Сиво По Нова година разхождам се пеш. Японска картина: мъглица и скреж. Поглъщащо сиво. Игли от сребро. Измамно красиво. Привидно добро. Поне люта зима да беше дошла! А то какво има? Скрежец и мъгла. |
При Валери няма диалектика, той отдавна е демократизиран дисидент. Най- ми харесва поемата Тавански спомени: :Панта рей си казах, всичко отиде си, миналите спомени нивга се не връщат, както се не връща речната вода..." Няма село, няма Балчик, или Йовковата Нона станала свиневодка Нонка, само съвършен, човешки... стих. |
Помогнете ми да намеря поемата за трите хаш, ще ми трябва за изборите, много е подходяща, а никъде я няма. |
MARKONI, Ето мъничко от "Репортаж за трите хаш": Натиснете тук |
КЛЮЧЕТО Снощи късно пред къщи си гарирах колата и ключето от нея изтървах в тъмнината. Тази сутрин излязох да го диря към седем, тротоара пред къщи със учудване гледам- със зъбати листенца цял постлан край москвича и на жълто ключенце от тях всяко прилича ! И е доста студено, дим струи от комини, но сред клоните редки небесата са сини, и без сам да усета, вече влязъл съм в парка и колата далече сред мъглица се мярка, и е жълто и тихо, с оня мирис на есен, такъв влажен и гнил, и приятен , и пресен ! И живота си чувствам как е минал през мене в едно бързо шуртене, в едно пъстро въртене. Ах, до люлката детска така близо бил гроба- откъде тази завист и защо тази злоба ? Трябва друго ! - И ето, на полянка открита бледо слънце ме среща и с усмивка ме пита: -Какво още там дириш, остаряло момченце ? Нещо дребно - му казвам - Едно златно ключенце. Валери Петров |
Г-н Петров, желая ви здраве. Не разбирам всичко, което пишете и казвате, но за това което мога - чест и почитания, мерси. |