да побелеят. Защото поседнали на морените и ще си остареят. Тази вода, дето тече изпод морените, е от скандинавските туристки. Ако си топнеш пръста в нея, ще си помислиш, че е сок от плачуща върба. Няма да можеш да го забършеш, даже, защото пръстът ти ще се изплъзва винаги, когато искаш да го подсушиш - толкова лъзгав е върбовият сок, другарю Перемянов. Само дето тези морени още не са тръгнали надолу, по пътя към София. Но един ден и те ще се излъзнат от прегръдките на планината и тогава София ще види какво е морени трепач. Като деца такива вафли ядяхме, затова сега още ни държи и бутаме здраво, не като оня хилав черньо, напук на дългия преход. |
| А така, а така. Старо, ама непитало. Как не съм се досетил досега, ей. Една такава лъзгавица и аз помня. Беше срещу билкобер, лятна нощ, звезди, щурци, лек полъх от юг, 36-та. Закарал съм значи аз козите на вечерен водопой, а по-нагоре, на двеста-триста метра, моми в бели премени и цветни венци, нагазили във вира ще гадаят нещо. Изведнъж от храстите наизскочиха момците, изневиделица ви казвам изскочиха. Атакуваха ги като бяла акула карловска луканка, макар че по това време такива хищни риби в Тополница нямахме. И тогава стана това особено и необяснимо нещо. Лизгавицата. Три кози и пръча бяха останали във водата, рекох да ги изкарам и размахах тояга. Като се запързаляха тия животни, като се залъзгаха, сякаш танцови двойки гледах. Руско майсторство. Не могат да излязат, боксуват на място и на йота не помръдват, козелът дори успя да изпълни последователно троен толуп, двоен аксел и накрая четворен ритбергер, за десетка беше. Не помръдват обаче. Тогава се сетих за удар със стик, книгата, щото кино още нямаше, като ги блокирах поведнъж отзад с тоягата на мига излетяха от пързалката. Така приключи кариерата им на фигуристи, а аз си останах озадачен. До преди малко. |