Отиди на страница:
| Монтен, не познавам достатъчно "терена" колкото се отнася до историята на философския факултет и приемам корекцията ти, доколкото не се чувствам подготвен да коментирам темата. Човекът с когото говорех, обаче, далеч не е дребен кариерист, а едно от най изтъкнатите имена на философския днес. И изобщо не ставаше дума за чистки, лустрации и прочее политически и административни мерки. Ставаше дума за въвеждането на някакви обективни критерии в дадена област на основата на нейното отваряне към международна среда или ако щеш пазар. Коректни или не, нещата за философския бяха само за сравнение. Думата ми беше изключително за птеродактилите в правото. Огромен проблем на днешна България - на иституциите и законите - и като изготвяне и като прилагане - е продължаващата изкуствена изолация на юридическата професия и академия от международни стандарти, процеси и конкуренция. Можем да сравняваме юридическата професия със едно жреческо съсловие, доколкото има огромен брой важни обществени функции запазени само за юристи и контролирани пак само от юристи. Ако тази затворена гилдия със гарантиран монопол над подобни възлови позиции е некачествена, поддържа изживели времето си модели и манталитет, потопена е във зловонна атмосфера и е болна от злокачествени системни проблеми - това е огромен проблем за днешната ни демокрация. Този проблем се ражда или побеждава още на студентската скамейка. Това ми е поинтът, а за некоректните си формулировки за философския се извинявам. |
| Днес Дайната май е написал нещо вярно, дето впрочем редица философи и историци, като Тоймби и Бертран Ръсел са го казали, а именно, че с имитация не може да се осигури просперитет на една държава. ама той заедно с Фичко нали точно обратното проповядваха толкова години. постоянно ни тикаха Запада. Я надуй Дайна китарата след теб да викна запея (в сол мажор моля) песни юнашки хайдушки (за айдуците от СДС) песни за страшни войводи (войводите Надка пиратка и браво Ваньо браво Костов).[/b] Редактирано от - bot на 03/3/2005 г/ 17:49:09 |
| Страх ме е само млеконадоя и яйцеснасянето в село Миндя да не секнат следсвтвие на музикалната инициатива на Дайната. |
| Уважаеми форумци, Този път бях решила да не се намесвам, но след репликата на Монтен 1 към абулафия не мога да запазя мълчание. Монтен 1, Аз съм във Философския факултет на СУ от 1982 г. Първо бях студентка, после аспирантка (както се казваше тогава) и т.н. После почнах да работя през 1990 г. в него. И така до днес, с изключение на две двегодишни отсъствия покрай двете ми майчинства. Монтен 1, Това, което сте написал (или май веднъж си писахме на "ти"  ,въобще не е вярно. Никой не е бил изгонен. Вярно е, че покрай глупавия закон на Панев за лустрацията, на някои хора им беше забранено да заемат административните постове на декани, шефове на катедри и ректори, но никога и на никого не е било забранено да преподава!!! Друг е въпросът, че покрай лустрацията бяха овластени абсолютни академични мистификатори, чиято единствена заслуга е, че нявга си не са били партийци. Второ, пенсионирането защо се разглежда като репресия? Не само в тази специалност, не само и в този факултет, а изобщо във всички факултети на университета пенсионирането на преподавателя, достигнал до пенсионна възраст, много често се представя като светотатство, като отцеубийство. Затова българската наука е най-геронтизираната в Европа. Статистиката е необорима. Проф. Добрин Спасов си водеше чудесните лекции и по логика, и по диалектическа логика, дори когато беше депутат във ВНС. А проф. Исак Паси и акад. Кирил Василев няколко години след пенсионирането сси, само те двамата ползваха най-хубавия, най-големия и най-луксозно мебелирания кабинет на ФФ, който се намира на ІV етаж в крилото на ИФ и ФФ. Професор Паси сега си го обитава сам. Дай Боже всекиму такива условия за работа и преди, и след пенсиониране в СУ! Повечето преподаватели дори от специалност философия, а да не говорим за останалите специалности във факултета - социология, политология, културология, публична администрация, европеистика, библиотечни и информационни науки - нямаме кабинети в ректората. Монтен 1, Наистина, у нас е имало хора, на които им е било забранено не само да преподават, но и да публикуват каквото и да било: това са били проф. Димитър Михалчев, проф. Цеко Торбов и проф. Иван Саръилиев. И това е станало по едно друго време. И не само че не са могли да преподават и да публикуват, ами даже на няколко пъти са ги обискирали в дома им и са изземвали от архивите им ръкописите, върху които са работили в момента. Ех, абулафия, абулафия, Как искате да имаме юристи на висота, като след Цеко Торбов никой не е чел на "юфките" философска теория на държавата и правото? Те не са виновни, че са такива, каквито са, защото е нямало кой да ги научи как да станат нещо повече и да мислят повече. |
