Отиди на страница:
| Who cares? |
ми аз не  , ама да им припомня само-пилците на есен ако ги има още де, че папото свърши и както и те.е лека им... |
| Особенно ме трогнаха мненията на господата М.Христов и В.Мандев, които добре познавам. И двамата са прави!!!! Когато имаш две кухи гърнета - преливането и процентите винаги са верни Иначе, тов.Костов си остава болшой учонъй |
| Със сигурност Чичо по-късно ша напише, че на сДС-тата не им требат преливане на кадри и обикновен чугун, а преливане на идеи и най-паче тезиси. Дет' ся вика - по тезисите ИМ ша ги припознаем и обикнем /с малко и завинаги/ |
| Тоз Петьо цял ден с глупости се занимавал. Що ни земе да учи английски и компютър белким си намери по-добра работа. За повече пари... Иначе е умен, сигур и диплома има, ама май го мързи. Нейсе, аз напредвам и вече имам предложения. Сега тука едни дават хилядо лева на месец, ама само за два месеца. Данъко аз си плащам, сигуровките те. Работата чиста и законна, ама дали да се съглъсявам. Искат ме щот съм знайл езици – цигански, турски, руски и сега английски. Компютара отделно. Да, ама аз се притеснявам да не изостана с английския и подир два месеца да не загубя още по-добра далавера и я закъсам кат Петьо Цеков. |
| Петъо, много си зле. не става дума за няколко членове, те даже и в разцвета на Костов и партийните облаги не бяха повече от 100 000 (на око). Важното кой ще спечели симпатизантите на "синята идея", които винаги са били поне 5 пъти повече от членската маса.... |
върхът е верен на Надежда, а низините клонят към Костов Ами, това е то. Онези, които са в низините, искат да отидат на върха. И си правят нова партия. Накрая ще се получи класическото "много вожд - малко индианец". Засега Ив. Костов има много поддръжници, все мургавелки като него самият. Нека ги организира в партия, пък те после щеима да се цепят....  Редактирано от - Бахур на 04/3/2004 г/ 22:14:35 |
Защо решихте , че идеята е "синя"? Кое точно я отличава от "червената" идея днес? Вторите окрадоха каквото можаха преди 10-ти, първите - след това и все в името на някакви си червени или сини идеи! А по митингите на БСП преди беше пълно с баби, а по митингите на СДС - с дрипльовци. Сега, ако въобще някой отиде на митинг - при СДС е пълно с баби, а при БСП май не толкова с баби, отколкото със сравнително по-млади хора. Пита се в задачата къде отидоха дрипльовците или може би вече няма такива  |
Защо жертви ?  Да не сме на бойното поле ? Никой не е жертва. Всеки сам решава за себе си. Истината е, че огромната част от сините привърженици, са с Иван Костов. Редактирано от - Miranda на 04/3/2004 г/ 22:23:09 |
И Йорданов, и Соколов смятат, че личността на Иван Костов поражда ентусиазъм Но Ева Соколова и граждаското общество от форум "Българка" са на мнението, че точно Соколов поражда ентусиазъм. |
| Ей чекайте малко намерих нещо уникално ! Те даже и аз не го допрочетох но ще е върха сигурно ! Нема начин !  Използваните цитати са от пълната стенограма на инструктажа на Надежда Михайлова пред ловешкия актив, публикувана в бр. 197 на в. "Дума". Бай Ганьо revisited Кампанията, която тече в момента, ни се хили с най-злобното лице на предизборна надпревара, което сме наблюдавали от 1989 г. насам. На фона на заплахите, разправите и директните обиди към гласоподавателя, картата с черепите от 1990-а изглежда като нелепа шегичка. Гротескните елементи в цялата ситуация омесват дъха на чалга и кюфтета, байганьовските заплахи към противника, откровените обиди и сексуални компромати и не на последно място нескритото презрение към мишената на всички т. нар. послания, обекта на грубиянско убеждаване и нелепо коткане - негово величество избирателя. "Ако е неясно това и неясно и предишното, то те ще си гласуват за онова, което са видели. Плюс това инерцията още яко ги действа." А в началото всичко тръгна толкова