Отиди на страница:
Грациане  !!!! Рядко те срещам! Надявам се и ти желая да си здрав? Ела някой път в "После" има и госпожици!  |
Грацко, благодаря  време беше да се явиш. Парагуайската и на мене ми е предпочитана, а в Амбюлънса май звучеше акордеонче, сигурно се свири на синтезатор, и е много парижко. Прав си, кънтрито повече прилича на чалга, с разликата, че кънтрито е еснафско, чалгата - лумпенска. Какое време не дворе, таков мессия Кънтрито е бяла музика от Апалачия - Джорджия, Тенеси, Кентъки, С. Каролина и Зап. Вирджиния, мигрирала от блуса към европейските "шлагери".* Много е интересна музиката на луизианските французи, "баю" (bayou), с цигулки, малки китарки, акордеон и контрабас. В Ню Йорк понякога я свирят луизиански хипари отвън на Медисън ск. (23-та и Пето) или на пазара на Юниън ск. (17-та и Бродуей). Имаме и "нюорлийнски джаз" само от бели дядовци, с тромпет, кларинет, туба и уошборд, една вертикална дъска с метални шини, която прави такатата-такатата, по-рано свиреха и в един кейджунски ресторант в Челси, сега знам само на Каламбъс ав. и 77-ма, срещу ъгъла на Природонаучния музей, свирят в неделя на брънч и понякога в събота следобед отвън пред кафенето. Народа се стича към парка и се събира. Редактирано от - Чичо Фичо, на 10/3/2005 г/ 18:40:03 |
| ...Като начало, следващият първански орден да е за Кацата. Абе, bot... На кюто ми едни хора те хвалят като умно копеле, обаче, ти четеш ли статиите или дървариш само форумското братство...? Ей тва, горе, Дайноф го е писал в некоя шкембеджийница у Орландовци за духовна чикия... "Първански орден" нема, брато, обикновено ги дава Президентът на Републиката... То и шефката ти, дето като вдигте вежди, ти падаш ничком, и тя е за бой, ама... А орден върху Кацата е като перла върху екскремент... [/quote] |
| Фичо, единственното "хърди-гърди" което съм виждал "на живо" беше в ръцете на някакъв си местен фолклорист, който не свиреше кой знае колко умело на него(по-скоро, човекът беше ентусиаст , отколкото музикант). Имаше вид на архаична виола с манивела отдолу. Не е баш много пригодна за блус. За блуса си трябва инструмент способен да се "криви" и да "произвежда" ония мръсни "блуз" тонове. То заради това и китарата ( можеш да "кривиш" струните как си искаш, а пък ако можеш да използуваш и слайд техники с парче от гърло на бутилка, запалка, или дори кухненски нож направо може да се каже че летиш! ) и хармониката ( отново имаме на лице свобода на интонацията - чрез различни "целувки" и "смукания" свирещия може да "извади" ония мистериозни "полу- и четвърттонови" девиации, които оцветяват всяко едно от тези "музика на дявола" парчета. Робърт Джонсън ( в последния си албум Клептън свири само негови парчета и дори го посвещава на него ) е безспорния майстор на китарен блуз от 30те години. ЛидБели, Блайнд Лемън Джеферсън, Бука Уайт, Пинк и Флойд ( тези на които са се кръстили Пинк Флойд ), Хаулин Улф, Б.Б.Кинг, Алберт Кинг, Фреди Кинг и Джон Уйлямс са само върха на айсберга ( тези които са били "консервирани" на плочи), а иначе почти във всеки клуб си има там локално величие, чието майсторство е не по-малко, но просто са имали по-малко късмет да бъдат открити.   |
| Винаги ме обхваща съмнение, когато човек бъде обявен за "национална институция" А Кацата освен институция е и "стандарт на човешко същество, който трябва да бъде даван на децата като пример..." Струва ми се, че г-н Дайнов е станал много позитивен напоследък - заел се е да изрови и да ни налепи като в стенвестник добрите хора, защото от мрънкане и "смърдене" на тема заплати .... не можем да бъдем винаги щастливи Мдааааа, въобще не щем да гледаме света като негър от Чикаго и ... напълно си заслужаваме мъмренето... |
| Да, скоро видях в метрото как ставало слайдването - един пръстен на безименния пръст с половин метална тръбичка на него, като я врътнеш отпред - сърцераздирателни блусови glissandi, като е отзад - нормална пръстовка. На хармоничката Сони Тери може да говори и да показва и как прави влака пуф-паф (чу-чу). Хърди-гърдито жужи като латерна, само за фон. Редактирано от - Чичо Фичо, на 10/3/2005 г/ 18:51:48 |
