Много ми ареса текстта на Гу-жа Набакова. Писан е явно под въздействието на станимашките ливади. Търсила е да каже нещо по темата женицата, и като не е намерила решила да ми обърне внимание, взимайки върху себе си прерогативите на целия форум. А завряния в кучи гъз гуманитарен нищоправец, газ пикае. Редактирано от - steppenwolf на 09/3/2005 г/ 11:58:10 |
Ето част от една новина от преди два-три дена. Кой ще ми каже значението и произхода на думата болгарка, която се среща в нея? "В Москве подверглась нападению штаб-квартира Национал-большевистской партии, сообщает РИА "Новости". Около 14:00 в бункер лимоновцев, расположенный по адресу улица Марии Ульяновой, дом 17 корпус 1, ворвались 25 неизвестных мужчин и устроили в нем погром. Как рассказал пресс-секретарь партии Александр Аверин, нападавшие не называли себя и не выдвигали никаких требований, но при этом они записали на видеокамеру обращение, в котором сообщили, что "им удалось разобраться с НБП". Они имели при себе болгарки и бейсбольные биты, при помощи которых они взломали металлические двери, разбили оргтехнику, а также нанесли побои нескольким членам НБП, которые пытались им помешать." |
Болгарка руснаците казват на ъглошлайфа Натиснете тук |
Благодаря. Тъй като няма съмнение за произхода на думата болгарка, по правилото на субституцията това означава ли, че и думата ъглошлайф е от прабългарски произход? |
Ако първо докажеш, че правилото на субституцията е фундаментално правило за езикознанието, в смисъл - използва се повсеместно за доказателство - сигурно да. |
... д'Естен сигурно знае, че Римската империя се простирала не само в Източна Европа, ами в западна Азия (че Константин Велики и "Управда" Велики били българи обаче не съм съгласен). Мога да се подпиша с двете ръце, че не само д'Естен, но и 99, 99(9)% от Нова Европа (ЕС) и понятие нямат, че още от 1-ви век насам центърът на Римската империя започва да се пренася постепенно, а от 3-4-ти век окончателно, в Тракия. Ти, с твоите "познания" от книгите на славянофилите и тюркофилите (Москов), си направо професор в сравнение с тях. University of British Columbia Justin I (518-527 A.D.). I. JUSTIN'S ACCESSION TO THE THRONE. Justin was born in the province of Dardania belonging to the diocese of Dacia, which along with Macedonia made up the prefecture of Illyricum. It was an area which had suffered severely from barbarian attacks: in 447 a devastating raid of the Huns, which reached as far south as Thermopylae, left a wake of destruction through Illyricum and forced the praetorian prefect to flee from Sirmium to Thessaloniki. Then it was the turn of the Ostrogoths who ravaged the land until the emperor Leo I made peace in 461. It must have been about this time that Justin and two companions with Thracian names, Zimarchus and Dityvistus, all of them young men with good physiques, set out for Constantinople with only the clothes they had on their backs and a little bread in their pockets, trying to escape the grinding poverty of their homeland. The emperor Leo was organizing a new corps of palace guards, the excubitors, 300 in number, who were intended to counterbalance German predominance at court. These three young Thracians were enrolled.[[2]] We hear no more of Justin's companions, but Justin himself was evidently a competent soldier who rose through the ranks, and in 518, when the emperor Anastasius died, he was commander of the excubitors, the only effective troops on the scene. The death took place on the night of 8 July, and the silentarii (gentlemen ushers at court) immediately summoned the master of offices, Celer, and Justin. Celer commanded the scholarians, but they were ornamental soldiers; Justin, whose palace guard could fight if necessary, was in a pivotal position. In the morning of 9 July, the people assembled in the Hippodrome, and the high officials, including the patriarch, met in the Great Palace to choose a successor. Anastasius had no immediate heir though he had nephews, one of whom, Hypatius, an experienced soldier of mediocre accomplishment, might have been an obvious candidate for the throne. But he held the office of master of soldiers in the east and was probably in Antioch when his uncle died. Justin was not considered at first. We may be certain that his nephew Justinian, a lowly candidatus at the time, was not considered at all, although a later tradition claimed that some put him forward. But the people in the Hippodrome grew impatient, and the high officials, becoming a little panicky, eventually put forward Justin. He was taken to the imperial loge in the Hippodrome and invested there with the imperial robes. The donative he offered the troops on his inauguration was exactly the same as that offered by Leo I in 457 and Anastasius I in 491: 5 nomismata and one pound of silver to each soldier.