| hamer, напълно съм съгласен. Получава се малко като с реформите на Петър Велики. Все се сещам за историята на "срамницата". Някаква женска статуя в модерен за времето стил, т.е. гола, която Петър наредил да се сложи за възпитание естетическото чувство на гражданите. Гражданите били възмутени от нея до степен, че се наложи Петър да сложи два солдата да я вардят от буйстващи естети и да нареди болярите да бъдет водени под стража да я гледат. А те я заплювали. Не знам дали това е било преди да им нареди да си обръснат брадите и да сложат европейски дрехи или след това. Ако, обаче, единственият ни критерий при създаване на закони е леля ти Пена, просто никакви реформи не трябва да правим, а да си оставим всичко както си беше, щото тя така се чувства най добре. Това значи, че като заемаме модерни законови решения трябва да ги ашладисваме към леля Пена, но и нея към тях. Това става като се правят сериозни проучвания за очаквания ефект от закона, за цената на прилагането му, разработват се различни модели за прилагане, внимателно се урежда системата от гаранции и контроли за коректното му действие и институционалната инфраструктура за това, провеждат се сериозни обсъждания със засегнатите групи/браншове. Отделят се време и пари за подготовка и обучение на администрацията и т.н. Това, не се е случвало нито веднъж у нас. Това, което се случва е че някой се сеща, че до дедлайна на ЕС за даден закон остават 2 седмици, скалъпва се тайна работна група, взема някакъв образец - някоя директива и един или два национални закона каквито се намерят в тарапаната, в най добрия случай към процеса има аташиран по някой чужд "експерт", често някоя блага пенсия, пропуснала последните 10 години от развитието в областта и за 7мица две са скалъпва нещо. После проформа се прави обсъждане на проекта. На обсъждането идват съдии и хора от съответния бранш, които рядко са чели проекта, искат да се изкажат по всички въпроси на битието и последните 15 години и основният им патос е да обяснят, как тях ПАК никой не ги е питал и поканил да са членове в работната група. Хората от работната група (дребни чиновници от няколко министерства) върлят отегчено очи към тавана, наливат се с кафе, платено от международния покровител на цялата работа и вяло отбиват нападките. Международният експерт ломоти нещо, но поради лошия превод никой не разбира какво точно. Непроменен и не подложен на никакъв сериозен дебат, проектът отива в парламента. Там съвета на Мръчков го подлага на разгромна критика, че не отговарял на закона за нормативните актове (от 70те години) и прочее правнотехнически язвителности, гарнирани със гръмки слова за това, че било крайно време БГ да си възстанови нормотворческия суверенитет и че закони не се пишат така. Но понеже никой няма да спре преговорите с ЕС, за да чака съвета на Мръчков да напише правно-технически коректен проект заквасен със бацилус булгарикум на БГ юридическа мисъл, а и съветът нито има намерение, нито ресурс да го направи и е просто един сбириток от кисели стари кримки, които пишат белетристични становища, малко фризиран, проектът отива по комисиите. В комисиите и в пленарна зала, въдхновени от заглавието на проекта, полупиените народни представители дрънкат някакви бомбастични безумия, експертите мънкат нещо уважително, после някъде в кулоара се взима решение, че проектът трябва да мине до края на седмицата и така и става. Подозирам, че често почти никой не го е чел целия, преди появяването му в Държавен вестник. |
| Абулафия, простено да ти е. За някои неща трябва телескоп, за други микроскоп, за да бъдеш точен. Двата инструмента не трябва да се смесват - всеки с полето си. Що се отнася до юристите - тези, които сега са най-отгоре във властта, са мисля доста ясни. - Има обаче други - които са новите "юпи" юристи, които са наистина международно конкурентни - вземи напр. Кристиян Таков и подобните нему. Повечето от тях са в модерните и скъпи кантори - те са учили в Бг, но от чужди учебници и световни автори. Те засега са експерти, а утре ще излязат на 1-ви план. - В 20 век България е имала повече талантливи юристи, отколкото философи - там няма друго освен класика Димитър Михалчев и литератора-философ Цветан Тодоров. Но ако си чувал имената на юристи като Иван Апостолов, Базанов, Силяновски, Петко Венедиков и още 2-3 дузини подобни ще видиш, че птеродактилите в правото плуват на повърхността - те са само в средите, близки до властта - преди и след 89, а експерти-правници е имало през целия 20 век в солидно за мащабите на България количество. |
