Отиди на страница:
| Макар да съм избрал "гьол" не бих отличил нито една повече от друга българска дума, независимо от съдържанието й. Не знаех, че може да има такъв дебилски конкурс или запитване. Който го е организирал явно хал-хабер си няма за това, какво всъщност е "дума", па за "език" /не в смисъл анатомичен орган/ - хептен. Ма "чворове" днес - под и над път. Сибила, за нови думи - дори и различни от "честит" на проф. Богоров - шапка свалям. |
За авторството на проф.Богоров върху думата "честит" преди две години излезе нарочна статия в голям наш многотиражен ежедневник. Приемам свалената шапка с благодарност. И повече няма да споря, освен да кажа, че и другите езици /особено славянски/ се понамирват взаимствани български думи, да не е нашият един единствен с толкова много заемки от къде ли не. |
| Фичо, преди да се появят летищата, нали БГ са казвали: туй , или онуй "хвърчи"..от "хвърлям", "лети". Можеше и "хвърчище" да бъде - и на никого нямаше въобще през ум да му мине, че би могло да се казва "летище". Езикът, езиците /не анатомични-ят, -те/ са средство за общуване между хора и думите в тях се появяват и изчезват по причини, които правят езикознанието постоянна и съвременна наука. Един господ знае, ако е във възможностите му и го интересува, кога и защо някой го е нарекъл "бог". |
Гледам все спецове сте се събрали!  Айде некой да рече какво значи харба и чия дума е?!? Редактирано от - fierce на 08/3/2005 г/ 18:24:32 |
| Е, фиърс, ниска топка - това е "халба бира" , казано 4 часа следобядслед припичане на плажа Сърбите и хърватите твърдят, че "сръбски" и "хърватски" са два отделни езика.... |
| Гьол, в края на 19 в. чешкото културно влияние у нас било голямо. Както си спомняш от Бай Ганя, "Bratri, my jsme prsli poucit se u velkeho ceskeho naroda!" В България цели отрасли били създадени от чехите - във Варна са известни братята Хермин и Карел Шкорпил, създатели на българската археология. Чехите идвали да помагат на славянска България, още нямали независима чешка държава. У нас се приела чешката дума за летище, но не за самолет, за което сме взели руската дума, чешката за влак, но не за гара, дето се наложила френската. Имало пиво Прошек, но се наложила италианската дума бира, италианското олио, не гръцкия елей, италианските банка, валута, салдо, сконто, сторно, джиро (джиросвам), авизо. Грамадна част от новобългарските думи, абстрактни, административни, военни и технически термини, са руски. В техниката - още немски, френски, английски. В спорта - английски и френски. У нас пуризма никога не е имал голямо разпространение, в Русия още по-малко. Само в Унгария и донякъде в Чехия е победил, но в Чехия затова литературния език е по-далече от говоримия, отколкото у нас. * Етимологията на думата "бог" също е добре изучена. Редактирано от - Чичо Фичо, на 08/3/2005 г/ 18:49:09 |
| Ми студено трябва да е, фиърс, разбира се, с топло пиво ли ще ме мъчиш??? Инак сега ми се прокрадва тази дума, може и да съм я срещал по някой исторически/фентъзи роман? |
| Евала, theSaint, че се сети за "хоремаг". От нея идват още по-свежи производни, например "хоремашки зюмбюл" Верно е, че чехите и словаците винаги са внимавали за чистотата на езиците си. Дори и световно общоприета дума като "компютър" няма място нито в книжовната, нито в разговорната им реч - ржадител (ч), почитач (сл) = сметало (бълг.). |
| A! Супер книжка, ама я четох преди повече от 5-6 години, та ми се губи. Нещо като голям нож/кама не беше ли? Майтап е, че съществува дума "Хорека" в един западноевропейски език, със същата етимология, както нашенския Хоремаг. Някой сеща ли се в кой език? |
| Толкова и аз знам, Ваше Лойолство, хладно оръжие е със сигурност, но точно какво, не знам! Затова и питам! |
| При чехите е от национализъм, да покажат, че не са немци. Макар че усвоили много добри неща от немците. А руския е широко отворен за всякакви заемки, често само заради стила, атмосферата - "укутался пледом" (plaid), "джус" (juice). |
| "Хоремаг" е една от първите "лястовици", долетели от Москва у нас след 9. 9. Нещо като ГОРУБСО. Още Илф и Петров са си правили велика гаргара с постреволюционната мания в СССР да се комбинират части от думи както форма на "новояз". Някъде 1946-47 г. в София е било създадено Управление "ХОтели, РЕсторанти и МАГазини". В съкратения си вид "хоремаг" е било поставено на всички табели на съответните заведения. Но много бързо, след година-две, доколкото знам, се разпада, но табелите над кръчмите по селата и малките градове остават несменени дълго време, чак до началото на 60-те години. И става нарицателно за кръчма. Древният български език става нещо като есперанто не само за вси славяни, но и за някои други езици. Един от тях е турският, в който поне 40% е т. нар. български тюрки, на който и сега говорят потомците на волжките българи. Руския до края на 17 век е почти изцяло български, съчетал наречията в Дунавска и Волжка България. После се наслагват маса думи от немски, френски, английски. Естествено, защото руският език не е роден на руснаците, той при тях почти не се развива, ако изключим усилията на велики люде от български произход като Державин, Пушкин и Гогол. Знае ли някой произхода на руската дума "шаромыжник"? Симпли, бъбрек е старобългарска дума от алтайското наречие. както например крак, кунка, джука, шаръкчия и още много други, поне 1600 според езиковеди у нас. Турция до 17 век просто няма, има Османска империя. Когато обмислят как от империя да скалъпят национална държава по примера на Великобритания и Франция, се спират на турците-селджуци като мая за целта. Защото са били културният, военният и интелектуален елит в империята и са наложили по тази причина повечето думи от езика си. Селджук е клон от рода Дуло. Езикът на ордата му е бил същият, какъвто и на Кубратовите българи. |