Отиди на страница:
| Кой е този Здравко ?!?! С какво Дайнов е по-умен или не знам си какво по- от него. За миграцията от селото към града, Дайнов взима едно световно явление и му добавя идеологическата окраска поръчана от поредните нови господари. Какво стана след 1944 година - индустриализация, която предизвика преселението от селото към града както навсякъде по света. С времето темпавете на индустриализация се забави и съответно намаля миграцията. След 1989 година се получи друг вид миграция - от по-малкия град към по-голямия и най-вече към София. Колкото до мутрите - там миграцията е като при кучетата - не търпят свободно място. |
| Статията на г–н Дайнов звучи като такава написана от културселяните /наречени по късно интелектуалци/ в Работническо дело, Култура, Литературен фронт и подобни идеологически лайнярници след пленум на ЦК на БКП по идеологически въпроси, култура и възпитание. Езикословието е по друго, но фабулата същата. Това за последен път ме уверява, че докато не си отидат загубените поколения – моето, на Дайнов и по младото, дори и още не роденото – на които бабите и дядовците са от загубеното поколение начина на мислене и манталитета няма да се променят. |
| Има общо, как да няма! Здравко си иска от всяка фуста. Дайнов- от всяка партия. При това с приблизително еднакъв успех. |
| Чичо Фичо, обръщането към Вас на Ви, също може да достави удоволствието на недотам тънката подигравка. Имам един въпрос към Вас и честно казано ми е все едно дали ще ми отговорите- как си обяснявате твърдата клетва на Вашия ЕД, че ще си остриже косата и брадата, ако не му се сбъдне прогнозата за победата на изборите през 2000г ? Когато един човек не е мъж в постъпките си , поне на мен ми е все едно колко книги е прочел и за какво се смята. Смешно е да се твърди, че точно Здравко има унил живот. |
Кой е, бе, тоя - Бойчо Огнянов, джанъм......??!?!? Ако някой от уважаемите форумци ми обясни разликите между Здравко и Дайнов - ще съм му благодарен. Трябваше да хвърлям по едно око на Big Brother, но Дайнов не ни предупреди  |
| Варненски бохеми няма поради инвазията от Добрич и околностите (днес във Варна все още са останали няколко автентични варненски ефета), бургаските поети изчезнаха щото сите българе заедно от Йамбол и Айтос се юрнаха да бачкат у Нефтохима...проблемът идва от преноса на саляния не от селото в града, а малкия град в големия град. А България и българинът ще оцелеят заради Здравко и Здравковци. Амин! |
| Vesta, не мога да се досетя кого визираш чрез инициалите ЕД. Елтън Джон не е правил политически прогнози. Освен това носи перука и няма как да се остриже. Ако визираш Емил Димитров (лека му пръст), горното важи със същата сила. * В допълнение към един от по-горните си постинги, в който съм писал, че "граждани-селяни" е все още може би най-фундаменталния обществен "разлом" у нас (в Америка), съществува още един разлом, който нарушава хармонията и единството на американската нация - този на "прочелите 1 книга през живота си" и "прочелите 2 книги през живота си". |
| А бе нали по едно време книгите в този форум се измерваха само с мярката "вагон"? какво е това една , две книги , за какви нано-технологии си говорим? |
| Уважаеми volog, не говоря за България, а за Америка. При нас критерий за висока култура е обиколката на талията и съответно на ханша на отделния субект. |
| Ако трябва да се търси рационално зърно за идеята на подобна статия (разбира се, не точно тази и не точно от този автор), то е, че за изтеклия половин век на предишната България в големите градове (преди всичко - в София, но, разбира се, далеч и не само там) се беше оформил един особен, самобитен и доста интересен вид култура. Дали този вид култура е бил повече градски или обратното - повече селски, повече идеологизиран или точно обратното - политически максимално индиферентен е друг въпрос и друга тема. Аз лично бих определил градската култура на предишната държава преди всичко като култура на