Отиди на страница:
| Пичове, от сега да ви е ясно, че ще отговарям само на по-малко тъпите въпроси. Не се хабете излишно. |
| Бре, хубостници, вие нито разказите ми, нито книжката сте ми чели. Айде, до след седмица и да дойдете подготвени. Батьо ви Алек |
| Доктора-свериге, Романът разбира се е фикция, макар че контекстът е автентичен. Точно това кара мнозина да си мислят, че става дума за действителни случки. Надстроих сюжета върху реалността, така да се каже. Имаше случай, в който български вестник, беше конструирал цял документален очерк, позовавайки се на романа. Става дума за историята за патиците, която е измислена. Иначе в действителност са се случвали, доколкото знам, още по-абсурдни неща. Не само в Лондон. Това е един своеобразен дипломатически фолклор, който си циркулира из посолствата. Само че моята работа не е да преразказвам тези анекдоти. Работата е там, че когато разказваш една история, трябва да следваш нейната вътрешна логика. Напълно съзнателно съм изхвърлил или лишил от много неща, които сами по себе си са адски забавни. Eisblock, Книгата се посрещна наистина много добре сред голяма част от хората, които работят в тази система. Става дума за по-широко скроени и самокритични люде, които чудесно знаят какво и къде куца, и не се самозалъгват. Този текст е един своеобразен лакмус... Никой не е забранявал книгата, но през 2001 просто никой от утвърдените издатели не искаше да я издаде и това е факт. Много била директна, да не попречила нещо и т.н. Ама не можело ли действието да се развива в посолството на някаква измислена държава, ей такива глупости... Отпечата я едно малко, независимо издателство. Слава богу, книгоиздаването е една област, където държавата най-малко може да се намесва. Тук могат да се правят всякакви експерименти. След като книгата излезе, много хора ме питаха дали няма да има и втора част. Имаше дори такива, които направо идваха при мен, с предложение да ми разкажат още интересни подробности не само от Лондон, но и от други точки на света. Обаче, както вече казах, аз не гледам на този роман като на документално произведение. Това не е журналистическо разследване, а литература. |
| Пишете ли перманентно, Попов? Къде може човек да изчете нещо, излязло изпод перото Ви? Кои съвременни автори са ви близки? |
| аleкpopov ІІ, Докато идвах насам тъкмо си мислех, дали някой няма да се регистрира с моето име и да започне да отговаря, вместо мен. Браво, значи се е сетил! |
Философски съм разстроен, та се замислих ненадейно за това, какво може да излезе изпод перото на гъска, боднато в опашната й част  |
+ 
= 
| г-н Попов - чета ви произведението в момента и считам че въпреки факта че се чете лесно и е приятно общо взето, то по нищо не се отличава от христо калчевата проза - или с други думи с точно това произведение едва ли ще се наредите сред българските класици. а колкото до характерите и т.н. описани в романа от една страна те много напомнят на една друга авторка - май донка петрунова са казваше. не че става дума за плагиатство или нещо такова, просто начина по който са описани героите и характерите ми се струва доста сходен. въпроса ми е: дали това не е някакъв нов стил в списването на романи - имам на предвид сегашните български романи примерно да се пишат по точно такъв начин? в смисъл ей сеа моа да са заровя и примерно да подискутираме по въпроса. и се пак е интересно защо според вас (въпрос номер 2) кат си помисля че съм българин автоматично тряа да са асоциирам с пача, чесън и студена бира? дали ако бях холандец автоматъчно тряаше да са асоциирам с крави, кравешки говна и блата? или пък ако съм грък да са асоциирам с дебел, разплут вонящ на пържен долнокачествен зехтин тип? чак не ми са мисли ако бях пък американец с кво ли тряа да са асоциирам. |
| Грациане, Чета форума доста редовно, но нямам много време да участвам активно. Сега го правя и всъщност е доста увлекателно. Предполагам, че човек може да откара така цял ден. От съвременните български автори харесвам Виктор Пасков, Деян Енев, Георги Господинов, Кристин Димитрова, да не изброявам. Модели за подражание нямам, в различни моменти се връщам към различни световни автори като Кафка, Конрад, Селин, Достоевски. Зависи от настроението. И с музиката е така. В момента слушам саундтрака на Изгубената Магистрала и Лайбах. Бих ударил и глътка Black Bush, но май е доста рано. |
| Един друг творец на илюзии беше казал" Важен е разказа, а не разказвача" Защо ли форума днес е насочен към разказвача?? Или "Не съм от тях, как' Сийке, ама дочух...." Как мислиш, защо изчезна чисто българската доза хумор в днешните творци? Който и да пише, накрая го обръща на сарказъм с малко секс за "цвят". Дори и "БУЛГАР, БУЛГАР" няма. |
| Romana ne sym pro4ela o6te, no sym vyzhiyena ot statiqta za kotaraka tigyr i kato pritejatelka na 4etirinoga lyubimka izjivqvam podobni emocii.Ako iska6 Alek, mojem da si po4atim v Q-to!Nomeryt mi e:246566614, a nick-yt mi - Nusha. |
| Господин Попов, Вие сте може би, най - кратко задържалият се главен редактор на Егоист. Защото Ви смениха (ако не сте напуснали сам), смятате ли, че това списание има бъдеще и отговаря ли на претенциите си, след като заявява едно, а в същото време пуска на корицата си Каризма, Слави Трифонов и др.? Как Ви се вижда списанието в момента? Защо приехте да станете главен редактор на лайфстайл списание и смятате ли, че има бъдеще за този тип списания у нас? |