Отиди на страница:
| Всичко в което откриеш собствените си преживявания, чувства и предположения е перфектно и другояче се нарича изкуство. |
Чичо Фичо, на Show Boat имаше един чернокож, запее ли вдигаше веднага аплаузи. Огромни възможности на гласа, оттам където другите свършваха, започваше той. А бе искам да каже в кръвта им е, дарба  |
| Ау, Чичо Фичо, как можа да кажеш за АББА, че е траш!? Преди 10 години, в разгара на траша, от борсата за пиратска музика в София си купих пет кила траш (сигурно трябва да са били към 300 диска и касети) и започнах прилежно да наваксвам разликата между And Then There Were Three и съвременната музикална култура. На шестия диск подбрах целия траш и го хвърлих в траш-кана, там, където му е мястото. Разликата между оня траш и днешния Linking Park за съжаление не е много голяма. Музиката е преди всичко мелодия и едва след това ритъм, досаден блуз, дегенератен траш и компенсаторно-революционна поезия. А АББА са мелодия в чист вид. Следователно и музика par excellence. Стравински да ходи да джвака баластра, тоже. Сигурно съм мноу задръстен... |
| ."...досаден блуз, дегенератен траш и компенсаторно-революционна поезия"-Това написа UNION BG.ORG Такова определение за блуса не бях чувал.Не зная колко трябва да си се издухал , за да напишеш това. А в същото време се възмущаваш от Чичо Фичо, които разбира се не е прав да нарича музиката на АББА" europian trash" Редактирано от - smarty на 11/3/2005 г/ 01:03:04 |
| Така е, Пейчо. Ей, много поклонници на Абба имало тука. И аз много ги харесвах в училище - лятото на 1978 даваха австралийския филм. Сега са ми досадни, на на бродуейското шоу не съм ходил. |
| Чичо Фичо, мелодичната музика е вечна. Правя си relax с джаз, опера и не знам защо ги обявяват за снобски. За мен са хармония. Харесва ми и Папазов-Трапезна. Подобна балада -На масата-правят и други български кларинетисти, отлични импровизации |
| Генчоу а да си чувал за Пешо Чепа и леля Пепа Свирката от Княжево ? И те са институции вервай ми! И ако Кацин е помогнал за ранното ти израсТване в пуберИтета и осъзнаването на халкохола като неделима съставка в обмяната на веществата (какъвто е кислорода). То на мен въпросния хосподин не ми говори нищо. А историята не се пише от и за тоя дето плаща а от и за тоя дето е исТински. Вервай ми! На чайчето - лимончето (a.k.a. инж. химик Сапунджиев). |
*****
Редактирано от - bot на 11/3/2005 г/ 09:24:24 |
| Аз съм свирил блуз, когато Грацко и Фичко са правели аку в цукалата. Когато се говори за блус могат да се разбират две неща, или самата музика или блус-схемата. Последната е хармонична конструкция, на която се гради голяма част от джаза и популярната (най-вече рока) музика. Възникналото възхищение, обаче в тази статия към блуса няма само музикална дименсия, а тя се дължи на малоумното и безкритично Западофилство. Затова са суперлативите на Фичко, на Грацко и на Дайната. Тук ние нямаме само музикални критерии, ами типичния за ГЪЗОРИЯТА критерий Щом е Западно значи е хубаво. И около него се навързват някакви си разсъждения за свобода и т.н и т.н Блусът няма нищо общо със свободата, а по-скоро с робството. Самото наименование се превежда ТЪЖЕН. Тъй като поради Студената война имаше известни ограничения върху американската музика, на нашата гъзория им се струваше, че като пеят блусове, рокове и т.н. са свободни. Така те изразяваха вътрешното си освобождение. Сега, обаче, тези забрани не съществуват и въпросната статия, както и разсъжденията на гореспоменатите момци нямат абсолютно никакъв смисъл. Блусът трябва да се разглежда в неговия музикален и исторически аспект. Българската чалга е по-ново изкуство и в този смисъл по-жизнено. Ако тя се беше появила в ХАнериката Дайната и Фичко и Грацко щяха да преливат от любов към нея. |