съзиданието - техническо, театрално, медицинско, поетическо или няма значение от какъв още друг вид, в ценностната система на предишните градски български хора с най-голямо уважение се ползуваха онези, които бяха доказали, че могат да направят нещо полезно в живота. Незавсимо дали срещу това направено от тях полезно нещо въпросните хора получаваха нищожно малка част от (или не получваха съвсем) материалното възнаграждение, което заслужаваха, уважението на околната среда към тях беше безусловно на лице. Но, както казах, това е друга тема и нейното обсъждане ще ни отклони встрани. Още повече, че по този въпрос през последните 15 години са се излели огромни реки от всевъзможни глупости и според мен, едва ли може днес да се изкаже каквато и било оригинална нова идея в това направление. Важното, което бих искал да подчертая в случая, е, че тази градска култура на предишната държава (лоша, хубава или просто различна - всеки има право на свое собствено мнение) днес много бързо изчезва и на нейно място се появява манталитетът на елементарните игнорамуси от Биг Брадър. В интерес на истината, обаче, трябва да се каже, че, преди да се появи Биг Брадър, градската култура на предишната държава беше най-напред изместена от културата и манталитета на Литъл Швестер (който е израсъл в градската среда на предишната България ще ме разбере веднага). Защото именно духът Литъл Швестер в началото на 90-те години безнаказано и безконтролно се извиси до "съзидателните височини" на демократунизацията родила и обусловила потресаващите низини на Биг Брадър. За съжаление, последното поколение на предишната градска култура беше последното българско поколение, което беше достатъчно подговено да управлява и реформира държавата. Нещо повече, животът отдавна беше избрал и посочил в него онези, които можеха да взимат правилни и верни решения в неизвестна и пълна с опасности и рискове за несведущите обстановка. Никое от следващите поколения, каквото е например поколението на автора на въпросната статия, не беше минало, не се беше доказало и не беше пресято от мелницата на живия живот. Това, за съжаление, продължава и досега, защото през последните 15 години утайката на българското общество беше жестоко разбъркана и възбудена да стигне до върха, за да постигне реванш и отмъщение и още не се е върнала обратно на дъното, където й е мястото. Но, през 90-те години, когато трябваше да се реформира икономиката на държавата, старите пръдльовци, които бяха тогава на нейния връх, игнорираха поколението, чийто ред да ръководи и управлява току-що беше дошъл и предпочетоха да се заобиколят с млади пикльовци от поколението на въпросния автор. По една много проста причина - на идващите след тях бяха много добре известни техните грешки и слабости и никой от тях нямаше да ги слуша. "Новите лица" от по-новото поколение не знаеха и не можеха много неща и щяха да слушат повече. Поне в началото. Освен това, типична и често срещана грешка на всеки лош началник е да си мисли, че може да се освободи от грешките и слабостите на своите подчинени, като ги замени с млади, свежи още непокварени заместници. Резултатът от това днес е налице и пред очите на всички - реформата на държавата беше извършена по възможно най-некадърния начин от възможно най-неподготвени и неподходящи хора. Тоест, от поколението на Литъл Швестер. И ... съвсем естествено и закономерно сега идва на ред поколението на Биг Брадър. Това е, което се случи и ще се случва и занапред. А що се отнася до въпросната статия и въпросния автор - той няма какво толкова да съжалява и да се тюхка, защото логиката на това, което се е случило и се случва, е започнала да действува още когато онзи Господ, който го е правил, е объркал двата края на гръбначния стълб на него и на другите като него от неговото поколение. Без при това животът после да им даде възможност да научат колко верни са глупавите решения и преценки, които се опитват да натрапват на другите. Независимо дали са в София, в Ню-Йорк или на майната си, те съвсем не са хората, които са могли или могат да оправят държавата и от които тя, когато и да било някога, ще има нужда. |