кротко и скучно - и предизборните студиа, и споровете около водещите, и лозунгите - най-вече лозунгите, изглеждаха като уморена, кретаща на патерица реплика от предишни кампании. Софиянски ни каза, че го познаваме; Овчаров без хъс подметна, че е на ход; Камов - че е време (за една гроздова). На човек му се искаше да възкликне: "Ееех, а бяхме млади, госпожа, какъв ентусиазъм, какви страсти се разгаряха..." После лека-полека покълнаха зародишите на някои по-нестандартни идеи - тук данъкоплатци метат улиците, там кандидати за общински съветници мият прозорци. В няколко града се въртят закачливи радиоклипове, наподобяващи вечерна проверка, в които името на един от кандидатите се спряга в компанията на Дарвин, Дюренмат, Бондарчук и местни знаменитости. Локалните проблеми за кратко блеснаха във фокуса на кампаниите - във Видин млад доктор се закле, че мостът с Калафат е в кърпа вързан; в Разград друг политик начерта програма за преборване с безработицата, почерпана сякаш от картина на Верешчагин ("По две работни места на ден" вместо "По пет на нож"  . Макар партиите инстинктивно да следваха съвета на ВМРО, че кандидатът за кмет трябва да е местен, свестен и известен, номинираните за таз слава масово потърсиха услугите на къде повече, къде по-малко професионални имиджмейкъри от града на жълтите павета. Натрупали опит в търговската реклама, сегелевчета забълваха вариации на няколко модерно звучащи призива, които в зората на кампанията дадоха на наивниците надежда, че ще могат да се насладят на една надпревара по остроумие. Като трън в гащите "Гергьовден" лансираше идеи, които останалите радостно започнаха да крадат. Най-активен в процеса на творческо преобразяване се оказа софийският кандидат на Евролевицата, който си присвои тяхната хрумка за безплатни юридически съвети към жертвите на Топлофикация и интереса към нелюбимото на властите Интернет-общество.Тия ручейчета с интелигентски измишльотини, вместо да се слеят в една европейска вълна на новото мислене, най-ненадейно отключиха портите за чудовища, родени от съня на избирателя. Извинете, може би е неправилно да обвиняваме първите опити за оригиналничене. Всъщност, със сигурност е неправилно. Кутията на Пандора, както винаги, отключиха самите политици. "Чакай сега, позитивна кампания не значи, че трябва да го чешиме..." Отегчена от цивилизования тон на задължителния позитивизъм в началните дни, дейната натура на вицепремиера Бакърджиев даде сигнал за разгорещяване на страстите, като нарече червените кметове олигофрени. Уви, както и при епопеята със събарянето на мавзолея, този първи взрив не разклати цитаделата на всеобщото безразличие към предстоящия местен вот. Кален в битките с непоклатимостта на камъка, Бакърджиев не се обезкуражи, прегрупира силите си и продължи атаката от Лом. Очевидно неуспял да си организира подслушване и незаконен запис от страна на враговете, валякът на изборните успехи на СДС се принуди да изрече заплахите си в стила "бий червените!" публично. За което бе порицан с половин уста от премиера. По-късно от грешките му се поучи Надежда... "Вчера в Аксаково, във Варненско, традиционно червено - там имаше един кмет, който умря, благодарение на което имаме някакви шансове от БСП." Ударите под кръста на червения враг заваляха все по-организирано. БСП-кметове бяха пратени на прокурор; финансирането на непокорните общини бе спряно. Още по-прогресивно мислещи умове предложиха директно да им се спре снабдяването с хляб и мляко или да им се отрежат токът и водата. Незабравим ще остане случаят с кандидата за кмет от Народен съюз в Ловеч, който падна по стълба и се събуди на следващия ден, обзет от силна любов към идеите на СДС до степен, че сам се отказа от надпреварата. Както подмятаха зевзеци - след падането се оказа по-седесар и от испанския посланик. Друг кандидат от вражеския лагер