Отиди на страница:
| Уау, уж авторът млад човек, пък разсъждава като строител на Перник-Волуяк: живеем в държава, която не ни позволява да си вършим работата и да живеем добре Той как си представя тази работа - като си бърка в носа и чака някой да свърши нещо?  |
| Светло Пиво, да добавя - десни партии, които са много по-леви от т.н. леви, турска партия, която се нарича така, като че ли защитава моите права и свободи, един куп земеделци, които не знаят какво е земеделие, президент социалист, който прави всичко възможно социалистите, противници на войната в Ирак, да застанат срещу него, министър на отбраната, който твърди, че не е работа на парламента да се занимава с него, други министри, които хабер си нямат от ресора, за който отговарят. |
| В противен случай, ако си болен, ще умреш; ако имаш деца, няма да ги изучиш; ако си мъж, няма да се ожениш; ако си жена, ще се наложи да си хубава. Ей, тва ме изкефи!!! Особено последното....  |
| Човек е толкова по-осъществен, колкото по-драстична е диспропорцията между обществено полезен резултат и индивидуален материален еквивалент за единица свършена работа, т.е. колко повече печелиш за по-малко труд и ефект - а мене това ме изкефи яко, макар че едва ли е вярно... |
| "Всъщност политическият елит на страната е съставен най-вече от преквалифицирани симуланти." Е, това е попадение! |
| Какво да се прави? Тези, които знаят какво да се прави го правят, а другите задават въпроси, на които не могат да си отговорят... За държавните чиновници - съкращават ги наполовина и на останалите вдигат двойно заплатите. Като резултат ще вършат същата работа. За учителите - в съответствие с предложението на М. Велчев се създава равнопоставеност между частните и държавните училища. Държавата финансира отчасти и частните училища (Родителите на учениците в тях също са данъкоплатци!). Добрите учители ще получават много по-добри заплати ако работят в частни училища. За лекарите е ясно - ДЖипи-та, частна практика и т.н. Не знам добър лекар да мизерства. Стоматолозите също имат добър стандарт. Да, ама не! Същите тези леви, които питат какво да се прави като им кажеш какво трябва да се направи вдигат вой до небесата - ама как така, хората оставали без работа и др. такива. То трябва да има за всички и по възможност по равно. Ами то при левия начин на мислене верно изход нема. |
| Преди 14-15 месеца пуснах мнението си по въпроса Какво да се прави? Позволявам си да го препостна, поради непреходното му значение: . "Процесите в дясното, лявото и средното ме интересуват малко. Или поне по-малко, отколкото отношенията между горното и долното. В обществото, както и в секса, случващото се между тези отгоре и тези отдолу, обикновено е много по-занимателно. Лявото и дясното са интересни тогава, когато започнеш да не ги различаваш. Веднъж, защото етикетите върху стоките често лъжат. Как така пише японски, а е направен в Тайван. И как на село обясняват на магарето, че БЗНС е част от десницата, а десните са против субсидиите в животновъдството. Добичето няма нужната коалиционна култура и не иска да я придобие. То иска да яде. Втори път, защото всеки съди от мястото, на което е застанал. Руската салата на българите в Русия се води френска. Принципът “мое ляво – твое дясно” обяснява защо за Велко Сергей е десен та дрънка, а за Надежда същият този Сергей е нереформиран комунист. И като казах Надежда, се сетих за прозорец. От моя прозорец например, дясно не се вижда. Помня, че първите десни се обявиха за такива, защото били демократи и антикомунисти. После всички станаха демократи, комунистите изчезнаха, а заедно с тях и усещането за дясно. Следващите десни бяха подкрепящите субсидиарността. Или запомнилите думата от две прочитания. С времето субсидиарноста бе забравена, а с нея и защо тя ги правеше десни. Дълго време десни бяха искащите да влезем в НАТО и ЕС. Сега в НАТО и ЕС ще влезем при управление на левите. Последната година стана модно десни да са носителите на Морала в политиката. Даже около тази идея се направи обединено дясно. Което се структурира на морални, искащи софийските имоти, морални, не даващи банката си и морални, даващи оставка, ако загубят избори. Стига аргументирано да ги убедят, че неспечелването е загуба. И сред шума от искани оставки и ритане по кокалчетата, винаги има някой, който призовава да не се говори за личности (защото там разговорът е като картечни откоси), а да се обсъждат принципи и идеи. А на пазара идеи в дясно няма. Има идеи за безработните, за социално слабите, за работещите, за осигуряваните, за тютюнопроизводителите, за съкращаваните, за неразвитите общини, за закъсалите болници и за субсидиите на губещи монополи. Няма за работодателите, за осигуряващите, за развитите общини и за конкурентните към момента производства. На пазара е пълно със сергии, които предлагат