Отиди на страница:
| Г-н Иванов Браво!!!! Бушовизацията е напът да зомбира целия свят. А дали президентът на САЩ е чел Кафка??? |
| Истината е, че едно от видимите и осезаеми проявления на старческата деменция е типичното “късане на нишката” на повествованието, маскирано с честото скачане от тема на тема (frequent topic hopping). Иначе истината е вече някъде отвъд Наблюдател; по-доброто й място е в После! Там безусловно по-добре ще бъде възприемана. |
| /:/ "...Редакторът на "Комба" казваше, че няма "четвърта власт"; медиите обслужват властниците или онези, които искат да ги изместят. /:/ "...Уилям Рандолф Хърст не мислел така. Той казал, че четвъртата власт ще управлява света..." .............................. Медиите НЕ управляват! ЧРЕЗ медиите управляват тези, които си имат собствени медии, или имат "ИЗЛИШНИ" пари да плащат на медии!!! Медиите живеят от рекламите! Който дава реклами на медиите- той ДЪРЖИ в ръцете си медиите, а те са ПРИНУДЕНИ икономически- на Живот или Смърт!- да се съобразяват/да се ХАРЕСВАТ!/ на Рекламодателите! Реклами в медиите НЕ дават Бедните! Ерго, ЧРЕЗ медиите УПРАВЛЯВАТ Богатите!!! Медиите НЕ са Власт/четвърта ли, първа ли/, а са СРЕДСТВО за Власт/ване/ !!! Медиите са скъп "камшик"/ или пък "гега"/, който върши работа на този, който има пари да си го /под/купи!!! А "камшикът" е, за да води в желаната от притежателя на "камшика" посока тези, които НЯМАТ пари за "камшик"! Така че, НЕ Хърст, а , по-скоро, Редакторът на "Комба" е прав! КАЗАХ!  |
| Димитри, наблюдението ти, че явлението декултуризация е световно, е повече от точно. И не е от вчера - неговото начало е от момента когато човек е започнал да търси лесното. Но тъй като през вековете Господ е бил скрил лесното надълбоко, човекът не е имал друг шанс освен да се прегърбва да го търси още по-ожесточено. И постепенно намирайки го не е знаел че слага примка на най-важното - мозъка. Тоест напипал е спусъка за да се самозастреля... Сегашният свят предполага единствено логическо самоунищожение и то е именно поради изпростяване. Никой високоинтелигентен индивид раса или нация не би унищожил себеподобните си ако не е едно бездуховно чудовище и нищо повече. До сега е имало войни, но те са водени по други причини (най-вече икономически, сиреч алчност) Идва последната серия която ще се води заради бездуховност и всичко погледнато отстрани ще бъде логически обосновано, но малцина ще видят, че самоунищожението ни е заради нашата простотия и безпросветност. САЩ не са причина - те са първият продукт на това явление, защото се движат най-бързо от всички по надолнището наречено технически прогрес, освободен от елементарната човещина. И България да беше на мястото на щатите щеше да постъпва по същия начин. Не съдете, а се огледайте какво още може да се направи защото остана малко време и простотията ще докара своите крале на най-високите световни позиции. Тогава Буш ще изглежда като един Айнщайн... |
| Когато съпругата на Джордж Карлин починала – известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години – написал: Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка. Имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве. Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде малко и мразим твърде често. Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме до Луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри неща. Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предрасъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко. Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, на големите мъже и дребните души, на лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големите семейни доходи и на повечето разводи, на по-красивите къщи и разбитите семейства. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, на връзките за една нощ и наднорменото тегло, на хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го изтриете с един бутон. Запомнете, отделяйте повече време на тези, които обичате, защото те не са до вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка. Запомнете, казвайте “ОБИЧАМ ТЕ” на любимите си, но най-вече наистина го мислете, целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете, дръжте се за ръце и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите и време , в което да споделите всичко, което имате да си кажете. Защото животът не се мери с броя на вдишванията, които правим, а с моментите, които спират дъха ни !!! |
