Статията е абсолютно вярна. Проблемът с данък печалба не е ставката, а изчисляването на основата, върху която тя се прилага. И 1% да е данъкът, държавата може чрез основата да те накара да плащаш и 50%. Този проблем води то тотална криминализация на икономиката и криене на доходи. Т.е. държавата с безумните си данъци, ни прави Андрешковци всички. Освен данък печалба има и други дивотии - осигуровки, подоходни данъци, ДДС. Общо само чрез бюджета държавата присвоява 42% от БВП. Чрез различни регулационни режими и чрез контрола върху монополни предприятия, този процент скача до 60%. Ние никаква реформа не сме извършили, защото през социализма държавата преразпределяше около 70% от БВП. |
Може би има някакво права но при нас няма нито контрола който е в Англия нито традициите, така че ако всички разходи се признават то нашите пишман бизнесмени ще правят фалшиви и безмислени разходи саамо исамо да не плащаът данъци. А г-н Хърсев защо не е показал преизчисленията които е направил за основата в Англия.И защо не е обяснил защо е взел Англия запример.А защо не е направил същите преизчисления за Франция, Германия, САЩ, и няколко от новите членки на ЕС.Тези изчисления вече биха били по сериозно изследване. |
Корпоративният данък е отмиращ. Процентът му от общата данъчна тежест непрекъснато намалява и за някои по свестни държави той вече не е иинтересен, тъй като разходите по реализацията му стават съвместими със разходите от приходите по него. Ако не бяха международните задължения в някои страни отдавна да е премахнат. Докато печалбата е във корпорацията /фирмата/ тя не трябва да се облага. След като се платят дивидентите всеки акционер /или едноличен собственик/ ще си плати данък общ доход в зависимост и от останалите му приходи, платени лихви по кредити, а в някои държави и от имущественото състояние /така наречения данък богатство/. Корпоративният данък е спирачка за развитието на фирмите, за бързо въвеждане на нови технологии и създаването на нови работни места.Той се поддържа от леви идеологически обременени партии /комунистически, социалдемократически, селски и религиозни/ в които преразпределението и контрол върху личната инициатива е основна идеологема. В развитите общество харченето се поощрява, но у нас силно идеологически обременени от половин вековен комунистически терор харченето се смята за порок и се наказва данъчно. Никой не се замисля, че харченето създава работни места, а с това много по вече приходи за хазната, от колкото облагането с данък на работен обяд, фирмен автомобил и т.н. Докато харченето е основен показател за състоянието на икономиката примерно на САЩ, в България това както и при комунистите така и сега се счита за порок и се води данъчна война срещу нареченото още от тъпанарите комунисти "консумативно общество". Махането на корпоративният данък ще привлече капитали, ще създаде работни места. Поради това някои западноевропейски държави се страхуват, че, че измъкналите се от комунистическото гето източноевропейски икономики ще станат по конкурентни със съществуващата тенденция у тях за премахване на корпоративния данък /спокойно господа, у нас такава тенденция няма/. |
Навремето лорд Кантор е предлагал да се облагат не доходите (подоходен), а разходите. Бил унгарец, но е живял и работил в обединеното кралство. От него са останали някой и друг изчислителен метод и теорема. Беше нещо около детерминанти, комбинаторика и пр. Забравил съм ги вече. Но спорът за това, дали да се облага натрупването или потреблението, продължава успешно и незабравимо. |