Отиди на страница:
| Моля, моля! Параграфе, мери си думите и не обиждай на "отрепки". Щото 45 гoдини можахте да пускате бюлетината 99.8% за мене, па сега нали....Айде мукакана, за да си неаме разправии ... Редактирано от - Т_Живков на 08/3/2005 г/ 19:37:57 |
!| Костов никога няма да се пребори за периферията, защото тази борба му е чужда на природата. Негова си работа. И не съвсем, защото. Неговата борба сега е за разпознаване и тя си включва априорно стратегически неуспех, без да го е особено еня за периферията, торпилирайки по този начин и останалите. В "Седем" миналата седмица г-н докторът Михайлов говори за лицата на ДСБ. Хубаво, вярни неща. Хареса ми особено пасажа„. "Кризата на СДС, от която се роди нашата партия, беше криза на представителството, криза на лицата”... и понадолу. На практика обаче г-н докторът е също толкова, ако не и повече, фалшив и неискрен, колкото и опонентите му.. защото защото действителността е точно обратна. В моя град, например, лицата са съвсем случайни хора. Дошли от нищото, по точно дошли от инициатива на същият този Костов да издига популярни и нетолкова професионалисти, нямащи нищо общо с идеята СДС. Те станаха депутати, а днес са при него..Когато гладувахме и страдахме за бъдещето-те си четяха кротко книжките и когато всичко беше политика, те бяха извън нея. Днес, когато политиката отсъства, те напират. Но не могат да ни отговорят на въпроси от миналото и това е най-малкия им кусур. Те ни говорят и учат на морал, показват ни епидемията на емоционалната характеропатия и последиците от нея, сочат ни пътя, сякаш всичко започва от тях. Докторът също го нямаше тогаз. Има ли неутрален професионалист, когато се кове промяната? Изглежда има, че и са предпочитани. Значи, идваш от нищото и хоп, като бялата мишка Маева-събуждаш се демократ, депутат, радетел на истината от последна инстанция. Минала седмица писах в Анти, че в борбата за идентичност, най-важната борба на дясното, няма място за стари муцуни. Дясното се срива, бягайки от разговора „къде сбъркахме” и въртейки този разговор все около една стара персона, която не ще да си види грешките и да си ги признае, и всякакви моабети за психология на „емоционалната чума” издишат. Несъстоялият се разговор сега торпилира всякакви приказки за идентичност и принципност. Несъстоялият се разговор обещава всичко да се повтори. Не може спасението на дясното да е върти около егото на една персона, която и да е тя и каквито и спорни заслуги да има. Не може да се акцентира на заслугите и те да стават "всях светих". Борбата за идентичност и за стратегически неуспех може да включва сила и самотност, но е честно да се каже и цената. Честно е да я правят хора, които са чисти, неопетнени от миналото, здрави и отговорни, с всичките характеристики на понятието. Не може да си силен, ако не си признаваш къде си сбъркал. Не може да си умен, и отговорен и да се бориш за доверие, ако си надменен. Инак те разпознават като борба на група хора за власт, възползвали се от моралната деформация на фрустратите, от разпада на психологическата плътност на живота ни. Яхнали надеждата за промяна, за да оцелеят те Политиката на една партия се изразява И чрез подредбата на хората в листите, освен чрез публичните лица. Този аксиоматичен извод е известен оше от „Моята борба”, което не го прави погрешен. Ако думите и делата се разминат и днес- с ДСБ като алтернатива е свършено. Социологическите проучвания, колкото и относителни да са, отразяват няколко безспорни факта. Налице е огромна апатия. Факт е силно стеснената подкрепа за дясното извън НДСВ. Факт е, че въпреки негативите на управлението, подкрепата на дясното не расте и всички десни партии вкупом я повторят резултатите на СДС на предните избори, я не. Разочарованието от основните играчи нароява една „жирондистка” маса , която е жизнено необходима за успеха на дясното и България и която би трябвало да е таргет група на всички десни Тя няма да подкрепи СДС, защото то се вписва в нейните представи така: - десни са, но не са царисти-същевременно не са ясна опозиция на царя. Не знаят къде са и срещу кого са, освен клишетата -против са недъзите на Костовото време, но само доколкото не засяга определи техни представители в същото -мразят клиентелата, която провали СДС, но само тази, която не е при тях -идентифицират се както с най радикални сподвижници, вечно борещи се за правдата, за предсрочни избори, за Революция, така и с вечно мънкащи и консенсусни фигури. Всичките персонажи там- и двете категории-бунтари и философи, днес вместо „да, да, не, не”, въртят сложни сметки като КАК да управляват и какви постизборни уйдурми да нагласят. Накратко, основната характеристика на гласуващите за СДС е „антикостов”. Както писа тук един форумец преди време-вместо за политика и принципи, днес те отново се делят про и анти костов, про и анти миналото. Там, в СДС няма положителното, там я няма политическата риторика и политиката, а само анти, защото случващото се положително е патент на другите. Там са ясните принципи, опозиционната и волева риторика и наричането на нещата със собствените им имена. Всичко това обаче се крепи на няколко кита. Борбата за идентичност, както писахме е първият. Ако ДСБ не смени лицата и не отстрани старите муцуни, то ще се попадне под мощен пропаганден удар. Очертаващата се стратегическа загубд не може да оправдае последвалото затягането на борбата за идентичност, торпилирана от старите муцуни или налагането на "портретници". ДСБ ще бъде обвинено, че подменя разговора за идентичност и политика с разговор около добруването на една персона и тесен кръг. Че вместо за принципи, бъдеще и случването на нещата , подменяме разговора с клетва към миналото, по точно за величието на „нашето”. Който не ни намира за най-добри тогава –да отива другаде-ние сме безгрешни, извън миналото не може да си наш. Че разговорът пък за миналото не го сторихме заради нечие его. Че Лидерът нищо ново не е научил, а както през 97ма подмени ръководствата на СДС с верни, така и сега налага пак неговото старо обкръжение-справка участниците от „Диалог” в ръководството. Че издига не такива от барикадите и борещи се за идеи, с такива като Тарзан-дошли от никъде, седяли си на топло и само възползвали се, с единственото качество лоялност; накратко с хора „носещи портрета”. Накратко, че не е алтернатива, а нова лична гвардия. Познато. Редактирано от - Зе Мария на 09/3/2005 г/ 17:27:34 |
| Науме, свързвам надеждата за промяна единствено с партията "Демократи за силна България" с лидер Иван Костов . Всички други въпроси кой и защо са маловажни, когато става дума за така необходимата след това управление промяна. Принадлежа към твърдия електорат на тази партия. Познавам вече много от хората, които застанаха зад партията. Това е голям потенциал, който надявам се да бъде използван по най-добрия начин. Вярвам в успеха. |