| абулафия, напълно приемам написаното от Вас. Става ли дума за законотворчество, не бива да се открива колелото у нас. Но колегата Дайнов май има предвид другия вид власт - изпълнителната. Затова е и аналогията с музицирането и композирането. Не съм имала и не желая да имам нищо общо с която и да било власт, но си предполагам, че в такова нещо като управляването и ръководенето, освен всичко останало, е необходимо и въображение. При това много често. |
| Уважаема Размишляваща, не знам статистиката на тези ценни неща като "кабинети", ама знам отблизо какво са преживели хора като посочените трима културни и със заслуги за времето си мъже, когато с административно хладнокръвие "новите демократи" от СУ са им показали колко нежелани са повече в аудиториите и тримата скоропостижно се оттеглят. Не знам колко велики трудове са написали техните наследственици, но гледам как редовно преиздават трудове на някои от тримата и колко културно наследство - напр. десетки (!) издадени от Паси книги - са оставили след себе си. |
| Е, хайде-хайде, Монтен 1, Ами проф. Иван Георгов? Той има една огромна, около 700 с., "История на философията" ( в древността: Египет, Вавилон, Китай, Индия и разбира се, малко за Гърция; стига до елеатите). И много други книги, сред които на мен най-много ми харесва тази. Ами проф. Иван Саръилиев? Учил в Париж и Оксфорд, специализирал в Харвард. Автор на най-хубавото българско изследване за Сократ, издадено през 1947 г., както и на много други неща. Ами проф. Цеко Торбов? Добре поне, че са му разрешили да превежда, та превел трите Кантови "Критики". Обаче на него му се е искало да преподава философия на държавата и правото и да изведе всички понятия и принципи на правото по един безукорно елегантен неокантиански начин  . Дори от посмъртно публикуваните му книги това си личи. Да не говорим за приживе публикуваните.У нас е имало изключително интересни и противоборстващи си философски традиции: ремкеанство, неокантианство, прагматизъм, неохегелианство, разбира се, марксизъм, накъде без него? Обаче, всичко това е било унищожено. Всички знаем как. Уви! |
| Размишляваща, вие там много сте чели  Само малко уточнение - едно е чудесно да превеждаш като Торбов - друго е чудесно и дълбоко да анализираш и пишеш като Ведеников, Базанов и Апостолов и сие. Просто направи сравнение - вземи по 1-2 страници от 1 книга на Георгов, Съръилиев, Торбов от една страна и на юристите Ведеников, Базанов и Апостолов и ще видиш разликата - очевадна е |
| Така е, Монтен 1, Старая се да чета много и да преподавам добре, защото за това ми плащат българските данъкоплатци. А иначе много ми хареса написаното по-рано днес от ole-le: Вероятно Дайнов неумишлено е пропуснал, че в рамките на един стил може да има много парчета и ако пуснеш групата да ги твори едновремено ще се получи такава какафония, че от стила няма да остане и следа. Няма да има и песен, а само невъобразим шум. Друг е въпроса с хармоничните добавки и украси към основното парче. Не напразно рок-групата "Атина" е залагала на талантливи солови автори, като известният хард басист Драконт или китариста Солон. ole-le, това много ми хареса. Само ми се иска да добавя към това и фронтмена Клистен. Него все го забравят незаслужено.  Приятна вечер на всички! [/b] |
| Българинът никога няма да може да работи в екип. Това на него му е чуждо. Душата на българина е на самотен стар вълк с лисичи нрав и сърце на хиена. Дайнов както винаги е прав. Гледаме само за себе си и се мислим за най-умните и най-красивите. Затова в чужбина българин е равносилно на престъпник. Има и изключения като хората от форума. |
| В музиката е важна формата, а тя използва повторението и промяната-с раздробяване, украсяване, разширяване до... неразпознаване на изходното начало. Или планираш грижливо или импровизираш. Е може и потпура да направиш |
| ЧЕСТИТ НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ! Интелектуалното високомерие и превземки явно са замъглили съзнанието ви и никой не се сети, че днес е Национален празник! Не може вашите префърцунени темички да са по-важни от това... Бог да ви пази...и да ви даде просветление за истинските стойности и най-вече - БОГ ДА ПАЗИ БЪЛГАРИЯ! |
