Отиди на страница:
| Лъже Дайнов като миндянски циганин. Изобщо не е ходил по таксиджии и улици, за да чуе тези приказки. Само от форума за час-два ги е събрал. Такива комунисти-популисти-патерналисти и обикновени мързеливци колкото щеш тук! Обаче за кармата нищо не е споменал, което означава, че не е чел внимателно! |
| Manrico Пак се издаде бе приятелю. Явно не си в час.И не знаеш какво е лампов и полупроводников усилвател или някаква такава техника.И кога даже и в УСА почва да се прави-такава техника. Па уж си работил в електрониката.Поне справка си направи за транзисторите , тиристорите и чиповете-кога навлизат в производството. Какви глупости само очаквам да се пишат за техниката. То кравата като дава прясно мляко изобщо не значи , че разбира и от кисело. А Дайната поне техниката да остави на баба му.Може и повече да отбира от тези проблеми.И такива глупости да не пише. |
| Kомунизмът си имаше добрите страни признавам, но беше изкуствена човешка измишльотина, която нямаше как да издържи на предизвикателствата на истинския живот. Основната комунистическа идея: битът определя съзнанието, сиреч сложи човека при по добри условия и той ще стане по-добър - друг път! Добрите хора са си добри при всякакви условия. Сега виждаме как и съзнанието определя бита - строим си "интересна" демокрация в побългарен вид, която хич не прилича на западните. А къде се дяна комунистическия морал, с който изместиха християнския? Нищо, вакум. Да не говорим за икономическата комунистическа немощ. Няма как да се върне миналото, тъй че няма и смисъл да се дъвче повече. Иначе преди 20 години и западните стоки бяха много по-качествени, както и светът като цяло. Не вървят работите на добре, но то не е за първи път. Май няма да се оправят докато всичко не се сгромоляса. Тогава ще ни дойде акълът в главите. Надявам се да греша. |
| Доста елементарничко, на читатели на хартиеното може и да подейства, макар че, едва ли, ама не нам, не нам.... Че откогааааа, има нема половин година и кусур, си спомням, как лично аз палаво припомних вица за цирка - за жонгльора, балета и тигрите.... с отрицанието и интонацията. Доста го разнищихме, с кеф, а някои после и го цитираха при случай. Сега я виждам същата интонация тук. Този аФтор вече и от стари вицове взе да преписва.... язък.... И то много стари - аз го знам от приятелка на майка ми, пресметнете, ако не ви е страх....  И тази вече втръснала ни иронична гримаса и гротескно представяне на простички и здрави житейски факти. Още от времето на оранжевия ориз с домати в столовете. Всичко тече, всичко се развива, само Женята се почесва, стоейки на едно място. |
| Накрая се изложи Дайнов. Истинските усилватели и сега са с лампи.Тука има техничарчета - ще ти обяснят защо. |
| Ми да, стари вицове, пак за соца, за преди и сега, мизерия, депресивна фаза. Ама букликуват му ги буламачите, не го оставят гладен сукинсона. |
| Както обикновено след прочитане на Дайнов имам силното желание да се измия и изкъпя. Дайнов щеше да е прав, ако капитализмът в България беше като този в САЩ или Германия. Уви, той е български и престъпен. Поради което Дайнов трябва да бъде убит с камъни на площада за горната гавра с ограбените и излъгани българи. Не разбирам от електроника, но защо ми се струва, че и модерните усилватели са тежки, поради една голяма намотка вътре в тях. Може и да греша. |
Се пак - да се намеся - Voila, Madame - le jour de Spas, колкото и смешен да е тоя превод, то за правописа трябва да се внимава - едно "m" и денят членуван. А иначе - изсмукано от пръстите като проблематика, не ми се вярва и това за лампите даже. Ни за Електроните, ни за пералнята Перла/не се е сетил професорът/. Който си ги иска - на рамо да си ги носи. А и е верно, че първият ни цветен телевизор "Сони" - двайсет годишен - още работи и никога не се е развалял. Обаче в един магазин за телевизори ми казаха, че тогава "Сони"-то, наистина било "Сони". Сега вече си загубило превъзходството. |