Керпи, щом има и гаджета, ами дай да намина по-късно. Просто в последно време съм с много лимитирано "време за фън". Пустата му работа.   Фичо, ами то кънтрито, макар и музика за селскостопански работници има своя чар и своите поетични шедьоври ( Хенк Уйлямс, Кени Роджърс, Джони Кеш, Джим Кроче, Уили Нелсън...от по-старите, както и стотици нови дихатели с амбиции и талант) и музикални виртуози. За разлика от the red necks (които обикновенно славят разни "консервативни ценности" и "пуритански качества" -плачат там за камионите си, загубените си изгори и там разни такива "провинциалности", нашите пейзанушки си падат по по-урбанни ценности - прашки, голи пъпчета, уиски с лед, "Армани" и други такива "криворазбраноцивилизационни придобивки", та то и затуй чалгата ни има полуфабрикатен привкус понякога...а иначе и там съм намирал "шедьоври", достойни за дисекция от идните антрополози. |
| Може, стига да има нещо истинско за изучаване. Според мене повечето в чалгата е измишльотини и комплекси, не е жива натура като изгорите и камионите в кънтрито |
| Керп, не си на точно правилната позиция. Най-редкото щастие, което Дайнич мое да го споходи е Азис да го зачисли към трупата си. Така ще си намери най-после истинското поприще за творчество. Стига се е нъчил. Виж го, втора седмица с чЕка с гитарата за тайзи оферта. |
| Фичо, много те моля не допускай професорите политолози да избегнат лустрацията. Не оставяй да те омайват с негро-блуз-бенд и пак да кривнат от правия път. Талашишитовата маса в Узбекистан, чалга-дискотеката в Созопол и шкембеджийницата в Подуене са оказали негативно влияние на гореупоменатия полит-философ-анализатор и пак е пропаднал в дълбоката канавка на Миндя. Редактирано от - Gan(ю)гоТрий на 10/3/2005 г/ 19:31:55 |
На статия за Кацата - снимка на Дайнов?  Това е нещо като паметника на Пушкин дето бил "Сталин, чете книга на Сталин"... |
| Калина-Малина, от постингите ти преполагам, че си лява интелектуалка, болееща за "народа" и работническата класа. Ще се опитам да ти обясня. На първата страница съм пуснал текст на песен на известен английски музикант, последовател на стила "блус", вече възрастен човек, в който се разказва - и много вълнуващо - за живота на миньорите през 60-те години във въглищните мини на Северна Англия. Текста е съпроводен от нежна, дори сантиментална, блусова музика, с мяу-мяу-то, за което каза Грацко. Не шумна, ако те притеснява, тиха и меланхолична. Дайнов е написал статия за блуса и за хубавото, което той като естетика и стил на живот донесъл в живота на един българин. Част от това хубаво е и "здравата връзка с живота" и "народа" (софийските махали). Истинска връзка, имам предвид, не като "връзката" на априлските корифеи от типа "по-близо до масите" (само да не се спънем в столовете). Отде иде неприязънта ти? |
| ох! добре, че живея в демократична държава, та мога да престана да чета всяка простотия и да се покажа от тинята поне до шия! и как първан първания няма да награди желкята... та нали той цял живот е лежал на партийния гръг... даже книга написа... за ФАНТА-шизма написа я за да се докара пред партията... с цел да покаже колко е анти-хуманен и колко е асоциален.. и тъ тъ тъ... колко е зле работата.... ама той, завалийката е толкова кадърен, и така го е изтипосал в описанията си, че татковистите видяха само общи неща с тогавашния ни соц. строй, че му спряха книжлето и той неможа да се подмаже на тогавашните! сега орден Хемус сдобил... нека се радва човека... и той може душа да ноя ...я!?)) |
| Дет' блус - там и балада "Лове хуртс" - lead vocal - Stone "The Rock" Barrel Love hurts, love scars, Love wounds, and marks, Any heart, not tough, Or strong, enough To take a lot of pain, Take a lot of pain Love is like a cloud Holds a lot of rain Love hurts, ooh ooh love hurts I’m young, I know, But even so I know a thing, or two I learned, from you I really learned a lot, Really learned a lot Love is like a flame It burns you when it’s hot Love hurts, ooh ooh love hurts Some fools think of happiness Blissfulness, togetherness Some fools fool themselves I guess They’re not foolin’ me I know it isn’t true, I know it isn’t true Love is just a lie, Made to make you blue Love hurts, ooh, ooh love hurts Ooh, ooh love hurts [guitar solo] |
| Гледам Фичката го е ударила съчмата като е прочел Дайната за блуса. Общо взето както и за блуса така и за тази глупава статия няма какво да се пише. Блусът е вече история. Забелязвам, че застаряващите америкофили като не могат да харесват новите стилове като РАП и др. (с една дума американската чалга) почват носталгично да си спомнят я за джаза от Пък Фичо като го е омешал с Лили Иванова, Стравински и Шьонберг. Това са съвсем различни неща и няма никаква база за сравнение. Въобще родната ГЪЗОРИЯ - Грацко, Фичко и Дайната намериха трибуна да се показват колко много назнайват за блуса. Въпреки, че слушам повече класика, не мога да не кажа, че има някои свежи фолк изпълнения - наприме изпълнения на Емилия и др. |