[[3]] On 1 August, Justin wrote to Pope Hormisdas in Rome, announcing his elevation and saying that he had been chosen against his will. In fact, John Malalas[[4]] preserves a tradition that Justin was more willing than he claimed. The chamberlain Amantius had a candidate of his own for the throne, Theocritus, the count of his Domestics, and he gave Justin money with which he was to buy support. But Justin used the money to purchase support for himself. On the ninth day after his acclamation, he put Amantius and Theocritus to death.[[5]] О тук трябва да ти стане ясно, че Юстин е тракиец, роден в провинция Дардания под диоцезата на Дакия, която заедно с Македония образува префектората Илирия. "Варварските атаки" на Хуните през 447г. са всъщност придвижването на българския цар Теодорих Кривогледия към Константинопол. Той е от рода на най-могъщият римски сенатор, българинът Аспар-rex (Аспар-рух, Аспар-рих, Испер-рих, Аспар-княз), който доброволно се отказа от императорския престол, защото беше български арианец и не искаше да разбуни наново в Цариград вековните религиозни борби между българи и гърци. Затова Аспар-княз (княз=кнез=кънес=канас --> канас юбиги = велик княз, т.е. цар, император и недей да търсиш канас юбиги в Монголия) постави на престола в Константинопол слугата си Лъв I. След като години наред Лъв търпеше унижението да изпълнява заповедите на Аспар, накрая го уби заедно с двама от синовете му. Третия му син обаче, Патрикол се спаси, а неговият син Виталиан, роден в Шумен стана по-късно върховен главнокомандващ на римската армия. Когато българският гръкоман, императорът Анастасий се опита да сложи ръка върху българските тракоилирийски епархии и заточи българските владици на София, Кюстендил, Охрид, Солун и Никопол (в Македония) и сложи гръцки владици, Виталиан поведе армията от Източно-Тракийските и Долно-Мизийските българи-федерати на Рим срещу Константинопол в помощ на братята им от Западна България. В този момент се вдигнаха на въстание в защина на своите владици българите от Тракия-Илирия-Македония. Когато 70 000-та българска (т.е. римска) армия пристигна пред стените на Цариград, "безбожникът Анастасий повърна православните български владици" и направи Виталиан консул. Бурно акламиран от народа в Цариград (предимно българи, гърците са били много малко, но на ключови позиции, както евреите сега) всеки момент се е очаквало Виталиан да убие "безбожника Анастасий" и и да се провъзгласи за император, като възстанови българския патриарх в Цариград, както беше при Константин Велики и да изгони гърците. Анастасий обаче умира преждевременно и друг българин, но колаборатор с гърците, Юстин се докопва до престола. Неговият племенник и бъдещ император Юстиниан убива Виталиан. От тоя момент се счита, че българите губят последния си шанс отвътре да възстановят кантрола си върху Рим/Константинопол. Затова по-нататък тактиката се сменя. Чрез консолидация на всички племена от българската група от Панония до Днепър и Днестър, Илирия, Македония, чак до Тесалия, двата Епира и Тракия до самите порти на Цариград в една нова империя, (Стара) Велика България на Кубрат, се поставя задачата Рим да бъде окончателно разрушен, в смисъл на заменен. Justinian (527-565 A.D.). The Background. The name "Justinianus" has almost completely blotted out the name which this emperor bore at his birth: Petrus Sabbatius. The sole source for his full name, "Flavius Petrus Sabbatius Justinianus," is the consular diptychs made for his consulship in 521. The cognomen "Justinianus" indicates that he was the adoptive son of the emperor Justin (518-527), his