Отиди на страница:
тоа па пишман професор че ми фали американска чалга, а нашта не му била тамам! ем кацата нема и процент ни от гласо, ни от текстовете на азис като смисленост  |
| Блуса е и "възпитателна" музика, каквато точно сега е нужна на българските "inner cities" (гета) - if you ever come to Houston and get in trouble (по памет) Sheriff Benson will arrest you and if the jury finds you guilty you're penitentiary-bound. Как иначе тази публика да чуе тъкмо тези думи и да ги разбере? Или известната в България оh mother, tell your daughter not to do what I have done. Блуса е и традиционен фолклор - песента за обесника, дето майката и бащата не искат да откупят от палача, а любимата иска, ако се оженят. Предполагам, спомени от пиратските набези по испанско време. Звучи архаично като Струна невяста. |
Простич стига с тоа Азис , деба педерунгела му мазен!  Той и Чайковски от тяхната партия , ма Азис не е Чайковски!!И слава Богу няма да бъде? |
| "Които мозе да свири блус, то тои мозе да свири всичко"-Дюк Елингтон Ас съм израснал с R&B и смятам, че това е" музиката на душата " .Преди няколко дни бях в Manhattan -Downtown в "55 club", където всеки ден има блус консерти.Пееше една чернокоза певица -Sweet Georgia Brown.Просто не мога да опиша наслаздението да присъстваш на такова нещо.Гледал съм през зивота си много концерти, посетил съм хиляди блусарски клубове и моето скромно мнение е, че Камен Кацата би могъл да се нарече "фан" на R&B, но в никакъв случаи добър изпълнителе.За това се изисква особен "feeling". В Българя, онова време, дори преди Иваило Краичовски да бъде в ФСБ се опитваха да пеят и свирят такава музика бившия оркестър "София" -известен по-късно като оркестър на "Леана Антонова". Имаше един бас китарист"Чавето", които от много години зивее в Sweden, беше много добър.А също така и Сашо Петрунов -"гривната" от "Сребърните гривни" и "Тангра"/първата формация/, но като емигрира в USA разбра, че не е едно и също да свириш блус в Българя и в USA. И сега пее в един църковен хор само зада си начеса крастата. Мозе да се изпишат фермани по тази тема, но едно е вазно, че американската музика е на много високо ниво, което с ръка на сърце трябва да признаем/ без да се ръководим от политически съобразения, както и не ме интересува аналога на Даинов с Кацата/. |
| Че да наградим тогава Ерик Клептън и Ерик Уулфсън за приноса им към българската култура, особено втория за музиката към националната съдба You lie down with dogs and get up with flees. |
| Бил, къде е 55, на Кристофър стрийт ли? Прав си, българските блусари засега нямаха шанс в Америка, но английските? Освен донякъде по езика, Лийдс не прилича много повече на Ню Орлийнс от София. * Една от причините за "душевността" на блуса е, че тръгва от религиозната музика, спиричуъл, което било отначало бели протестантски химни, пети от необработени африкански гърла, и по-късно и оригинални африкански мелодии (оригиналната африканска музика почти не познавала хармонията). Единството на черно и бяло прави блуса (и R&B, и рока, и джаза, който обаче най-бързо се "класицизира') универсален, достъпен и за образованите, и за белите, и за всички, докато чисто черните напродни жанрове, също произлезли от блуса, от госпъл ('да пееш думите от неделя сутрин по музиката от събота вечер') и черната попмузика (соул), та до рапа, си остават черни жанрове (въпреки Еминем) и не се асоциират много със Стравински. |
| Само едно вмъкване по повод блуса - според местните музиканти (вярвам, че поне те са добре запознати с темата), блусът е възникнал точно в Ню Орлийнз, тъй като това е било единственото място, в което на негърските музиканти е било разрешено използването на африкански ритми. Второто - голяма част от градските негри музиканти са били освободени роби или даже родени свободни. Даже се смята, че ако не е съществувало френското наследство - включително и частните оркестри по плантациите - едва ли би се появила подобна музика. |
| Чичо Фичо ми напомня за достопочтения дръвник полковник фон Цилергут, който говорил само позитивни неща, питайки дали всички разбират елементарните му изрази."Значи, blues господа, нали?Знаете ли какво е това blues ?" |
| ЧИЧО ФИЧО: Да! "55 club" се намира на Sheridon Square/ Кристоффер Стреет/.Там са и "Arhtur", Vineyard"."Pure", "Duplex" и... мезди 4 и 3 стреет.На 4 стеет е първото студйо на Боб Диллон.Сега има бар на това място. |