| Прав е Дайнов, прав е! (снимка: натиснете тук) Но само повърхностно. (снимка: натиснете тук) Зачеркването, презрението, непоносимостта на градската култура в БГ винаги е била поддържана от лумпенизираните маргинали дето нито са селяни със селяните, нито граждани с гражданите. Автентичната селска култура, патриархална и неградкса не е анти-градска. Анти-градска е субкултурата на селянина загубил средата си, набутан в градовете по стечение на обастоятелствата и преживяваща там като куче изоставено от стопанина си сред лабиринта на града. От тази лумпенияда се ражда и до ден днешен рефлекторното отвращение към всичко по-уталожено, възпитано, интелектуално, живеещо над ураджийството на масите, към аристократизма и благородството. Пак тази лумпенияда е тръжествующо атеистична. Тя изпитва облегчение да се гаври с морални принципи и авторитета на Бога. Тая лумпениада е анархистична, агресивна, дълбоко просташка и стихийна. У нас тая лумпениада тори обилно родния ни републиканизъм, систематично тероризира личностите с високи критерии и брутално се настанява по всички възможни медийни среди за да залее света с помиярщината си. От времето на "нардоня трибун" Стамболийски и оранжевата му бияческа компания, през кретенизмите на работническо-селската "наропна" власт, строяща социзлизма, до днешните близачи на пантофа на Новия Голям Брат ние виждаме вцсе същия манталитет и патология. За тях изявите на западните помияри са еталон за подражание, естетическа норма, последен писък на културата и култова проява. Ако погледнем кои са масовите носители на българския републиканизъм веднага ще разпознаем тия от които Дайнов сега се оплаква. Лощо е, че самия той е чат от тоя въжваляващ помярщината на репубнликанизма идеи и роптаещ против крайния резултат на грешните си теории. Но Дайнов не ги вижда и не ги усеща тия носители и дълбоки причини. Той усеща симптома, но не и първопричината. А тя е идеологическата догма за масовизацията на посредствеността чрез т.н. равни права, демокрация, бесовжстина против монархизма и т.н. Система, при която последния помияр има също толкова течест колкото и първия интелектуалец, индустрялец или духовен водач. Доколкото помиярите се плодят с по-голяма скорост от старателно отгледаните, то помярщината и масовизацията й ще се налагат все повече и повече. Все по-малко аристократизъм, по-малко великодушие, духовност и независима интелигенция. И вс еповече простащина, пошлост, кртетенизъм, дебилщина, арогантна простотия и т.н. прзастраховани и прегарантирани от догмите на Новия Световен Ред и фантасмагориите за масовата потребителска демокрация. |
Този път г-н Дайнов е в ролята на ХЕГЕЛОВИЯ ДУХ  - оживял през вихрушките на историята, крачещ по улиците, не разпознаващ себе си в онова, което е останало наоколо. Мдаааааа. Навява асоциации с прослувутото възклицания на Хегел при вида на Наполеон, тържествено влизащ в Йена -"Абсолютният дух на бял кон" |
| Тим, малко произволно използваш термина "помияр" и изобщо кучешката терминология. Моят ветеринарен лекар твърди, че именно т.н. помияри са най-здрави и с най-големи съпротивителни сили. |
| Не съм съгласен с крайнореакционните теории на Tim. Родителите ми са от село и са дошли в окръжния град и са заели някакво място в обществото. Аз съм отишъл в столицата и също съм заел някакво място в обществото. При това без връзки, пари и т. н. С труд съм постигнал повече от много от тези аристократи, които поколения наред живеят на жълтите павета. Не мисля да се считам за по-недостоен от тях. А за Дайнов и всички, които леят сълзи за чалгата, Биг брадър и т.н. ще кажа: Нали затова се борихме - за капитализъм. Щом има търсене, има и предлагане. Това е логиката на пазарната икономика. Всяко вайкане за това, че Азис прави повече пари от много "културни дейци" означава социализъм. |