Отиди на страница:
| Каили, в средноинтелигентния англииски правопис пунктуации не се пишат!Предполага се че интелигентният четец сам по лесно ще разбере смисъла на писаното! Аз използвам ограничена пунктуация и в български и то с успех!Филтрира полуграмотните! Задаваш ми някакъв вапрос а си потънала в запетаики.... Отговор не чакаи!Явно не си на ниво! |
| FL, ако пишеш така:****************************** всичко ти разбираме  , ама като почнеш на български,само свръхинтелигентните могат да ти хванат мислата! |
| Нищо де , да кажа сите пливате тамо къде сте си направили съблекалнята ! Ма доктора го не е срам да ви вади очите  Чудим се дали доктора е умен или вие сте глупави ?!?  А като прочетох сичко установих няма да кажа , не съм клюкарка !  |
| Баааси, Филчо, ще ме доведеш дотам бота да ме боботне. Филтрира ти правописа неграмотните, а?  бааааси |
а-а кайли, и аз ползУвам FL-илчовия метод за дезинфекциране на читателите, ма понякога и аз не си го разумявам.  |
| Ган има и друго " Какво да се прави " Ако нямаш какво да праиш иди ги разклати ! (камабаните де ) не мойте де ?!? |
| Има два варианта, или народа ни е мързелив и калпав, или политиците са олигофрени. Емигрантите ни доказаха че могат да се справят в чужбина. Дори в Англия където са ни набелязали за черни овци. Сега е ред да проверим политиците. Някой от емигрантите да знае случайно държава, която е готова да се жертва, да я управляват за известно време нашите политици за да видим какво струват???[/b] Редактирано от - bot на 11/3/2005 г/ 08:51:58 |
 Дим под водата Започва отстрелът на дребни суюзници [ 2005-03-11 ] Петър Волгин, Божан Петров Вероятно американските войници не са имали съзнателното намерение да убият Николо Калипари и Гърди Гърдев. Ама все пак ги застреляха. Обясненията, че янките са стресирани, уплашени, млади, неопитни и други подобни, са основателни, обаче не съдържат цялата истина. Действията на тези хора, повечето от които са типични представители на "едноетажната Америка", са пряка последица от философията и практиката на глобалната политика, провеждана от Свръхсилата. Като се абстрахираме от многоучените фрази на университетската отличничка Кондолиза Райс и не толкова сложните приказки на нейния приятел и шеф Джордж Буш, можем да характеризираме тази политика като непоколебима вяра в собствената правота. От абсолютния връх на своето военно, политическо и икономическо могъщество Америка гледа на всички останали държави и народи като на елементи, които имат стойност дотолкова, доколкото могат да бъдат подредени в измислената от нея конструкция на световния ред. И обикновените американски войници, които едва ли са прочели и три книги в живота си, и неоконсерваторите с по няколко научни титли пред имената си са стопроцентово убедени, че никога не грешат. И дори и да правят по някоя и друга грешчица, тя е нищо в сравнение с високоблагородната им мисия да донесат свобода и просперитет на света. На фона на това жертвоготовно поведение би трябвало да избледнеят и снимките от Абу Гариб, и свидетелствата от Гуантанамо, и унищожителният "приятелски огън". Това са дребни отклонения по пътя към крайната цел за подреждането на света. Фактът, че голяма част от света не ще да се подреди по американския образец, не тревожи особено конструктурите. Според тяхното виждане причината за това дърпане се крие във все още неразвитото съзнание на народите, които подлежат на освобождаване и цивилизоване. Тия пък, дето не желаят да се цивилизоват доброволно, ще бъдат заставени. И не бива да се дърпат много-много, защото е за тяхно добро. За щастие на американците не всички народи и правителства са скептично настроени към цивилизаторската им мисия. Има и такива държави, които са готови с кучешка преданост да следват всички указания и наставления, идващи от световния лидер. Класически пример за подобна държава е нашата мила и родна България. Нейните ръководители не съзират по-голямо щастие от това да бъдат отличени с някоя добра дума за своето верноподаническо усърдие, за слугинажното си поведение, което може би приляга на някой мексикански нелегален емигрант, но не и на български политик, който иначе много обича да се гордее с хиляда и триста годишната история на държавата си. Питали ли сте се някога за какво ни е цялата тази история, с всичките нейни военни и културни постижения, описвани с такава упоителна страст в учебниците за средния курс, когато реакциите ни по нищо не се отличават от тези на аборигените при вида на празна бутилка кока-кола? За какво роним благодарствени сълзи и пишем сърцераздирателни есета при споменаването на всичките ни велики царе, пълководци, духовници и революционери? Защо провесваме портретите им по стените на кабинетите си, когато пример за подражание всъщност не са те, ами някогашните турски мекерета? И не е ли обидно за една нация да излъчва ръководители, които са готови постоянно да целуват разнообразни части от тялото на световните началници? И тъкмо вечният български страх да не разсърдим случайно височайшите господари накара българските официални лица да прикриват информацията за поредната ни жертва в Ирак. Е, след като ние имаме подобно раболепно отношение към някого, защо очакваме той да се отнася уважително към нас? Разбира се, че няма да се отнася така. Разбира се, че ще ни третира като бавноразвиващи се индивиди, на които трябва да се подава ту морков, ту тояга - според случая. Когато доброволно се поставиш в ролята на безгласен ратай, няма как да разчиташ на това, че другите ще уважават достойнството ти. Как може да бъде уважавано нещо, което просто го няма. |