Отиди на страница:
| Циганите-джебчии като ги фанат в крачка - след дежурното "Нема бе, бате, наистина..."веднага правят опит да обърнат темата и да баламосват с нещо... Типично поведение. Фичко и Неделка не лъжат за първи път, нема да е и за последен...ама айде да не изборяваме всичките им лъжи че ще стане като на проверка за загиналите герои... Със застраховка за бедни никой нема да осигури на циганката стая с баня и компютър обаче...  *** Лично аз съм влизал в болницата без никакви връзки преди 10 Ноември когато детето ми беше все още в упойка след операция - изчаках го да се събуди... Запомнил съм само с добро българските лекари и сестри - за разликата от тукашните полуграмотни механични административни лица затъпели абсолютно от попълване на бумаги и пълно без хаберие какво точно лекуват - болния или органите му... |
Съболезнования на г-н Готев, аз досега и не знам от каква болест си отиде майка ми, Бог да я прости, на 66 г. Просто се залежа, докторите казваха, че нищо й няма, само се е залежала и се глези за повече внимание, възрастните ставали капризни като деца. И ние вярвахме, карахме я да прави гимнастика и да се раздвижва. И дори й се поскарвахме, че така се е разкиснала. Свекър ми също си отиде заради погрешна диагноза, лекуваха го от едно, пък то било съвсем друго, съвсем лечимо. Безмерно тъжно ми стана, след като прочетох за загубата на г-н Готев, защото е фатална и непрежалима. Дано да има сили да се съвземе и да повярва отново в доброто. Редактирано от - Сибила на 21/3/2005 г/ 02:10:04 |
| Съболезнования на Готев, тежко е да загубиш родител, но ми се струва че десет часа след нещастието журналиста не може да бъде нищо друго освен страдащ син. Т.е. същество овладяно от емоцията и загубено за логиката и анализа. Което се отразява на качеството на материала който е публикувал. |
| С риск да звучи малко смешно на фона на една смърт, ще ви кажа още нещо. Преди 2 години си счупих ръката и попаднах в бърза помощ в пирогов. След като висях около 3 часа най накрая ме "изписаха" без да ме гипсират (вече не било модерно), но ми дадоха болничен лист... На излизане от стаята с рентгена, младият лекар (може би моя възраст) ме попита дали няма да почерпя. Аз нямах след злополуката пукната стотинка в джоба, та помолих един приятел да му вземе поне едно кафе от автомата. Докторът се изхили и каза, че кафе можел и сам да си купи, след което ми накара да му дам 5 лв. (не е смешно) и моят приятел му ги даде... От една страна много ме дразни това, от друга донякъде съжалявам този млад лекар не заради друго, а заради мизерията в която е попаднал - на Христова възраст да се принуждава да проси пари от пациентите, след като за да си вземе специализацията е цакал 10'000 лева на професорите в МА... Тъжно, тъжно... Пожелавам на всички да са живи и здрави и да се радват на живота и на семействата си и да попадат в болници само при изписване на новородени ! |
| Статията е добре написана - сдържано и все пак с достатъчен патос, за да има поне някакъв минимален ефект. Бих искал да видя физиономиите на всички лекари, имащи нещо общо със случая, след като са я прочели. Вярно е, че не бива личните драми на един журналист да се отразяват приоритетно от един вестник. Но също така вярно е, че мълчанието е още по-лошо. И все пак прави чест на автора, че не е персонифицирал вината, а я е обобщил. Това мога да кажа в добавка към съболезнованията си... |
| Всеки, който по едно или друго време си е "взаимодействал" със здравно-осигурителната ни система, има представа какво представлява тя. По-фундаменталният проблем е че "журналистите" започват да се държат като журналисти едва когато тази система глътне майка им. Ако вместо да ни бяхте занимавали с рейтинга на Анастасия Мозер бяхте писали постоянно и систематично, още от времето на Илко Семерджиев, за това което управляващите ни дебили правят с тази система, може би г-жа Готева още щеше да е със семейството си. |
