Отиди на страница:
Охооо, бригадирски спомени ли ще раздуваме...много се пиеше на тез бригади бе.... денем лашкаме колички , вечер лашкаме колежки... кеф... и пиехме "Алтай" с мента , един път набарахме в селкопа една каса забравени "хулиганки" с коняк. .... имаше едно време един обикновен коняк , доста преди да се появят брендитата .... ама чуден...т та така ... отрязахме се кат ` казаци преди поход...  Странно нещо... тогаз фирках като сюнгер и не ме болеше главата , а сега кусам маненко и съм труп .... кофти питиета май правят вече .... ментета много...  |
| май мохито ин ла бодегита, май дайкуири - ин ла флоридита...така 365 дни в годината, And накрая The Sun Rises... |
| Денем лашкаме колички, вечер лашкаме колежки и напивахме се всички без главоболия тежки. И аз напих се тъй веднъж и хванах си колежка аз Но сутринта събудих се със мъж- некъв грозен ...* * ватман? |
| Денем лашкаме колички, вечер лашкаме колежки и напивахме се всички без главоболия тежки. Кусам маненко сега, сутрин цепи ме глава, куха като шамандура, и виси ми тъжно ***. Що за гледка е това, мамата му да ***? |
| >>><<< Toпливо или гарючее тъпи... ..... Корема на сърцето ме боли и свива се косматата му кожа и страх такъф обзема ме нали, не знам не е ли близко ножа.. Затуй посягам с лявата ръка надолу дето тупаше сърцето и нещо топло тупва ми дланта показвам ви го тука - ето.. Е, верно скромен е в глава - не го докарва на размер до стомна, докарва го до пинчерска глава, едва и нямям, нямям славата огромна... с бай каровата виреща играчка не мога да сравнявам- вижте туй с което нявга можех да размажа квачка.. на къмпиг в ранните зори ми беше и консервоотварячка ... Я глей го, пак се вирна като чук и как напусна бързо панталона... помага той, единствен няма друг.. да шибаме във касите пирони... Да си докараме и ние некой лев отгоре на изчезващата пенция.. единствен друже твоята глава не я лови таз старческа дименциа...  .... Из цикъла "Мадурни песни"  Редактирано от - sluncho6 на 22/12/2005 г/ 16:44:15 |
| Инкриминираният оригинал: Я глей го, пак се вирна като чук и как напусна бързо панталона... помага той.. единствен.. няма друг.. да шибаме във касите пирони... навъсени.. сърдити.. неумити.. лишени от обноски френски.. но в гащите от бархет с дисидентски плам стаени и топките ми.. две хиени.. изгарят чатала ми като цигара.. Но знам ще дойде пролет белоцветна.. и пак ще мога аз да "светна" свежо нещо и зелено и ще го хвана.. като хрема.. за минзухара му искрящ.. нали ви казах поза "свящ" за мене е така любима.. защо не свършва тази зима "Пролет" - из цикъла "Мотор и песни", 1941 |
Ех, този Вапцалов, како, разчувства ме...  А помниш ли това: - Непрощално - Понякога ще посещавам аз г**а ти като нечакан и неискан гостенин. Не ме оставяй ти отвън на пътя - вратите не залоствай. Ще влезна тихо. Кротко ще заседна, ще вперя поглед в мрака да те видя. Когато се наситя да те гледам - ще те целуна и ще си отида. Гений е, нали  |
| >>><<< Ооо, какичко, показа ми това как в поза "свещ" компаса да обърна да го докарам Норд до саут изправен като струна да го зърна ... но.. мамка му.. подпря ме във носа та чак ми иде да повърна.. ... но в бурята ще бъда с теб компасе мой защото ще ги бичиме.. |
