Отиди на страница:
| Каруцаря па обърка темата... Тука е за пцуене бе, човек, научните спорове се водят в "Шок". Мислиш ли, че някой баш в тая тема ще почне да ти вади контрааргументи? По-добре си ела и ти на думата. |
| ... ако трябва да се избире между "фен на Атака" и "фен на първанов" - избирам първото .... с или без опашка :-)) |
| Стратегически приоритети в българската икономика, които да бъдат стимулирани от държавната политика - високи технологии, изобретения, химия, електроника, оръжейна промишленост, земеделие. Нима туризма не е приоритет за нашите нови управляващи? Че ако не е той тая дръжава ептен ще изчезне. Ще национализирате ли хотелите? След туй почивни станции ли ще ги правите илище ги взривявате като статуите на Буда в Бамиян? Как ще стимулирате изброените отрасли по-точно - т.е. данъчни облекчения (ми то ако не събирате данъци от изброените отрасли от къде ще вземате паре за 200 000 армия, 300 000 полиция, даскали, здравни работници или ще са на купони), забрана за внос на подобни стоки, подпомагане чрез труд на каторжници? Как? И още един въпрос: Каква оръжейна промишленост ще развивате като на третия ден от идването ви на власт връз наща дръжава ще бъдат наложени икономически санкции - т.нар. ембарго и не ми е ясно как ще може да продадете и една гилза? |
Каруцар, ти за първи път ли попадаш на "програмната схема"?  Редактирано от - Oraсle на 09/9/2005 г/ 12:27:32 |
SultanBg-чо, ..таа... 9ти взе на нЕкои наши сънародници имената, па ги дари с нови  ..Ама не може само 'убави неща де.. |
| Изчисляване на необходимия за българската нация реален и достатъчен брутен вътрешен продукт. Изчисляване на възможностите той да бъде изработен с вътрешни сили и ресурси. И като го изчислите в уърд или ексел таблици ще го разпратите с циркулярно писмо по комисариатите (министерства)? Второто не ми е съвсем ясно, но да попитам като как ще компенсирате с вътрешни усилия на нацията немането по нашите земи на газ, нефт, кюмюр, руди, уран, ноу хау, пък ако щете и банани и как с вътрешни сили ще изработиме нефта? Благодаря. |
| Не, Оракле, но просто задавам модел за подходящо общуване с атакистите. По-добър е отколко да им викаме фрустрати, тъпаци, фашисти и т.н. Не че може по тоя начин да се вразуми фанатик и простак, но поне контингента, дето има мозък в главата си може да бъде накаран да се позамисли. Всичко останало действа с обратен знак. Както горната волгинова статия. Все пак като додат на власт те требва да вземат полезни за нацията управлнски решения и да ги прилагат и нека видим капацитета им. Едно е да врещиш от трибуната на НС лозунзи, съвсем друго е да управляваш България така че същата да просперира или поне да е на по-добро дередже. |
Ау, г-жа СС засрами ме ти  . Чест и морал. Ах!Здрасти, оракле! Ти беше нещо оранжев револуционер преди неколко месеца. Кво става с револуцията, брато? |
Black-и, заеби Кон-фул-ций, Волгин и вся асталная, ами признай, разбра ли, че ще се задава концерт на Мизар в София?   |
| Раздвоен съм в мнението си за статията. От една страна ми хареса, защото е маркирал доста проблеми, от друга не- едно, че проблемите са банализирани отдавна, друго, че генезисът им е пообъркан. Прилича ми на провинциален ученик, отишъл в Сф и о, ужас, той, макар и първа шпага там отдавна е супердемоде и страшно изостанал.Таз пуста конска опашка Волгин я развява от доста време и накрая облече в подходяща реторика. Не е лошо-по скоро ми харесва. Но по същество. Медиите говорят с езика на хората. Инак няма да се купуват, слушат. Има ирационални масови нагласи-или вървиш подир тях, или си аут. И заслугата за това не е на момиченцата-репортерки, нито на главните редактори, а на пазара. Опитай се да водиш „По първи петли”-предаване на Радиото, в което си на заплата и да обясниш, че не е права леля Пенка от Хотница, която, докато поздравява комшийката с Ганкиното си изстрелва скоротечно разбиранията за живота, за едно време и т.н, колко било хубаво и как ся е зле. Просто нямаш шанс. Или подминаваш тази реториката или я възприемаш. Винаги , още от соца, е имало два публични езика-езикът, на който говори елита и езикът, на който говори народа. Георги Марков в едно от блестящото си есета го характеризира така-за да разбереш истината, обръщай на обратно казаното в официалния. От разбирането за двата езика Петьо Блъсков направи пари в ранната демокрация.. Днес българските политици продължават тази традиция, в резултат на което неколцина се сетиха да преведат втория език или в политически форми , или само да осребрят в звонк и популярност(рейтинг) Медиите не обичат национализма-бай Стамат го обича, и затова той се шири по тях. Щото е по лесно- и това е втория тънък момент-вината на самите медии. Като дойде някой празник и едни и същи обикалят като мечки и овършават наред. Никаква идея за нещо по-така, по различно, задълбочено или друг дискурс. Карат си по шаблон-говориш за история-Божо, говориш за политика- прим. Мира и т.