Отиди на страница:
| Българийо, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях и твойто име само кат мълвяха, умираха без страх.  |
Манрико, според мене пък Нессун дорма си е парчето на Павароти. Харесвам Карерас много повече в Ке джелида манина, в Уна фуртива лакрима дори харесах повече Роберто Аланя (той ходеше и на ръце по едно време). Доминго изобщо не го харесвам. Говоря за тези, които съм гледал на живо, не за записи на стари, за които не мога да съдя добре - и записите често на са добри. И говоря за лични впечатления, не съм специалист. (А, и за Ди куелла пира също съм за Карерас). Не ме бий  |
Чичо Фичо, няма носталгия. Трудно се създава добра мелодия и това използват ремиксите, сменят ритъма, усилват баса и готова музика за дискотека  |
| Пейчо, това е страшно труден въпрос според мене - що е традиция, що е индивидуален талант (имаше такава книжка от един Елиът), кога изкуството извендъж разцъфтява и защо, кога е в застой и безкрайно предъвква "класиката"? |
| Чичо Фичо, растяхме в по-бавно време, за да издържат на скоростта младите сега имат нужда от такава музика... |
| Фичо, за съжаление (или пък може би за радост(?)) музикалният бизнес е един от най-жестоките днес. Холивуд, направо, пасти да яде пред големите "игрички" които музикалните компании разиграват. Ако следиш внимателно интригите "West Coast" - "East Coast", ще забележиш как огромното количество от соул певци, рок групи, рапъри, баладисти и какви ли не още сурогати не оставя почти никакви "следи" ( с малки изключения). Там играят огромни количества мангизи и както виждаш понякога "борбата е безмилостно жестока ( показните разстрели на Биги и Тупак бяха само върха на айсберга). При една такава музика с изключително силен акцент на комерсиалността, неминуемо се издига в култ бързопродаваемия продукт, който в общи линии се оказва с "неоставащ траен ефект". Днес купуваш диска, нарадваш му се през следващите седмица-две и хвърляш. Музиката днес просто няма онзи "оставящ трайни белези" квалитет на музиката от вчера и онзи ден. Една песен не можеш ли да си я тананикаш, да седнеш да я "дръннеш" на китарка на някой терен или пък да я пеете колективно цялото семейство просто няма шансове да "татуира трайни впечетления" и да остане КЛАСИКА. Колкото и да са превъзходни, да речем Луиджи Ноно, Кшищов Пендерецки, Веберн, Щокхаузен, Кейдж, Ксенакис или Варезе, те ще останат кумири само на изключително тесен кръг почитатели и никога няма да чуеш тяхните произведения на терен, да речем. Но я ми кажи, какъв ще е тоя купон, ако след като се мине "на по-високо емоционално плато", някой не гепи "кухарката" и зацепи "Мишел", да речем. Подрастващото музикопроизвеждащо поколение ( онова което в момента е по музикалните школи ) просто няма какво да научи от 50цента, Еминем, Джаз-и и Пъф Дади. Китаристчетата копаят като бесни Еди Ван Хален, Клептън и Стиви Вай, басистите се опитват да звучат като Джако или Стенли Кларк, а барабанистите освен че овладяват въртянето на палките ( ами, какъв ти барабанист може да си ако не можеш да въртиш "показно" палките, ама ха... се мъчат да симулират Копланд ( от Полис), Джинджър Бейкър, а по-отворените и напредналите дори и Били Кобъм...нищо ново демек...сякаш последните 20-30 години не съществуват. Ами нали тези деца ще възмъжат, нали ще излезнат и те на "пазара"? Едни от тях - по-талантливите ( по-скоро тия с по-развита креативност) ще оставят своята следа в музиката и ще търсят нови хоризонти, но онези другите - трудолюбивите пчелички, без кой знае колко абстрактно мислене ( и разбира се талант за композиране) ще трябва и те да прилагат някъде наученото, нали? И каква е алтернативата? Ами трибют-бандс, където те могат да разгърнат крилата си ( тоест крилата на своето алтер-его, било то Джими Хендрикс, Ерик Джонсън, Ринго Стар или Стинг) и да "уживат" своето майсторство. От друга страна, както слушам ( писах за това в предишния постинг) носталгичната музика облива една много голяма част от народонаселението ( и то не само "дърти пръдни" като мен, ами и доста млади дихатели). Ами съвсем логично е, след като има търсене, да се появи и предлагане, нали? Както вече казах, тук в Торонто забелязвам как се пръкват такива групи, като гъби след дъжд ( то винаги си ги е имало, но сега, гледам, излизат на по-преден план). Е, не смяташ ли че е напълно логично, след като имаме две готови "събирателни", следващата стъпка да бъде техният сбор. Повярвай ми, предприемчиви другари с "нюх" няма как да изпуснат такава една възможност и да направят някоя и друга донга.  |
