Отиди на страница:
| Мани, мани - пък Недялка беше изкарала Боб Марли крал на марихуаната.. пак е добре де, моеше да го заклейми кат комунист. Реге- реге.. Редактирано от - Gan(ю)гоТрий на 10/3/2005 г/ 21:50:50 |
| 6а, Грациан е специалиста, но ако не е вече на линия, вижте само това и това за начало. * Марксе, блуса е сърцето и "езика", "идиома" на рок музиката и на цялата световна младежка популярна култура - сега и в обозримо бъдеще. Рапа естествено също се корени в блуса, т.нар. talking blues, и винаги съм се изказвал с разбиране за него (децата ни го слушат постоянно и той, уви, един от малкото начини да учат мерена реч с желание). Рапа е и връщане към африканското отпреди блуса (който, както видяхме, е синтез на афро с евро) и традицията на call-and-response трудова песен. Като "чист" жанр блуса си е жив и здрав - ето виж албума на Марк Нофлър (от Дайър Стрейт, ако си ги чувал), за който говорихме с Грацко, той излезе миналия септември. Виж и албума на Ерик Клаптън, за който Грацко също каза, дето свирил само парчета на стар блусар от 30-те години. * Боб Марли (ямайски музикант) е нещо като идол на американската и западната младеж, също и създател на "растафарианството" (ексцентрична религия, като афрохристиянство с култ към последния етиопски император Хайле Селасие, чието име преди коронацията било рас /принц/ Тафари), и в чийто ритуал марихуаната е централна, заедно с прическата от ситни афро плитчици, пуснати или на кок в голям плетен чохъл. Популярната младежка контракултура асоциира постоянно образа на Марли (който е навред!) с листото на канабиса. Редактирано от - Чичо Фичо, на 10/3/2005 г/ 22:09:30 |
Марксе, ти копеле, да не би да си нещо много възвишен да го еба? Като те чета и имам чувството, че се смяташ барем една глава над нас - гъзарията. Па ако някой външен човек случайно мине насам и почне да чете постингите, току виж си помислил, че ти си еквивалента на комсомолски секретар тук.  То, хубаво, братче, да се правиш на кокорбашия, ама ти пусто нямаш нужната субстанция и самонадеяните ти изявления от този род просто увисват, поради липса на смислена арматура. Блусът бил, викаш изветряла работа, а? Който не разбирал РАПа, плачел за блуса и куп такива глупости си надрънкал, ей тъй на, от инерционна неприязън само. То бива, бива, субективизъм, брато...ама да си само контра от идеологични подбуди е някак си смешно и детински. Не знам, как другите възприемат този твой постинг, но за мен това чукане в гърдите и декларации от рода: Аз слушам само класическа музика, посолена с малко Емилия, някак си ми звучат като: Аз ебем само готини гаджета и само от време на време по някоя симпатична козичка.  Слушането на дадена музика не е нито геройство, нито пък някакъв атестат за "възвишеност", колкто и невероятно да ти звучи това. Аз познавам хора с изключителни способности в дадени области, приятни събеседници и изобщо широкоскроени мислители, които слушат руски романси с изключителна вгълбеност и дори плачат когато цъйганушка бива наранена и изоставена, както и хора с доста скромен кръгозор, които поради една или друга причина са стигнали до софистикираната музика на Франк Запа, Стили Ден или Том Уайтс. Музикалната култура е по-скоро оцветител на душевния портрет на потребителя, а не на неговия...хммм...дето му викате там - интелектуалния. Въпреки, че има дадени зависимости, причини и следствия и аз лично, мога да гледам на музикални вкусове ( по същия начин както някои гледат на боб, кафе и биволски вътрешности) с доста високо ниво на познаваемост, то определено мога да кажа, че слушането на класическа музика ( нещо което е толкова широко като диапазон, че дори и мен можеш да ме туриш там...тъй като от Палестрина до Булез и от Скарлати до Веберн на всичкото му викат класика ) не е атестация за "държането на Господ за мъдните торбички. Повярвай ми.  |
| Ще цитирам: "Когато някой ти каже, че е трудно да се живее, а ти си стар и сам си убеден, че е така-това е блус. Когато ти каже :"Моята любима ме изостави и ми взе всичко, което имам"- това също е блус. Когато човек търси надежда и не може да я открие в нищо - и това е блус..." |