| "Ухер" беше стабилна западногерманска марка магнети.. Дедерейците немаха глава за такава техника. Другото е носталгия по загубената младост. Ех, за три лева се найждах , за два лева се напивах и свободно време болл. |
| Елементарно като послание. Познато до втръсване като маниер на писане. Изтъняло от предъвкване като тематика. Обзалагам се, че скоро ще четем за това, как българите преяждат с луканки по Великден. Този сюжет бе позанемарен напоследък.  |
| ТА... Две ГЛУХИ баби се мотаели из сергиите на пазара. Пред една сергия с риба едната баба спряла, цъкнала неодобрително с език и казала на другата баба: “ Туй, сега... днешните, риби ли са, ма?! Едно време ей-й-й такива риби имаше!”- и посочила до сгъвката на лакътя на ръката си. А другата баба я погледнала замечтано и споменнно, намигнала по бабешки и отвърнала: “ Е, това НЕ е важно! Характерът е важен! Ама к`ви убави беха момците по наше време- и добри и работливи...” ... Ех, ЕвгГЕНИЙ, ЕвнГЕНИЙ... Туй , сегашните, демократи ли са?! Чушки! Я какви демократи имаше едно време-по времето на Костов и Бакърджиев! И, туй, сега, ХОРА ли са! Цък-цък-язък! А к`ви хора имаше, когато бяхме на власт , ей-й-й !!! ................................. Щях да забравя: Абе, тез дайнови таксисти... Как тъй нито дума НЕ са му обелили за сметките за ток , парно, вода, телефон, пломби, ВУЗ, и т.н. допреди Демокрацията?! Сигурно са били малки момченца през ония години- и татковците и майките им са плащали тогава сметките?! Или пък характерът им/ и паметта/ на тези такссисти просто си им е такъв- ТАКСИметров! Почти като Дайновия!...   |
| Вярно е, че Ухерите бяха западногерманска лента, и то доста добра. Ползвахме ги за майки, Дайнов, от тях точехме за касетите, щото качеството беше превъзходно.Източните бяха Тесла, Унитра и някакви руски сандъци-забравих ги вече. Аве това да му е кусура. Статията е интересна като хрумка, стига се превземахте и пълнихте райнометите.. Утре ще я коментираме подробно. |
Всъщност може ли някой да ми преведе какво е написал Дайната днеска ! Честно нищо не разбрах ?!?!??! А и защо ли е забравил ВЕФА да го спомене беше най големия музикален контейнер (е не у кореком си го купих ама струваше заплата и половина ), по него можеше да се слуша даже и радио Тирана ?!? |
Ами нека аз да се напъна, Незнайко..Ако се чудите що сега съм толкоз чевръст, то е щото това е старо мое мнение, което нагаждам сега, макар , чее писано с обратен знак.  В съседната тема описах едно заболяване на обществото, известно от сто години-прочети го, за да хванеш връзката. Носталгия, инстинкти и т.н.. Социолозите вещаят победа за левите. Лицата на левицата, тъй осмивани и мразени преди няколко години, отново изпълзяха в медиите. Премянов, Райдовски и Димитър Иванов, другият Димитър и плеяда други трайно се настаниха из СМИ и започна пропагандата. Развихриха се малоумни дискусии из позападнали предавания “По добре ли се живееше преди Девети”, отдавна преглътнахме “На всеки километър” и Ламбо. Носталгията изпълзя и изпълни газетки, които забълваха умилителни истории от соцвремена, филмите на соца и неговите реликви не предизвикват вече омраза , а тъга, разревахме се по Дядо Тодора , а неговата унука не само, че влезе в политиката, ами взе и да ни наставлява с оценки за миналото. Нормалните хора изведнъж започваха загрижено да си задават въпроса Дали всъщност все още не живеем в сянката на соца или това е обикновено нагаждачество, само с оглед приближаването на властта на комунистите. А дали не ни застрашава завръщане на социализма и всичко останало? Естествено, че не, поне доколкото касае второто Мнозина избират левите не по убеждение, а в знак на протест. Социализмът се разиграва като чисто политическа карта, а носталгията е само инструмент. Ужасите на социализма, неговото насилие над личността и бедите, които нанесе и нанася още, се третират с една лековатост, но не защото комунизмът като предмет на обсъждане е загубил жестокостта си, а защото страхът от него е се е отделил от предмета. Просто в днешно време с носталгията може да се направи пропаганда, затова и тя не напуска българите. Затова владее медиите