| Моите искрени съболезнования за г-н Готев. Пирогов наистина не е най-доброто място да се боледува в България. * Но синът ни беше спасен от сигурна смърт там. Приеха ни по спешност, след пневмнония и в деня в който мислехме, че ще ни изписват, уж здрави, от 1-ва градска. Снимката на дробовете показа не само, че сме по-добре, но и че детето ни има масивен излив в плеврата на десния си дроб. Бърза помощ, сирени, по пижами и след 10 минути бяхме в Детско гръдно в Пирогов. В този момент се оказа, че според българския закон дете на повече от две годин се смята достатъчно зряло за да стои само в болницата. Пълен шок - с температура над 40 градуса бебчо ревеше и не се пускаше от мама, а лекарите от отделението го издърпваха насила от ръцете ми. Включително завеждащата детското отделение Михайлова с която после станахме доста близки. Картината наистина беше потресаваща, и досега не мога да повярвам, че бях участник на подобно немислима за нормалния човек сцена. В такива моменти разума работи трескаво, не можете да си предствите колко случайно чути неща нахлуват в главата ви. "Наш приятел, чичо му начело на Гръдно в Пирогов", след секунди вече се оформи въпрос - къде е кабинета на завеждащия Гръдно Х.? С неохота ми отговориха, че е на 3-тия етаж или 4-я, ходеше се по едни тесни, вити стълби, стая еди-коя си. Отивам, влизам без да почукам и му казвам "трябва да ми помогнете, не мога да оставя детето си само в това състояния, племеникът ви ми е приятел, учи философия в еди-кой си курс". Човекът беше шашнат и започна по бащински да ме успокоява. * И така, попаднах в кръга на "избраните" майки - в мазето, 30 жени на едно място. Фичо ми донесе разгъваемо легло, защото свободно място там наистина нямаше. Диляна Грозданова дойде няколко дни след мен, прекарваше деня при нас, а нощем отиваше да спи в къщи. Било е около 18 октомври 1989 - нещо беше станало вече в Германия, Чехия и тя ми разказваше пресни новини. За мен всичко беше като сън, сякаш не живеех на този свят, бях по пътищата на българските болници от месец септември, промените в Източна Европа ми се виждаха дребни събития в сравнение със семейната ни драма. А Диляна беше влязла за няколко дни, чакайки спешна операцията (няма да споменавам каква, надявам се, че детето се е оправило и е здраво) на едномесечния си син (помня много добре, че един ден ми каза, че е на 35 дни), който вероятно е бил роден септември 1989. Виждах често съпругът й пред вратата на "майчиното отделение". Създаването на СДС беше все още бъдеще, никой не подозираше какво ще става след месец-два в България. * За древните способи, с които в Пирогов лекуват деца със стеснен хранопровод, в следствие случайно поглъщане на сода каустик и изграяне на хранопровода от това (околните села на София даваха всекидневни пациенти на Пирогов с подобна диагноза, защото правеха домашен сапун и държаха содата в лимонадени шишета  ), съм говорила по други поводи. Картините ми са много ярки и запечатани в паметта. Ужасеният плач на децата е нещо наистина кошмарно. Понякога се питах дали пък не съм в Средновековието. Не редки бяха случаите и на деца с огромна загуба на кръв. Пациентите на Детско гръдно бяха понякога на системи за преливане на кръв, обслужващият персонал беше недостатъчен, майките не се допускаха в отделението, с изключение на часовете за хранене. Децата на системи често случайно дръпваха ръчичката си, иглата изскачаше и... представяте си какво става в тези случаи. Веднъж намерихме едно детенце подгизнало в кръв по време на обеда - тичане, спешни консултации на докторите, оправиха го. Това беше всекидневие. Питам се кой нормален ум може да оставя в такова положение сами деца на по две, три, четири години? * В това отделение само три деца бяха наистина гръдно болни - сина ни, съседчето по легло, на 5 години, което беше нагълтало порядъчно количество вода в един басеин и едно момиченце на 3 години. Останалите бяха деца с доживотна диагноза "изгаряне и стеснение на хранопровода", някои от които нямаше да имат друг вариант за живот освен хранене с тръбичка през стомаха. Имаше и "дете на полка" - дребничко ромче, чиито родители повече от година не го бяха потърсили. Видимата му възраст беше 3 години, а реално ми казаха, че е на 8. Всеки лекар и леличка го гушкаха, храненаха го през стомахчето, а то бродеше без да спира из отделението, никога не го видях да се усмихва или да говори. Чудех се колко месеца не беше виждало света и не беше изнасяно на чист въздух. * Собственият ни син, след операцията беше сложен на дренажна машина през цялото време на пребиваването ни там - тръбичка излизаше от плеврата на дроба и се сврзваше с машинария на стената. На 2 години