uncle, and the adoption must have taken place before his consulship year, possibly before Justin became emperor. Thus it was Justin who launched his nephew, his sister's son, and Justinian's influence over Justin was such that later contemporaries regarded Justin's reign as an extension of Justinian's. However, in 518, Justinian was only a candidatus under the command of the Master of Offices and although a tradition attributed to Peter the Patrician had it that the Excubitors tried to put him forward as emperor to succeed Anastasius, but he declined, the story is not credible. The story told by John Malalas[[2]] has the ring of truth: the imperial chamberlain Amantius was ambitious for power, but since, as a eunuch, he could not himself become emperor, he gave Justin, the commander of the Excubitors, the effective palace guard (unlike the candidati and the scholares, who were ornamental) money to buy support for his domestic, the count Theocritus. Justin used the money to buy support for himself, and he began his reign by putting Amantius to death. Justin's family came from an area of the empire where Latin rather than Greek was spoken: Justin himself was a native of the town of Bederiana near Nish and his sister's son, Justinian, was born at the village of Tauresium, near Scupi, ca. 482.[[3]] He was to rebuild his native village eight years after his own assumption of the purple and rename it Justiniana Prima, modern Caricin Grad. Justin had risen through the ranks of the army until he was commander of the Excubitors when the emperor Anastasius died on 9 July, 518 and moved from there unexpectedly to become emperor. He moved quickly to consolidate his position. The patrician Apion, a member of a famous family that held extensive lands in Egypt, who had been exiled and ordained a priest in 510, was recalled and appointed prefect. Anastasius' old enemy, Vitalian, who had rebelled against his Monophysite policies, was made magister militum praesentalis, which placed him in charge of the military forces in the capital and put him in a better position than Justinian to succeed old Justin. Vitalian became consul in 520, but, in the same year, he was brutally murdered. Justinian, who succeeded Vitalian as magister militum praesentalis, was suspected, rightly or wrongly. In any case, the murder removed a dangerous rival. In 521, Justinian himself became consul, and his inauguration was a blatantly lavish affair, designed to make his mark. In that year, too, we find Justinian writing to the pope in Rome and speaking of the empire as "our state", implying thereby that he was Justin's mouthpiece. От тук път трябва да ти стане ясно (надявам се тоя път окончателно), че племенникът на тракийския български селянин Юстин от село Ведряна край Ниш, Управда (Юстиниан), роден край Скопие, син на Изток и Бегленица, сестра на Лупкиня (жената на чичо му Юстин), е също тракийски българин, който заедно с чичо му, майка му и сестра му и само с дрехите на гърба си пристигат в Цариград, "за да станат императори". В текста се прави опит за паралел между Юстиниан и Сабатиан. Сабатианите са тракоилирийските български князе. Сабатиан Велики е бил убит вероломно от убийци на император Зенон, след като Сабатиан Велики отказва на Зенон (измамва го) да нападне цар Теодорих Кривогледия от рода на Аспар-рух. Дълго години тактиката на Рим е била да противопоставя тракоилирийските българи на трако-мизийските българи-федерати едни срещу други или срещу гото-българите на Теодорих Кривогледия и Теодорих Велики, срещу българо-аварите и т.н. След българското възстание в защита на българските владици под ръководството на Виталиан се поставя началото на консолидацията на българскиа народ в първите години на 6-ти век. Когато в 30-те години на 7-ти век българо-аварските войски от Сирмиум, Панония пристигат пред стените на Цариград, съученикът и най-близък приятел на императора Ираклий, Кубрат напуска Цариград, застава начело на българските войски и ги обръща срещу аварския управляващ клан. Най-напред Кубрат прочиства Тракия, Мизия и Илирия от верните на аварския клан войски и ги прогонва към Панония. Същото Кубрат прави и на север от Дунава, като брат му Шамбат Кий (основателят