Отиди на страница:
| Чичо Фичо, жив и здрав Не знам колко струва една страница на вестника, тиража, рекламите, как вързват двата края, а държавата сигурно може да им помогне с данъка, заслужават  |
| Пейчо, за да не досаждам тук, прочети последния постинг на тази страница. Съгласен съм, че държавата трябва да има приоритети в културата. Например в Америка има държавна телевизия, която дава класически пиеси, Шекспир и Олби, филми, опера, балет, детски възпитателни предавания като Улица Сезам. Има национална фондация за изкуствата, национални музеи (в които има и магазини, но само за изкуство и сувенири), национални паркове и исторически резервати в градовете. Но няма държавен вестник "Култура". Има културни рубрики в големите вестници - в НЙ Таймс има цели приложения - "Книжния преглед" в неделя е цял таблоиден вестник двайсетина страници, "The Arts" е приложение гоям формат десетина страници мисля два пъти в седмицата (Таймс се състои от много "тетрадки" и в събота и неделя е дебел по десетина сантиметра), "Metro Section" всеки ден. Така е и в другите национални вестници. Има списания - Ню Йоркър, Атлантик Мантли, знаем ги. Идеята за държавен културен вестник обаче е неразбираема в Америка. |
| Защо решихте, че Култура е държавен вестник? И коя е тази държава, която не подкрепя по никакъв начин културата, която се произвежда в нея? Тук продължавам да съзирам озадачаваща злоба: хак им е, кви са па тия интелектуалци, с култура ще ми се занимават, айде бе! Продължавам да не разбирам защо някои хора толкова се дразнят от този вестник. Явно самата дума "култура" им бърка в здравето. А колкото до сравненията със сайтовете: извинявайте, но едно е да поддържаш сайт в интернет, а съвсем друго - да правиш печатно издание. |
| Вестник Култура Седмичник за изкуство, култура и публицистикаБ Издание на Фондация Пространство Култура Адрес на редакцията: 1040 София, ул. Княз Александър Батенберг 4; Тел. 987 05 82; Факс: 980 04 95 Банкови сметки: СИБАНК - АД, банков код 88898882 Сметка в лева: 1000656109; сметка в $: 1100656102; сметка в CHF: 1300656100 Натиснете тук |
| Нали беше орган на министерството на културата (комитета за култура)? И се оплакват от министъра на културата. Не ми харесва държавата да финансира издание, което възхвалява Милошевич (като г. Жерминал Чивиков). Признавам, че ми бъркаше в здравето (а не думата култура сама по себе си). |
| Красота! Просто внушително! Чета постингите и примирам от удоволствие. Всички сили, страни и процеси, които по-правило отнемат много години, намирам в няколко постинга. Наблюдавам цялото противостоене между пазар и непазар за културата, заливането с "некултура", загиването на един вестник, използването на една библиотека и съзирам как "бавно и полека" се формира гражданското съзнание. Един вестник загива. Призив за спасение и какво да видя? Под темата има най-много и при това съдържателни постинги. Излиза, че смъртта на "културата" просто поради пазарните механизми няма как да се състои. Оказва се, че има конкуренция на вестника и тя няма да пропусне да покрие освободеното пространство, защото чалгата няма как да продава дамски превръзки на мъже и ще си гледа своя си пазар. Е, можеше мъничко и държавата да помогне, но държавата е заета да субсидира клубове вместо библиотеки така, че ще оставим нещата на гражданския натиск. Неадекватното поведение на управлението събужда негодувание, което постепенно ще се превърне в натиск които да спаси културата. И всичко това го има в постингите! Странно е колко ограничено схващат хората пазара. Ами, то не е Женски пазар - аз купувам ти продаваш. В сделките обикновено има много страни и всяка със собствен интерес, а създаването и съществуването на един продукт е свързано с много пазари и интереси. Ето го и вестникът - има читатели, има абонати, има управление, има спонсори има доставчици, има собственици, има конкуренти има сътрудници... И удовлетворявайки интересите на всички трябва да оцелее и да изпълнява своята мисия. Това е пазарът! Просто като боб, нали? Ама, не стигат парите! Не стигат, не те са криви, а малко са купувачите, спонсорите, или са скъпи доставчиците... или е лошо управлението... Ама, държавата не дава пари за култура! Държавата