| за мене е повече от странно как една тъпа плешива пенсия като грацкото си е извоювала престижа на музикант с която се перчи и подвизава тука. от музика грацкото разбира колкото свиня от кладенчова вода. некой д е чул некога нещо от него? било като изпълнение, било като авторство? нема такива. музикант е той само доколкото на него му е известно. и аз съм толкова музикант. грацко, дигай канадскио байряк да не ти отрежат пенцията че както не знаш англецки бог знае къде ша те дириме. |
| Марксе, в днешния Ню Йоркер като че специално за тебе има колонка от един музикален критик от Ню Рипаблик за насилието в блуса и рапа. Разглежда рапа не само като естетически наследник на блуса, което всички компетентни правят, а и като социалнопсихологически наследник на негърския бунт за свобОда. Дава примери с Лед Бели (който както вече знаем бил осъждан за убийство), Робърт Джонсън, Лони Джонсън, които пеят за разбойници, затворници, обесници, пищови, бръсначи и мъст. Докато старите блусари наистина живеели тежък "негърски" живот, сегашните рапери по-скоро само им подражават външно (скоро имало престрелка в Манхатън на Хъдзън стрийт между бандата на рапера 50 Сент и друга рап банда, която ги нападнала на излизане от запис), за да запазят аурата на бунтовници, без реално да са такива - те са милионери. Естетически обаче бунта на рапа е много по-декларативен, времето на гражд. права и политкоректността е, а старите били много по-езоповски, гледали да не ги разберат белите, още не били съблекли кожата на чичо Том и леля Джемайма, и вярвали в Исус, не в рас Тафари. * Сано за последния "господин" - Грациан е професионален композитор, чийто предпоследен албум имам тука и е изключително интересен, постмодерен, с много иронични цитати и влияния на различни стилове култури. Достатъчно разбирам поне, за да кажа колко сложно е да се направи това у дома и сам. |
Явно доста големи капацитети по музика се навъдиха тук. Като гледам и марксистки блусмени (които предполагам са свирили "протестен блус" в локалното читалище, заклеймяващ западофилството) се появиха и мегданни разбирачи на музика със съответното самочувствие се появиха ( най-вероятно от ония провинциални специалисти по "юраята" и "пърпълите" . За съжаление, за сега сме запознати единственно с отрицателното им отношение към моите ( + Фичови + Дайнови) тълкувания, плюс 2-3 констатацийки на ниво "Комсомолска правда разобличава упадъчната музика" и нищо повече. Да се надяваме в близко бъдеще да се запознаем и с естетичната платформа на споменатите културтрегери, щото тъй: "Ти си льош" и баба знае. Тъй де, на война, като на война. Аз имам известна доза търпимост към "аматьори-критици", но все пак след като се преминат някои граници, просто не ми издържат бушоните, за съжаление.  |
| Фичо, относно твоята реплика за "гангстерските войни" на рапърите-милионери и "криворазбраната свобода" искам да споделя моите впечетления за един подобен феномен в хокея. Независимо кой какви теории ми размахва, животът ни показва, че човек е ненаситно животно и в общи лини точно този негов хъс за "по-тлъсто парче" е генераторът на прогреса ( както и разсадника на "гадни и мръсни капиталистичнонастроени изкачвачи на смирненската стълбица ), което пък е все пак далече по-приемливо от мерките на онези - преразпределителите, дето щяха да ни правят равни. ПРОФСЪЮЗЪТ НА МИЛИОНЕРИТЕ Тези дни тук в Канада се случи нещо, което може да бъде наречено спокойно НАЦИОНАЛНА КАТАСТРОФА. -Какво пък чак толкова се е случило?