Отиди на страница:
| Бях забравил и за спътника на НАСА GravityB, който наскоро приключи работата си по изследване на един от ефектите предвидени от общата теория на относителността - увличане на простраството при въртене на масивно тяло. Сега се анализират резултатите... http://www.nasa.gov/centers/marshall/news /news/releases/2005/05-160.html Натиснете тук А ето и една по-популярна статия за предвижданията на теорията на относителността http://www.guardian.co.uk/comment/story/0 , 3604, 1189322, 00.html Натиснете тук |
| psg, с уважение, въпросът не е толкова дали СТО/ОТО са валидни, или не. Журито още заседава. Става дума, че те (особено първата) са не толкова оригинален принос, а по-скоро компилация и интерпретация на вече известни изводи, направени/открити не от автора, а от други. |
| Мето, и аз с уважение, но не мога да се съглася. Първо, всяка теория се базира на математически апарат, който в 99.99% от случаите не е измислен от автора на теорията (стига тя да не е математическа разбира се). Второ, всяка теория ползва някаква част от изводите на една или повече предишни теории. Така че ако намекваш за трансформациите на Лоренц или Римановата математика в теориите, те просто са част от математическия апарат. Но изводите, които теорията прави са си дело изцяло на автора, а и се потвърждават от всички досега направени наблюдения и експерименти. Гениалното на Айнщайн е, че е извел теорията си не от желанието да обясни и систематизира някакво природно явление, а чисто дедуктивно, използвайки определен математически апарат. И явленията, които теориите му предвиждат да съществуват, се откриват и потвърждават едно по едно. Механиката на Нютон, електро-магнитната теория на Максуел, както и квантовата теория на Планк, са теории от синтетичен тип, те са били изграждани на база на експерименти и разбира се на дедукция. Проблемът при такива теории е, че са валидни докато наблюденията, на които се базират, се проявяват по един и същи начин при различни условия. Така например квантовата теория претърпява значително развитие и ражда няколко други теории (квантова електродинамика QED, квантова хромодинамика QCD), с усъвършенстването на инструментите, чрез които учените могат да наблюдават същите явления при различни условия. Теориите на относителността само продължават да се увтърждават с нови наблюдения... (е GravityB може да ми обори ентусиазЪма  ) |
| psg, няма да продължвам тоя скучен спор, на различни мнения сме. Последно: не намеквам нищо - трансформациите на Лоренц, които даваш за пример са много повече от математичен апарат. Те не са просто инструмент. Те имат очеваден физичен смисъл. Те са самата основа на СТО. Без тях теорията я няма. Без тях само можем да гадаем дали теорията щеше де се появи. Според мен - не. |
| Ще замоля за кратко разяснение какво се разбира под "физически невалидна теория" и защо специалната теория на относителността е такава. |
| psg, Мето е прав за плагиатството, защото едно е математически апарат като такъв, друго е изведена зависимост между величини, която често носи името на автора си. Ако авторството няма значение, защо да наричаме връзката между U, I и R закон на Ом, а да не я отдадем на съществуващия математически апарат, още повече, че тази връзка е така елементарна. Ето ти пример и за друга елементарна връзка, E = mc^2. Ако си прав, какво общо има Айнщай с това уравнение? Не си прав, разбира се. Наложено е да се счита, че тъкмо Айнщайн е първооткривателят на това E = mc^2. Това е груба манипулация. Първо, въпросната връзка между маса и енергия е била позната много преди Айнщайн да си публикува статията (тя съществува и класически във вектора на Поинтинг) и Айнщайн не е рачил да го спомене в статията си, както не е рачил да спомене и за други връзки между величини, изведени преди него, което е плагиатство. Второ, внимателнят анализ показва, че въпросното Е = mc^2 не може да се изведе от СТО нито в статията от 1905, нито в последващата статия от 1906 (другите претенции за извеждания не коментирам, това е достатъчно). Ето защо, въпреки че Мето е прав за плагиатството, има много по-важен въпрос, излизащ извън рамките на конкретните личности, а именно, всъщност, макар изплагиатствана, вярна ли е СТО (ОТО е неразривно свързана със СТО и невалидността на СТО инвалидира и