ни, вгорчава дебатите ни, създава спирали на критика и самокритика, и оставя в крайна сметка отчаянието, че все още ще тънем в блатото на Морала на комунизма и беднотията на Прехода. Дори за Десети ноември и истински случилото се на Девети, продължават да се водят препирни. Защо? Днес комунизмът и Живков станаха стока, която произвежда внимание. Всяко издание, което постави интервю с муцуна от миналото, се продава винаги. А всяко изявление за това би трябвало да блокира пред измерението на социалистическите престъпления-както по време на Диктатурата на пролетариата, така и през десетилетията живот в кочината. Хората не разбраха как станаха електорални единици и как от средно бедни станаха бедни. Те не проумяха, че политиката и стратезите ги употребиха и захвърлиха. И там, където свършва разбирането, започва опиянението от страха от миналото и царството на инстинктите, на което се крепят филми, литература и безкрайната телевизионна боза по телевизиите Така носталгията по Живков постепенно се превръща в повествование от героичното и безоблачно минало, в което сякаш не сме живели ние, а е имало само спокойствие, сигурност, тънки почивки и чужди булки, подобно на Едема за терористите- мюсюлмани, Превръщането му във фикция не може да бъде спряно, защото ние, свидетелите на Комунизма, постепенно си отиваме, защото и нямаме думата –ни в партии, ни по медии, изтикани от напористи младоци, търсещи новини. Действително случилото се, при което нормалността и бруталността са вървели рамо до рамо, бяга от историческия мит, който не познава противоречия. Срещу него е безсилна дори историческата наука. Търпеливо популяризираното от училища и медии знание, напротив, създаде асоциативно пространство, което може да бъде запълвано по произволен и безотговорен начин. Образите, сензационните определения, пропагандата, дори престъпленията на Комунизма останаха недостатъчно показани в учебниците, списвани всяка година от различни екипи и отразяващи близостта на издателите с поредното правителство. Там обаче, където силни емоции се провокират от минимум знаци, вече иде реч за популярната култура. Това е сметката от историческата дидактика, с която се прекали. След като навсякъде се правеха в първите години паралели с времето на комунизма, накрая те спряха да се забелязват Защото всяко докосване до времето на социализма произвежда видения, които се мерят с виденията от миналото и се съпоставят със сегашното безвремие Лозунгите на комунизма, които ни се набиваха отвсякъде, тяхното безсмислие и абсурдът на времето “ Дружбата с СССР е необходима като слънцето и въздуха за всяко живо същество и който не работи-не трябва да яде”, и още ред други, описани още от Оруел, не предизвикват желаното усещане за ужас и абсурд, а само се претвориха в основни идеи и скечове от телевизионни реалити шоута Не можеше да съществува обща перспектива за комунистите и техните жертви, обърната към миналото, каквата беше основната теза в началото на Промяната. Резултатът днес е казан от Дянко Марков преди две години-“Благоденстват потомците на номенклатурата, а нашите деца са безработни и бедни” Между впрочем, общата перспектива и за всички нас е илюзия. Зад нея се крие най-сериозната причина за това, че носталгията по соца продължава своя призрачен живот. И сред комунистите имаше извършители и жертви на режима. Но като се говори за комунистите, се мислеше повече за извършителите. Защо? Защото по-голямата част от тях се отърваха. Почти никой не опра пешкира за нищо. У самите дърти комунисти не успя да се наложи идеята за колективна вина. Опитите да се прави разграничение между вина на извършителите за репресиите и отговорността на Партията, която представляваха, не бяха убедителни.. Но съществува и нещо като "егалитарност на вината" . Бремето, което може да се разпредели равномерно между всички, по-лесно се понася. Комунистите не се чувстват комфортно при мисълта, че някои от тях може да са по-малко виновни. Затова обичат да се говори за хората, които не мислят като тях, като за фашисти или полунацисти и по този начин да им се отнема превъзходството. Там, където се изпаряват всички морални разлики, възниква неясната представа за тоталност на престъплението, която обхваща всичко, което е било при Комунизма . Реторичната злоупотреба с миналото има фатален страничен ефект: Той се нарича омаловажаване. Това ли искаме? Редактирано от - Зе Мария на 24/3/2005 г/ 02:04:01 |
