Отиди на страница:
По време на Студената война Москва и Вашингтон обединиха усилията си, за да постигнат общата цел - да се предотврати ядрена война. Човек всеки ден научава по нещо ново! Ако същества от друга планета прочетат това, ще си помислят, че основната заплаха от ядрена война е идвала от Южна Америка и световние сили с обединени усилия са се борили срещу заплахата. Както се казваше в един култов филм, в основата на всичко е "теорията на грешките" |
| Т е о р и я н а и г р и т е с е к а з в а , н е г р а м о т н и ц и т а к и в а . Т е о р и я т а н а и г р и т е н е е н и щ о д р у г о о с в е н з ъ л н а ч и н з а и к о н о м и ч е с к и (а и н е с а м о  к о н т р о л н а д х о р а т а . |
| Ми преписала - преписала, кво да прайм ся? Няма да чете целия Рубинщайн я! Кооперира с нета жената, ето една стратегия. Типичен баундед решъналати.  |
| Хм, Йохан Хьойзинка е човекът, книгата е "Играещият човек" ама журналистите отде да ги знаят тез неща.... |
| Айнщайн не получава Нобеловата награда за Теорията на относителността, защото въпросната теория е физически невалидна. Говори се, че Сванте Арениус като член на Нобеловия комитет се е позовал на анализа в “Duré e et simultané ité . À propos de la thé orie d'Einstein.” на Анри Бергсон и успешно се е противопоставил на предложението за награждаване. Теорията на относителността е доживяла до днес само вследствие на пропаганда диктувана от извъннаучни интереси. |
| С р а б о т а т а с и д в а м а т а и к о н о м и с т и с а п о м о г н а л и д а б ъ д а т о б я с н е н и з а щ о н я к о и о б щ н о с т и п о с т и г а т п о -г о л е м и у с п е х и о т д р у г и п р и у п р а в л е н и е т о н а о б щ и т е р е с у р с и . Т а з и о б щ н о с т д а н е с а е в р е и т е . |
| Бивол, разбираемо е желанието ти да хвърляш бомби ама просто не си в час. Нобелови награди се раздават за неоспорими постижения в науката. В случая с теорията на относителноста е такъв че поради революционната промяна коята предизвиква в науката е било дълго време оспорвана . Освен това е имало съдебен процес кои е автора ( има един агент на които името не е останало в историята). И тогава междувременно се появява друго откритие на Айнщаин за фотоелектричния ефект което е доста неоспоримо постижение и за което и получава наградата. Нищо екзотично . Никакви конспирации. |
| HC11, ти казваш “Никакви конспирации.” Е, на какво основание да ти вярваме, след като и сами можем да се убедим във физическата несъстоятелност на Теорията на относителността, стига наистина да се поинтересуваме? |
| Бивол, интресно ми е откъде четеш за несъстоятелноста на теорията на относителноста. Дай линк! Ако общата и специалната теория на относителноста не са верни отива по дяволите цялата физика на 20 век. А то е бая физика. Отива по дяволите щото физиката има няколко краиъгълни камъка, архимедовите закони , Нютоновата класическа механика и теорията на Айншаин са с еднаква важност за съвременния свят. Без тях ни транзистори, ни полупроводници дори никакви цели проводници нямаше да има |
| HC11, това е чиста пропаганда, отнесено до Теорията на относителността: “Без тях ни транзистори, ни полупроводници дори никакви цели проводници нямаше да има”. Теорията на относителността e по-скоро силно забавила прогреса, особено в теоретичната физика (космологии, струнни теории и тем подобни безсмислици се основават на нея), отколкото да е допринесла нещо. За пример ще ти дам големия мит, че Теорията на относителността извеждала Е = mc^2. Нищо по-далеч от истината – при внимателно разглеждане се установява, че Теорията на относителността не може да изведе това добре познато години преди появяването й уравнение. Линкове по въпроса има много. Ако имаш сериозен интерес обаче, бих ти препоръчал да започнеш със споменатата книга “Duration and Simultaneity” кой знае защо написана от литератора Анри Бергсон (така както кой знае защо и видният масон Асен Златаров, дето хал-хабер си няма от физика, пише книгата “Aйнщайнъ и тайните на света”, преписана