| Рапът не е единствената музика на младото поколение. Всъщност истинския рап почти изчезна, истинските негра от гетата, които се е случвало и на мен да харесат със самобитното си излъчване. Сега на повърхността са набързо изфабрикувани еднотипни звезди, безупречно пасващи в MTV шаблона, любимци на все още неориентирани дечурлига и простовати провинциални младежи. Така е и в България, с изключение може би на Ъпсурт, те имат известни прояви на оригиналност. Младите снобарчета от столичните и големите градове се дистанцират от така наречения 'комерс' (музиката дето се върти нон-стоп по телевизии и радиа), дивеят в големите клубове на съвременна електронна музика - хаус, транс, техно, а в останалото време слушат чилaут като култовите компилации 'cafe del mar', 'buddha bar' и 'некомерсиални' изпълнители от рода на aphex twin. Блусът е умряла работа, дори да приемем, че е далечен роднина на модерните стилове. Напоследък набира популярност т.н. световна (world) музика, в най-различни вариации. Теодосий Спасов например ходи понякога на техно партита и прави невероятни неща с кавала, слага ги диджеите в левия си джоб. |
Грациян, за диапазона на муз. предпочитания си прав, но качествата на изпълнителите е второто стъпало. Не е маниящина ако харесваш постановка или запис с определени певци останал като златен стандарт  |
| Ку-ку, явно имаш предвид само България. Тука рапа продава сигурно около 50% от оборота на музикалната индустрия и всяко второ дете сутрин в метрото каканиже тихо или не съвсем със слушалките на ушите. Рапа се ражда пред очите ни по улиците. Почти всеки любител на рока познава блусовите му корени и ги харесва, и повечето по-възрастни рокаджии обикновено по-харесват блусовото в рока, не машинното, инфантилното или оперетъчното. Децата слушат и доста рок и все по-харесват 60-те и 70-те пред сегашните (икоито все по-чести имитират 60-те и 70-те). Харесват и ска, което се имитира от Уикеда. За "електронното" диско съм ги питал много пъти, но нямат положително отношение, особено към екстази, а сина ми смята едва ли не всички европейски младежи за "гей" . |
| Пейчо, не е срамно да слушаш каквато и да е музика! След като ти харесва, то тя, значи, изпълнява своята функция. Дали ще бъде Мануел де Фая, Найн Инч Нейлс или Жилбер Беко е без абсолютно никакво значение. Или ти харесва или пък не. Е, има и няколко междинни нюанса, но в общи линии е или палец надолу или нагоре. Музиката действува на едно много по-различно ниво от "вербалните" изкуства. Тя има своята магичност и въпреки че ТРАДИЦИЯТА (тоест с каква музика си "закърмен" има съществено значение за твоя вкус), то в едни "по-късни" години то след експонирането на твоя "музикооценителен орган" на десетки и стотици хиляди различни "дразнители", то той определено е еволюирал ( или съответно "дееволюирал" и сам избира онова на което да сложи етикет "слуша ми се пак", "не мога да живея без да чуя барем веднъж седмично това парче", "мани го тоя боклук" или пък "хмм...звучи интересно, може и да ми хареса, ако го послушам още няколко пъти". Едва ли има някой който ще се напъва да слуша, да речем Берлиоз, ако не му харесва. Както и едва ли някой ще хвърли на боклука дисковете на "Ню кидс он дъ блок"(които са го топлили през детството му), само защо звучат днес толкова демоде. Не че няма и такива хора, но това просто не е СТАНДАРТА. * * * Да се оценява блуса като остарял , е все едно да се оценяват "Ромео и Жулиета" , "Дон Кихот" и "Престъпление и наказание" като демоде. |
| Моите наблюдения са за българските и европейските младежи - Германия, Франция, Холандия, на юг нравите са по-различни, там се дъни здраво местна чалга, както и у нас. В Мадрид ми беше да намеря клуб, в който да се пуска не-испаноезична музика - кошмарно е. Ама как елегантно го направи тоя паралел само: диско - екстази - гейове  |
| Фича, голема мешана салата си надробил. Имитациите от 60-70г, се дължат на тотална липса на творчество в популярнатта музика, което беше в изобилиее до средата на 80-те. Уикеда и Ъпсурд тоже са бледи имитацции. За електронното диско да не ти напомням за френския "СПЕЙС" и СссР-ския "Зодиак". |
| Грациян, прав си навсякъде. Но ти си музикант и знаеш, че има неща които дразнят слуха. Затова казах, че не е мания |
