Отиди на страница:
| Ма мола ви, аз Фройд не обичам. Споменавам го, щото за занимаващите се с процесинг не сте и чувАле.  А е невежо да смяташ, че тялото боледува има нужда чат пат от дофторе, пък духът си се самолекува. Или душата. Как си те заболи апендисит и си одиш на дофтор, така и при душата се слуват случки чат пат. И е абсолютно точен форумецът по-горе, дето упомена гледачките и ясновидките. Понеже у нас не се обръща фнимание на душевното здраве, затова ората одат да се лекуват при гледачки. Кое си требе, оно си сака. И ич не зависи от постулати от вида-Айде нема нужда.  |
Да-а-а! Трябва да се признае, че наред с освобождаването на работни места, "демокрацията" създаде и необходимост от нови, непознати по нашите места такива: Ей, на! Отварят се работни места за психоаналитици, психотерапевти и пр  Нема само врачките и баячките, екстрасенсите и астролозите да се облагодетелстват от "демокрацията", я! Па сигурно некои от тех, ще се и преквалифицират! Щото чух по телевизията, че тука психотерапевтите не ги признавали за доктори, та колко му е некой да ги уреди с дипломи за психотерапевти  Пък зели сички да риват, че немало работа у България! Я що матреал има за психотерапевтите! И да побързат, че броят на лудите расте главоломно и накрая че требе и психотерапевти да внасяме |
| А да-верно с изповед, покаяние и библията под мишка е най-доброто излекуване. Ма кофти, че българите не вярват в бог. А и много болезнено. Затова тук важи принципът-да избереш по-малкото зло. От двете-ясновидки или психоаналитици. И който избира неосъществим на тоя етап вариант, начи си измива ръцете по пилатовски, ма не решава проблема. |
| Хамер, лудост и душевна деформация не са едно и също. Затова писах и снощи. Не можеш да смяташ, че човек е или душевно здрав, или луд. На практика в България малцина са душевно здрави, но това не значи, че останалите са луди. Невежество цари по отношение на психиката и туй то.  |
| Позволете и на мен да кажа нещо по темата - все пак съм комай единствения, който редовно (ежедневно) си общува с психиатър-психотерапевт - мислите ми са разхвърляни, каквато е и статията - проблемът с психичното здраве е по-сериозен, отколкото е изложен в статията (очевидно защитаваща тесни съсловни интереси) - проблемът е по-скоро обществен - освен константния процент наследствено психично болни, през последните 15 години се увеличи драстично този на разстройствата, придобити в процеса на ежедневното общуване (или необщуване) - безработица, уволнения, лустрации, паневщини и др. - проблемът не е пряко свързан с имането (или нямането), куриоз е обаче, че и имащите не ходят на психотерапевт (вервайте, те имат ужасно много психични проблеми) - предпочитат да се надрусат за разтоварване; Нямащите не могат да си го позволят, дори когато осъзнават нуждата; - и църквата не помага - ако по-рано попът е замествал донякъде психотерапевта - тайнството на изповедта, сета и това не е възможно; ---- и ще прощавате за нахвърляните мисли |
, хлъц ...
ПСИХОАНАЛИЗАТА Какво е психоанализата? - Преди всичко това е терапевтичен метод за изследване и лечение на различни психични проблеми, които най-често пораждат трудности в личния и професионалния живот. Такива са разстройства на настроението и самочувствието, на храненето и съня, на сексуални отношения, неспособност за работа и концентрация, телесни страдания без ясна причина, трудности в преживяването и справянето със загуби и неуспехи. - Този терапевтичен метод е основан върху разбирането, че зад множество прояви в човешкото поведение и емоционален живот лежат фактори, които са завоалирани и трудно достъпни за осъзнаване. Тези несъзнавани фактори представляват вътрешнопсихични конфликти, противоречия между различни желания, страхове, фантазии и реалностите на живота. - Психоаналитичната терапията е базирана на професионално психично взаимодействие между аналитик и анализиран с цел да се достигне до знание за неосъзнатите основания на психичните трудности и проблеми. Това знание не е рационално обяснение или информация за нещо, а разбиране на собствения вътрешен свят и сложните психични измерения на връзките с другите. Наред с това психоанализата поражда богати и противоречиви емоционални преживявания в специфичните условия на този процес ( неутрална добронамереност и специфична рамка). Тези условия, представени по-подробно са следните: - присъствието на аналитика, професионално подготвен, и етичен специалист, способен да работи с най-съществените и интимни аспекти на психиката. - кабинет, предлагащ благоприятна атмосфера, "запазен" за анализирания в предварително уговорени дни и часове ( 3 или 4 пъти