на Киев) завладява за новата (модерната) българска империя Magna Bulgaria (Велика България) почти цяла Централна Европа, вкл. големи части от Украйна и Полша, като изтласква не само аварския клан, но и франките за над 30 години. Даже и прави сепаративна българска държава "Дулоба", за което е наречен Кий (Отцепникът), но след това се връща отново под командата на Кубрат и става губернатор на град Бащу, наречен след смътта му Киев. И така: Няма никакви "славянски нашествия" по българските земи. Векове наред има само движение на племена от българската народностна група навън и навътре от родните им земи. След като древните тракийци Гетите, наречени по-късно Готи ходиха чак до Северно море и после се върнаха тук и отново стотици години имаха своя държава в Мизия със столица Свищов (Нове, столица на Теодорих Велики), след като древните Мизи от Босфора ходиха на север от Дунава и след това се върнаха като Скити, Хуни и Българи, то е естествено, че поляци, балтийци, чехи и пр. ще говорят "славянски", т.к. те говорят български. "Славяните" са Славяни, само доколкото те са алтернативно название на Траките, Мизите, Даките, Скитите, Хуните, Готите, Аварите и Българите. И понеже тия последните половин век след разпадането на Атиловата Хуно-Българска държава "изчезнаха яко дим", понеже всички се нарекоха Българи на името на древната си родина Mesia hec et B(V)ulgaria, то няма никаква логика да се наричаме "славяни", защото на антибългарските сили така им отървало, а ние от неграмотност не можем да го разберем. В началото на 4-ти век Константин Велики, в благодарност към съплеменниците си българи, че го направиха със своята военна сила едноличен господар на Рим, който пренесе Рим в Тракия, като прекратиха практиката Рим да се управлява по едно и също време от 2-ма императори (августи) и 2-ма цезари, направи българите от Източна Тракия и Долна Мизия федерати на Рим със своя собствена архиепископия (те бяха християни естествено преди гърците и другите европейци и още от времето на св.Апостол Павел и Андрей), построи им градовете Плиска, Преслав, Силистра (Доросторум) и Кюстенджа (Томи). След това Константин възложи на епископ Улфила да състави българската азбука - глаголицата - и да преведе светото писание на разбираем български език. Така българите преди всички други имаха своя превод на Светото писание на беси-готски-български и богусложението в българските църкви се извършваше само на български, а гръцките свещеници бяха прогонени. Тъй като самият Константин споделяше българската версия на православието, то и българското православие беше господстващо в Цариград и вселенският патриарх беше българин. След вероломното прокарване на триезичната догма от гърците на Вселенски събор, започнаха вековните борби между българските и гръцките владици за надмощие. Но дори и когато в Цариградските църкви започнаха да проповядват на гръцки, българите принудиха Йоан Златоуст да чете литургиите си с преводач на български, защото българите не искаха да слушат гръцки литургии. През 535г. св.Юстиниан Велики, макар и да беше гръкоман, не можа да наложи на трако-илирийските си съплеменници гръцки владици и гръцки литургии. За да прекрати вечната вражда между българи и гърци, той създаде за трако-илирийските българи архиепископията Първа Юстиниана със седалище в Охрид, абсолютно независила от Цариградския патриарх и Римския папа. Цариград обаче остана в ръцете на гърците. След още 330 години, когато гърците направиха поредния си опит да отнемат независимостта на българските трако-илирийски епархии, Цар Борис Михаил възложи на Константин и Методий да реорганизират глаголицата и да я направят по-разбираема в съответствие с македонското наречее. Така светите братя (от древен български род, а не гърци) създадоха Кирилицата и направиха новите преводи на светите книги. За да се преодолее триезичната догма, книгите трябваше да бъдат осветени от Вселенския патриарх или Папата. Защо светите братя не отидоха в Цариград? Нали уж византийския император им бил възложил да съставят азбуката и преведет книгите, както лъжат гърците и техните "славянски" съюзници? Те не отидоха при вековните си врагове, чиято единствена цел (и до днес) е била погърчването на българите, а отидоха при римския Папа. В този момент започна 8-ия Вселенски, респ. 4-ти Цариградски събор за решаване спора върху контрола на трако-илирийските български епархии. Докато траеха преговорите, Папата деликатно задържа Константин и Методий в Рим, като им оказа подкрепа и се водеха научни спорове. На Събора гърците изолираха делегацията на българските владици от делегацията на римските владици в различни манастири, за да не могат да контактуват и съгласуват действията си. Освен това българите не разбираха гръцки и им беше назначен гръцки преводач, т.