| Какви медии, кой чезне, каква интелигенция, кой каза пропаганда.....???? Таймс? Чарлз Дикенс???? ....В неделя е истинско удоволствие да бродиш в страничните квартали на Лондон, а в далечината да се откроява Ситито. Уличките с нищо не напомнят, че става дума за Столицата на света, а напротив - досущ приличат на Български картинки, като накацалите по софийския булевард Константин Величков бараки, или като разбитите подлези около Мотописта....После идва “стената на времето” - ограда, на която различни часовници показват различното време в световните столици и стигнахме до Рибния пазар. По ирония /или нарочно/ Рибният пазар е разположен “в полите” на световната стокова борса. Миризмата, която се разнася пропъжда куцо и сакато и единствени гларусите са тези, които се навъртат наоколо... дилърите, охраната и такива като мен. .....В Ситито се чувстваш като в град от идния век - архитектурата на някои сгради с нищо не подсказва, че сме 2005 година. Загрижен как да прекося центъра , попаднах в потока коли и никой уличен сфетофар не ми разреши връщане назад. Само след три мили ситито бе далеч зад нас, а това, което се откри пред очите ни, дори най-злощастният българин не би си представил, че може да съществува. Гледката, която никога няма да забравя, се разиграваше в Хакни - известен от романите на Чарлз Дикенс район на Източен Лондон. От двете страни на това, което някога е било улица , седяха или лежаха човешки същества, продаващи или опитващи се да продават де що покъщнина имат - кафеварки, транзистори, чаши....По-нататак разпрегната каруца, ал'а цигански катун бе приютила неколцина други бедняци, които се опитваха да привлекат вниманието на случайните минувачи /нашата и още една друга кола бяха единствените моторизирани посетители/ и да продадат нещо в слънчевия неделен следобед. На стълбите край слънчевата фасада на порутена викторианска къща спеше брадат несретник, а на лицето му бе изписана такава мъка и тъга, че бутилката, която ръката му стискаше на сън - наполовина празна, едва ли щеше да утоли. Несритникът спеше и насън единствената топлина за него бяха мъждукащите лъчи на залязващото неделно слънце. Наоколо бяха разпилени покривки и зимни дрехи, останали непродадени, но навярно те ще го топлят идната зима. Ако доживее. Никога няма да забравя това, което видях този следобед в един от най-бедняшките квартали на Лондон, на света...Отдалечен само на минути от мястото, където световните капиталови пазари замръкват и осъмват с милиони лири стерлинги печалба...или загуба....Има ли значение? Има ли значение, че си в Англия и Лондон...Медии, пропаганда, Таймс |
Слънчо, повечето интЕлегенти се джамбуркат в интервала (-1, +1) и са много близо до 0-лата. Дишай спокойно........  |
| Шапка ти свалям,"Не минавам от тук", абсолютен си...Казвам ти го напълно сериозно. Четох и препрочетох мнението ти-просто е невероятно колко много истини се крият у него. "На човек да се радва-колко малко му трябва"... Благодаря ти. |
| Дмитрии, добре написано носталгично, старческо излияние с много носталгични нотки. Не забелязваш ли, Другарю, че България не е вече между развитите или дори развиващите се страни, каквато беше по времето на твоя професионален апогей. Сега България е в редицата на деградиращите, изоставащи в развитието си страни, която ежегодно потъва все по-дълбоко и по-дълбоко в разните статистически класации. Вярно е, че този деградационен процес у нас протича много бързо, но в замяна на това пък доста ефикасно! Като си отидат родените през 20 век българи, никой осен професионални историци няма да знае, че е имало българска държавност на тази географска област! Жалко! |
| Не минавам оттук, това писание не е на Карлин. Виж: http://www.snopes.com/politics/soapbox/pa radox.asp Origins: In May 1998, Jeff Dickson posted the 'Paradox of Our Time' essay to his Hacks-R-Us online forum, loosing it upon the Internet. The essay has since been attributed to comedian George Carlin, an unnamed Columbine High School student, and that most prolific of scribes, Anonymous. George Carlin very emphatically denied he had had anything to do with "Paradox," a piece he referred to as "a sappy load of shit," and posted his comments about being associated with this essay on his own web site. The true author of the piece is neither George Carlin nor Jeff Dickson, nor is he anonymous. Credit belongs with Dr. Bob Moorehead, former pastor of Seattle's Overlake Christian Church. (He retired in 1998 after 29 years in that post). The essay appeared under the title "The Paradox of Our Age" in Words Aptly Spoken, Dr. Moorehead's 1995 collection of prayers, homilies, and monologues used in his sermons and radio broadcasts: etc. etc. |
| Най-силното и хубаво нещо, което някога Димитри е писал!!! Една много вярна преценка за посоката.(генералната!) Поздравления и за "Не минавам от тук"..... |
| Много приятно четиво, но защо имам чувството, че почти същото съм го чел вече на това място и от същия автор?! |
| Сега въпреки техническия напредък дори най-тиражните вестници, които имат второ и трето издание, не поемат новини до толкова късно. Нито имам задоволително обяснение защо сега по радиата и телевизиите се говори по-лошо, отколкото преди, когато единствено на "първия" бе позволено да казва "комунизЪма и социализЪма". ДИ не може да е прав - сега всичко е по-хубаво, по-точно, по-бързо. Наистина е доста странно защо последните новини са някъде до към 16:00-17:00. Обяснение сигурно има и нищо чудно това да е невъзможността на вестника да конкурира телевизията, радиотo и интернета. Колкото до второто и там имя някакво обяснение - от говорителките очакват повече други работи, а това как говорят остава на заден план. |