дума по дума от Бергсон – имам петото й издание). Да спомена само, Анри Бергсон е Нобелов лауреат по литература. Книгата му е написана превъзходно и си заслужава да се прочете. Не на последно място и за да се види как един такъв интелектуалец като Бергсон ясно показва безсмислеността на теорията, но точно в момента, когато трябва да даде крайното заключение, най-необяснимо се извърта и казва на думи точно обратното на това, което следва от предходния анализ. Друга книга, която бих ти препоръчал е книгата на Харалд Норденсон “Relativity, Time and Reality”, George Allen and Unwin, Ltd., London, 1969. Просто от любопитство би могъл да попрехвърлиш и книгата на Christopher Jon Bjerknes “Albert Einstein, the Incorrigible Plagiarist”. Убедителни аргументи срещу Теорията на относителността има и в книгата на българина Камен Каменов “Space, Time and Matter and the Falsity of Einstein’s Theory of Relativity” Vantage Press, New York, 2000, за която узнах само благодарение на Nullus тук в един от форумите преди около година. Nullus, разбира се, не подозира, че е имало такъв като мен, който е научил от него за книгата, купил си я, прочел я и я оценил високо. Сега е моментът да му благодаря. Бих могъл да ти представя и мои собствени аргументи по въпроса, демонстриращи необходимостта СТО да се отхвърли изцяло, без остатък. Разбира се, не бих искал да превръщам настоящия разговор в дискусия относно валидността на Теорията на относителността, затова се надявам, че в бъдеще ще ни се удаде друг случай, при който ще мога да споделя с теб аргументите си, ако те интересуват. |
| Биволе, колкото и голям шовинист да бъдеш, не можеш да изтъкнеш двама българи и един нобелов лауреат по литература като гробокопачи на теорията на относителността. За разлика от повечето теории, които се опитват да обяснят математически наблюдаваните явления (синтетични теории), двете теории на относителността са аналитични - изведени дедуктивно на базата на два основни принципа, а именно: 1. Скоростта на светлината във вакуум е постоянна 2. Физическите закони (и явления) не зависят от отправната инертна система на наблюдателя. Съкратената формула E = mc2 се доказва сравнително просто по няколко различни начина. А пълната формула (валидна дори за елементарни частици без маса) е: E2 = m2c4 + p2c2 (всички числа са степени)където m е релативистичната маса, а p - момента. При покой, когато p = 0, това уравнение се превръща в добре познатото, при което m е масата на тялото при покой. Последиците от двете теории са доказани нееднократно: отделената енергия при делене на урана или сливане на деутерия в хелий; изместване на перихерия на Меркурий, гравитационните лещи и т.н. и т.н. |
| psq, поразменил си мястото на първия и втория постулат, но това е по-малкият кахър. По-големият е, че преповтаряш твърдения на пропагандата без май да съзнаваш точно за какво иде реч. |
| Анри Бергсон е значителен френски философ, прочул се с разграничването на "интелекта" и "интуицията" и с възвеличаването на последната, която можела да схваща нещата в тяхното "траене". Философите получават Нобелова награда или за литература, или за мир. Асен Златаров бил преподавател по химия в СУ и любимец на студентките, баба ми го познавала в началото на 30-те. Писал е и стихове с псевдоним Аура (киното на Стамболийски е на него), и публицистична книга за СССР. Бил лидер на въздържателното движение. Громенето на Айнщайн като плагиатор и невежа започнало още в Третия райх (еврейската и арийската физика) и се е събрала цяла библиотека. |