| Интересна е дискусията И дължи на Евгени. Но по същество За философите, изгонени от ф-та Отврат е. Защото факултетът се казва -философски. Тук е прието да се "спомня" - Аз дължа много на един неизвестен доцент Чанышев, първият ми ръководител на курсовата работа, за орфиците. Бляскав ум, дълги години влачил "жалко"-то си съществуване на простия даскал. Нели Мотрошилова, Зураб Мамардашвили - успяха нещо да кажат Нели изгони един докладчик - от семинара- не е чел Хусерл а започна с рапорт за неговите грешки. Беше хрущевская оттепель Та да се върнем тук. Гоненето никога не е свършвало Няма кой знае каква разлика в дискусиите - дискурсът е прозаичен Кой на кого и с кого е Тъй че гоненето е ..взаимно За музиката Тук акцента се измести към музицирането. Ами то е естествено. Аз одеве подчертах връзката с народопсихологията. Техниката на задоволяването надвишава възможностите на желанието Музиката остана на страна А не бива Кофти е музиката  Редактирано от - Минавам от тук на 03/3/2005 г/ 23:03:19 |
| Това ми звучи много убедително, Грацко. Но защо пък, като има интернет, да не се появят и нови оригинални виртуозни "рок" парчета, извън звукозаписните бехемоти (които и аз знам, че държат около 90% от пазара за рап), макар и в "стар" стил - във времето на "постмодернизма" кое е стар и нов стил? Може би пък рока ще се "класицизира" - с измирането на бейби бумерите ще напуска сферата на комерсиалното, ще става предмет в консерваториите, както вече е джаза, ще го свирят "спонсорирани" музиканти, както сега в симфоничните оркестри. Нали и кавърите на класическия рок ще бъдат малко като музейни експонати. * Съгласен съм, че рапа не може да учи младите на виртуозност като рока. Но пък и рока трудно може да се мери по сложност с "класическата" музика. Рока беше "демократизация" на виртуозното свирене, рапа е още по-нататъшна "демократизация", дето не ти трябва да имаш и верен слух, нито глас, само ритъм. От друга страна, рапа като традиционна call-and-response музика е може би пък по-автентична африканска от рока, който е смесен, по-чисто африканска и от блуса. По-нататъшно "оварваряване" на музиката. Африканската музика в оригинал почти не познавала хармонията - пентатониката в блуса може и да е от африкански, може да е от келтски произход! Рапа е и съвременната градска гето-музика, различна от карибската и бразилска по-"аграрна" свирня. Различна от класическия рок, който е според мене working class музиката от зората на обществото на благоденствието. Рапа е и "постмодерна" музика, колаж от цитати. Т.е. искам да кажа, може би и рапа не е само боклук, има си някакъв пойнт. Който може да предскаже каква ще бъде бъдещата "търговска" музика, ще стане много богат |
| Е, тва вече е дискусия! Чета и усещам как поумнявам. Не е като вчера – кисело зеле, марули и сирене. Нека си река и аз мойто пък вие преценяйте: Кат почва с “музиката” Дайнов гаче ли иска да рече, че е по-добре да твориш отколкото зимаш наготово. То, хубо ама дали моеш да свириш? То си ебожи дар.И ако сватбата не ти харесва свирнята, не е ли по-добре да изкараш нещо дето ще разиграе публиката? Другото за екипността и т.н. Ми то тва е най-трудното – да направиш екип и хората да исвирят едно парче. Царот в тва отношение малко джазмен от старите го дава – оставил ги е да си правят импровизацийките, сейшъните де, и който може го може, кой не само издува бузките. Като четох Едната размисляваща върху разпределението на кабинетите във Философския, наистина се убедих колко съм бил прав кът рекох оня ден, че дружинните ръководителки с дипломи от т.н. “Философски” факултет на СУ отпреди петнайсетина години се пишат сега “преподаватели” по философия. Язък за хората от едно време от тоя фякултет. |