| Поддържам Една Размишляваща за ФФ - също съм свързан с него, макар не колкото нея, и дори имам и семейна традиция - баба ми го завършила през 1934. Поколението на Една Р. (моето) не постъпи с нашите учители както те са постъпили в края на 40-те и началото на 50-те с техните. Д. Михалчев например бил "разгромен" на заседание в 1953, на което Д. Спасов и Е. Панова били сред активните. Д. Спасов имаше и партийни изцепки като брошурата за САЩ от 1973 (Партиздат), но "Символна логика" (1969) е според мене най-добрата българска философска книга след Девети. И. Паси беше почти напълно аполитичен, Н. Ирибажаков беше бивш политкомисар и комунистически велможа, но и тримата можеха да работят и във всеки американски университет. Достатъчен им е бил стресът от срутването на соца, делото на живота им (особено на Н.И. и Д.С.). К. Василев и Л. Драмалиев, също активни комунисти в миналото, не бяха на тяхното равнище. * Грацко, прочетох първия ти пост с голям интерес. Съгласен съм, че 60-те и 70-те години бяха време на голямо ферментиране, което и досега определя тотално световната популярна култура. То беше ферментиране на културни процеси, зреещи от сто години главно в американския юг и Карибите, и се определяше от интернационалния си характер, от "народностността" си, като автентична, наивна музика на низините - последната истинска такава музика преди звукозаписа и радиото, и от характера си на "варварска" музика, "оварваряваща" класическия европейски идиом в духа на стремежите на модернизма след ПСВ (Гео Милев искаше оварваряване на стиха). Определяше се от техническата революция - изобщо, в комуникациите, музикалните инструменти и звукозаписа, от социалната революция в Европа и САЩ след ВСВ - кулминирала в 60-те - началото на обществото на благоденствието и масовата консумация, масовото висше образование, изравняването (донякъде) на културните хоризонти на класите, началото на информационното общество, което сега разцъфтява. Тези процеси още продължават, значи и преодоляване на тази парадигмя едва ли има скоро. Ние сме във времето на носталгията по 60-те (Шангри-Ла). * Но дали рок музиката ще стане свирима не от авторите си, като операта? Операта също е писана обикновено за конкретен театър, диригент, солисти, оркестър. Най-често по поръчка. Опери са променяни изцяло заради оркестъра, солистите. Композитори се промъквали тайно в стаята на диригента да допишат в последния момент нещо в партитурата. Операта е писана основно преди звукозаписа и радиото, когато музикалната индустрия - това били продажбата на ноти, свиренето и пеенето на парчетата - у дома, на школски и светски вечеринки. Действително, след Павароти сякаш никога няма да слушаме Нессун дорма в Турандот в друго изпълнение сякаш Павароти не е съществувал. Смяната на болния Павароти в Мет опера беше болезнена, макар че хората отдавна го одумваха и ругаеха, че не може да се качва по стълбите и да стои прав (в последната Балло ин маскера двама статисти постоянно го държеха под ръка). Но все пак ще се играе в театрите. * Рока е рожба на звукозаписната ера и е по-лично произведение на създателя си от операта. Всеки може да го слуша на запис, живи са още много от основателите му. "Кармен сюити" на стари рок парчета ще има, разбира се, както и самите класически рок парчета често били кавъри на по-стари фолк блусове. Ще има цитати, заимстване на стилове, както винаги в изкуството. Но чак пък буквални преигравания на стари рок представления в духа на оперните възобновени продукции с нови артисти? Не ми се вярва. |
| Със закъснение видях и последния пост на Монтен - според мене не може да става дума за сравнение на преподавателите във ФФ и ЮФ по мое време - не мога да говоря за целия 20 в. Както, с извинение, и за качеството на студентите - ЮФ беше твърде голям (масов) и препълнен с едномерни комсомолски натегачи с политически (тогавашни) амбиции, при нас се срещаха процентно доста повече интелигентни хора. Да погледнем и по-известните нови политици философи и юристи след десети - първите, макар несъмнено по-качествени, бързо отпаднаха тъкмо по липса на качествата, развивани в ЮФ по наше време. * Освен това в университета правото (предполагам) през целия 20 в. е било практическа дисциплина, подготвяща практикуващи юристи и законодатели, а философията била по-скоро лукс. Не съм запознат с приноса на казаните от Монтен големи юристи към българската "обща" култура, но приноса на Михалчев (и списанието му Филос. преглед), Сп. Казанджиев, също философстващият учен и поет А. Златаров, а и Ив. Георгов, Н. Алексиев, както и на философстващите юристи Ц. Торбов (и И. Паси в наше време), и социопсихолог-стстващия юрист И. Хаджийски? И след девети не е само Цв. Тодоров, но поне и Ю. Кристева, която и досега пише. Редактирано от - Чичо Фичо, на 03/3/2005 г/ 21:40:23 |
| Ако може смирено да прекъсна философската дискусия да питам - С2 нали ходи редовно в Байройт - трябва значи да ги разбира септакордите - чел съм, че при Вагнер имали особено любовно значение - аз музикално съм още на нивото да си слушам Di quella pira в мъжкарски до мажор (не транспонирана!!!!). П.С. Чичо Фичо да не слага Павароти в един кюп с тези, дето са пели nessun dorma като хората (почваме кюпа с Франческо Мерли и Франко Корели), че ще станем на кълбета във форума и ще си изкарам и аз някой бан. |