седмично). - анализирания е поканен да легне на диван и свободно да споделя всичко, което му минава през ума (принцип на свободните асоциации), аналитикът слуша без предразсъдъци и предварително поставени теми (позиция известна като неутрална добронамереност), като помага на анализирания да придаде индивидуален смисъл на неосъзнатите елементи. Психоаналитична психотерапия Освен класическата психоанализа днес психоаналитиците практикуват и "психоаналитична психотерапия" чрез сесии, които се провеждат 1 или 2 пъти седмично, като терапевт и анализиран разговарят седнали, лице в лице. Тази форма на аналитична работа цели едно по специфично прилагане на психоаналитичните техника и рамка в съответствие с индивидуалните особености, нуждите и очакванията за терапевтична помощ на съответния пациент. Изборът на терапевтична рамка е базиран на началната консултация като аналитик и пациент обсъждат и заедно фиксират нейните реални параметри (честота, ден, час и т.н. на сесиите). Психоанализа с деца и юноши Детската психоанализа има почти стогодишна история и отдавна е доказала предимствата си като един от най-успешните начини за справяне с детските психични разстройства и трудности в процеса на развитие и съзряване. Тя споделя основните теоретични принципи на психоанализата с възрастни, но поради спецификата на детската възраст (все още недостатъчни социални, езикови, поведенчески умения) използва различни техники при работата с деца. Освен езиковото изразяване например, психоанализата с деца и юноши използва и другите основни средства за изразяване в тези възрасти, рисуване, фантазиране, игри. Премахването на симптомите и преодоляването на кризисни моменти са съществени задачи пред всяка терапия, но психоанализата на деца и юноши е насочена към нещо повече, отстраняването на психичните пречки стоящи на пътя на цялостното развитие на детето. Детските аналитици придобиват допълнителна, специализирана подготовка и в наши дни работят с деца на всякакви възрасти, включително и такива, които още не могат да говорят. Анализата и другите полета Освен вид психотерапия психоанализата е и метод за изследване и разбиране на психичната дейност на човека. Съществуват и приложни аспекти на психоанализата, свързани с разбирането и интерпретацията на ежедневния и символичния свят на хората, социалните взаимоотношения, произведенията на изкуството, литературата, киното и др. Психоаналитичните възгледи, терапевтична техника и теории са познати и широко разпространени в съвременната психотерапия, психиатрия, психология, социални науки. Почти всички видове психотерапии са заимствали теории, възгледи или техники от психоанализата. Тя присъства и обогатява много медицински и научни сфери както и ежедневния ни опит. Конкретно и плодотворно взаимодействие се осъществява между психоанализата и психиатрията, клиничната психология, невронауките, социокултурната антропология, философията на ума, културологията и мн. др. Кой е психоаналитик и какво представлява психоаналитичното обучение? Названието психоаналитик не е запазена марка и не се защитава от законите в която и да било държава, поради тази причина всеки, дори и човек без никаква специална подготовка, може да го използва. Именно поради това трябва да бъдем внимателни при избора на терапевт. Психоаналитикът е личност, отговаряща на редица професионални, етични и психологически изисквания. Квалифициран след дълги години специализирано обучение, принадлежащ на определена професионална група (психоаналитично общество или дружество), която поддържа и гарантира за неговата обществена и професионална позиция. Обучението Макар психоаналитични или психоаналитично ориентирани дисциплини да се преподават в повечето големи университети по света, обучението на аналитиците е строго регламентирано и се извършва в специални психоаналитични институти, легитимно признати от основните за дадена страна обществени институции. Международната психоаналитична асоциация (създадена от Фройд и неговите последователи през 1910г.) е най-голямото и авторитетно обединение на психоаналитични дружества и техните институти. Условията За да започне подготовката си за психоаналитик всеки желаещ, трябва да отговаря на определени професионални и лични условия: - да притежава минимум магистърска степен за висше образование по медицина или психология, като това не изключва и индивиди с качества и постижения в други специалности. - да има няколкогодишен, ефективен професионален опит. - да премине през предварителни интервюта, провеждани от членове на даден психоаналитичен институт или директно от Международната психоаналитична асоциация. Продължителност