- ще попита някой игнорантен читател, четейки тия редове. - На канадците беше отнет професионалния хокей. Ето какво се е случило! За тези които не са запознати с пристрастеността на редовия канук към този спорт, може би това няма да направи кой знае какво впечатление, но тези които знаят какво значи хокея за редовия канадец със сигурност ще потръпнат от ужас. Ами представете си да отнемат на руснака водката, на българина -ракийката, на бразилеца-футбола, на германеца-бирата, на американеца - бейзбола и на африканеца - секса. Представяте ли си каква огромна дупка се отваря в битието на тези хора? Представяте ли си, онези дълги и протяжни часове които те, вместо да се занимават с любимата си активност трябва да прекарат в гледане на латиноамерикански сериали, изпълняване на прищявки на амбициозни съпруги или пък, не дай боже, извършване на някаква си общественно полезна работа, като да речем, почистване на околоблоковото пространство? Ти, драги читателю, четеш сега тия редове и подсмихвайки се под мустак ( ако имаш такъв) си викаш: -Айде бе, чак пък толкова? - Чак пък толкова! - ще ти отговоря - И най-трагичното, в случая е, че това погребване на хокейния сезон 2004-2005 ще остане в аналите на професионалния спорт като единствен прецедент на триумф на ИНАТА и ДЕБЕЛОГАВЩИНАТА пред РЕЗОНА и РАЦИОНАЛНОСТТА. И да не си помислите, че за това фиаско причините са някакви си катаклизми с магнитуда на испанския грип ( който е бил причина за единственното друго анулиране на хокеен сезон през 1919 година), войни, цунами или друга таква екстраординарни събития, чийто ход е непредсказуем и независещ от участниците в диспута. Не и не. Единственната причина за анулирането на този сезон беше ЛАКОМИЯТА. Нищо друго. Собственниците на хокейните отбори срещу профсъюза на играчите. Една група милионери срещу друга група милионери. В целия този панаир на суетата губещи се оказаха абсолютно всички.Като започнеш от решилите да докажат кой диктува парада собственници, минеш през разлигавените звезди, минеш и през онези хиляди разчитащи на доходи от сателитни на спорта бизнеси и стигнеш до милионите разочаровани любители на играта, които очакваха с религиозен фанатизъм крайната развръзка от тази безсмислена игра на ЕГО-та. Когато онзи ден - 16 февруари , в 11 часа сутринта комисионерът на лигата Гери Бетман турна кепенците на сезона, всички останаха потресени. Най-абсурното в целия този цирк е фактът, че след упорита вербална борба и частични компромиси от двете страни екзекутивния директор на НХЛ профсъюзите Боб Гуденов се опита да се направи на ХЕПТЕН БАБАИТ, мислейки че собственниците ще се пречупят под натиска на РАБОТНИЧЕСКАТА СОЛИДАРНОСТ и ще се съгласят на условията които той предлага. Да де, ама в края на краищата - собственниците са тези които имат и ножа и хляба и според мен именно за да направят показно, те казаха: Стига толкова игрички. Като не щеш мира - на ти секира. Ние сме готови да загубим от приходи, но да не отстъпим от нашите принципи. В действителност, през последните години ескалацията на доходите на играчите докара много от собственниците на отбори в не особенно доходоносни пазари или да банкрутират или да продадат отбора. Темповете с които се катереха доходите на играчите и техните изисвания просто докараха няколко отбора да сменят не само собственниците си, но и пазарите. Само през последните петнадесетина години хокеят претърпя огромни промени. Стари пазари умираха и нови се раждаха. През 1991 година се появиха “Светкавиците” от Тампа Бей и “Сенаторите” от Отауа ( или както е прието в България - Отава).През 1993 година “Северните звезди” на Минесота станаха “Звездите” на Далас, във Флорида се родиха “Пантерите. През 1995 година Квебек се раздели със своите “Северняци”, които станаха колорадската “Лавина”. Уинипег “Джетс” на бърза ръка преминаха в Щатите през 1996 и стаха “Койоти”. През следващата година пък “Китоловците” от Хартфорд мутираха в каролайнски “Урагани”. 