и 5 месеца той предупреждаваше сериозно всеки новодошъл да не се докосва до тръбичката му. Беше наплашен, аз още повече. * Оздравя. След това лекувахме страховете му, набирани в болницата, лекувахме го сами, в продължение на цяла година. Това не може да се случи на нито едно дете в болница в цивилизована страна. Казвам го в пълно съзнание, че ще получа много негативни постинги, но е време да погледнем истната в очите. Болниците ни са мръсни, без достатъчен персонал, с наистина добри спецалисти, които обаче са лошо платени и пълни профани в човешката психология. Неведнъж са писала за липсата на елементарно хуманитарно образование и състрадание у нашите медици. * Още веднъж - моите най-искрени съболезнования, г-н Готев. Редактирано от - Нели. на 21/3/2005 г/ 06:53:28 |
| Моите съболезнования, г-н Готев. На останалите - американското здравеопазване може и да е прекалено скъпо, но сменят чаршафите всеки ден по два пъти, и се борят до последно. Миналата седмица една приятелка загуби майка си - на 89 години, в кома от началото на декември. Лекарите наистина се бориха до момента, в който се разбра, че няма шансове. И продължиха да я държат на апарати, докато цялото семейство не се събра и не взе решение да ги изключат. No more comments. |
| Вината е в докторите но и в мизерното сустояние на болниците.Немат наи елементарните не6та от пурва необходимост та камо ли лекарства да спасат пациента.В Перни6ката болница бех преди 3 години на преглед.Една лекарка ми намаза круста с некаква паста и ми би инжекция за6тото едвам ходех.След прегледа си изми рацете но понеже нема6е курпа си избурса рацете от покривката на масата.След това друга требва6е да ми вземе крув за иследване.Немат марку4 да ми стегнат раката и заварзаха две гумени ракавици и така ми стегнаха раката докато ми вземат крув.Наистина и в Америка има доктори марля4и но поне имат задулжително бизнес застаховка за некоколко милйона долара така 4е може6 да ги суди6 и да полу4и6 некакво обе6тетение.Суболезнования за не6тастието на на6ия колега Готев. harry krup |
| ***** Още веднъж повтарям лесно проверяемия факт, че детето на Диляна Грозданова е родено вероятно през м. септември 1989, защото през октомври 1989 имаше спешна операция в Пирогов, беше на един месец, а майка му ми беше съседка по легло за няколко дни. С което закривам подбна дискусия. Смятам за изключително неетично съществуването на постинги като споменатите под статия на един потресен от загубата на близък човек журналист. Редактирано от - bot на 21/3/2005 г/ 11:27:13 |
| Нели, само една дребна корекция - сода бикарбонат (baking soda на английски) със сигурност държиш в хладилника си - за поглъщане на миризми. На бас. А язваджийте я пият редовно. За сапуна се използва сода каустик. |
| Фани ти майтапиш ли се? Имам предвид това за лайф -съпорта и удължаването на живота на безнадеждно болни? На фона на политическия цирк дето се разиграва сега в Конгреса дали да върнат тръбите на Тери Шиаво, която е от 15 години във вегетативно състояние? Големо емържънси в държавата! Специално Конгреса ще гласува закон за нея... Осигурена е поддръжката за Буш от крайно консервативните и религиозни кръгове. Невероятен цинизъм! *** ***** Редактирано от - bot на 21/3/2005 г/ 11:26:37 |
| Права си, Фани, сода каустик. Обясниха ми, че било някаква течност, която по българските села държали в лимонадени шишета. Бях поразена колко много деца в България имат отравяния от това, с непоправими последствия за бъдещия им живот.. * В отделението имахме майка, от "възродените", която след няколко месеца в Турция се беше върнала в София и каза, че състоянието на детето й не позволява да живеят там, защото било трудно да се добереш в болница до истински доктор. Обслужвали ги главно студенти, които не знаели как да поддържат стомашната тръбичка на детето в нормално състояние ( тя твърдеше, че дори не били виждали подобен случай) - има някакво почистване, сменяне след известно време, хранене по определен начин. Не казвам нищо за турското здравеопазване, само преразказвам какво чух. Редактирано от - Нели. на 21/3/2005 г/ 04:56:02 |
| Драги ми Бор, забравяш една простичка човешка истина - пред тъгата и смъртта всички ние сме еднакви, без каквито и да е политически украси. И пред дядо Господ сме същите - само с делата си. Смири се! |