е. гръцки агент, който преиначаваше изказванията и решенията на Събора. С типичната гръцка вероломност, българската делегация беше заблудена, че римския Папа е приел преминаването на българските трако-илирийски епархии към диоцеза на Цариград. Римската делегация пък беше заблудена, че българите са приели доброволно това разпределение, като само българската епархия в Панония премине към диоцеза на Рим. При тази ситуация Рим трябваше да се откаже от Илирия и насочи вниманието си естествено към Панония. В този момент моравските князе помолиха Цар Борис Михаил да им прати спешно учители, които да им проповядват на български. Папата освети новите български книги и назначи св.Методий за епископ на Панония. За неутрализиране на гръцкото влияние Цар Борис започна преговори с Папата за изпращане на епископ Формоза като български патриарх в България. Преговорите се проточиха и Папата, благосклонен към България и светите братя умря. Умря в Рим и св.Константин, в последния момент покалугерил се като Кирил. Тъй като св.Методий проповядваше в Панония на български и то не по римския, а по българския канон православието, той влезе в конфликт с новия римски Папа и германците. След смъртта на св.Методий, неговите ученици бяха прогонени и дойдоха тук, от където всичките до един бяха родом - в България при цар Борис. Тия събития гърците и техните "славянски" съюзници наричат "покръстване на българите". Българите, които вече 800 години бяха покръстени първи в Европа, в т.ч. и преди гърците, гърците наричаха "езичници и варвари", защото не признаваха българското православие и независимата българска царква. Така те отрекоха 800 години от българската християнска история. И до ден днешен нашите "учонъйе" не могат да преодолеят страха си от досегашните си наставници и да признаят ясно този факт. Делото на Цар Борис е велико, защото той концентрира ресурсите на цялата си империя, за да преведе на най-разбираемия български език православното учение и да повиши културното равнище на народа си, който населяваше земите чак до Бавария. Няма нужда Цар Борис I да се обявява за "Кръстител" на българите, за да е по-велик. Той и с това, което направи, е превелик и затова е светец. Бившите българи и настоящи чехи поставиха основите на панславизма, за да отрекат българския културно-исторически принос. В началото ги подкокоросваха австрийците, след това други бивши българи. Наскоро чух един именит български археолог и колегата му историк, как изразиха съгласие, че при чехите били открити най-много монголоидни антропологически белези в сравнение с другите бивши българи. Не знам, това има ли нещо общо с темата, но си е факт. Редактирано от - чорбаджи Мичо Байзадето на 09/3/2005 г/ 17:02:25 |
Доказва се лесно с метода на математическата индукция. Намираш две двойки синоними с еднакъв произход на думите във всяка двойка и по горецитирания метод правилно предполагаш, че думите във всяка една друга синонимна двойка ще са от един произход. Както си спомняте, този метод не се доказва, а се използва за доказателство. Освен в съда, разбира се. За езикознанието не помня. |
Не се измъквай! Самото правило е повече от ясно. Говорим за приложението му в езикознанието и конкретно за случая с твоя въпрос. |