| Е, Фичо, аз съвсем не омаловажавам "възпитателния" елемент на рапа, тъй като в действителност това си е част от днешната реалност и в интерес на истината моделира поведенческите патерни на нововремците. Негова предтеча наистина е онази "уърк сонг" която е пеела по памучените полета носталгично настроената "стока" от Африка, продадена за смешна сума от своя собствен племенен вожд на Bwana Dick. Вече при синтеза на тази ( както подчертаваш често пентатонична мелодика с "вродения" африкански ритъм са се зародили всички онези присъщи на новия континент "клонове" на музиката - и блуса и спиричуала и рока и рапа и разбира се - джаза. Просто едни са кривнали на една страна, други на друга, а трети на трета ( според възможностите, таланта и необходимия инструментариум, предполагам) Да не забравяме, също така, че за раждането на Рапа от голямо значение е и влиянието на бийт поезията от 50те и началото на 60те - Корсо, Фарлънгети, Гинсбург и даже (малко настрани от мейнстрима) творчеството на (лека му пръст) хипи творецът Richard Brauthigan.( Много от ранните рап-парчета са изваяни с доста изтънчена поетичност, да си призная честно). За най-голямо съжаление, следващата вълна - гангста рапърите, вече акцентираха върху онова "тарикатското" - гето лексиката с бу-тата и баяч-ките и разбира се търсещия леснопоглъщаемото послание се гепва като муха на мухоловка на тия първосигнални УЛОВЧИЦИ. Ами, след като се продава, да не са луди пък музикалните могули да си режат клона, я? Цепят се, значи и толкова. И сега могат да се намерят текстуални бисери, но това вече не е МУЗИКА, тъй като музиката освен РИТМИКА, е хубаво да има и МЕЛОДИКА. Само добре балансиран меланж от тези два елемента може да остави ТРАЙНА СЛЕДА и армия от трайни, дългогодишни последователи( според мен, разбира се). |
| Съгласен съм, Грацко (рапа освен това е и единствената лит. форма, в която децата сега учат стихове или поне мерена реч с желание.) * Шако, дружинните р-лки не са от ФФ, а от специалност педагогика на пионерската и комсомолска дейност от новия ф-т по педагогика, след десети станаха социална педагогика - за детските пед. стаи, такива работи. Това е модерна специалност на запад. Имаше и ф-т за детски и начални учителки в Люлин. * В католическите страни имало "оратории" - църковни занимални след училище, като пионерско-комсомолски клубове. Умберто Еко има много хубав разказ за това в последния Ню Йоркер, за детството му през войната в едно село до Милано. За децата от ораториото, един незавършил охтичав студент по философия, италиански партизани роялисти (бадолини) и комунисти (гарибалдини), казаци, минали от СС (бивши власовци) при партизаните в Италия. В същия брой - друг интересен разказ от турчина Орхан Памук за детството му в Цариград през 50-те. |
| ЧичоФич, извинявай, но така и досега не съм разбрал какво работиш в Ябълката след като си учил при Паси и Д. Спасов? |
| Апропо има един симптоматичен Бг факт - Дайнов е професор - на основата на сборник вестникарски статии - а истинските първокласни политолози-теоретици сега в Бг - Иван Кръстев и Стефан Попов - дори не са доценти, а Кръстев дори не е д-р. Ето каква обърната йерархия има. Затова не мога да повярвам, че Дайнов си вярва, че е професор. |
| Нещо косвено свързано със специалността ми в издателската индустрия. Иван Кръстев не е доктор, защото го домързя или нямаше време да си напише дисертацията. Другите аспиранти в ИФН защитихме. Редактирано от - Чичо Фичо, на 04/3/2005 г/ 00:18:03 |
| Ходи ли под Гейтовете? Аз вече няколко години не съм ходил по Бродуей и ми е домъчняло за Барнсовете, за Страндс, за Колумбийския, за Метрополитън, за италианския квартал, за Бордърс, за ..още 100 неща. Ама кое по-напред. Сега отивам до Рим малко. Че той ми е първи на сърцето - ненасищам се |
| Виж снимките на гейтовете в темата ми в старата Политика ("И все пак...", стр. 35 и 36). От няколко дни ги свалят вече. Поздрави на пиниите. |
| Точно дружиини ръководителки излизаха от т.н. "философски" факултет навремето. Там беше и люпилнята на всички полуграмотни впиянчени асистентчета, в повечето случаи бракувани ченгета дето ги изпращаха да водят научен комунизъм, политикономика, история на БКП по другите факултети на СУ. Отделно, че периодически си организираха по някоя сбирка и си разчистваха лични проблеми, като се топеха по партийна линия. Що се отнася до Едната Размишляваща, завистта и към кабинета на преподавателя и издава патологична липса на разбиране що е това Университет. И ме е яд, че такива лелки превръщат любимия ми СУ в ПУЦ. |