| Uncle Fich- днес разчепка и блуса, то маи затова форумния ***** Грацян ***** е толкова нещастен днес. Следният пат пиши за футбола, ама не за американския, щото няма да намериш аудитория, а за балгарския. И по-така философската - цитираи например Хан Крум за футбола. Ако ли пак се престрашиш да се изкажеш и под някоия по-ангажираща статия, като тази за ДПС поклонението пред жертвите на терора им - може и фен да ти стана. Редактирано от - bot на 11/3/2005 г/ 08:57:15 |
| Като стана дума за музика, жалко че не стана дума за явлението АББА. И представи си, жестоко обвинявани за “комерческата” си същност поради огромните им печалби. А те просто са вземали това, което им се “полага” и равностойно даваха на публиката. Сега остана само комерческото, без нищо в замяна. Впрочем най-добрите български изпълнители(не имитатори) са станали такива благодарение на добрите “учители”, които са си избрали: Лили Иванова(Рита Павоне), Емил Димитров(Адамо), Щурците(Бийтълс), Сигнал(Юрая Хийп). Дори хисарския поп пееше гръцки парчета, но ги пееше по нашенски. |
| Блусът беше много готин едно време щото по купони, забави, бригади и пр. можеше да каниш девойка и понеже обикновено полутъмно ставаше за мляскане и при повече късмет за гепене за гъза. Сега обаче му мина модата. Чилаута също е готин. Буда бар обаче нещо не ме кефят. На интернета имам едно радио - от него свалих Delerium, Moloko, Asura, Morcheeba, Etnica, Noaki Kenji, N'ekhal, Celtic guitar итн. Споделям мнението че едно време правеха по-оригинална и запомняща се музика, а от 10-ина години го удариха главно на програмиран бизнес и синтетика. Имаше един много хубав 6 сериен немско-израелски филм от 80-те - "Eis am Stiel" - едни ученичета юдейчета се занимаваха главно със свалки и майтапи, а един дебел все гризваше дървото. Имаше много хубави хитове от 60-те - общо взето филм за живота. |
| Грацко, абсолютно си прав. * Ганю, Абба според мене е пластмасов евротраш, макар и шедьовър в групата си. Истина е, че през лятото на 1993 г. в Англия навсякъде пускаха парчетата им от 70-те. И сега в руските магазини на Брайтън ги свирят. Даже и мене понякога ми се дощява понякога да си спомня младините, ама като им чуя бодрите колхозни гласчета и if you change your mind I'm the first in line ми се отщява. Редактирано от - Чичо Фичо, на 11/3/2005 г/ 00:05:30 |
| Имам един съученик, музикант – ходи насам-натам по широкия свят. Правим срещи на класа, хахо-хихи, той пуска sms-и “в почивка съм, наздраве, ама сега не мога да пия – айде ся да бегам да свиря, че момчетата ще ме бият’. Мерси, за такъв живот.. |
| Ще споделя една мисъл на Queensy Jones че няма добри и лоши занрове , а има хубава и лоша музика. КРАКАТУ: Блусът не е само бавна музика.То има такива ритмични парчета, че не мозеш да устоиш да не станеш да танцуваш.Освен това що се отнася до факта дали блуса е остарял , то на всички по- реномирани награди все още има и категорията Р&Б . ГАН: АББА не е забравена. На Broadway се играе вече няколко години шоwто "MA MA MIA".Там мозеш да чуеш всички хитове на АББА. КY-КY: И ние слушаме понякога класическа музика.Грацян е прав като казва, че музиката е състяние на душата.Та като имам такава потребност слушам и класика.За твое сведение, докато съм учил в Prague преди 12 години се ихранвах като продавах билети за класически концерти.Та изгледах всичко, което се предлагаше тогава в Smetana Hall и Rudolfinum.Предимството ми беше, че мозех да ги гледам безплатно. Е, не зная нищо за Емилия, но ще ми простиш това невезество. А дечицата от Германия , Италия, България, Франция като доидат в New York, макар че има доста дискотеки , които предлагат "techno" и "house" music, то ходят в "Hag&Hoffner" за да слушат traditional rock-n-rall и country music и да танцуват на плода на бара и гледат как девоики си хвърлят сутиените. Там е наи-големата колекця в света на сутиени. МАРКС: Каква е тази омраза от тебе? А освен това ни направи стари.Мозе да сме гъзари , но не сме стари със сигурност. Освен това в по-изисканите и скъпи заведеня, където и да е по света се слушат "evergreens". Някои предпочитат Billy Joel"New York stand of mind", друг Стинг, трети Марк Кнопфлер, четвъртъ Франк Синатра. Редактирано от - smarty на 11/3/2005 г/ 00:55:32 |
| Как така, каква е тая омраза? Навремето си имаше много точен термин: "упадъчна музика". Та затова. И оттогава. [/b] |