Чорбаджи: Големият заговор срещу нас, българите, датира много преди В(Б)улфила и Управда. Все още се държи в секрет, една от най-трагичните братоубийствени войни, водени между велики българи и довели до изчезването на великата българска римска република, със столица Рим и раждането на великата българска римска империя, със столици Рим и Константинопол. Иде реч за триумвиратите и епохата на едни от най-големите български герои. Всички ги знаем, но не всички, уви, знаем, че те са българи. Време е истината да възтържествува: 1. българския № 1 за всички времена оратор, от българския град Тулча - Марк Тулий, начерен Цицерон, защото цицал от на майка си (българката Шабла Понтийска - основала все още съществуващия едноименен български град) цицата до седем годишна възраст; 2. Гней Помпей - последна издънка на старобългарския род Змеевци, и така записан в кръщелното: Змей Помпей, но поради фонетичните особености на латинския български език, българо-българската буква "З" се е трансформирала в българо-латинската буква "Г". Помпей пък иде от това, че твърде много е помпал мускулатурата си и по стародавна българска традиция, е бил превъзходен щангист и борец; 3. Гай Юлий Цезар - наследик на прастарите български родове на Це-новците от българското село Це-ретелово, общ.Чардафоново и Зар-овците от българския град Зар-ааа, и двете населени места - в българска Тракия; 4. Марк Лициний, известен и като Крас - открил първите лечебници за борба със широко ширещата се по онова време не-българска болест - крастата - разпространена от враговете на българите -юдеи, етиопски гърци, антички македонци и др.; открил също и масово приложил в медицината, козметиката и вечерното салато-удоволствие - българската магна краставица. Известен е и като най-богатия българин на епохата; 5. Марк Антоний - наследник на Андоновия род от българското село Марково, Пловдивско - българска Тракия, тоже..... 6. Луций Лициний Лукул - богат наследник на Луковия род, монополисти във вноса и износа на арпаджик в Средиземноморието. 7. ............... В момента се подготвя за печат монументално изследване върху тази тема - 3 тома от по 800 страници, чийто автор - Ганчо Стоянин от гр.Кула, с творчески псевдоним Заберган Атланта - ветеринарен шелдшер, но историк по призвание, твърди, че при писане на книгата си, е контактувал лично с духовете на горепосочените, които най-горещо го молели да възстане с перо в ръка, срещу световните фалшификатори и врагове на българите. Казали му също, да не се тревожи от контактите на македонските историчари с духовете на Александър, Херакъл и Самуил, защото тези "контакти" били не-истинни, и спиртическо дело на същите тези врагове роду болгарским. |
Чорбаджи, никой не отрича, че тези исторически фигури от римската империя, които си подчертал, били родени на Балканите, нито че източното Средиземноморие било по-цивилизовано от западното през 1 в., и че през 4 в. седалището на императора било преместено от Тибър на Босфора и едва ли не Константин Велики, родом от Наисус (Ниш), се колебаел дали да не я премести в Сердика (София). Никой не отрича, че за няколко години през 4 в. имперската "ставка" била изнесена в Марк(ц)ианопол (Девня). Но от това не следва, че те били българи като нас или че по тези земи тогава изобщо живеели българи. Преди само 400 години на о. Манахата живеели алгонкини с пера, после - холадци, после англичани, сега американци. Нима мислиш, че алгонкините са кръвни предци на американците и алгонкинския език е праамерикански език? * Ценя обаче тънкия ти хумор, толкова по-блестящ на фона на поведението от праисторическата ера, демонстрирано упорито от друг наш колега по-горе. |
Черньо Паткин [Златен], нашиьот народ, поради дългогодишните битки с гърчолята, е имунизиран срещу антисемитизма и всекакъв опит за изкуствено насаждане на антисемитизъм у назе се възприема с отвращение и погнуса. Место да се кривиш обезянски, зЕми пример от чорбаджи Мичо и Фичо и пОмогни да се ограмотат неколко заблудени кат/от тебе гръкоманчета. |
Не сложих кавички около българското на хоремага поради две причини. Първо ми се струваше очевиден характера и и второ, в България никога не е значила нищо друго освен питепродавница. Па си е и хубава дума! Редактирано от - theSaint на 09/3/2005 г/ 15:46:18 |