ОТО)? Отговорът е, не, СТО не е вярна като физическа теория. Вземи например претенцията на СТО за относителност на едновременността. Оказва се, такава относителност не следва от самата теория, ако внимателно разгледаш §1 и §2 на статията от 1905 г. Как може да има експериментални доказателства за нещо, което не следва даже от теорията? Не може, разбира се. Да не говорим, че изводът на Лоренцовите трансформации, за които споменаваш, е основан тъкмо на погрешното приемане в §2, че едно взаимоотношене на времена на преминаване на лъч светлина може да бъде критерий за едновременност на две събития. Уравнения (трансформации) изведени на основата на погрешна физическа предпоставка не може да имат валиден физически смисъл. Ето защо, твърдението ти “ ... и се потвърждават от всички досега направени наблюдения и експерименти” е преповтаряне на чуто или прочетено, а едва ли е резултат на собствен задълбочен анализ. Разбира се, много по-удобно и безопасно е да се преповтарят тезите на официалната доктрина, но това не значи, че въпросните тези наистина имат физическа валидност. |
| Oracle, физически невалидна теория е тази, която довежда до заключения противоречащи на факти, чиято истинност е вън от всяко съмнение. Вече дадох примери какви следствия от теории не могат да бъдат физически приемливи – спомни си за пингвините в Сахара и за зайците в шапките на фокусниците. Ето ти още един пример за такъв факт – несветещата лампа не е източник на светлина. Теория от която следва, че несветещата лампа е източник на светлина е физически невалидна теория. |
| Oracle, извинявай, пропуснах да отговоря на втората част на въпроса ти, а именно, защо Теорията на относителността е физически невалидна теория. Най-напред, както споменах по-горе, физически невалидна теория е тази, която довежда до заключения противоречащи на факти, чиято истинност е вън от всяко съмнение. Могат да се споменат още много такива факти, освен фактите (за пингвините, фокусниците и несветещата лампа), които ти посочих по-горе. Например, факт вън от всяко съмнение е, че пръчка, която държиш в ръката си има една единствена дължина при теб. Друг факт, извън всяко съмнение е, че всички точки на дадено тяло (да речем пръчка), която държиш в ръката си съществуват едновременно при теб. Съгласно Теорията на относителността обаче за наблюдатели движещи се спрямо теб с различни скорости, прилагащи СТО, дължината на пръчката в ръката ти изглежда променена (и то по различен начин, в зависимост от скоростта) сравнена с дължината й, когато тези наблюдатели бяха в покой с теб. Ако се признаеше, че за наблюдателите тази промяна е само илюзия, породена от прилагането на определени трансформации в техните системи, всичко щеше да бъде наред (но физиката нямаше да има никаква полза от това). Правят се опити от кого ли не обаче, Европейски комисии ли не щеш, НАСА ли, що ли, да се доказва, че подобна промяна на дължината на пръчката при мен била реална, въпреки че аз не съм можел да я установя, защото и еталоните ми се били променяли. Е, добре, ако впечатлението на един от наблюдателите за такава промяна на дължината при мен е реална, то и впечатлението и на всеки друг наблюдател за друга промяна на дължината (защото се движи с друга скорост) също би била реална. Излиза, че, ако наистина тези промени са реални, то пръчката в ръката ми в един и същ момент има едновременно много дължини, породени от това, че някакви си се били движели около мен. Както казахме, обаче, фактът, че пръчката в ръката ми има само една единствена дължина при мен е факт вън от всяко съмнение. Следователно изводът на Теорията на относителността противоречи на този факт и е физически невалидна теория. Да не говорим за нелепия сам по себе си извод, следващ от Теорията на относителността, че дължината на пръчката в ръката ми може да се влияе от това, че някой си се бил движел около мен. Нека спомена накратко и за противоречието между физическото изискване при теб всички точки на едно тяло да съществуват едновременно от една страна и, от друга страна, изводът съгласно Теорията на относителността, че в даден момент от време само една точка на дадено тяло в подвижната система съществува, докато всички други точки на това тяло съществуват или в миналото или в бъдещето. Е, ти ако държиш такова тяло в ръката си, вярно ли ще е подобно заключение на някой спрямо когото ти се движиш, че въпросното тяло в ръката ти е някакво такова тяло-фантом? Не разбира се. Изводът на наблюдателя спрямо когото се движиш (прилагащ Теорията на относителността), че ти държиш в ръката си тяло-фантом от което само една точка съществува в момента, а всички други точки са или в миналото или в бъдещето, противоречи на физическата истина. Надявам се от горните обяснения разбираш, че Теорията на относителността е е една такава теория, която довежда до заключения противоречащи на факти, чиято истинност е вън от всяко съмнение и следователно е физически невалидна теория. |
