Понеже периодично започват спорове каква е ролята на държавата в културата, да ви питам как гледате на тази идея - вместо да дава пари за спонсориране на вестници, издателства и графомани, държавата да започне проект, с който да съхрани цялото литературно наследство в цифров вид и да го направи достъпно - бързо и безплатно - в Интернет. Осъществимо ли е? Да и то бързо. Инфраструктура държавата има, с конкурс може да се изберат фирми, които да извършат сканиране и OCR (*). За такива обеми цената вероятно ще е под 10ст на страница. За изчитане и коригиране на текстовете (*) ще се намерят много доброволци - или може да се мобилизират държавните чиновници - да си уплътнят времето. Може да се съхрани на първо време само класиката (но ще трябва пак комисии да определят кой е класик), след това всичко, излязло от копирайт. А ще може да се предостави възможност и на съвременните автори да си предоставят (безплатно) произведенията - и ще се види кой иска творбите му да стигнат до хората и кой - да печели пари (в което няма нищо лошо). За литературата е най-лесно, но и с музиката и изобразителните изкуства може да се продължи - че и с киното дори. ----------------- (*) За незапознатите - резултатът от сканирането на страница е файл в графичен формат (картинка) - голям по размер и неудобен за четене. Чрез OCR (Optical character recognition) софтуер се получава нормален текст, но с известно количество (1-2%) грешки - сбъркани 0-O, Л-П, ?-7 и т.н. И дори и след прекарването през програми за проверка на правописа, пак трябва прочитане и коригиране от човек - но е достатъчна обикновена грамотност, не е нужно да се знае има ли подлог в "Пие ми се бира". |
Manrico, аз най-напред бих те попитал как определяме какво е литература и какво не? След това бих ти обърнал внимание, че да четеш от екран е едно, а да четеш книжно тяло - съвсем друго. Бих ти посочил също така, че в белите страни авторите се бранят със зъби и нокти да не цъфнат текстовете им в интернет - защото искат да си продадат книгите: и съвсем нормално е да искаш да получаваш пари за труда си. Впрочем, от продажби на "класика" също се печели, нали така? Това лошо ли е? Но така или иначе идеята ти е практически неосъществима. Най-малкото защото не съществува такова нещо като "цялата българска литература", това изобщо не са някакъв краен брой книги. |
Цялата световна литература е на руски в нета. От пиле мляко има. Напълно свободно и безплатно. Фрашкано е с руски библиотеки, аз откак съм с нет, се родих. И вече само почти от нета чета. Каквото ми трябва, хем го няма по наште лавки, хем скъпо, ако се намери, хем 3 дена път с камили. Та съм ЗА идеята. Вече има няколко много добре поддържани сайта за духовно развитие примерно- с доста книги, качени онлайн. На български. Правят се от доброволци, набират се, качват се, подреждат се, поддържат се. Не знам в руските как става и дали подпомага държавата. |
Руските сайтове за литература съществуват и без подкрепата на държавата. Както и няколкото български с подобни цели, несравничи по мащаб, разбира се. С библиотеката на Мошков ( Натиснете тук) имаше интересен казус, касаещ авторските права. Юристите, защитаващи правата на Александра Маринина (авторка на криминалета-бестселъри) се свързаха със собствениците на сайта и ги предупредиха. Произведенията на Маринина бяха махнати. Не знам дали във връзка с това, но се увеличи тиражът на конкурентите на Маринина, а Маринина почти зачезна. Наистина, руският пазар на книги е огромен в сравнение с онлайн-библиотеките. Пък и не всеки е с лаптоп, че да чете в метрото онлайн. Но идеята за интернет-библиотеките е реализирана (известните имат дори десетки mirrors) и има хляб за всички. Държавата не се меси. Но все пак става въпрос за страна, в която и досега театрите са пукат по шевовете. |
Руританец, не мога да ти дам дефиниция каква част от писаното слово е литература и каква не - сигурно има такава. И кое е "цялата" - може би всички книги, издадени първоначално на български език - едва ли са толкова много (от информационна гледна точка, не като духовна стойност) - има-няма няколко милиона страници. То е ясно, че ако такова нещо тръгне, ще се почне от Ботев и Вазов, пък докъдето се стигне.... Що се отнася до четенето, от стационарен монитор не е удобно, но на джобен компютър, който се побира комфортно в мъжка длан, ми е много удобно - даже повече от хартиена книга. Е, може би не е толкова романтично като пожълтели страници, особена миризма, шумолене на хартия, но аз търся романтиката в други ситуации ![]() Онлайн библиотеки има много - и на руски, и на други езици. Project Gutenberg е огромен - но само с излезли от копирайт неща. Руснаците обаче не бръснат много-много копирайта, та публикуват и новички. Но и класиката си уважават - практически всички известни автори ги има - в Lib.ru, например. Вярно е, че повечето автори искат и да спечелят от произведенията си - нека! Аз затова казвам да се уважава копирайта - ако не е изтекъл, само със съгласието на автора или наследниците му. |
Държавата нищо не може да помогне. Само с външно финансиране става нещо, но не за цялата литература, а за неща, които в материалния си вид са застрашени от разваляне - древни ръкописи, уникални издания и т.н. Има цял раздел в програмите на ЕС - digital preservation of cultural heritage, ако си намериш тежки европейски партньори - Бритиш музеум, и подобни, може и да ти провърви с парите от някое проектче да прехвърлиш в електронен вид нещичко. Изключително тежко е, защото много мераклии има да си електронизират ценностите - кой както го разбира. Който успее да убеди Брюксел, че си струва да дадат пари на групичката, ако си като Шаро към групата, може и да те огрее. Народната библиотека също ползваше някакво външно финансиране за дигитализиране на най-ценни загиващи материали. Това е, Пенке, положението. Простете за дължината на обяснението, деветките най-добре са го рекли. |
