Отиди на страница:
| Маани, Бира, фон Браун е бил гений... да направиш балистична ракета 1944... ако Хитлер не беше изтъпанял 1942 и не беше блокирал разработването на атомната бомба, сега можеше да викаме Зиг Хайл, ако въобще бехме издеянили... |
Ето нещо от прочутият Пол Джонсън: Година 15, брой 11 (690) 15 - 21 март 2005 г. Бог да благослови Америка Пол ДЖОНСЪН Демокрацията има много врагове – терористите са само едни от тях. Тя има и много лицемерни и неискрени псевдоподдръжници, което е един от многобройните уроци от ситуацията в Ирак. Когато Америка, след като разби 40-годишната баасистка тирания и залови лидера й Саддам Хюсеин, обеща да проведе демократични избори възможно най-бързо, за да могат иракчаните да решат собственото си бъдеще, надеждата и очакванията бяха, че демократичните народи по света ще се притекат на помощ. Но това не се случи. С изключение на Австралия, Полша и Британия (чийто премиер Тони Блеър пое огромен политически риск с подкрепата си за Америка) повечето други демократични нации отвърнаха поглед. Най-лошият пример е Испания. В навечерието на изборите терористи взривиха влакове в Мадрид и всяха паника сред населението. В изблик на страх испанците, на които обикновено не липсва смелост, гласуваха за социалистическо правителство, което изтегли войските си от Ирак. В Украйна хората излязоха на улиците да протестират срещу фалшифицирането на изборите. Благодарение на подкрепата на САЩ украинците спечелиха и техният демократично избран президент зае поста си. Но въпреки че вкуси сладостта на демокрацията, Украйна също изтегля войските си от Ирак - страхливост, смесена със себелюбие, което не вещае добро за бъдещето на страната. Испания и Украйна се възползват от демокрацията но не искат да помръднат пръст, за да помогнат на иракчани, които никога не са имали подобна възможност. Франция и Германия остават встрани, посрещайки скъпоструващите усилия на Америка за установяване на демокрация в Арабския свят със смесица от злобна критика, сарказъм и обструктивна тактика. Но и двете страни нямат голяма демократична традиция. На Германия демокрацията е била налагана два пъти от победителите-съюзници всеки път, след като Германия е започвала световна война. Германската демокрация е повърхностно образувание и ако социалистите продължават да управляват лошо икономиката и обедняват населението, кой знае дали свободата в Германия ще бъде запазена? Французите имат 12 написани конституции от 1789 г. насам. Никоя от тях не е дала на обикновените французи чувството, че те действително са отговорни за съдбата си. Когато имат реален повод за недоволство, те излизат на улиците, блокират пътища и пристанища, знаейки от опит, че е по-вероятно да постигнат резултати със сила вместо с аргументи или гласуване. Италия има някакъв вид демокрация от 1945 г., но е толкова корумпирана че италианците й нямат голямо доверие. Те знаят, че семейни и бизнесвръзки, основани на оказвани взаимно услуги, са единственият начин за постигане на правосъдие и запазване на правата им. Самият Европейски съюз е пример на псевдодемокрацията на континента. Властта му е разпределена между изкусни бюрократи и неизменен политически елит. Следващата от това липса на свобода за отделните хора и бизнеса означава, че икономическият растеж е почти нищожен, а бъдещето – мрачно. Що се отнася до европейските интелектуалци разполагащи с толкова голяма власт в медиите, университетите и кръговете, оформящи общественото мнение, те направиха всичко възможно за обругаване на инициативата на Америка в Ирак и предотвратяване налагането на свобода в страната. Някои показват ясно, че биха предпочели Ирак да се управлява от хора като Саддам вместо от демократи, подкрепяни от Америка. Разбира се, на думи интелектуалците се обявяват за свободни избори, но на практика изпитват дълбока (макар и тайна) омраза към демокрацията. Не могат да повярват, че техните гласове ще са равностойни с гласовете на “необразованите” хора, които се занимават с малък бизнес, работят в земеделското стопанство или във фабрики и никога не са чели Пруст. Интелектуалците искаха иракските избори да бъдат провалени от терора Сега, след като изборите вече се състояха, искат новото правителство да се провали. Искат също да не успее демокрацията в Афганистан, за да може да се усмихват и казват: “Ние ви казвахме.” Повратна точка Въпреки всички тези фалшиви приятели и прикрити врагове демокрацията направи първите си колебливи стъпки в арабско-мюсюлманския свят. В по-продължителна историческа перспектива е напълно възможно успехът на Америка за пренасочване на Афганистан и Ирак от тирания, страх и убийства към мирно управление чрез гласуване да се определи като историческа повратна точка. Ще последват сигурно и други успехи и така колесницата на демокрацията ще набира сили. Както ужасният ХХ век беше епоха на тоталитарната държава, на ГУЛаг и Аушвиц, така ХХI век може да стане епоха на управление “от народа, на народа, за народа”. Ако това се осъществи, САЩ чрез своята смелост и настойчивост ще получат признание. Те водеха и показаха, че знаят да използват позицията си като единствената световна суперсила справедливо, честно и безкористно. Аз мисля, че Ейбрахам Линкълн би бил горд с това, което Джордж У. Буш и американските войски направиха в Ирак. След освобождаване на робите каква по-логична и благотворна стъпка от освобождаването на милиони араби от робството и терора? Затова казвам: “Бог да благослови Америка.” И съм уверен, че милиони хора по света казват същото, дори и ако не смеят – все още – да го изрекат високо. Forbes Global, 28.02.2005 г. |