пари за култура не бива да дава! Държавата може само да инвестира в култура, т. е. парите които инвестира в култура ще са точно това което да покрие загубите на вестника за да изпълнява мисията си. Освен това като инвеститор държавата ще има свои интереси. В реалния живот нещата стават точно в обратна посока. Гражданите притискат управлението с гласовете си. Тогава управлението решава дали да дава библиотеките за кръчми или да покрие някакви разходи на вестници като "Култура". Вестници като "Култура" трябва да покрият останалата част чрез спонсори и читатели. Колко ефективно могат да го свършат определя конкуренцията, а докъде да се простират определят и инвестициите. И още, не могат да се правят безкрайно инвестиции без възвращаемост... в чалга например. Един ден идва негодуванието и гражданите... И за да не оставя пъзела с една дупка, която да отвори безкраен дебат ще сложа и последното парче. Бай Генчо краставичаря дето копА по цял ден на полето форум не чете. Той и жив политик я види, я не, 2 пъти в живота си, а и да го види толкова и има да му каже нещо... Е, как тогава да стане тази връзка между гласоподавателя бай Генчо и депутатина така, че бай Генчо да му търси отговорност? Сетихте ли се кой е посредника? Не сте? И на това му казват интелигенция |
| Съгласна съм с много от нещата казани от Монтен. За мен е достатъчно да се напише името Копринка Червенкова за да ми се отще да помагам на когото и да е. Съжалявам, мисля, че може да се отнасяме с разбиране към леви идеи, но не и към комунистически извержения като тези на Червенкова. * Същността на въпроса обаче е в нещо друго, далеч по-основополагащо и мирогледно - е ли е нормално определен брой хора в България с хуманитарно образование (настанени по шуробаджанакистки начин в комунистически редакции), но без особени качества в писането и мисленето, да настояват, че трябва получават пожизнена заплата за писането на една статия в седмицата в дадено списание/вестник, а в останалото време да позират с цигара в ръка пред поредното "ниско" кафе или чаша ракия в някоя софийска кръчма. Предупреждавам, че не говоря за конкретни личности, нито за автора на статията на комуто съчувствам (осъзнавам емоционалната му свързаност с темата), говоря по прицип. Смятам, че всяко човешко хоби (писането, рисуването и т.н. причислявам в раздела на човешкото хоби) трябва да се практикува в свободното, извънработно време. Единици са хората, които са успели да направят от хобито си доходен бизнес. Възхищавам им се. На милионите други предлагам да се пробудят от дългия балкански сън и да запретват ръкави. Да преподават, да продават, да убеждават, да утешават на работните си места. След което им общеавам далеч по-плодовито и смислено писане на статии.  * С една дума - в нашето детство беше куул да си на страната на "щуреца" срещу еснафството на "мравката" в едноименната басня. Животът, обаче, ни учи, че истината в 99% от случиите е някъде по-средата. Лично аз симпатизирам дълбоко на протестанската трудова етика на г-жа мравката. Точно колкото сипатизирам на широката душа на г-н щуреца. Съчетаването на тези двамата прави истинския интелектуалец. За това не смятам, че колегите от "Култура" трябва така дълбоко да преживяват краха на социалистическия априлски тип културосъздаване. Те все пак не смятат сериозно, че хора с докторски степени, които успешно издържат семействата си и дори отделят пари за родолюбиви дела, които в свободното си време пишат безплатно статии далеч по информативни и дълбоки от техните в Култура, са задължени да продължават с дарения агонията на децата и внуците на априлското поколение. Чичо ви Фичо каза по-горе - Кафка, Айнщайн и хиляди други са работили десетки години мирен чиновнически труд. И това не им е попречило да станат световни имена. Време е да опитате да живеете от реален труд, а не от лозунги. |
Фанта, чета това -
