Отиди на страница:
| Пернишки болярино, точно за такива като теб е това което описва Господинов. Ако не помниш конфитюра, чая и салама, вземи и прочети нещо различно от труд, 24 и престани да гледаш само славчо. Света е много шарен и многообразен сега, но съвсем друг преди години. Разбирам, че поезията, прозата и публицистиката на Господинов не са за теб, те искат известно усилие, а и не вярвам самият той да се надява на повече от 20% от българите да са потенциалната му аудитория. По-важното е коя част от тях го четат. Със сигурност царя и румен петков нищо не са чели от него! |
Мерси, човече, чаят наистина беше супер на вкус. Да не зацикляме - всеки има право на СПОМЕНИ, нали?! Няма правилни спомени - те това се опитвам от три часа да ти кажа.  |
| Всъщност това което е писала Фрида е типичен пример за бягство от соц темата. Значи - били сме се помирили със соц миналото си и да не го предъвкваме вече. Е какво, тази тема табу ли ще е? Това не го разбирам. Аз например не съм се помирявал със соц-миналото си, защото съм не съм и воювал с него. Никой не иска ничии спомени да зачеркне, точно обратното. Пак ще кажа, ако това се обърне на долнопробна пропаганда, не го чета и толкова. А пък най-добрите соц спомени са на Георги Марков, ако тях прочетеш, друго не ти и трябва. |
Апропо, да не мислиш, че Фичу не е бил ранобудно пионерче, бутарачевско комсомолче и после комунистче с винаги правилно мнение?  Сега е пръв демокраднец и борец за цигански права у Америка. Виж кво нещо ... Господинов - на пост соц хранилка. Ашколсу-у-у-? или там каквото беше.  |
| Т'ва с колата е много интересен спомен. Аз пък си спомням, че въобще нямаше кола с изключения на някои места на морето, където се свършваше непрекъснато и по цял ден дебнехме със сестра ми кога ще докарат. В родния ми град такива изгъзици като кока кола нямаше, имаше едно кафяво нещо 'Етър' с вкус на разредено лекарство, ама и него го доставяха от дъжд на вятър. Помня също как майка ми покрай Нова Година се редеше на огромни опашки за да ни купи 2 кила банани, повече не даваха. После помня 'дискотеката', как си пишехме домашните увити с одеала на светлината на газена лампа, т'ва некъде в края на 80-те на 20-ти век. Един от най-унизителните ми спомени е когато отвориха границата със Сърбия за свободен достъп през 90-та и отидохме да видим как е - стори ни се като друга планета само на 20-30 километра от нашата, На края на пазара на съседния сръбски град се беше оформила редичка от наши сънародници продаващи консерви 'Копърка', щепсели, ел. крушки , за да изкарат някоя 'червена' или 'зелена' и да си купят нещо от лъскавите магазини - левовете не струваха нищо тогава. Иначе имам и хубави спомени, най-хубаво сега ми се струва колко много деца имаше в града и навсякъде щъкаха хора, а сега е пусто, няма никой в града. |
И на мен децата в квартала ми липсват ужасно много. И аз съм дете на 80-те ... помня как се пълнеше площадката с деца и ритахме по 16 часа на ден. Крадяхме врати от съседния квартал, които ги крадяха от съседния, които ги крадяха я от Раковски, я от Славия. Какви весели времена бяха ... топчета, фунийки, междуквартални рицарски войни, целене с прашки и четали, шах, ядене на зелени орехи, рейдове на череши, криеница и много, много футбооооол. И други такива много. Ех ... а детската телевизия бе НОМЕР 1.  Колата, брат, наистина я имаше предимно на морето, но аз имам спомени от центъра, когато изяждах по 4 сладоледа и изпивах няколко коли. За бананите не знам - много смешно ми се струва да се редиш за банани. А и тия в Сръбско какво са търсели не ми е ясно. В София и Варна имаше всичко. Гърците и западно германците идваха да пазаруват евтин порцелан и кристал. Уот абаут дет, Мистер Мистеров?! |
| Тъй както Русия завинаги ще остане във времето на Великата отечествена, тъй и България никога не ще се отърси от Бай Тошовото време (да не говорим за другите маясъли, тип Македония, Златния век и пр. дето ни висят изотзад). А Георги Господинов е добър БГ поет и слаб, имитиращ, средноевропейски прозаик, нуждаещ се от съмнителното вдъхновение на срането и кенефа, за да достигне връхната точка в творческата си биография. Колкото до идеята да издава книга, разказана от други хора - евала на българския писателски гений. Редактирано от - цуцурко на 08/10/2005 г/ 11:55:22 |
  ДОБРАТА НОВИНА!... :На 17 октомври 2005 г. ще излезе от печат ПЪРВИЯТ брой на националния ВЕСТНИК "АТАКА" ! Адресът на Редакцията на в. "АТАКА" е: София, ж.к. "Яворов", бл. 73 /за в. "Атака"/ Редактирано от - paragraph39 на 08/10/2005 г/ 12:34:09 |