| Бира, ха, ха, вярно е, че съм въздържател. Браво, но ти не прекалявай с бирата, защото ще пуснеш корем. Да, и за големия член сгреших, но това е дребна грешка, човече, тук такива неграмотници се подвизават. Айде със здраве, и умната. |
| Ако някои имаше нужда от "хуманитарна намеса", то това бе Сев. кореа. Машината (Администрацията) на Буш (или Буш на Машината) са били сигурни, че Ирак няма оръжия за масово унищожение, което им позволи този "превантивен" удар. . Въобще не ми е интересно да узная, как би реагирал режимът в Пхенян при една подобна воина, както и дали наистина притежава ядрено оръжие. Последиците от режима на "Любимия Вожд" са на лице, засега само в Сев. Кореа. Няма диктатор, които да се поколебае да използва всички средства за да се задържи на власт. (спомнете си заканите на Хитлер към А.) Тези болни хора си имат бункери и смятат, че оттам могат да продължат да управляват...дори света, които вече няма да съществува (поне в този си вид, в които го познаваме). . "В това отношение политиката на Буш е контрапродуктивна, защото вместо да разнася свобода, насърчава ядрените амбиции на диктаторите." Този кратък цитат дава много отговори, както и повод за размисъл. . Наскоро гледах покъртителен филм от Сев. Кореа, сниман със скрита камера. Тези хора - там, се нуждаят от истинска помощ, а не от заплахи към партията им кърмилница. Не съм наясно какви природни богатства има Сев. Кореа за да бъдат "освободени", но съм сигурен, че ако режимът в Пхенян има ядрено оръжие - ще го използва. . Count-down-а тече |
| Че кво му е прочутото на Пол Джонсън та ние нищо не знаем за него?Гей ли е, голям член ли е имал, харем или нещо друго?Аре по малка нужда! |
| Ех, ТУЛЛ...сигурно от дълго време живееш в сащ, след като такива малоумни, типично по американски написани статии те впечатляват така силно!Четеики подобен род писания, милите американци се разтапят от умиление, просълзяват се и започват да повтарят смешното год блесс америkа... и да се гордеят с това, което америка е "направила"за света...Може би еибрахам линкълн не би се гордял c буш и компания, ако отидат да спасяват хиляди умиращи хора в африка, но то там всъщност няма нищо интересно...смешно и жалко... |
| Пол Джонсън е англичанин, известен историк, книгите му се продават в България. Консерватор е иначе, но тази статия е много справедлива. |
| Ето ви данните на една нова руска противокорабна ракета, против която все още няма ефективна защита. http://www.airwar.ru/weapon/pkr/yahont.ht ml |
 Израел се е сдобил с ядрено оръжие преди 40 години, твърди Ювал Ниман18 март 2005 | 15:30 Агенция "Фокус" Ерусалим. Израел се е сдобил с ядрено оръжие преди 40 години като последно средство на защита, ако бъде застрашен от съседни арабски страни, заявява в интервю за днешния брой на в. “Йедиот ахронот” един от бащите на израелската ядрена програма Ювал Ниман, който е бивш министър, офицер от службите на военното разузнаване и известен физик, предаде РФИ. Вторият човек в правителството и лидер на Партията на труда Шимон Перес разкри през ноември 2001 г. как след 1956 г. Франция е оказвала важна подкрепа за израелската ядрена програма. Атомната централа Димона, в пустинята Негев, е изградена с френска помощ |
| Мукти, а кой даде на Саддам реактора Озирак (и му даваше тайно ракетно гориво до януари 2003), за който той се пахвали, че е прави бомба за Израел и беше разрушен от последния? А кой проведе ядрен опит на Муруроа въпреки мораториума, спазван от всички други ядрени сили? И взриви гемийката на Грийнпийс, Рейнбоу уориър? За какви заслуги Франция изобщо е ядрена сила (с помощта на САЩ) и постоянен член на ОС на ООН? Според мене не трябва да е и двете. За Израел - надявам се, след уреждането на палестинския проблем ще стане член на НАТО и ще приеме американска база, с което необходимостта да притежава (ако има, понеже отрича) ядрено оръжие ще отпадне. Още повече, Ирак, Ливан, Сирия, Йордания, Иран, Египет сигурно ще се поочовечат в близко време, С. Арабия ще си поозапти фанатиците. В миналото Израел все пак беше жертва на няколко агресии на арабите с цел унищожаването му, особено през 1948, 1967 и 1973, и предвид кръвожадната пропаганда на арабите почти до ден днешен (Хамас, Хизбулла, Ал-Акса, Ал-Кайда, саудитските естремисти) желанието му да има ядрено оръжие и да не допусне Ирак или Иран да получат е било съвсем разбираемо. |