и си викам - а нима в. "Култура" ще ни спаси от Батето, мутрите и чалгата (извинявай, Грацко)? Не, ще ни спаси повече законност, съдебна реформа, повече цивилизовани западни инвеститори, повече конкуренция от ЕС, по-високо самочувствие на професионалната ни класа. * Освен това употребата на английските термини в негативен контекст от Кьосев ме кара да подозирам, че той вижда "Култура" и като барикада срещу лошата според него "американизация", което според мене на практика означава само съпротива срещу нужни за България реформи и външнополитическа ориентация, което, разбира се от само себе си, не бива да се финасира от държавата. Не е тайна, че описаните на Ганю на стр. 1 културтрегери са в един от социалните джобове (наред с много бански колективи и държавни служби) на идейна съпротива срещу нужните на България промени. Не мисля, че държавата трябва да пречи на такива джобове да загинат от силите на дарвиновата еволюция - това ще излекува хората в тях и ще ги направи свободни. |
| Според мен, един от сигурните начини да се асимилира един народ и да си загуби националната идентичност е да се унищожи културата му. Литература, музика, изобразителни изкуства. Във вълчи времена като сегашните държавата определено трябва да поддържа тези "нерентабилни" облассти.... Нашата турга Абрашев, а после прави министерство на кулТуризма и слага Чилова. Ми явно сами трябва да се оправяме... |
| И още нещо - дълбоко ненавиждам това, което стори комунизма с нашата наука, журналистика, изкуство. Одържавяването им, засипването на хора в държавните институции с привилегии и големи заплати прекъсна творческия порив на мнозина таланти. Повярвайте ми - БАН по мое време беше гробница на добре образовани и дълбоко корумпирани и деморализирани мързеливи хора. Същото се отнася и до авторите (не редакторите, коректорите - уважавам сизифовия им труд) на много комунистически вестници и списания. Държавата може да подпомага строежа и поддържането на културни институции, но финансирането на самите създатели на културата е дело на гражданското общество. Пред очите ми са стотици млади и талантливи нюйоркери, които прекарват по десет години вечер (след работа) в безлатен труд по джаз клубове, малки бедни театри и арт студиа докато спечелят достатъчно опит и уважение за да станат истински професионалисти. Струва ви се надостатъчно, социално непристижно? Време е да се събудите. Това е реалния живот. Редактирано от - Нели. на 19/3/2005 г/ 20:17:11 |
| Това, което аз мога лично да предложа на в. "Култура", е безплатен двугодишен хостинг и нов дизайн за мрежовото им издание. С възможности за свободен и платен достъп. Подробностите тук. Нямам прочее съмнение, че нашите културолози - защото "Култура" е списвана и менажирана от културолози, а не от културтрегери - постъпват като колегите си в чужбина. Повечето от тях са на държавна работа в университети и академии и използват платения щат (колкото и мизерно да е заплащането), като кука, от която развяват академичните си отличия, докато цялото им време отива да пишат заявки за грантове от Европа или Щатите, и за частпром - бил той интелектуален като в "Култура", или издателски, в амплоато си на преводачи, редактори и съветници в десетките наши културософски издателства. |
| За да оцелее в. "Култура", трябва да направи няколко неща: 1) Да уволни главната редакторка, тъй като всичко, възглавявано от жена в България, неизбежно се е проваля; 2) Да смени ляво-либералните редактори и да назначи нормални; 3) Те да работят от къщи, а не да чакат безплатни офиси от държавата, като се свързват помежду си с модерните средства за комуникация; 4) Да основат издателство и да печатат книги, които се търсят и продават; 5) Да имат и други печеливши фирми за реклама, туризъм, електронна търговия и пр., с част от чиито приходи да се подпомага и вестникът; 6) Да се промени структурата и тематиката на вестника, който да не бъде сухо-теоретично-културологически. |
A останалата част на това "цяло време" минава в това да хулят виртуално и анонимно същите тези САЩ и Европа, които кой знае защо отхвърлят отново и отново "заявките им за грантове". Най-лесното обяснение е, че "онези" са глупаци и не разбират българската априорна гениалност. * Архиманът с първия си пункт сложи точка на дискусията.  Редактирано от - Нели. на 19/3/2005 г/ 20:14:06 |
