Отиди на страница:
И така, скъпи форумци, Несъгласието ми, разбира се, е по повод на литературата в Интернет. Аз съм човек, който обича да чете текстове, издадени по всякакъв начин – в книга, списание, вестник, във виртуалното пространство. В интервюто си Георги Борисов казва неща, които сто пъти по-заострено и неодобрително звучат в едно интервю на Сашо Кьосев, което първо беше публикувано в електронното списание ЛитерНет, а сега доколкото разбирам, ще се появи и във "Факел". Според мен и Сашо Кьосев, и Георги Борисов, който е несъмнено повлиян от него, гледат много старомодно и недалновидно на литературата и публикуването й в Интернет. Откакто съществуват "Литературна мрежа"," Литература плюс култура" и "Грозни пеликани" в публикуването на литературни текстове у нас се позапълни една голяма празнина. Празнината в пространството на литературната периодика. За една страна с няколко милионно население излизането само на един седмичен литературен вестник и на няколко списания с нередовен цикъл на публикуване е обидно малко. Виртуалните издания в това отношение могат да направят много, още повече, че те може да потърсят и една немалобройна аудитория – българската диаспора в чужбина. Освен читатели у нас, един добре направен литературен сайт може да намери добър прием и сред сънародниците, пръснати по света. Те не само са много, но и повечето от тях са млади, поне половината от тях страдат от повече или по-малко носталгия. Те са и сред най-активните посетители на електронните издания и форуми от всякакъв вид (не само в този тук) . Реализирането на едно литературно издание в електронен вид има огромното предимство, че може да представя литература на български език пред една значителна четяща публика и у нас, и в чужбина. За сравнение: повечето стихосбирки у нас излизат в тираж до 500 книжки. Една виртуално издадена стихосбирка може да бъде прочетена от 100 пъти повече хора и тъкмо това е хубавото! Авторът бива чут, прочетен, споделя своето слово-и-прозрение. Лично на мен това ми се струва 100 пъти по-ценно от признанието на “авторитетно овластените”, за което говори Сашо Кьосев в интервюто си. *** Има и още нещо, което ми се струва също много важно. Струва ми се, че виртуалният свят дава възможност за един нов дом на битието на слово. Досега словото е обитавало две “жилища”. То е било или в дома на устното, или в дома на писаното слово. Откак се появи интернет и the world wide web, словото намери свой трети дом – виртуалния. И той е нещо средно между писаното и устното, но не е нито едното, нито другото. Засега прилича и на двете – хем зависи много повече от графичните знаци, а не от гласа и звученето, хем може да се коригира, да “отлита” и “изчезва” като устното. Авторът на публикация във виртуалното пространство може да я коригира и редактира сам или с помощта на уеб-мастъра на домейна, а при традиционното публикуване това не може да става. За разлика от написаното върху хартия, папирус, пергамент и прочие традиционни носители на традиционната литература ( която често се дефинира като слово, фиксирано върху мек материал), написаното върху електронен носител може да се окаже по-ефимерно. Но кой знае как точно ще се развият нещата в бъдеще и кое ще се съхрани по-дълго? Футурологията е фантастика. Засега можем просто да се наслаждаваме на това, че литературата не е в своя край. Апокалиптичните визии за края на литературата се оказаха – слава Богу! – неверни. Литературата не завърши своя път, а напротив, намери още един път и още един дом – дома на своето очарователно виртуално битие. От общочовешка и цивилизационна гледна точка ние сме свидетели на нещо необикновено: след хилядолетното обитаване на словото в домовете на устното и писменото сега се градят основите на един нов трети дом. В този нов дом общуването между читателя и текста прилича на традиционното четене и на традиционния разговор, без да е нито едното, нито другото. От общочовешка гледна точка може да кажем и че новият дом на словото е най-достъпен за най-голям брой хора от практически неограничен брой места от целия свят. Това е най-гостоприемният дом на словото. И поради това е и най-човечният, най-нивелиращият, най-отвореният. Тепърва ще философстваме и ще теоретизираме за това. До скоро! Редактирано от - Една размишляваща на 13/3/2005 г/ 16:47:03 |
| Нели, Чичо Фичо, Имам и други още по-любими стихотворения на Георги Борисов, например от "Живият Бог", но са по-дълги и нямам време да ги преписвам сега...  Виж, ако поетът сам узрее за идеята, че е ценно да публикува стиховете си и в Мрежата, няма да е зле! |
| Dartuha, въпросната сентенция е на Д.Подвързачов:Дай на българина власт - и той започва да се разпорежда като в неприятелска държава. Ето още няколко, пак от него: За нас, българите, във всички области, има една обща характеристика: муха, която живее със самочувствието на аероплан. За мнозинството български граждани държава произлиза от глагола държа: - Дръжте държавата за всичко! Ние държим да я уверим, че тя е длъжна да ни поддържа! А Отечество - от глагола тече: О, течете, държавни и обществени средства, към моя собствен джоб! Демократизмът има за психологическа основа едно от най-неизменните човешки качества: завистта - тъй както любовта към клюкарството е основа на изящната литература./[/red] За повече Target=_Blank id=url>Натиснете тук Редактирано от - bot на 14/3/2005 г/ 21:20:09 |
| Нещо не стана.Ето пак. Target=_Blank id=url>Натиснете тук |
| "..и Литературния институт "А. М. Горки" в Москва " кво да коментираш - Пета колона !!! ЧФ,   Нелик,  Пошъл Тошев,  Една размишляваща, [/center]Редактирано от - bot на 14/3/2005 г/ 21:20:41 |
| Една Размисляваща, това което си цитирала е една простотия и за обикновеният четец!А за тези които обичат поезия това е простащина! |