1998 роди нашвилските “Хищници”, 2000 - “Дивите” от Минесота и “Трошачите” от Атланта, а през 2001 се пръкна и последнета ( за сега ) добавка в лигата - “Сините якета” от Колумбус, Охайо. Лигата едва ли не се удвои, което от своя страна донесе и по-натоверен календар, повече приходи и разбира се по-високи заплати за играчите. Статистично погледнато, само за последните пет години разплащателните ведомости на някои тимове се удвоиха. Ето и някои от най-драстичните примери: Тим средна заплата на играч 2000-2001 средна заплата на играч 2003-2004 Ню Йорк Рейнджърс 1 325 000 2 800 000 Торонто Мейпъл Лийвс 1 000 000 1 500 000 Анахайм “Майти Дъкс” 600 000 1 267 500 Бостън “Бруинс” 912 500 1 300 000 Колумбус “Блу Джакетс” 650 000 1 050 000 Далас “Старс” 955 000 2 600 000 Монтреал Канадианс 725 000 1 350 000 Ню Джърси Девълс 800 000 1 425 000 Филаделфия Флайърс 1 037 500 2 425 000 Феникс Койотс 687 500 1 075 000 Тампа Бей Лайтнингс 775 000 1 115 000 Ванкувър Канукс 887 500 1 113 750 Атланта Трашърс 525 000 787 500 Каролайна 612 500 750 000 Едмънтън 925 000 1 075 000 Минесота 500 000 850 000 Сан Хосе 1 050 000 1 200 000 Ню Йорк Айлъндерс 875 000 900 000 Отава 862 500 1 075 000 Детройт 1 600 000 1 500 000 Сент Луис 1 025 000 837 500 Бъфало 1 045 000 1 000 000 Калгари 1 025 000 950 000 Чикаго 1 050 000 725 000 Колорадо 900 000 750 000 Флорида 912 500 902 500 Лос Анджелис 1 412 500 950 000 Нашвил 725 000 700 000 Питсбърг 785 000 625 000 Вашингтън 1 400 000 917 500 Та ето как, в общи линии в днешните икономически реалии се сблъскваме и с такива феномени като профсъюз на милионери. Ако погледнем и по-широката картинка на състоянието на синдикализма, ще забележим една много интересна зависимост. Профсъюзните “мафийки” тук, в Канада ( а предполагам по аналог и в останалите страни) изобщо не се интересуват за съдбата на онези които работят на “минимална заплата” (не съм чувал и за стачки на нископлатените) и други такива “боклуци”, които не могат да им пълнят куфарчетата. Обикновенно ще видиш тия професионални изнудвачи ( разните му Джиновци, Алфредовци и Саловци с дебели вратове ) да се навъртат край индустрии със 100% “папо” за самите тях - автомобилната индустрия, държавните доилници ( образование, имиграционни власти и т.н.т). В общи линии профсъюзите се грижат за благосъстоянието на работника по същия начин по който сводниците се грижат за магистралната си трудова сила. Нито повече, нито по-малко. |
| Може ли някои (евентуално капацитетите Унцле Ф анд Грац) да ме светнат какво е общото между Кацата и Даинов, маи не е блуса, а то друго и не остава? Ама ако може по-накратко без цитати от Неруда, Хавел, Стокофски, Лили Иванова, Харалан Хараланов, Б.Б. Кинг, Дан Колоф и не знам кои си още. |
| Видимо единственото общо е, че имената им са в този материал на една страница. Виконтът от Миндя го ползва като индулгенция. |
| пардон, некой с изключение на фичката да е чул некога нещо за или от съвременния паганини ака грацкото? къде са никому неизвестните Deep Purple и Uriah Heep в сравнение с краля на ... (некой да ме допълни) грациян колев, канадецо? |
| Грацко дава живо и интересно "дясно" обяснение на хокейния скандал, "ляво" имаше пък в тазседмичния Ню Йоркер, Джеймс Surowiecki писа, че това било знак за началото на господството на таланта (елемент на труда) над капитала. * Като говорехме за насилието в блуса и рапа - всички знаем примерно поп звездата Том Джоунс и по-малката звезда Тони Кристи, който беше и на Зл. Орфей, идвамата Балкантон ги е издавал. Най-известните им хитове взимат темата за добрия разбойник направо от блуса, дето слепи Омировци (Блайнд Лемън, Блайнд Уили, Блайнд Блейк) възпяват храбри юнаци по бесилки. * Ето "Дилайла" - There she stood laughing - I clutched the knife in my hand and she laughed no more". В "The green, green grass of home" героя юнак вече е пред бесилото - For there's a guard and there's a sad old padre, arm in arm we'll walk at daybreak, again I'll touch the green, green grass of home". Същото в хита на Т. Кристи - "Sunrise - this is the last