| Нямам желание да определям име и адрес. Дори не съм сигурен в момента дали имам желание да ангажирам вниманието си за да пиша тук. И все пак, ще опитам, само малко, само частично, за сега. 1. Наблюдавах /и записах/ предаванията по РАИ 1 и някои други телевизии, свързани с навечерието преди смъртта на Папа Йоан Павел II и следващите дни, биографични данни, анализи и пр. С учудване разбрах, че точно в този момент се поставя отново въпросът за т.н. "българска следа". Първоначално си помислих, че това е идея и инициатива на Бруно Веспа от Порта а порта, човекът прави предаване за живота на папата, не може да не спомене и за атентата /макар че го прави определено тенденциозно и инсуативно, той си е голям професионалист/. Аз бях пропуснал някои информации по въпроса в нашето публично пространство от близките предишни дни и не знаех, че въпросът вече е възникнал. После от хода на предаванията разбрах, че има предистория от последните дни. 2. Проверих какво има във "виртуалното пространство", всъщност там има достатъчно. 3. Виждам, че Антоанета Николова, кореспондентката на "Дойче Веле" в Рим е наляла масло в огъня. Първопричината е последната книга на папата, това, което е споменал там за атентата. Но следствието идва чрез "Дойче Веле", всъщност Антоанета е там от толкова години, че би трябвало отдавна да е наясно с тематиката; много е важно как точно се представя един въпрос, от какъв ъгъл, с какъв коментар. Естествено, че тя живее от кореспонденции, теми, възникващи въпроси. Темата за "българската следа" е една "дойна крава", която очевидно още пуска "мляко", или поне това се очаква. Питам се дори, дали самата Антоанета не е решила да се срещне с въпросния сенатор Гуцанте /или както се нарича/ и не му е подсказала идеята да се обади по телефона на българския посланик /както пише Христо Петров - доколкото е известно, съответният сенатор се е обадил по телефона и е помолил за /или поискал да бъдат предоставени по възможност на съответната италианска парламентарна комисия/ наличните в България документи на ЩАЗИ/. Някак си изненадващо се развива цялата история след тези кореспонденции по "Дойче Веле". (А пък този Методи Андреев... кой го кара да се обажда, когато не е наясно какво става по въпроса. Господа, защо не си намерите друго поле за самоизява? Вярно че шпионската проблематика, досиета, тайни документи ... звучи доста романтично и ти се иска да си вътре в тази работа. В документацията по случая - хилядите страници протоколи от съда, от следствието, разпити и пр. - където няма нищо, защото ако имаше нещо, сега нямаше да се води този разговор и ситуацията щеше да е друга; фотокопия на публикации от пресата с хроники и спекулации; рутинни писма, хронологични справки, съображения как да се излезе от една безпрецедентна и крайно неприятна за държавата ситуация и пр. Ако имаше нещо секретно, тайно, проблематично, щяха ли тия документи да преминат през множеството хора, през които преминаваха през тия години - 1982 - 1985-7-8. Всичко се циркулираше до съответните участници в комисиите, хората се събираха и умуваха какво да направят, за да се излезе от абсурната ситуация. Купищата документи в основната си част произлизаха от италианския съд, от следствието, от процесите, както и описание на злободневния ход на събитията, кай какво е казал, кой кого как е погледнал - по отношение на текущия развой на събитията. Антонов бе увреден впоследствие, но и отначалото, от първия момент реакциите и поведението му са били такива, че човек трябва да е луд, за да повярва, че на него е възложена подобна мисия. (Ако е имало нещо от българска страна по този въпрос, значи никой в нашата държава не е знаел за това, но това няма как да е възможно. Освен това всички тези спрямо Антонов бяха опровергани. Информацията фалшива. Снимката - на друг човек. Описанията на Агджа на апартамента му - не съответстваха. Антонов ли би бил върхът на логистичната подкрепа за подобно начинание. А и накрая - самият начин на осъществяване на атентата е доста съмнителен - сякаш направен по такъв начин, че Агджа да бъде заловен и да започне с безкрайните си изявления. Агджа преди това е бил осъден на смърт в Турция.)) Определено те не са в полза на страната ни, така както не са в полза и всичките изявления и коментари на говорители и говорителки, които преди 20 години явно "са ходели прави под масата" и за тях всички тези събития са някаква далечна история. Интересно е също дали Антоанета все още живее в жилищния блок на българското посолство в Рим, защото ако е така, тя едновременно създава проблеми за държавата ни /е, не може да се откаже правото на журналиста на свободна реч, но точно тук е проблемът.../, а същевременно се ползва с привилегията да получава удобства за сметка на нашата държава. Някой ще каже, че по въпроса през последните дни са писали италиански вестници и пр. Да така е. Но кой споменава и препредава за някаква снимка, на която се виждал човек, приличащ на Антонов. Снимка, непозната, неизвестна досега. Та тази снимка беше в центъра на събитията преди 15-20 години по време на следствието, публикувана е многократно и това не е Антонов. Сега са открили нова снимка ли. След като следствието продължи години и години! Или е същата? За съжаление, проблемът идва от това, че в нашата журналистика и в апарата на говорителите изглежда няма някаква необходима приемственост - не можеш да се занимаваш с определен въпрос, дори когато други ти подават материала, ако не си се запознал със сигурност с предисторията на темата. Днес в нашите медии и институции "отговорно" действат доста т. нар. "млади" хора - /като че ли ние, четирийсет