Преди само 400 години на о. Манахата живеели алгонкини с пера, после - холадци, после англичани, сега американци. Нима мислиш, че алгонкините са кръвни предци на американците и алгонкинския език е праамерикански език? Един човек на точните науки никога не би тръгнал да търси аналогии в такова безмозъчно твърдение. Организмът му просто веднага го изхвърля като буламач. Нерде най-древната цивилизация на Европа, развивала се последователно и без прекъсване до днес, нерде твоите диваци и пришълците, дошли след "10-ти ноември" да ги цивилизоват. Колкото и да ви е трудно, ще се наложи да го преглътнете, че българите не са късни пришълци, а винаги са били тук преди другите и са били двигателите на прогреса. Накъдето и да се обърнеш, където и да копнеш, безброй доказателства извират. При това без да е било нужно да си съчиняват Библия. Защото пък само с една Библия и никакво друго веществено доказателство, освен пари и дезинформационен spam, все по-трудно ще можеш да доказваш съществуването на един народ. Редактирано от - чорбаджи Мичо Байзадето на 09/3/2005 г/ 16:26:43 |
Обичам когато черноземието глаголи и клокочи :
* А иначе изпитвам чисто човешко съчувствие към същество, което влиза във форума само за да напише субективното си душевно движение как някой бил "завряния в кучи гъз и газ пикае" (извинения, цитирам). Чини ми се, че фрустрацията и агресия в родната ми България е всекидневие. Предпочитам това обяснение пред чисто медицинското. |
Другарьо Т. Живков, Swans не пише антисемитски и гръкомански неща, само иронизира претенциите на чорбаджията, че българите били "най-древната цивилизация на Европа, развила се без прекъсване до днес". Вчера в стария форум Биг Едж много правилно каза, че е хубаво човек (и народите) да се научат да се приемат каквито са, вместо да се измислят каквито не са и да настояват другите хора (и народи) да ги признаят за такива. Да се приемеш спокойно и без комплекси какъвто си, без разбира се да се отказваш да се усъвършенстваш, не е лесно, но се учи. Да можеш да казваш на другите истината за себе си по приемлив за тях (обективен) и неоскърбителен (че дори ласкателен) за самия тебе начин се учи. Като се научиш "да живееш в кожата си", както каза Биг Едж, е голям кеф, и не се нервиш, и писането ти върви много по-добре, понеже изкуството е място, дето лъжата абсолютно не вирее. |
...само иронизира претенциите на чорбаджията, че българите били "най-древната цивилизация на Европа, развила се без прекъсване до днес". ... е хубаво човек (и народите) да се научат да се приемат каквито са, вместо да се измислят каквито не са и да настояват другите хора (и народи) да ги признаят за такива. Фичо готов съм от името на Партийното, дРЪЖАВНОТО, ОФ-цареборското и пр. ръководства да се извиня немедлено на "другите хора (и народи)", които участват активно в нашите форуми, с цел да ни дават акъл, какви им отърва да сме. Аз си мислех, че по-скоро на нас требе да ни се извиняват, но ако познаваш некой чужденец, дето сме му засегнали засегнали интересите, демек комплексите, дай го бръзо насам да му извиним "неоскърбително (че дори ласкателно)" в твоя стил. Досежно изпълнението на Одилия, требе да знаеш, че аз като старо куче имам исторически опит, че кога "други хора (и народи)" земат да "иронизират" и да си завират гагата, къде не им е работа, накрая все еврейския народ си пати. Така че си опичайте акъла овреме и двамата. Редактирано от - другаря Тодар Живков на 09/3/2005 г/ 20:56:28 |
Другарьо, под "другите народи" разбирам не македонистите (или гръкоманите, сърбоманите, пантуранистите, румънските историци романтици), а най-вече (1) обективните професионални историци в цивилизованите страни и (2) просветеното обществено мнение в тези страни. Пропагандирането на измислицата, че българите били "най-старата и непрекъснато развивала се цивилизация", е огледален образ на македонистката пропаганда (и неприемливо за никой сериозен историк у нас или на запад), а пък подчертаването на тезата за "неславянския", автохтонен и т.н. произход на българите е точно което им трябва на македонистите и сърбоманите. За "ласкателното" явно не си разбрал, имах предвид ласкателно за себе си, но все пак обективно и приемливо за останалите. Хвалбарството, че сме били "най-велики", (1) ни пречи да се учим добросъвестно от по-напредналите, (2) ни прави постоянно нещастни от съзнанието, че всъщност сме по-зле от тях, (3) насъсква ни постоянно да мразим другите (заговорниците) и (4) ни прави неадекватни в очите им. * Степенволфе, ако ролята, която си си харесал, те задоволява и интелектуално, бъди щастлив в нея. Редактирано от - Чичо Фичо, на 09/3/2005 г/ 22:47:37 |