на работа Самото обучение, което няма определен срок за приключване е многогодишно и се състои от три базисни компонента: - Лична анализа на кандидата, отговаряща на необходимостта всеки аналитик да влезе в досег със собственото си несъзнавано и да има възможност да опознае и преработи собствените си вътрешни конфликти. - Теоретична подготовка, която се състои от клинични лекции и семинари, провеждани в психоаналитичния институт, покриващи разнообразни теми от теорията и техниката на психоанализата. - Клинична работа под супревизия, която кандидатът провежда в края на обучението си с първите си аналитични пациенти, с помощта и напътствието на опитен и авторитетен аналитик. След завършване на този дългогодишен процес (траещ съвсем условно между 6-10 години) кандидатът може да предложи кандидатурата си за психоаналитик, като член на дадено регионално дружество (Например Британското психоаналитично общество или Парижкото психоаналитично дружество) или там където няма такива, като пряк член на Международната психоаналитична асоциация. Защо толкова дълго обучение? Споменахме, че психоаналитичното обучение се състои от три неразривно свързани части, лична анализа, теоретична подготовка и клинична работа под супервизия с голяма продължителност . Логиката зад тази продължителна, специализирана и естествено скъпоструваща процедура на обучение е ясна - става дума за високи професионални стандарти и персонални психични възможности (резултат на анализа и самоанализа) съгласно международните изисквания за психоаналитична практика. За подготовката на психоаналитиците са валидни общите принципи на психоаналитичния процес, изискващ достатъчно дълъг период на работа за постигане на по-цялостни и дълбочинни промени в психиката. Психоанализата е дългосрочна терапия Казаното за психоаналитичното обучение ни дава повод да поясним и още нещо. Психоанализата е дългосрочна терапия, в която се настоява на достатъчна продължителност за развитието на психоаналитичния процес. Това изискване е свързано с възможностите това лечение да повлияе не просто на повърхностните прояви на дадено психично разстройство, а да помогне на анализирания дълбинно да промени и преструктурира цялостното си отношение както към вътрешния си така и към външния свят. Кой и при какви обстоятелства може да се възползва от психоанализа? - много хора търсят анализа дори без тежки проблеми и затруднения, но изпитващи желание и необходимост да разберат и променят начина по който се чувстват, отношенията, които имат с хората от обкръжението си, да се преборят с някои от зависимостите си или да преживеят в присъствието и с помощта на някой който ги разбира съществени моменти от живота си. За такива индивиди като че ли водещи са желанието за търсене и готовността да се ангажират в този процес. Най-често мотивите за търсене на аналитична помощ са продиктувани от осъзнати трудности, проблеми и страдания. - психоанализата е подходяща за хора, които макар и да са постигнали успехи в личния или професионалния си живот, все пак изпитват трудност да намерят баланс и да се почувстват щастливи. - възпрепятствани са от постоянно проявяващи се симптоми (телесни неразположения, които нямат ясно обосновани физиологически причини) - често са обзети от страхове и напрежения, водещи до изблици на гняв или потиснатост, които им пречат в ежедневната им дейност. - преживяли са травмиращи събития, които продължават да оказват влияние върху начина по който реагират и възприемат света. - желаят да се преборят с определени зависимости, които ограничават възможностите им за избор. - изживяват постоянни спадове и пикове в самочувствието и настроението си. - имат сериозни пречки в сексуалния си живот или са неспособни да създават дълготрайни и пълноценни връзки. - впримчени са в изтощителни повтарящи се действия и ритуали, които блокират капацитета им за работа, отдих и творчество. И все пак психоанализата е много индивидуален подход затова най-подходящия начин да разберете дали би ви била полезна е да се консултирате с практикуващ терапевт. |
| в тоя ред на мисли, дето го четох до тука... какво по дяволите ще рече "да поемеш отговорност"??? а не "да живееш с вината" - в статията горе са дадени като пълни противоположности, или поне контекстът е такъв... Т.е. ако успееш да култивираш у себе си избирателно забравяне (май че е технологично невъзможно, ама нейсе) си Свръхчовек или нещо като подобно. ; -) Айде сега ме напсувайте всички! |
| проф. дървингов Съгласен съм, че църквата и поповете не помагат. Но Господ и божието слово в Библията помагат, това мога да го гарантирам, защото съм го виждал с очите си. Защо е така - нека поповете да кажат. |