Най-вече Мошков визирах. Преди години беше май с един друг, после се разделиха, та едва намерих новия адрес. Но аз най-паче се вра в окултни, психологични, секви такива-просто гарантирам, че няма нещо писано на тая земя, което да не може да се намери на руски някъде в пълен размер. Предполагам, че и с останалата литература е така. В началото ми беше много странно, щото книгата английска, на английски намираш некой и друг откъс за зарибяване и останалото-купи си книгата онлайн. А на руски-взимай и чети, колкото ти душа сака. |
Геновева, не искам аз да го правя това нещо и да изкарам пари от него! В подобен проект мога да се включа като доброволец за изчитане и коригиране - хостване и сканиране не мога да осигуря. |
Manrico, трябва ти само добро желание, хостингът е осигурен от фондация WikiMedia: http://bg.wikipedia.org http://bg.wikibooks.org |
А, тежко се изкарват пари от такова нещо. Аз съм съавтор на публикация с една от изявените специалистки по дигитализиране на старобългарски документи, участвала съм в конференции и семинари на тази гилдия, включително и международни, организирани у нас, но не съм се включвала в такъв проект, макар и да има с какво. В секцията по литература на Института за български език също работят заедно с информатици по такива проблеми, включена е и Библиотеката на БАН в работата по такива проекти. Имена - Милена Добрева, Математически институт, Анисава Милтенова - Института за български език, Динчо Кръстев - директора на Централна библиотека на БАН. НО - за екзотични и редки неща, не за стандартната литература. Иначе - Мартин Митов от Словото, и всичките други Литери, Хули, и т.н., са повече на доброволен принцип, или са се приютили в някакво ведомство, поне да поддържат сайтовете. П.С. А, ето и моя фен Гошо, дето си подфърляхме подлозите, също добави - фондации, разбира се. Но не държавата. Тази наша бедна, ...... и т.н. Държава.... ![]() В един минал отдавна европейски проект събирах точно електронни текстове, английски и български, само че там не искаха какво и да е, а определени неща. Беше много тежко - търчиш по издателства, само с приятелства с редактори и преводачи можеш да вземеш нещо от тях. И млади девойки сканират, редактират, а някои и тракаха по клавиатурите по цял ден. Защото имаш например английското в електронен вид, а българския му превод - нъц... То беше отдавна, сега вече издателският процес е изцяло компютризиран. Но копирайта, ах, копирайта...., преводаческа фирма никога няма да ти даде нещо, вързани са им ръцете с разни копирайт уговорки, ако някоя приятелка преводачка се смили, може да ти даде нещо. Редактирано от - Геновева на 21/3/2005 г/ 18:13:40 |
И тъй като сканирането представлява доста малка част от последващото изчитане, а скенерчетата са по петдесетина лева (пакетирани са с OCR), нужно е само доброто желание, което вече заяви, че имаш ![]() |
Е ви страници с книги на български: viavita.net Спиралата Натиснете тук Явно хората просто си бачкат и си качват. Даже и мен забърсаха по едно време с едни преводи. Не питат може или не може и каква ви е идеята, ако... ![]() |
Да, а най-тежкото е да намериш в мрежата ПРЕВОДИ от друг език на български. Няма кой да ги спонсорира, за какво? Не е патриотична задача. А работата върху т.нар. паралелни текстове, е най-важният ресурс за компютризиране ако не на самия процес на превода (засега утопична идея в качествено изпълнение), то поне за улесняване на труда на преводачите - българските. Който е работил с ТРАДОС, знае за какво иде реч. |
Ми изглежда изкукуригалите според некои окултисти най се фащат за работа на доброволни начала и в името на другите... ![]() |
Български Закон за авторско право авторско право върху преводи и преработки Член 9 Авторското право върху превод или преработка принадлежи на лицето , което ги е направило , без със това да се накърняват правата на автора на оригиналното произведение. Това не лишава други лица от правото да правят самостоятелно свой превод или своя преработка на същото произведение ! |
За неразбралите- показвам сайтове с книги на български-преведени и качени целите. Доказвам демек, че като има желание, нещата се правят. Не показвам сайтове с българска литература, щото не знам такива. Не говоря за няколкото качени произведения на Ботев и Вазов. Ако обаче има такива сайтове, моля да ги постнете. Щото е много лесно да се себеотразяваш като интелектуалец, което значи висше същество, непрекъснато доказващо с високомерие висотата си, ама е трудно май да се извършват обикновени човешки действия като да си направиш труда да си ангажираш времето, за да набереш книга в името на обикновените простосмъртни, които могат да имат желание да я прочетат. |
Кайли ето ти една Българска книга преведена от Български на български , но едва ли ще те интересува ?!? ![]() Натиснете тук |
Кайли, ако имаш адресите на тези неща, които ми ги посочи (в български превод) и в оригинал, много ще съм ти благодарна да ми ги посочиш. Много са кът български текстове на преводи в мрежата. Благодаря предварително. Ако и някой друг знае такива двойки текстове в мрежата, поотделно, и ми ги посочи, ще съм благодарна от името на българските преводачи и тези, които ги обслужват. |