н. Отвориш ТВ-Божо се мести от студио в студио, Пантев прескача от вестник във вестник, а дойдат ли избори ни се повдига от едни и същи капацуни. Така медиите набедиха за капацитети и направиха медийни звезди най-различни съмнителни интелектуалци, пишман поборници за ред, псевдоврачки на италиански премиери(бас ловя , че горкият изобщо не чувал за тях) Защото в самите медии влязоха по типично нашенски критерии най-различни.Много трибуни, големи отечки, ниско качество на материала.Българските работодатели не могат да си търсят хора Те ги търсят по шуробаджанашки критерии, а не както ги търсят навън. И това не е само в медиите, а е повсеместно. Но да не навлизаме в ареала на д-р Кьосев. Второто важно нещо е, че още в зората на демокрацията не се дадоха дефиниции на важни понятия. Що е то комунизъм? Имаше ли вина БКП за миналото? Що е то патриотизъм. Какъв точно патриотизъм ни е нужен? Дали патриотизмът на хората, от майските митинги, подкрепящи изселването на турците през 89 и същите митингували пак, когато им връщаха имената през декемри с.г или патриотизмът на съграждането. Има ли добър, полезен патриотизъм и национализъм и има ли лош? Що е то национализъм, на прага на двайсет и първи век в глобалния свят. Единствените хора, направили си труда да отговорят публично на тези въпроси и техните отговори да побучат някаква гражданствност са Волен Сидеров и Ахмед Доган. Последният обаче не си даде зор да се популяризира, иний възприехме нахалната , крещяща посредственост-тя ни е и по близка до натюрела. Недефинирането на тези понятия ся ни играе номер-същите, ръчкали инстинктите на тълпата ги ръчкат ъгейн по техни си съображения, които ние много добре знаем. Но ако дискусията се беше състояла, нямаше да я има тази ниша. Увлечени в задачите-антикомунизация, отвоюване държавата от мутри и строеж на капитализма, ние забравихме, че добре забравеното старо си чака времето. Защо бай Стамат обича национализма. Най елементарно е обяснението, че това е така, защото бягайки от действителността, която го наранява, той се крие в миналото, както си търси реализация в колективното цяло. Но защо да бяга? Недоволен е. Недоволството е субективна личностна и психическа компонента на личността. Това, което е фрустрирало, например руския пролетариат през 1917, сега би предизвикало само иронични усмивки у съвременниците. За да успее руската революция, освен недоволството е била нужна личността на Ленин с нейните разрушителни качества, но особено важна е една предпоставка на руския характер-склонността заа мислене в подчинителни норми-Бог-цар- отечество. Нещата са казани по добре от Райх(Listen, Little Man)-малкият човек не познава Волтер, но знае биографията на Наполеон наизус. Този малък човек досконално е изучил поведението на големия човек и затова го възпроизвежда като гротеска. „Фашизъм-това е сержанта от колосалната армия на нашата дълбоко болна промишлено развита цивилизация.. Механичната, авторитарна цивилизация извлича от потиснатия малък човек това, което в течение на много години самата тя е насаждала у него с помощта на мистицизма, милитаризма и автоматизма Високата политика се превръща пред малкия човек в лъжлива клоунада. Малкият човек надминава генерала-империалист във всичко –маршовата музика, строевата походка, " в умението да командва и да подчинява ; в дипломацията, стратегията и тактиката; в умението да се облича и провежда паради, в знаците на отличията и почетните награди. Така Кайзер Вилхелм бледнее пред Хитлер, синът на гладния чиновник, доказващ, че не е по-лош от истинския, голям генерал.” Масите са ирационални-избират и мислят с оная си работа .Емоцията на ирационалния бай Стаматобаче ВИНАГИ е ръгала световната история. Но както казва Пантев-вземете емоцията и от историята не остава нищо Винаги пред големи промени фрустатът се страхува-тогава са и най благоприятните възможности за такова въздействие и той се спасява там, където е бил сигурен. В миналото.