| Клиринг буквално означава почистване. Почистване на неадекватни емоции, убеждения и физически усещания.Стивън Менсинг предлага кратък списък от мишени, които имат нужда от прочистване или трансформация. -Тежки травми-най-често са резултат от емоционални рани, получени при нещастни случаи, загуба на близък човек, смъртни случаи, война и т.н. -Леки травми-те са следствие от постоянно емоционално ограничаване или загуби като например любовни неудачи, непрекъснато подценяване на собствената личност и др. -Личностни кластери - съвкупност от убеждения по отношение на нещо. Личностни кластери са: -Отхвърленост/недостатъчна подръжка. Тук ние сме убедени, че хората, които са важни за нас, ще престанат да ни оказват подръжка, ще изчезнат или ще умрат. -Емоционални лишения-не получаваме достатъчно внимание, подръжка, любов от другите. -Оскръбление/Очакване за лошо отношение -Непълноценност/Срам-усещаме своята непълноценност и нежелателност и в същото време сме много чувствителни към чуждите критики. -Отчужденост-ние се чувстваме отчуждени и изолирани от другите. -Несъстоятелност-ние сме убедени, че ще постигнем фиаско във всичко, с което изобщо се заемем, защото сме глупави и неспособни. -Ранимост. -Прилепналост-ние не можем да бъдем щастливи или дори да живеем без подръжката и любовта на важни за нас хора. -Прекомерна угодливост-ние можем да потиснем голяма част от себе си само и само да не влизаме в конфликти и да отстъпим напълно контрола върху собствената си съдба на някой друг, в същото време чувствайки се като в капан. -Жертва-чувстваме се длъжни да отхвърлим себе си заради нуждите на някой друг, да да не им причиним болка и да не изглеждаме егоисти. -Потискане на емоционалността-проявяваме хладност и недостатъчно емоции. -Перфекционизъм -Палач-убеденост, че другите хора трябва да понасят сериозни наказания за своите грешки и провинения. -Негативност-фокусиране върху негативните страни на живота. Негативността отфилтрира позитивното и това, което може да работи и обръща внимание само на лошото. -Желание за одобрение-нашето себеприемане и самоуважение се определя от това, което мислят другите за нас. Страхът от отхвърляне е много силен. -Свръхзначимост-убедени сме, че сме повече от другите и това ни дава право на специални привилегии. Смятаме, че трябва да получим всичко, което пожелаем. -Ниска дисциплина-недостатъчен самоконтрол, който ни пречи да довеждаме нещата докрай. -Нежелателност-усещаме, че непрекъснато се явяваме нежелани в каквато и да е среда. -Самотност -Опозиционизъм-убедени сме, че трябва да сме в опозиция на другите, иначе чувстваме слабост и неувереност. -Наблюдател-човек, който непрекъснато избягва контакта с другите и анализира чувствата си вместо да ги чувста. -Контрольор-чувствайки своята ранимост, човек се опитва да упражнява пълен контрол над другите. Човек може да има от 10 до 25 кластера едновременно в себе си.Тези кластери се изчистват с различни видове техники под общото название Клиринг. Общите цели на Клиринга са прочистване на: -Негативното себевъзприемане-чувствата, които усещаме към себе си в различни ситуации. -Болезнени спомени-всеки спомен може да бъде прочистен като филм от началото до края. -Положителни спомени-те също могат да бъдат прочистени и да ни снабдяват с огромни ресурси и същностни състояния. -Това, което избягваме или на което се съпротивляваме. -Болка, приета от другите при много силно съпреживяване. Друга област, която се нуждае от изчистване, са мислените изкривявания. Те обикновено се създават при абсолютизиране и обобщаване. Най-общите от тях са: -Ужасното-превръщаме неудобството и лекия дискомфорт в катастрофа. -Невъзможност да го понесем-превръщаме напълно поносими събития в нещо, което надвишава нашите възможности. -Задължителност-желанията и предпочитанията се превръщат в железни закони. -Свръхобобщения. -Необходимост в това, което не е необходимо-превръщаме неща, без които можем и да минем в нещо, без което изобщо не можем. -Абсолютизация-използването на думи като-винаги, никога, през цялото време, напълно, постоянно, всички, никой и т.н. -Невъзможност-превръщаме трудното в невъзможно. -Заслуженост-тук вярваме, че имаме лиценз от вселената да получим всичко, което пожелаем. -Неверие-отказваме да приемем реалната ситуация. -Опити-незавършени усилия. -Да, обаче ако-склонност да задаваме въпроси, които формират негативен сценарий на събитията. -Свръхобобщаване-няколко отделни примера от дадена категория се разглеждат като категорията в цялост. -Виждане само на негативното-отфилтриране и отхвърляне на позитивното. -Мислене в черно/бяло-поглед на живота без неутрални области. -Търсене на виновен-неприемане на собствената отговорност за произтичащото. -Сравнение-издигане на себе си и принизяване на другите или обратно. -Завинаги-превръщане на временното в постоянно. -Безпочвени изводи -Вътрешно чувство-базираме се на чувства, които от своя страна се опират само на нашето въображение. -Преувеличаване-на нашите слабости или недостатъци. -Пренамаляване-занижена оценка на ценни качества или нещо позитивно. -Свръхотговорност-приемане върху себе си на излишна по-голяма отговорност за ситуация, на която не сме в състояние да влияем. -Социализирано мислене-приемане на всичко чуто като истина от последна инстанция. |