| 99 (снимка: натиснете тук) Само цитирам Швейк, нищо лошо не правя. |
| И пък кво от туй, че е възникнал в Ню орлийнззз бе "Фани стори", ами няма да възникне у Подуене , ама на Дайноф изобщо не му е тая. Да, ама Вие да кажете, колко ногу знаете за Блез Паскал вероятно. |
| Винаги е приятно да се прочете нещо похвално за "тъмните герои" на днешното и вчерашното време. Радвам се, че Евгений е почел Камен и се е сетил да смъкне шапка пред урбанната блус сцена на столицата. В края на краищата, блус ентусиастите в София през "онези години" не бяхме кой знае колко и можеше да бъдем натоварени в една мотриса "Комсомолец". Тъй като ние нямахме нито "Краудади", нито "Кавърн клъб" може да се каже че дискусиите, обмяната на "тави" и всички онези "вуду ритуали" свързани с това архаично изкуство се водеха пред една сладкарничка на ъгъла на "Патриарх Евтимий" и "Раковски" - срещу "Френската гимназия" и "Първа градска болница". Тази мека на софийските блусмени носеше непретенциозното име "Камъка" и там по едно или друго време можеше да се видят и Кацата и Иван барабаниста, и Васко Нейчев - Марихуаната и Руслан Графа и Льоди басиста и Фоти и даже баскетболиста Юм Уандие (който беше "осиновен" от нашето правителство и настанен в локалния дом "Майка и дете", като син на убит виден африкански комунистически водач...ако се не лъжа в Камерун.  )Кацата определено е символ на жизнерадостта и широката му усмивка, както и гласа излизащ сякаш от мъдните торбички остават неизтриваемо впечетление. Превъзходен другар и наистина вещ икономист ( въпреки че много малко са тези които знаят неговия извънблусен живот).  * * * В общи линии, единственното общо между "славея" Азис и Камен Кацата е че и двамата са костинбродчани ( мисля дори, че Азис не е роден в Костинброд, а се премества там по-късно ). * * * Накрая, както си му е реда музикалните поздрави за днес: Евгений, предай моите задочни поздрави и на Кацата и на Иво Пифа (първият прякор на Ивайло Крайчовски) Поздрави с едно от най-любимите ми душевадки на Питър Грийн: Need Your Love So Bad * * * Фичо, напълно съм съгласен за влиянието и същността на блуса, но скромно ще допълня, че чалгата колкото и да не ни се ще е в днешно време онова което наистина обрисува душевния мир на настоящото поколение ( е, може би, акцентира на аграрнонастроената част - еквивалентът на кънтри музиката в Щатите ), докато разни млади юнаци изглеждащи поради "униформите си" като с провиснали ташаци ( "Ъпсурд", да речем ), са тези които в момента изпълняват функциите на фолклористи на урбанното "дъно" ).Поздрави с "Postcards from Paraguay" and "Don't Crash the Ambulance" ( двата мои фаворита от албума на Марк). * * * БулгарИнфорМашалаНюз ( може ли да те наричам за по-кратко БИМН? ) Дейвид има около една дузина албума, но аз лично съм слушал само последния му, в който той се опитва да имитира батко си. Не кой знае колко успешно...не че не е слушаем, ама нещо хич не ме гепи...има там една "заешка песничка" която би трябвало да е хита...е, рефрена се набива, ама само толкова. Иначе албума става за аурален фон (да правиш нещо докато го слушаш с едно ухо), но ако седнеш да го слушаш дисекционно, едвам издържаш до третото-четвъртото парче. Продукцията не е лоша, но аранжиментите са сухи и "предиктабилни" ( точно тоя купешки термин пасва най-вече за да изразя онова което усещам) |
| Бил, благодаря Фани е права, освен това в Ню Орлийнс имало и избягали от революцията в Хаити карибски французи и пофренчени черни, и хугеноти, изгонени от англичаните от Канада. Акордеончето на Лед Бели (в песента за Джон Харди) е явно френско, звучи монотонно като парижка шарманка и напомня също на квебекско хърди-гърди (това Грацко ще обясни какво е, струнен механичен инструмент, невиждан у нас), мелодиите му са ирландско-шотландски, може би и бретански. Прихванали са и испанско влияние от Мексико. Джаза също възникнал в Ню Орлийнс. Но големия блус се развил в провинцията в Тексас, Луизиана, Алабама и Джорджия. Около и след ПСВ големи черни безработни маси тръгнали на север, отначало за Чикаго, после за Ню Йорк. Харлем почернял около 1925-26, дотогава бил еврейско-ирландски. Оттогава време нюйоркската "висока" музика, дотогава чисто "бяла" (и доста еврейска) почерняла - Гершуин. |
