Отиди на страница:
| Don, да не забравяме все пак, че Барона сам се е измъкнал за косите от блатото и то само себе си а не целокупното човечество. Малка, но съществена подробност, нали? Не ги знам кво са очаквали скачащите през 89-та, нещата се от прости по-прости. Необходимо е човек само: - да не е глупав. Да знае например що е анализ и що празно дърдорене. - Да не го мързи. Като почне да прави една работа, да я довърши, дори и да му доскучее. - Да не лъже. - Да не краде. Особено от чорбаджията си. - Да не клевети роднините, приятелите, чорбаджията (началника) си, колегите, руснаците, американците, евреите и които и да е човек на земята. - Да е готов цял живот да се учи и използва наученото за свое е чуждо добро. Прости работи са, ама колко от скачащите по площадите ги се опитваха поне да опитат. Все пак митингуващите са много малка част от българите, които ден след успяват по-малко и не трябва да си кой знай какъв “анализатор” да го видиш. Що се отнася до португалеца, човека много ясно се разграничи от комунистическите партии и рече, че те нямат място при тях ама кой да го слуша. Ирак е друга история и не би трябвало само по това да определяме кой е комунист и кой не. |
| Написах тази статия и поради една много тривиална причина. Забелязвате ли как се измени отношението на обществото ни към онеправданите? И към ония механизми на социалната държава, които досега смятахме за нерушими? Днес е много трудно да прочетеш някъде за стотици или хиляди, които някакви социални работници са отдръпнали от пропастта на безизходното отчаяние и краха, за милиони, на които само предоставянето на социални помощи им позволи да сменят гнетящата нужда на що-годе прилично съществуване? Или пък за тези милиони, на които само съзнанието, че помощта ще дойде, щом се нуждаят от нея, им позволи да противопоставят мъжество и решителност срещу житейските беди? За сметка на това ни проглушиха ушите за стотиците и хилядите, които ни висят на врата с измами, злоупотребяват с търпението и добрата воля на обществото и властта. И за стотиците хиляди, които социалното подпомагане е превърнала в безполезни и лениви безделници – модната днес теория за “доброволната безработица”. И за уж генетически предопределения мързел и асоциалност на циганите. Неусетно се налага талибанския възглед, че всички те са бреме за обществото, или най-малкото всички ще се чувстваме по-добра, ако ги няма. И тези нови чувства вече изискват не социална, а милитаристка държава. Която не се нуждае от нищо. Тя си е самодостатъчна. Редактирано от - Don на 03/9/2004 г/ 13:18:13 |
| Статията е много добра но касае според мен само т.н.р. Български преход или по-точно действителноста в България. У нас се изгражда капитализъм по скоро от типа на Оливър Туист или от времето на Чарз Дикенс и ранният Карл Маркс а не съвременно развито индустриално общество от типа на изгражданите в САЩ , Западна Европа , Япония и Китай след Втората световна война. |
| Бастард е прав. И като подкрепа на тезата, че светът не се развива по посочения от Дон сценарии мога да приведа няколко аргумента: 1. Според "Икономист" за последните 20 години в световен мащаб броят на гладуващите е намалял абсолютно (горе-долу наполовина) въпреки увеличението на населението на планетата като устойчивата тенденция продължава. 2. Практиката показва, че има бедни страни, които са спечелили от глобализацията благодарение на ... либералната икономика. Аз самата имам непосредствени наблюдения върху динамиката на едно такова общество. 3. Специално за България нямаше начин как да се избегне трудния преход. Проблемът е, че преходът закъсня и в резултат на това се наредихме на опашката на бившите соцдържави. Засега не успяхме и все още не успяваме да привлечем така нужните ни чужди инвестиции и то в по-високотехнологични области. 4. Може би повтарям Бастарда, но в развитите индустриални общества битката е за всеки клиент. Има евтини, средноскъпи, скъпи и суперлуксозни магазини. Въпрос на избор и възможности. Клиентите се "зарибяват" с най-различни промоции и отстъпки. Чуждите фирми, открили супермаркети в България поддържат конкурентни цени, насочени към средния потребител. Светът не е детска градина за да мислим, че някой трябва да ни обгрижва или да се бори за нашите интереси. После, смятам, че песимистичните или оптимистични очаквания за бъдещето са пряко следствие от житейската реализация на индивида. |