Много ми хареса постинга на Ники Сап  Статията е добра и казаното за силата на срама в нашата култура се обяснява от Ники. Българския срам е магически, реакция е на изживяваното несъответствие на индивида с ценностите на клановото (и клановата репресия на личността), не със закона и ценностите на индивидуалността. В България например е срамно да наречеш вуйчо си "Мишо", по мое време беше срамно да носиш очила и бели гащи (вместо черни с бял кант), да говориш рационално (и пред пред психоаналитик) за проблемите си, изобщо да говориш рационално, т.е. немагически, за най-обикновените всекидневни неща (хората, които го правят, биват клеймени за "безродници"...). * По въпроса за "попа-психоаналитик" - да, това била една от основните функции на религията, дето последната съществувала; изповедта е възможна за вярващите и сега, но у нас почти ги няма, и както много пъти е казвано и са се сипали обвинения в безродство, типичния български поп, вкл. физически, не е човек, комуто една съвременна особа се чувства комфортно да се изповяда. Например аз съм против дъщеря ми на 12. г. да се изповядва при дебел червендалест чичка с кирлива яка, космати ноздри и уши, и осезателно намирисващ на пот, който примерно не осъжда клането на 8 хил. души в Сребреница, но проклина САЩ и бълг. правителство за смъртта на г. Гърди Гърдев, или който подкрепя нахлуването на полицията в разколническите църкви и разгонването с ритници на техните миряни и попове. Попът пък на погребението на една приятелка беше пиян в 4 часа следобед и приличаше на американски хобо, макар да не беше иначе лош човек. |
| V Bulgaria rabotiat edni ot nai-dobrite psihiatri, psiholozi, no ima i malki izkluchenia, NO KATO TSIALO LEKARITE V BULGARIA SA NA DOBRO NIVO. |
| Интересна като идея статия, но дотам. Нещата не опират само до култура-иде реч за сложни исторически наслагвания. По време на Елин Пелин е било нормално хората да се събират по седенки и пейки и всеки да знае за другия всичко. Споделянето наистина помага за социализирането и освобождава задръжните процеси, но тое умряло с налагането на колективизацията. За мислите започнаха да наказват после, в соца, във времената на тоталното налагане на привнесени и чужди на човешката природа ценности. Психоанализата у нас ще пробие , но няма да е скоро и тя ще е един от белезите на прословутото „оправяне” Щото не е лесно да се разголиш, знаейки нашата максима, „като зная какъв съм инженер, ме е страх да отида на лекар” . Най титулованите и платени персони от бранша май стават само да четат ограмотителни сказки по предавания за домакини. Инак нямаше в Биг брадър да влязат персони с дълбоки личностни разстройства и асоциални посредствени елементи, видими от птичи поглед и за психиоанализаторите от Меден Рудник -нямаше да има статиите „Щрихи от мрачната картина” и „Бандити в МВР”-където всички участващи персонажи са минавали безброй пъти през ситото на психоизпити от титуловани и добре платени специалисти Това, последното, с масовостта си, е наистина доста тревожно явление, защото сякаш психолозите в тези институции нарочно правят обратен на здравия разум избор Гениалният и пренебрегван за сметка на Юнг Вилхелм Райх, говори за "емоционална чума"-така нарича засегнатите от тежката характеропатия , изразяваща се в социалния живот. Човек просто се изумява, четейки описанието на Райх за това явление-дотолкова може да го свързва със ставащото и наблюдаващото се у нас. Но за развиването й племето не трябва да има жреци. Редактирано от - Зе Мария на 14/3/2005 г/ 20:52:34 |
| Зе Мария, Когато казваш истината, все едно режеш с нож до здраво. Но обществото/българинът е много болен ...? |
| Много болен-да. Нелечимо болен-не. Констатацията, че българинът такъв или инакъв, е като надгробен камък с алилуя. А би трябвало да се приема като преглед при джипи с последваща клинична пътека за лечение. Ама за целта трябва да се избие първичния постулат, че душата няма нужда от лечение. |