| Жалейката-призив на Кьосев е отново прекрасно написан текст, който обаче този път не ме затрогва. Първо, защото не съм от приятелите на този вестник, който отдавна ме отблъсква със своя снобизъм (не с елитарност, в смисъл на високи критерии за подбор на публикувани материали, както и недопускане на профани а ла Грациан да се изявяват като универсални разбирачи по страниците му, както правят други ширпотреба газети; именно за снобизъм става дума, особено осезаем в текстовете на емблематичния в това отношение негов зам.-главен редактор Гого Лозанов-Папионков). Второ, защото предлаганият начин за спасение е утопичен. Кьосев е специалист по утопиите и не може да не съзнава, че жестът му е обречен, “въпреки всичко” и най-много да забави преизвестената смърт на вестника. Трето, защото изкуственото спасяване на културни и други институции изкривява реалната картина за състоянието на България и поддържа илюзията, че тя е една що-годе нормална страна, с някой и друг все още останал проблем, чието отстраняване е само въпрос на време. Инак тя си е като другите страни от ЕС, към които скоро ще се присъединява – с демокрация, пазарна икономика, съдебна система, здравна и образователна мрежа, културен живот, научни изследвания и пр. А всъщност и демокрацията фасадна, и 90% от продаваните в тази пазарна икономика продукти за масово потребление са ментета, и съдебната система – бутафорна, и въобще всичко е само на ужким. Затова съм принципно против изкуственото поддържане на каквото и да било – нека се вижда по-ясно истината за тази страна, която, хайде да не е винаги, но в новата си история неизменно е била с груби нрави, просташка и в момента е все по-опростачваща се. |
| Да, и аз съм съгласен с последните четири точки на ahriman. Първите две отдавам на доброто му чувство за хумор. |
| Като оставим настрана личните си пристрастия, максимално хладният анализ показва, че вестникът загива съвсем закономерно. Първо, заради вътрешните си слабости и, второ, заради междувременно променящата се обща среда, която много хора кой знае защо изпускат от погледа си. Като махнем снобарията, вестникът все пак винаги е предлагал и качествени материали (един-два във всеки брой) и не може да се каже, че е слаб. Само че той остана много статичен, не се обновяваше непрекъснато, за да привлича интереса и на по-широка публика. А това неизбежно води до загиване – така изчезна примерно и радио “Тангра”, което съвсем не беше елитарно. В болен от неофилия век не можеш да си позволяваш лукса на неизменната структура, неизменните рубрики с неизменните автори и сътрудници. Освен това прекалено много се занимаваше с тесни цехови проблеми, които са интересни на малцина – пак стари рефлекси и неприспособимост към новите условия. А имаше ниши, към които можеше да се ориентира. Например след изчезването на вестник “АБВ” на пазара няма издание, което да предлага сигурни ориентири за книжния пазар. Книгите стават все по-скъпи, хората не са склонни да рискуват с купуването на издания, за които не са сигурни, че са добри, а няма авторитетни, надеждни институции, които да ги ориентират. Вместо това, вестник “Култура” беше оставил писането на рецензии за книги на Милена Кирова и Амелия Личева, които всяка седмица ни занимаваха със субективните си интереси, сред които прекалено много доминираха женското писане, родовия пол и пр. в този дух. Очевидно и това беше малко, та към тях в рубриката “Хетеротопии” се присъединяваше Миглена Николчина с писания по същите теми. Или пък се даваше трибуна на разни взаимохвални дружинки (по сполучливия термин на Стоян Михайловски отпреди повече от век) да си чешат раздутото его. Примерно в миналия брой бяха предоставили огромна площ на Димитър Камбуров (който да хвали новата книга на Инна Пелева) и на Инна Пелева (която хвали новата книга на Димитър Камбуров). Това очевидно им се вижда интересно, впечатляващо, постмодернистично, “секси”, но си е по-скоро отблъскващо, още повече при цена на брой вече 2 лева. Срещу тия пари, независимо дали са малко или много, аз съм в правото си да искам по-качествен продукт, ориентиращи статии в културните процеси у нас и по света, а не словесни мастурбации (каквито впрочем далеч не са патент на “Култура”, и в другите издания редовно се печатат такива взаимохвални статии). |
| О, Тормозчиян, много поздрави от Злогош Чакам извинение и посипване на главата с пепел за проявената самонаденост при предишния ни спор  |