| За пръв път го чух когато бях на 17-18 г. Тогава, пък и сега все още ме впечатлява песанта "Приказка" по стиховете на Веселин Ханчев. Лека му пръст! Под дъжда, който чука невидим в листата, двама крачим без път и сами. Няма вик на дървар, ни пътека позната, само тъмният вятър шуми. Вземам тихо ръката ти хладна и бяла, като гълъб, спасен от дъжда. Отстрани на косата ти свети изгряла една малка дъждовна звезда. Стой така ! Стой така, нека тя да ни свети, нека тя да ни води в леса ! Може би ще намерим вълшебното цвете, дето прави добри чудеса... Ще му кажем тогава: "Недей ни разделя. Равнодушни недей ни прави. Ако искаш, вземи ни и хляб, и постеля, топлинка само в нас остави!"... Но в косата ти вече звездата не свети. Мълчаливи вървим из леса. Ах, къде да намерим вълшебното цвете, дето прави добри чудеса? В. Ханчев |
| Бог да го прости! Кордов, за когото повечето форумци не са и чували, имаше великолепен глас и беше разностранен талант. |