| Е то това е идеята на тези сайтове/книги със спомени. Да не изчезне това време без никой ясно да си спомня както големите моменти, като Гагарин и кацането на Луната, така и дребните детайли, като русенско варено и китайски гуменки в Нар-Маг-а. Господинов и Диана Иванова се опитват да го запазят за да не се хвърляме в стари грешки отново и отново. Това си бе един много скъп експеримент и да се изхвърлят резултатите от него би било абсолютна глупост! Дори провалът му е резултат, който доказва нещо и сам по себе си е безценен. И за българите е много по фундаментално от напр. True Tales of American Life на Paul Auster. Да се разчита само на мнението на Георги Марков, Любомир Левчев и Желю Желев и десетина други, е повече от недостатъчно. Така, че който иска да забрави 'онова' време е свободен да го направи, но да казва на другите че не бива да си го спомнят - хайде, моля! |
| цуцурко "" Тъй както Русия завинаги ще остане във времето на Великата отечествена, тъй и България никога не ще се отърси от Бай Тошовото време (да не говорим за другите маясъли, тип Македония, ... "" Два МИЛИОНА руски туристи в братска Турция, едва ли отиват за да си спомнят Великата Отечественна.  ( Турския министър на туризма ги нарече "тежкари", а германците нарече "скрънзи ". Дори на брега на Средиземно море турците построиха свой Анадолски Кремъл. ) И по Алпите, Лазурния Бряг, Египет, Испания, Кипър и Гърция руснаците ходят не от носталгия по великата отечественна. И в " Бистрата " ( от быстро ) на Париж руснаците идват не от носталгия по Отечественната Война 1812 год  .Поляците писаха, и СЕГА го публиува, че от 100-те Най- Богати европейци - 56 са руски граждани. А от 12-те най - богати европейци - всички са от Русия. Какъв позор за богатите Германия, Франция, Великобритани  .Дори ФОБЕС писа, че МОСКВА е градът, в който живеят Най- Много милардери в света. С трима почече отколкото в досегашния шампион - НЮ ЙОРК 36 срещу 33 супермилиардера  .Сега Русия е на второ място в света по гастарбайтери - след САЩ и преди Германия. Украинци, Молдовци, жители на слънчев Кавказ ( Груз., Арм., Азер. , ) и Средна Азия с радост се трудят като миньори, строители, шофьори, продавачи и ратаи ( във фермита) по градовете и селата на Русия. Не знам как е "" в Македония и другите маясъли, "" за които цуцурко говори, но поне в Русия времената на ВОВ са отдавна отминали. За разлика от България, Унгария, Полша, Румъния, Словакия ... ... ... в Русия тяхната Ком. партия НИКОГА нен е била Управляваща. И няма никакви ( дори и теоретически ) шансове, да се докопа до управлението. цуцурко , поздрави любимия си Сергей СтаниШЕФ и господин (ефенди) Доган . |
Я още една МАЙМУНА , ама какъв и е акцендента не разбрах  P.S. Сестрички , къде е кака Ви ? САМО ПИТАМ . |
Стойностната литература в България се създава много далеч и встрани от властния кръг, в който на котлова храна при Дордж Сорос бяха зачислени услужливи и вече употребени момченца и момиченца, за които сме споменавали много пъти - Г. Г., Е. Р., Б. П., Пл. Д., йо. еф. Е. С., С. Ч., Кр. Д., А. И. и още една шепа недососани литераторчета, станали за посмешище с клизмените си литературни изгъзици. Всички се убедиха, че подир богатата трапеза последва неминуемата забрава и пустота. Там, където е действителното място на подобен род автори и четива – в дълбокото забвение на нищото. Защото забравата и пустотата са естествената среда за ненужните случайници в литературата, мечтаещи единствено за Нобеловата награда за литература... какъвто е и Гошко от Ямбол. Така куткудякат само кокошките, когато снесат яйце, а аз не се съмнявам, че неговите са запъртък. Имам предвид естествените му напъни, събрани в едноименния му роман... |
| Георги Господинов - талантлив писател и поет. Умен и интелигентен човек. Чудесни страници и в "Дневник", където всъщност за първи път го срещнах. Освен всичко и чаровен. Невероятни светли очи, които се смеят дори когато е сериозен. Сигурно затова по-горе някои го оприличиха на седесар. За мен е просто един чудесен българин, който ни прославя и по света. |
| А чели ли сте това на Роджър Додж (Даниел Апостолов)_ Натиснете тук |
| Душко-добродушко, откъде-накъде пък нявря в повествованието си др. Станишев и Доган-ефенди? Редактирано от - цуцурко на 08/10/2005 г/ 13:40:51 |
| Как се казва новия ШЕФ на Българската Федарация на Страхливците? ДУШКО не знам да ли си ДОБРУДУШКО ама дали ще сънувам ПЕЧЕНАТА ТИКВА? P.S. СЕСТРИЧКИТЕ , къде е КАКА ВИ ? ТЪРСИЛ Я Е БОГАТИР ЯНКО . |