Днес миналото стана стока от която се печели. Грижливо поливана още от „Българе-юнаци” и коментарите на вечния като блъгарския комунизъм коментатор Петър Георгиев за кривия съдия, но най-вече от патриотарски шоута. Хората не разбраха как станаха електорални единици и как от средно бедни станаха бедни. Те късно проумяха, че политиката и стратезите ги употребиха и захвърлиха. Тук няма как да си служим с обяснения като „народът-прост, животът тежък, скучен”, защото така е било и преди 70 години Но там, където свършва разбирането, започва опиянението от ирационалния страх от миналото и царството на инстинктите, емоцията, на която се крепят филми, литература и безкрайната телевизионна боза по телевизиите. Така носталгията по Живков постепенно се превръща в повествование от героичното и безоблачно минало, в което сякаш не сме живели ние, а е имало само спокойствие, сигурност, тънки почивки и чужди булки, подобно на Едема за терористите- мюсюлмани, Превръщането му във фикция не може да бъде спряно, защото ние, свидетелите на Комунизма постепенно си отиваме, защото и нямаме й твърде думата –ни в партии, ни по медии, изтикани от напористи младоци, търсещи новини. Действително случилото се, при което нормалността и бруталността са вървели рамо до рамо, бяга от историческия мит, който не познава противоречия. Срещу него е безсилна дори историческата наука. Търпеливо популяризираното от училища и медии знание, напротив, създаде асоциативно пространство, което може да бъде запълвано по произволен и безотговорен начин. Образите, сензационните определения, пропагандата, дори престъпленията на Комунизма останаха непоказани в учебниците, списвани всяка година от различни екипи и отразяващи близостта на издателите с поредното правителство.Там обаче, където силни емоции се провокират от минимум знаци, вече иде реч за популярната култура. Това е сметката от историческата дидактика, с която се прекали. След като навсякъде се правеха в първите години паралели с времето на комунизма, накрая те спряха да се забелязват Защото всяко докосване до времето на социализма произвежда видения, които се мерят с виденията от миналото и се съпоставят със сегашното безвремие. Борбата за съществуване измести акцентите от всеобщата солидарност и справедливост върху задоволяването на търбуха и разбирането, че няма лошо да крадеш както можеш, както при соца, че не е ненормално пак същите да са богати, а ти- крайно беден.. Няма богат по честен път милионер-но докога същите? Тук четвъртата власт мълчи. Или безадресно мънка, като създава отново глад за вяра и справедливост. Търпимостта води до външно овчедушие и безразличие, но вътре емоцията търси клапан. Смазващото битие дълбае, докато клапанчето изпуши. Реторичната злоупотреба с миналото има фатален страничен ефект- омаловажаване. И сега просто някои съвсем естествено отново натягат тази удобна за тях струна и вадят миналото от арсенала. Арсаналът е познат още от времената на Торо. Демокрацията води до тирания и диктатура на малцинство над останалите-предупреждава той. И накрая-Райх, естествено. „Безумният фашист е невъзможно да се обезвреди, ако го търсим в съответстващите политически обстоятелства само в немците или японците, но не и в американците и китайците, ако не го забелязваме в самите себе си, ако не сме запознати със социалните институти, в които ежедневно се занимават с неговото възпитание. Той може да се съкруши само в тези случаи, ако се борим с него обективно практически на основата на дълбоките знания за жизнените процеси. Той няма равен в политическите интриги, дипломацията и зрелищата. Но все пак е длъжен да даде отговор на практическите въпроси от живота , доколкото той вижда всичко в огледалото на идеологията и във формата на национален мундир” Като за начало-поговори с колежките от сутрешния блок. |
Волгин както винаги е правел, пише в стил ала Волгин. *****
Редактирано от - bot на 09/9/2005 г/ 14:17:52 |
| Отдавна ми е писнало да ми казват колко е лош, прост, изостанал българина, само им дай повод. Футбол-българите трагични като поведение, варвари, каква груба игра срещу шведския балет, а в Малта хърватите помляха стадиона, Лотар Матеус гони швед по пистата в Будапеща-това брат ми е европейско. Имах приятел в Източна Германия, на подобни приказки им казвал да свалят шапки срещнат ли българин, защото те в България и хляб не могат да си купят ако нямат качествата ни. Та обиждате себе си, ние си знаем цената, а щом сте смели пера пишете за обръчите от фирми край политиците, или темата е табу, ха ха хо Редактирано от - Пейчо Пеев на 09/9/2005 г/ 13:46:02 |
| Благодарен съм ти, Дима, но все не успявам това лято да се добера до София. Бях в Манаус, на екватора, а така в София престоях само на летището. Но ти обещавам, че когда пойдут грыбные дожди ще прескоча при вас. Надеюсь, там будет, как в детстве, тепло, Хоть память укpыта такими большими снега----ми.  |