на кого и колко да се дава и няма нито една, която да казва как да не се взема. Макар, в интерес на истината, миналата есен се появи нещо. Даже не идея, а почти готов проект. На бюджет на страната, предложен от Института за пазарна икономика. Със философия за ускорено развитие, описана не с идеологически клишета, а с числа и взаимообвръзки. Които плачат някой да ги направи лозунги и да застане зад тях. Но погълнати в опити да се изхвърлят от претъпканата маршрутка, субектите на дясното политическо пространство така и не разбраха, че подминаха спирката си. Просто не я познаха. След месец ще има конференция на СДС. Войната между бялата и черната роза ще се води с думи за принципи и политики. И призиви за укрепване на дясното ще се редуват с популизъм. За да се печели електорат. А електоратът е беден и ляв, ляв, ляв. С изключение на около триста хиляди. Които не се интересуват от това, кой е лидерът на партията, защото те са лидери на най-важното за тях – собственият им жизнен проект. И които чакат някой, който да ги представлява. Някой, който няма отново да поставя двата въпроса на ляво мислещия тип човек - “Какво да се прави?” и ”Кой е виновен?”, защото първият бяга от отговорността самостоятелно да вземаш решения, а вторият – от отговорността да понесеш последствията. А ще зададе техните два въпроса - “Какво искам?” и ”Готов ли съм да платя цената?”. При този тип мислене отговорите са много по-трудни, но и много по-ясни. Ясно е за НАТО и Кербала, за ЕС и АЕЦ, за работата и семейството, за провежданата политика и възможността да си малцинство, ясно е за остатъка от деня и от живота. За различните десни хора отговорите са различни, често противоположни, но при всички тях, тези отговори пораждат действия и готовност за последствията. Които са тежки при неуспех и често още по-тежки в случай на успех. Интересно, кой на тази конференция ще говори за вина и кой – за цена. " |
| Ех, Круела, още от времето на Мойсей е известно, че комунистическото (патерналистично, робско) мислене е до живот. А иначе си права, но отчасти. Държавните чиновници трябва да се съкратят поне с 2/3, държавната субсидия за образование да е изцяло под формата на ваучери - даваш ги ако искаш в държавно, ако искаш в частно училище. За частното здравно осигуряване няма да кажа, че в една друга тема хвърчи слюнка от носталгия по социализма. |
| Круела, Написаното от теб Добрите учители ще получават много по-добри заплати ако работят в частни училища. За лекарите е ясно - ДЖипи-та, частна практика и т.н. Не знам добър лекар да мизерства. издава пълно непознаване на реалностите в България и е пример за идеологизирано мислене. Да, така би трябвало да бъде, както си го написала, но в действителност е точно обратното (и Камбуров в случая добре е показал защо е така). Учителите в българските частни училища не получават по-добри заплати и качеството на обучението там не е по-високо от това в държавните, независимо, че родителите плащат много повече пари. Добрите лекари в болниците също не са адекватно заплатени, тия чести скандали за лекарски рекет и хванати лекари с подкуп не могат да бъдат отдадени само на алчност. |
| Лошо, че политическата класа се е провалила, защото у нас с отмяната на историческия материализъм други класи комай вече няма. То и самата дума се превърна в журналистически евфемизъм за попържане на политици. |
| Толкова добре го е написал автора, че предизвика у мен само желание да им пу.ката майчина на сички тикви. На оружие! |
| Докторе, Разговорът за това, което трябва да се реформира в здравеопазването е доста дълъг. За сравнение може да се вземе броят болнични легла на 10 000 души на Запад и в България. Оказва се, че в България болничният престой е неоправдано дълъг и броят на болниците трябва да се съкрати за да могат тези, които останат да бъдат оборудвани с повече и по-модерна апаратура. Сигурно са ти попадали подобни данни, та си наясно с проблемите. Да не говорим за супер разходите на здравната каса за административно обслужване. Така, че за увеличаването на заплатите на лекарите има резерв. В частните училища държавата не плаща, а би било справедливо да има ваучерна система. Така частните училища ще привлечат и повече ученици и повече родители ще имат избор. Това неминуемо ще рефлектира и върху доходите на учителите. Няма да споменавам и за недекларираните доходи от частни уроци, които поддържат старата система за прием в средните и висшите училища. |
| Колежке Круела, когато сте здрава, изобщо не си задавате въпроса как работи например сърцето ви. Тичате, плувате, скачате и правите секс колкото пожелаете. Когато сърцето ви е болно, започвате да се вслушвате тревожно в пулса му, не можете да се натоварвате и заспивате на две възглавници с тревогата, че няма да се събудите. Същото е и с всяка администрация. Ако тя си върши работата прецизно, вие просто не я забелязвате. Обратното ви донася всекидневни тревоги. Е, определено твърдя, че преди 15 години българинът имаше много по-малко тревоги как ще се лекува и как ще учат децата му. Всичко останало са словесни упражнения. |