| Пропусна още два факта, които сриват из основи и двете теории: От Искаро по-длибоко нема. От Витоша по-високо нема. |
| А като си решил да се майтапим, да подам и аз: Как така за една уважаваща себе си звезда е факт, че излъчва бяла светлина, а пък ти я виждаш червена? Или да перефразираме на по-земен език - Как така за един средно интелигентен полицай, който си кара с отворени прозорци, е факт, че сирената му звучи равномерно, а за един кибик с увиснала челюст сирената вие по-високо, когато колата се приближава към него, и по-ниско - когато се отдалечава? (пак на някой са му се огънали еталоните за дължина) Как тъй един американец може да говори по телефона на един българин в миналото (при това 7 часа разлика)? (пак някой съществува едновременно в настоящето и миналото) |
| psg, оценявам хумора ти, но това за Искаро и Витоша не е като да настояваш, че мъртвият е жив или, че 2 + 2 = 9. Кой знае, и от Витоша може да има по високо, а даже и от Искаро по-дълбоко, ама 2 + 2 никога няма да стане 9, нито мъртвият ще възкръсне. Ето защо теория от която следва, че от Искъро по-дълбоко има а даже има и от Витоша по-високо може и да е вярна, но теория от която следва, че снегът дето вали всяка година в София е черен със сигурност не е (е, сегенесето може да не прати навреме снегорините от което може не само снегът да ни причернее, ама ти нали няма да използваш немарливото сегенесе, за да ни доказваш, че снегът наистина е черен и поради това и Теорията на относителността е вярна). Примерът ти с ефекта на Доплер също не допринася за обосноваване на физическата валидност на резултатите от Лоренцовите трансформации. Както казах, ако ползващите Лоренцовите трансформации ги третираха подобно на ефекта на Доплер и признаваха, че само така изглежда, че светлината на звездата е червена, но не настояваха, че светлината в покой със звездата е също червена, а не каквато тя наистина е там, бяла (съгласно примера ти), всичко щеше да бъде наред, но напълно безполезно за физиката. Така както и фактът, че сирената, която при полицая пищи винаги със 720Hz звучи като 300Hz за кибика с увисналата челюст, който го отминава, не ни дава основание да вярваме на кибика, ако почне да настоява, че при полицая, в покой с него, сирената му всъщност не пищи със 720Hz, а с 300Hz. В Теорията на относителността обаче се настоява, че тази илюзия за червена светлина (да използваме примера ти) е истината в покой със звездата. В теорията на относителността се настоява, че при полицая сирената (да използваме другия ти пример) пищи със 300Hz, както я чува оня с увисналата челюст. В Теорията на относителността илюзията се представя за реалност. Европейски комисии и какви ли не пръскат пари, за да доказват, че забавянето на времето и скъсяването на дължините (това са ефекти следващи от прилагане на Лоренцовите трансформации) констатирани от наблюдатели ползващи Лоренцовите трансформации, били реални ефекти при движещия се спрямо тях наблюдател. Е, очакването, че може да се докаже, че такива илюзии са реалност е все едно да се очаква да се докаже, че желязото е дървено. А, да не забравя и това. Нали се шегуваш, като казваш, че американецът чува глас от миналото (по-скоро от бъдещето), когато говори с българина по телефона, защото в България часовникът показвал 7 часа напред. Аз все си мисля, че някоя международна конвенция може да направи разликата в показанията на часовниците и 14 часа и въпреки това и американецът и българинът пак ще съществуват едновременно, когато си говорят по телефона. Законите на физиката не се определят от международната юриспруденция. Редактирано от - Бивол по калдъръма на 14/10/2005 г/ 09:00:39 |