| Nesnaecht Не така бе приятелю.Пак го раздаваш като вакуумна помпа. На примитивното ниво на Зе Мария си. И е лъжа и е клевета това дето си го написал. Зе Мария едно си знае едно си бае.Ти поне не се увличай като разгонен гимназист. Нали си на порядъчна възраст. Техниката основно се развива през 20 век-в света. България след 44 година прави нещо което е меко казано огромно-в машиностроенето , енергетиката въобще в икономиката. Сега и след над 45 години след 89 год. то не може да бъде достигнато.Включително и след разграбването и продаването на цялата страна. По кротко го пръскай монархическото парфюмче. Когато дозата е прекалена води до кашлица и задушаване. |
| Хунвейбине, За мен е чест, че си ме сложил "на примитивно ниво, при разгонените гимназисти". Обратното би ме накарало да се замисля. Страшно би било и повод за самоанализ, ако ме беше похвалил-ся съм спокоен. Лека! |
Браво Зе Мария  добре казано НО.. след като “изпълзяха Премянов, Райдовски и Димитър Иванов” какво следва? Следва, че те са престъпници, ма изглеждат “дребни хулигани” в сравнение със сегашните престъпници. КомунизмЪ беше калпав, но сравнен със сегашния башибозушки юруш на някои им се вижда като вакло агънце. Когато едни престъпници се съдят от ПО-ГОЛЕМИ престъпници тогава отпада термина правосъдие. Жалко, че Дайнича не е ползвал агитационните си натриали от АОНСУ-то, щеше да е бая по-убедителен. |
| ЗЕ МАРИЯ, /:/ "...Но като се говори за комунистите, се мислеше повече за извършителите. Защо? Защото по-голямата част от тях се отърваха. Почти никой не опра пешкира за нищо. У самите дърти комунисти не успя да се наложи идеята за колективна вина. Опитите да се прави разграничение между вина на извършителите за репресиите и отговорността на Партията, която представляваха не бяха убедителни.. " ......................................... .................. СЛАБО ! Много слабо и НЕУБЕДИТЕЛНО !!! Идеята, че "Вината НЕ може да е КОЛЕКТИВНА, а само ПЕРСОНАЛНА" НЕ се е наложила НЕ само при "дъртите комунисти", но и при ВЪРЛИТЕ демократи по Света! И днес, по Света и у нас, НИКОЙ НЕ носи вина за Политика, която е провеждал- щом тази Политика е била в съответствие със Закона! Или, ПО-ВЯРНОТО- Законът е бил в съответствие с Политиката както, ВСЪЩНОСТ, си е по Света и у нас! Извън т.нар. Политическата Отговорност"- която, ЗА СЪЖАЛЕНИЕ, се носи само на Следващи Избори!- Наказателна отговорност се носи само ПЕРСОНАЛНО и САМО при условие, че е бил нарушаван от съответната Персона действащ Закон в държавата!!! Тезата/е/, която тук пробутваш МАНИПУЛАТИВНО или от БЕЗпросветие: че всички комунисти/защо всички?!/ са ВИНОВНИ /за какво?!/ е ДЪЛБОКО ПОГРЕШНА и НЕдемократична/дори, "комуняжка" !/. Това, което НЕ си схванал/а/с Разума си, а само с Емоциите си, е, че: при Демокрацията, "Пресъпления" /в НЕнаказателноправния смисъл на думата!/ МОГАТ да се извършат и се извършват ЧРЕЗ ЗАКОН/и/ !!! Същото е могло да се извършва и се е вършело и при НЕдемокрацията- преди 1989 г.! Може би, след време, след много години, Човечеството ще въведе/чрез закони/ ЮРИДИЧЕСКО понятие "Престъпление чрез Политика" ?!? ТРЯБВА ! Но, за съжаление, ЗАСЕГА Законите ги правят тези, които правят и Политиката- сиреч, НЯМА да направят Закон срещу самите себе си! ВСУЕ !  Редактирано от - paragraph39 на 24/3/2005 г/ 01:45:05 |
| Аз пак като доидох в УСА разбрах, че докато ние си мечтаехме за капитализАма, тук болшинството ни е завиждало за комунизАма. |
| Параграфе, Прочети целия абзац и го осмисли, а не бързай да вадиш думи и изречения от контекста. БТВ, Любо Дилов веднъж каза, че всеки може да бъде обесен и по цитати от Библията...Аре, лека, наистина.. |