| Докато ни управляват небългари, ще има да си мечтаем за по-добър живот. Политиката на симулантите е целенасочено провеждана през целия преходен процес у нас, за да не бъдем нищо по-вече от ратаи в Европа. Затова не вярвайте на мангали, евреи и други с чужди интереси, пък даже и сълзи да има в очите им. |
| Докторе, (имам предвид Доктора) Много сте прав. Но реформите се правят не защото аз или някой друг го иска, а защото животът го налага. Просто нямаме друг избор. Онази система си замина и няма начин да се върне. Щем не щем вече ще трябва да се простираме според чергата си. Далеч по-богати държави (Германия) въвеждат частично заплащане на здравните услуги. В някои западни страни също е така. Здравеопазването е много скъпо и ресурсите трябва да се използват максимално. |
| Круела, Понеже ти си добронамерен човек, очевидно не можеш да разбереш или да приемеш мисленето на недобронамерените хора, които всъщност ни и управляват. Въвеждането на ваучерната система изобщо няма да подобри обучението в частните училища, още по-малко ще повиши заплащането на учителите там. Тия училища не са създадени за това (но това е дълъг разговор). Резерв за увеличаване на заплатите има не само за лекарите, но и за други категории. Въпросът е защо умишлено това не се прави, защо съзнателно се поддържа този недоимък, защо още не е прекратено действието на прословутата съветска инструкция от 1947 г., чийто текст няколко пъти беше пускан тук, във форума, където рационално и цинично е прокламирано именно поддържането на този недоимък за определени прослойки с точно и ясно определена цел - държане в подчинение. Отговорите на Камбуров са нетривиални, но очевидно, дотук поне, не се разбират и се тълкуват превратно заради твърде абстрактния му начин на изразяване, на който хората, които не се занимават с наука, не са навикнали. Редактирано от - Д-р Тормозчиян на 10/3/2005 г/ 12:43:55 |
| Да. Много верни статии и постинзи съм чел. Пък сигурно и писал. На тема констатации в общи линии нашего брата се справя. Е имаме различи в обясненията за причините, в стила и в некой и друг детайл, но това така и трябва да бъде. Най ми прави впечатление това, че всички отделят чорбаджиите и политиците в единя ъгъл на ринга, а останалото населние в другия. Всъщност изобщо поставянето им на ринг, а не в някаква пирамида, структура с някаква геометрия и закони и правила, за отделните й компоненти, предрешава резултата. Друго нещо, което прави впечатление е това, че пишущите сметат политиците и чорбаджиите за нещо, което стои извън и над/под/встрани от цялото, в което влизат и самите пишущи. Сметат ги за некакви други, марсианци ли, печенези ли, келти ли, не знам. Освен това, целостния набор от изразни средства създава впечатлението за кастова структура - всеки е орисан за съответното място в социума и толкоз. Третото и най-важно - пишущите се държат като обречени жертвени агнеци, на които всичко това им се случва без техно участие и присъствие. А пък за собствена отговорност, за собствени усилия и дума не се отваря. Камо ли за некакви конкретни и приложими идея за промяна пък била тази промяна и съвсем малка. Най-крещящия пример тук във форума е "Моделя" на естета. Визия споделяна от много хора, но визия на чувстващи себе си обречени, мрънкащи жертви. Ами така е. Нека мрънкането продължи - сега. Бот пак ми е спрел достъпа, ама здраве да е. |
| Уважаема колежке, специализирал съм застрахователна медицина в Швейцария, работил съм в големи застрахователни компании и мога да ви говоря или напиша много за системата на "трите стълба". Примерът ви с Германия е некоректен, доколкото от историята на осигуряването там(от времето на Кайзера още) се учат всички след това. В България опитът да бъде нещо "присадено" видимо се проваля. Не защото няма желание, просто още няма условия. Преди години бях писал в този форум какъв е пътят на лекарствата до потребителя.След като се синтезират, се изследват. После се изпитват на мишки.След това на морски свинчета.След това на примати.После на доброволци(срещу заплащане).После на застраховани групи болни. После се провежда двойният сляп експеримент...И чак след това се прилагат на хора. А американците изискват (например) европейските лекарства да са били ползвани най-малко 10 години в сободна практика... Надявам се с този пример да съм ви убедил, че експериментите не са безопасни за вашето здраве. И че от тях (както и експериментите в икономиката, образованието, здравеопазването etc.) не трябва да страдат хора. Защото по презумпция всичко се прави в техен интерес. |