не се събуди изобщо - вестниците поспориха дали е бил заклан или застрелян, но накрая премиерът обобщи, че станал жертва на битово убийство. Скоро след този случай билбордовете на Йоан Костадинов в решаващия за много неща град Бургас осъмнаха изрисувани с червена боя - несъмнена заплаха към наглеца от противниковия лагер, дръзнал да събере огромен рейтинг пред галеника на управляващите. "Политиката е, зле звучи, но не е така просто, щото е симпатичен кандидатът и ще го изберат." Основната причина за ожесточеността на кампанията се крие в това, че за първи път централната власт официално превърна местния вот във вот на задължително доверие към себе си. За разлика от БСП през 1995 г., която си знаеше, че големите и важни градове като София и Пловдив са предварително бита карта за нея, СДС сега се гордее с влиянието си в тези традиционни бастиони. ("Дето се казва във Варна каквото и да каже ще го изберат") Но за да запази авторитета си, трябва да пробие в далеч по-непрестижните крепости на малките общини или поне в неясни, но значими градове като Бургас (в който сега е съсредоточена голяма част от икономическата власт на държавата), Враца, Ловеч, Монтана, Видин. Ако ликът на обезобразения по билбордовете Костадинов възтържествува, това няма да е загуба на Васил Илиев (съперникът му от СДС - Бургас), а поражение на Костов. Вината на медиите е, че приеха инерцията местен вот=избор на кметове. Единствен самотният бегач на дълги разстояния Емил Кошлуков предупреждаваше още от края на пролетта, че борбата ще е за общинските листи. Които не го чуха, останаха излъгани, че се изправят пред мажоритарен вот - и медиите, и гласоподавателите, и имиджмейкърите от жълтите павета с наивното им желание да се прочуят по примера на Жак Сегела. Заради огромната важност на изборите на работа бяха впрегнати сините политици от всички възможни калибри. С премиерско решение бе провалена готвена от половин година конференция за България в Брюксел. На министрите бе забранено да пътуват в чужбина, за да обикалят родината като апостоли на днешната власт. "- Кой освен теб е депутат тук? - Кирчо, той и Минко от Троян..." По места обаче ги посрещаха провинциални активисти, скумросани от страх да не се провалят, стегнати като за сватба и преизпълнени с жаркото желание да се харесат на Центъра. Като чете човек обясненията на ловешките нещастници пред министър Михайлова, задето не са успели да доведат достатъчно ентусиазирана аудитория на срещата й с обществеността, пред очите му оживяват всички видове службогонци, описани с ирония, погнуса и състрадание в цялата световна литература. Наред с хронологията на празните обещания, отблъскващите гафове и злобните заплахи, тази кампания ще остане в историята и с демонстрациите на верноподаническо престараване. Цялата история не вдъхва никакви поводи дори за най-дългосрочен оптимизъм. Покрай очевидните изцепки, изборите се свързаха и с частни неща като среднощни арести на репортери и уволнението на най-стойностната журналистка на БНТ Елена Йончева; с далеч по-потискащи проблеми като липсата на житейска преспектива за огромната част от населението изобщо и подновените опашки за спиране на парното. Въпреки отчаяния призив на опозицията "Гласувай, без теб не може", на 16 октомври пред урните отново ще се съберат най-вече оредяващите твърди електорати. Останалите погнусени ще останат затворени в битовите си проблеми, страховете от пророчествата за земетресение и мечти по нов джакпот. С две думи - на ход е резигнацията. Вера Джамбазова |
| Бройката не е важна - важно да са качествени хората. Само така може новата партия да спечели авторитет по места - ако местните й представители са авторитетни и уважавани хора. |
| Мирандо, естрогена и резерпина май пак си ги занемарила напоследък...земай ги сестро, земай, да не те земат ония от Карлуково! |