day that I'll ever see, out in the courtyard they're ready for me, but I go to my Lord without fear - I did what I did for Maria". * В блуса пък се усеща влиянието на старата английска/келтска юнашка песен. Шедьовър на източноевропейския градски "разбойнически" блус на 20 в. според мене е Висоцки - - Эй, шофер, вези в Бутырский хутор, Где тюрьма, - да поскорее мчи! - Да ты, товарищ, опоздал, ты на два года перепутал - Разобрали всю тюрьму на кирпичи. - Ох как жаль, а я сегодня спозаранку По родным решил проехаться местам... Ну да ладно, что ж, шофер, крути-верти назад свою баранку, - Так, ни с чем, поедем по домам. Иль нет, шофер! - давай закурим, Иль даже лучше выпьем, поскорей! Пьем за то, чтоб не осталось по России больше тюрем, Чтоб не стало по России лагерей! Висоцки звучи по своя начин като Лед Бели в "Миднайт спешъл". Руската художествена блатная песня е руския блус, както гръцката ребетика. Понеже при Висоцки мелодията често не играе голяма роля и понякога скандира стиховете под китарата, като Омир или бийт-поетите, които четели стихове под джазова импровизация, Висоцки е създател и на руския talking blues, както Уди Гътри и Боб Дилан на американския. Логично беше от него да възникне в Марина Роща или Битцево и руски рап както в Бронкс от семето на Дилан поникна Африка Бамбаата. За съжаление руската култура в 20 в. не се развиваше органически като американската. Руския рап трябваше и да е "черен", а в Русия "черните" сега не са на мода. Към тази блус традиция се отнася косвено и българската юнашка-хайдушка песен, с връх в "Хаджи Димитър". Редактирано от - Чичо Фичо, на 12/3/2005 г/ 17:47:18 |
| Фичо, ако трябва да говорим за истински народни американски творци, продължаващи традицията на "музката за народа" най-близки до сърцето ми са водевилния трубадур с гласпапиров глас Tom Wites ( с тембър много близък до моя...или обратното ), когото критиците наричат "Били Джоуел за алкохолици" и фолк легендата John Prine.Освен, че е безспорен познавач на психиката на "дъното" Том е и изключително иновативен музикант. В неговите изчистени до минимум творби съжителствуат и нюорлеански "духови музика" и причудливи ударни инструменти ( наковални, ламарини, дървени блокчета...), арфи, контрабаси, баритон саксофони и акордеони. В началото влиза "доста трудно", но свикнеш ли му, просто е заразителен.  Ето ти линк, към неговата страница. Натиснете тук Освен че е известен авангарден музикант, Том участвува и в няколко филма през 80те. Моята любима негова роля е в "Ironweed", където играе с Джек Никълсън, като еквивалент на наш "стари дрехи, н'ща купувъъъъъъъ" персонаж. Ето ти и няколко от любимите ми текстове: Frank's Wild Years Well Frank settled down in the Valley and hung his wild years on a nail that he drove through his wife's forehead he sold used office furniture out there on San Fernando Road and assumed a $30, 000 loan at 15 1/4 % and put down payment on a little two bedroom place his wife was a spent piece of used jet trash made good bloody marys kept her mouth shut most of the time had a little Chihuahua named Carlos that had some kind of skin disease and was totally blind. They had a thoroughly modern kitchen self-cleaning oven (the whole bit) Frank drove a little sedan they were so happy One night Frank was on his way home from work, stopped at the liquor store, picked up a couple Mickey's Big Mouths drank 'em in the car on his way to the Shell station, he got a gallon of gas in a can, drove home, doused everything in the house, torched it, parked across the street, laughing, watching it burn, all Halloween orange and chimney red then Frank put on a top forty station got on the Hollywood Freeway headed north Never could stand that dog Christmas Card from a Hooker in Minneapolis hey charlie i'm pregnant and living on the 9th street