Отиди на страница:
| Чичо, ще поправя няколко груби исторически грешки, които не са съвсем по темата. "За какви заслуги Франция изобщо е ядрена сила (с помощта на САЩ) и постоянен член на ОС на ООН? " Сталин искаше Франция начело с Де Гол да бъде велика сила ( поне формално ). Като противовес на англосаксонците. Великобритания също искаше Франция да е сред великите сили. Тя чувстваше, че вече не е никаква сила , а сателит на САЩ. САЩ бяха против Де Гол и силна Франция. ТЕ НЯМАТ полза от това. За ядреното оръжие. Най- напред в тази област беше Великобритания. Чърчил, подари на САЩ цялата документация и прати учени, за да бъде създадена атомната бомба. Англия нямаше нужните средства, понеже Германия я беше н@дуп#л@. Договора беше после САЩ да предоставят оръжието и на Англия. САЩ ИЗЛЪГАХА най близкия си тогава съюзник - Англия ( днес е втори след Израел ) и го пратиха на 3-те букви. Смешно е, че САЩ ще помогнат на дадът на Франция за атомното оръжие. Израел и Пакистан са ЯДРЕНИ сили благодарение на САЩ.  За китайците в Сибир. 4 000 години Китай граничи със Сибир ( Гладната Земя ) и НЕ го заселва. Особенности на климата. Сега в приграничните райони наистина има доста китайци, но не и в Сибир. Виж Калифорния и Флорида са друго нещо. Дори в Нова Англия и южна Канада китайците се чувстват отлично и ги заселват.  |
...Интересно , Чиче , интересно... Ти май пунтираш Монката Паси 
| "ЧЕСТИТО!" НА СВЕТА НОВАТА/СТАРА!/ ВОЕННА ДОКТРИНА НА САЩ!!! ......................................... ......................................... .................. ВСЯКА ПРИЛИКА С ДОКТРИНАТА НА ВАРШАВСКИЯ ДОГОВОР И СССР Е СЛУЧАЙНА!!! ..................  Превантивните удари основни за US-стратегията Дъглас Фейт Новата стратегия за отбрана на САЩ, част от която бе огласена в петък, остава базирана върху превантивните военни акции в случай на силни заплахи. В нея обаче се подчертава и значението на сътрудничеството с други страни, за да се избегнат евентуалните конфликти, предаде АФП. Новите елементи от американската стратегия за отбрана, върху която ще се гради военната политика на страната в близко бъдеще, бяха представени от заместник-министъра на отбраната Дъглас Фейт. В близките години Пентагонът си поставя за цел да засили стратегическите алианси със съюзници и партньори, да подпомогне други държави да увеличат възможностите си за самоотбрана. Акцентира се върху превантивните мерки - основен елемент от нашата отбранителна стратегия, каза Фейт пред журналисти. Документът потвърждава намерението за превантивни военни акции в случай на силна заплаха от атака на екстремисти или от страна на враждебни държави, разполагащи с оръжие за масово унищожаване. Добавя се, че САЩ ще правят опити да избегнат евентуални конфликти чрез усилено сътрудничество в сферата на отбраната и хуманитарни мисии и мироподдържащи операции. Превантивните акции обаче може да доведат до други военни операции - примерно за да се подпомогне или възстанови на власт съюзническо правителство. В най-тежките случаи превенцията може да изисква прилагането на сила с цел да бъдат унищожени оръжия за масово поразяване, с които разполагат терористи или други сили, или пък за удар срещу цели, които пряко заплашват САЩ, техни съюзници или други интереси, предвижда новата стратегия. |
| Триумфът на САЩ изглежда малко прибързан Религията остава сила в Близкия ИзтокВалтер Лаквьор Снимка: ЕПА Протестите на ливанската опозиция доведоха до изтегляне на сирийските войски от Ливан, които бяха посрещнати с овации в Сирия. Президентът Буш успя това, което малко наблюдатели смятаха, че е възможно. Той принуди противниците на политиката му в Близкия изток да преминат в отбрана. Тези, които работиха за демократизирането на Близкия изток, победиха и с право могат да кажат, че демократичните сили навсякъде са получили нов тласък, както те винаги са предричали. Триумфът обаче изглежда малко прибързан, не че Буш и неговото правителство не го желаят, а защото те надценяват потенциала на свободата в Близкия изток. Най-могъщата сила в Близкия изток е популизмът, религиозно и националистически мотивиран, с агресивен потенциал, водещ до диктатура. Руският дисидент евреин Натан Шарански пише в неотдавна излязлата си книга, че стремежът към свобода и демокрация е присъщ на всички хора и, че по принцип демокрациите са по-миролюбиви от диктатурите. За съжаление това е вярно, но само отчасти. Вярно е, че никой не би искал да бъде изложен на жестоки преследвания, но това само по себе си не е демокрация. Твърдението на Натан Шарански, че всички хора искат да бъдат свободни, не се оказва вярно за неговата родна страна. Според последните проучвания половината от руснаците са на мнение, че Сталин е имал големи заслуги, а за мнозина руснаци "демокрация" е обидна дума. Ако утре в Египет или в Саудитска Арабия се състоят свободни избори, на власт ще дойдат тези сили, за които тези избори ще бъдат последни. Така беше в Алжир преди десет години, така би било в Пакистан утре. Западният модел не може да бъде наложен в други части на света. През 20-те години на миналия век египетското правителство реши да заимства белгийската конституция, една от най-демократичните по това време. Това обаче не допринесе за демократизирането на Египет. Според шериата, както го тълкуват ислямистите, за суверенитета не е отговорен народът, а Аллах. Буквално преведено ислям означава подчинение, но не на парламентарно мнозинство, а на Господ. С други думи, без светски режим демокрация не е възможна. Убеждението на неоконсерваторите, че мюсюлманските маси искат свобода и демокрация като в западните държави, е илюзия. Никой обаче не твърди, че този страх от свобода е генетично заложен. Причините този страх да е пуснал дълбоко корени са исторически, културни и политически. В Организацията ислямска конференция днес членуват 60 държави. Едва четири от тях (Албания, Малайзия, Индонезия и Турция) могат макар и с труд да бъдат определени като демократични. Вероятно след десет години ще бъдат повече, но това не е сигурно, а и във всеки случай процесът ще бъде бавен. Демокрации от западен тип обаче не може да се очакват. Другото схващане, че демократичните общества са по-малко агресивни от несвободните, е също вярно само наполовина. Вярно е, че войни между демокрации са по-малко вероятни, отколкото между диктатури, но това е свързано и с ниската раждаемост в демократичните страни. За ислямското пространство тази теза не е вярна. Това схващане игнорира и изискването да се води джихад (свещена война) като най-висше задължение за всеки вярващ. |