| Don, известно ли ти е, че в страните с много добра социална защита има програми, с които искат да накарат подзащитните да се върнат към трудовите си навици или да търсят начини за подобряване на състоянието си. Защо ли го правят? Нима и на тях им се руши механизма на социалната държава? Или пък къде е Христос да раздава всеки ден риба?! Всъщност какво точно предлагаш? Да се засили социалната функция на държавата? Май го гледахме това преди повече от 15 години и стигнахме до момента на истината. И с какви пари ще стане ако точно това е предложението? С увеличение на данъците?! Като направим все повече хора бедни или даже всички, така, че да не забелязваме различията?! Съжалявам, ама другаде, но не и в нашата държава! |
| Нищо не предлагам, sass, Процесът, който тече по света и у нас, не е предвидил нечии предложения. И няма инфлексни точки. Няма и бифуркации. Просто предпазвам от илюзии. |
Дон, дали си заслужаваше да се абиш! ти му викаш че пада от двайстио етаж и има още 3-4 етажа, а оно ти обяснява как убаво набира скорост  |
| Дон, Няма начин обществото да не се настрои негативно към този, който живее на социални помощи защото това му е по-изгодно. Тези пари биха могли да отидат при действително нуждаещите се - т.е. тези които не могат да работят по обективни причини. |
| Don, има 2 варианта на нормално съществуване: - даваш и получаваш; - не даваш и не получаваш. Има и един на ненормално съществуване: - не даваш, но вземаш. Опасявам се, че визираните от теб хора водят именно третия вид съществуване. |
| Тъжно. По отколешна руска традиция, цената на човешкия живот за Кремъл е цифром и словом - 0 (нула). Горките дечица! Редактирано от - Хитър 5ър на 03/9/2004 г/ 14:44:53 |
| И ти като как го установи тоя “световен процес”, Дончо? Щом споменаваш “инфлексии и бифуркации” би трябвало да имаш понятие малко от малко от математически анализ. Верно от поведението на безкрайно малките величини можеш да установиш процесите, ама там има и дефиниции за непрекъснатост, а ти май си я пропуснал таз лекция. Аман от анализатори головодници. Нейсе, халал да ти е хонорара... |
| охоооо, май некой е чел американския другар Ken Wilber?! същият ужким научен брътвеж, като за хамериканците от средния запад, за които ню йорк е най-греховното място на света ... аре стига бе ... дайте го маааалко по-сериозно, моля! |
Дон и 99, ако говорите за някаква форма на апокалипсис, която ни предстои съвсем скоро, то пак ще кажа - тя е благодарение на бездушието и възприятията към света. Бихме забили в съвсем друга тема, но принципно споделям убеждението, че човекът чрез своите действия и бездействия вреди освен на себе си, но и на Вселената. Поради което, ще се и самозатрие. Не може човекът да живее с илюзията, че светът започва и свършва с него. А това, което пишеш, вероятно има смисъл да се чете просто така като вариант, но .......  |
99q  и за двата постинга.ДОН, вслушай се в Доктора, явно е, че няма смисъл - заслужаваме си всичко, което ни сполетя. Това се вижда и от Форума. |
| Вариант? Нима виждаш някакъв процес, явление или каквото и да било, способно да промени вектора на свличането ни в гетото? С радост бих го дискутирал. Но за жалост, аз, в днешния ден, не виждам основания за твоя оптимизъм. |
| Не, не, казвам само, че дали ще паднеш от 23-ти етаж или от 5-ти, или по някакъв друг начин, резултатът ще е все същият - трайно унищожение. Трябва да ти кажа, че единственото, което си мечтая да разбера преди края на настоящата цивилизация е как е загинала Атлантида. В тоя ред на мисли, адски подходяща беше баснята, която бастарда постна преди няколко дни. Не е нужно да коментираме повече, просто трябва да я прочетем отново и отново в случай, че нещо не е ясно. |
| Don, през 89-та бая народ разбра, че сме набутани в блатото. Аз бях на двайсе години кога за пръв път влязох в КОРЕКОМ в София, братче. По това време баба и мама работеха за 0.80-1 лева надник в ТКЗС-то. За петдесет цента! А тука в София “социалната държава” бе уредила колежката ни връстница Евгения с една “Мазда” с четири седмици на номера. Друг един идваше с “Ямаха” на лекции и получаваше 60лв на месец (колкото мама и баба заедно!) стипендия по бедност. Тоя ми продаде доларите за дънките по 2лв., а баща му ги купуваше по 75ст. Беше важен началник в “социалната държава”. Та тия горните още има да затъват – спор няма за това. Дано не си от тях. |