right above a dirty bookstore off euclid avenue and i stopped takin dope and i quit drinkin whiskey and my old man plays the trombone and works out at the track and he says that he loves me even though its not his baby and he says that he'll raise him up like he would his own son and he gave me a ring that was worn by his mother and he takes me out dancin every saturday night. and hey charlie i think about you everytime i pass a fillin station om account of all the grease you used to wear in your hair and i still have that record of little anthony & the imperials but someone stole my record player now how do you like that? hey charlie i almost went crazy after mario got busted so i went back to omaha to live with my folks but everyone i used to know was either dead or in prison so i came back to minneapolis this time i think i'm gonna stay. hey charlie i think i'm happy for the first time since my accident and i wish i had all the money that we used to spend on dope i'd buy me a used car lot and i wouldn't sell any of em i'd just drive a different car every day, dependin on how i feel hey charlie for chrissakes do you want to know the truth of it? i don't have a husband he don't play the trombone and i need to borrow money to pay this lawyer and charlie, hey i'll be eligible for parole come valentines day А ето тук и материал за Джон Натиснете тук: Една от любимите ми негови песни: CHRSTMAS IN PRISON It was christmas in prison And the food was real good We had turkey and pistols Carved out of wood And I dream of her always Even when I don’t dream Her name’s on my tongue And her blood’s in my stream. Chorus: Wait awhile eternity Old mother nature’s got nothing on me Come to me Run to me Come to me, now We’re rolling My sweetheart We’re flowing By god! She reminds me of a chess game With someone I admire Or a picnic in the rain After a prairie fire Her heart is as big As this whole goddamn jail And she’s sweeter than saccharine At a drug store sale. Chorus: The search light in the big yard Swings round with the gun And spotlights the snowflakes Like the dust in the sun It’s christmas in prison There’ll be music tonight I’ll probably get homesick I love you. goodnight. Chorus: One more for great finale: THE GREAT COMPROMISE I knew a girl who was almost a lady She had a way with all the men in her life Every inch of her blossomed in beauty And she was born on the fourth of july Well she lived in an aluminum house trailer And she worked in a juke box saloon And she spent all the money I give her Just to see the old man in the moon Chorus: I used to sleep at the foot of old glory And awake in the dawn’s early light But much to my surprise When I opened my eyes I was a victim of the great compromise Well we’d go out on saturday evenings To the drive-in on route 41 And it was there that I first suspected That she was doin’ what she’d already done She said johnny won’t you get me some popcorn And she knew I had to walk pretty far And as soon as I passed through the moonlight She hopped into a foreign sports car (repeat chorus) Well you know I could have beat up that fellow But it was her that had hopped into his car Many times I’d fought to protect her But this time she was goin’ too far Now some folks they call me a coward ’cause I left her at the drive-in that night But I’d druther have names thrown at me Than to fight for a thing that ain’t right (repeat chorus) Now she writes all the fellows love letters Saying greetings, come and see me real soon And they go and line up in the barroom And spend the night in that sick woman’s room But sometimes I get awful lonesome And I wish she was my girl instead But she won’t let me live with her And she makes me live in my head (repeat chorus) Редактирано от - Грациан на 13/3/2005 г/ 15:00:22 |