| За да не стане грешка, нека отбележа, че незначителната епигонска книжка на Асен Златаров е възхвала на Теорията на относителността. И книгата на Анри Бергсон е писана с такава цел, но всъщност внимателният читател намира друго в нея. Кой знае защо на литератори и даскали по хранителна химия е било възложена възхвалата на тази теория? И на Волтер, дето няма нищо общо с точните науки, е било възложено да се запознае с теорията на Нютон, за да напише книга разбираема за широките маси и така да громи Декарт и Лайбниц. Изобщо, империите не си поплюват, няма там литератори, митератори, диетолози и кардиолози, всичко се впряга в името на една цел – пропаганда на доктрината. А това да плашат гаргите с Третия райх е любим похват на адвокатите на Теорията на относителността. Само че ръководителите на Третия райх са подкрепяли теорията, защото им е било внушено, че тя има нещо общо с някакво ново оръжие – тя няма такова отношение, това е заблуда (ранните опити на Ленард и Сцилард и на някои други по-незначителни учени да критикуват Теорията на относителността постепенно биват заглушени от властта). Теорията на относителността са подкрепяли и ръководителите на другата голяма тоталитарна държава по това време. Берия лично се разпорежда да се потисне критиката на теорията след като получава тайни писма от едни определени хора, както се разкрива напоследък от отваряните архиви. |
Бивол  Разбира се, че Айнщайн е преписвал – и от Лоренц, и от Болцман, и от други. Когато става дума за точни науки, трябва да се говори точно. Днес има единодушие, че най-голямото постижение на физиката през миналия век е теорията на квантовата механика. Валидността й се потвърждава от всички експерименти досега, без изключение. Айнщайн не е от авторите на КМ, пропуснал е да забележи развитията, да попрепише нещо и да го обяви за свое откритие. Затова прави неуспешни опити да я обори с научни аргументи. И с вестникарски, научнопопулярни такива: "Господ не играе зарове". Трудно е да се твърди, че Айнщайн сам е извеждал за първи път физични закони и ги е формулирал в прости уравнения, тъй както Нютън и Максуел, например. Правил е опити (напр. да обедини електромагнетизма на Максуел и гравитацията) но не е успял. Никой не оспорва, че е един от големите. Но най-големият? Глупости. |
| И като става дума за Нобелови награди, ето един чисто нов лауреат, който безспорно я заслужава: Натиснете тук Честито на Х. Пинтър, добре познат в БГ и приятел на БГ! |
| Айнщайн, може да се смята за индиректен основоположник и на квантовата теория с труда си върху външния фото-ефект, за който получава нобелова награда. Е, теориите на относителността са толкова радикални, че малко хора са ги приемали (а както се вижда - не ги приемат и сега). От друга страна са толкова изящни, че предизвикват завист. Независимо от това, до сега са издържали всеки тест измислен да ги докаже или обори. Най-големите скептици могат да почакат до 2011, когато Европейската Космическа Агенция, ще пусне няколко космически апарата под названието LISA (laser interferometer space antenae). Целта на проекта е да измерва предвидените от общата теория на относителността гравитационни вълни предизвикани от ускорението на масивно тяло. |
| Не една и две синтетични теории, създадени специално за да обяснят даден ефект, са рухнали неиздържайки на наблюденията - http://www.space.com/scienceastronomy/ast ronomy/blackhole_light_020626.html Натиснете тук |
| Теорията на относителността е физически невалидна теория. Нищо изящно няма в една физически невалидна теория, колкото и симетрична да е като математически конструкт. Не може да има и тест, който да докаже физически невалидна теория. Това е все едно от някоя теория да произтича, че в пустинята Сахара (не в зоопарка на Кайро) се разхождат волни пингвини и някой да претендира, че това е издържало всеки тест. Няма на света тест, който да докаже, че в шапките на фокусниците живеят зайци (освен за ококорените дечица, дето с очите си виждат как фокусникът измъква заека). Ето защо поставянето на разни опити от Европейски комисии и не знам кой си е чиста загуба на ресурси и е схема разработена от търгаши и мошеници за измъкване на пари от правителствата за цели нямащи нищо общо с науката. За да работи тази схема трябва да се поддържа мита за някакъв свръхгений, чието име като ключ отваря хазните и разпалва въображението на жалки чиновници облечени във власт, за които науката се свежда до предъвканото в Science Section на Ню Йорк Таймс. |