и няколко годишните сме вечи "стари" хора/ - и в стремежа си да не допуснат гаф, да се изявят адекватно, да покажат че са на място и пр. - действат в повечето случаи комформистки, без дълбочина, а и без да познават дадена тематика сериозно. Проблемът е, че при свободата на медиите и демократичността, на техния продукт се дава широк достъп в публичната сфера. Така се стига до информационно замърсяване и "информационна антиекология". В същото време, при елементарно търсене, може да бъдат идентифицирани тези, които са в течение с проблематиката от годините, през които се работеше по тази тема - много хора действаха на различни равнища, които сега са също на различни равнища. Като казвам действаха - работеха за преодоляване на ужасните негативни ефекти върху името на България от една пропагандна лавина вследствие на налудничавите или злонамерените изявления на Агджа, и системата която стоеше зад него.По темата минаха следствия, написани бяха книги, в публикациите от тия години на БТА, съответни монографии и пр., са дадени всички подробности за абсурдността, липсата на доказателства и пр. Когато дойде демокрацията, различни партии и лица си въобразиха, че могат да инструментализират и използват тази тема в своя полза - и се опитаха да го направят, с което още от тогава се започна с използването на темата във вреда на България от страна на български политици. Може би те са били искрени - може би тяхната искреност е била толкова интензивна, че те са мислели, че това ще е в полза на България, може би наистина са се съмнявали и са търсели истината. Браво на Христо Петров с материала му за БТА. Не знам дали това са думи на високопоставен анонимен държавен служител, или завуалирана позиция на самия Христо Петров, но той определено е прав. Държавата не умее да реагира адекватно и да се защити с достойнство, след като нейни официални представители /в добавка към приютени под крилото й журналистки/ наливат масло в огъня без да си дават ясна сметка за какво точно се изказват, просто трябвало е да почетат за събитията от преди 15-20 години, всичко е написано и отпечатано. 3. С всяко наше изявление по въпроса прибавяме нови краски в театъра на абсурда на нашите медии и тези, които им дават храна или тези, на които медиите постоянно дават възможността да им предоставят храна. А самата Антоанета е излъчвана с кореспонденции по БТВ, кореспондентка е на агенция Фокус, ако не греша и пр. Дава й се допълнителна трибуна. Не е виновна девойката, тя безпристрастно препредава какво се случва в Рим. Какво да направи, ако през последните 15-20 години темата периодично се възобновява. 4. А Агджа веднъж казва че са му помогнали кардинали и вътрешни от Ватикана, а друг път - директното му включване в неделя в Порта а порта - че има магически мистериозен триъгълник между него, папата и Мадоната от Фатима , дори ако папата бил отишъл на луната, дори ако мнозина били стреляли срещу него, той пак щял да оцелее, всъщност ръката на Агджа била движена от божествена сила, и това било някакъв божествен сценарий. Не знам дали това Агджа каза за първи път в неделя, или го е изтъквал и преди. Същевременно се говори за тълкувания, че ръката му била насочена от някакви други тоталитарни режими и пр. Беше крайно време да се разбере, че на Агджа просто не бива да се дава публичност. Но той пишел книга сега, и там щял да обясни всичко. Интересно като си прави реклама на книгата, колко ли милиона ще иска за нея от издателите си. Тук трябва наистина да бъде поставен под въпрос принципът за хуманно отношение към лица като него, когато води до разиграване на цялото човечество в продължение на десетилетия и до загубата на толкова много енергия от всякакъв вид, до нанасянето на толкова много вреди на хора и държави. Смешно е, че човекът си развива всякакви тези, а след толкова следствия и двадесет и няколко години, нови италиански звезди - депутати, магистрати и др. - виждат приятно поле за дейност да разкрият ново следствие - новите явно виждат добро поле за изява и печелене на публичност, а сред тях старите като Импозимато, правят реклама на книгата си. Накрая отново - остава въпросът къде сме ние, къде е нашата държавност като подход - защо трябва да се поддаваме на евтини реакции, защо всеки може да се изказва по всякакви въпроси, без да е наясно, защо криворазбрани демократични принципи трябва да водят до увреждане на стойности изграждани без време и епоха - името на един народ. 5. Тези които не знаят - тази тема е приключила, всичко е написано, напечатано, беше ангажиран целият държавен апарат, за да отреагира, имаше група А и група Б, на нивото на Политбюро и на по-ниско равнище, както и експертни групи. Както сега, така и тогава са се отправяли призиви и молби до приятелски държави за помощ - Антонов беше в затвора и това го увреди непоправимо. Името на държавата бе опетнено, имаше пропаганда срещу България във всички световни медии, дори с хрониките на събитията, които печатаха се създаваше пропаганден антибългарски ефект. Това е една приключила страница.Това, че някои журналистки или политици днес не са наясно със събитията тогава, не означава че трябва да ... какво? да си позволяват... та те за какво ли не биха си позволили... да им се предоставя трибуна... ами къде е демокрацията тогава?.. Но има сфери и равнища, където би следвало да се намери начина за налагането на Табу. Нали затова живеем в държава. Ако не беше така, можем да се разпръснем и всеки сам да се оправя. Като цяло, дразни ме профанацията на тази тема, която трябваше отдавна да бъде запечатана в историята. Редактирано от - xx на 05/4/2005 г/ 17:14:12 |