Отиди на страница:
| Графе, готов съм да ти го предоставя за временно ползване, но на Чичо Фичо никога, защото сигурно ще го предаде на ЦРУ или ФБР. Адресът ми е истински.  |
| Чичо Фичо Спри да лъжеш.Лагер е едно , затвор друго. Сега по затворите има над 30 000 души и не стигат , да поберат цялата измет. Затова много са на свобода.А криминално проявените типове са над 1 000 000. Аз казвам ли , че сега има терор. А имам основание да кажа.Криминалните типове също криминални типове ги освободиха , от затворите , след 89 година.Такъв криминален терор в България никога е нямало. |
| Само за хунвейбина, който така и не иска да отвори линка. Извинявам се на бот и останалите колеги. Миналия път, когато четохме това, Султана мисля каза, че познава един от споменатите затворници (всъщност не затворници, а незаконно задържани), г. Мустафа Кафеджиев от Радио София, добър човек. ЕДИН, КОЙТО НЕ ИСКА ДА СИ СМЕНИ ИМЕТО Сезай Кьосев Попаднах в Белене на 25 януари 1985 г. Бях арестуван от местния отряден началник, лейтенант, чието име не помня. Там по разпореждане на командира на Първи обект попаднах в най-тежкия карцер - при зимни условия, без стъкла, при студ и влага, на които и най-здравият организъм не може да издържи. След този случай аз, Сезай Кьосев, бях извикан при заместник-началника и следователя на затвора. Пред мен имаше още един, който също не желаеше да си сменя името. Казваше се Кара Бакър, биха го с палки, докато загуби съзнание и падна на пода. Тогава ме вкараха и мене, с белезници на ръцете, и с мен се повтори същата участ. Двайсетина палки ми удари следователят на затвора, след това заместник-началникът на затвора със същата палка започна да ме бие по меките части, респективно по мъдете, члена и дупето. Представете си какво жестоко мъчение преживях - и всичко това ставаше за промяна на името. След побоя ме върнаха в карцера и аз реших, че не мога да съществувам като личност. Вързах работната си куртка на рамката на прозореца и направих опит да се самообеся, но отдельонният командир Мъню Мънев ме видял, влязъл с трима старшини и ме смъкнали. След вечерната проверка на следващия ден един генерал от ДС наредил да ме отведат при него. Там бяха и кап. Винаров, началник на лагера, кап. Андреев, зам.-началник, и следователя на лагера Парашкевов. Отново ми поставиха въпроса за смяна на името, на което отказах категорично. При това положение решиха да ме принудят, като заплашиха, че ще ме хвърлят на кучетата. Аз обаче казах, че съм съгласен, нека ме хвърлят, но не си сменям името. Пропуснах да спомена, че там беше и полковникът от ДС Панов. Той ми постави въпроса: знаеш ли какво става в Турция с имената на кюрдите? Там им ги сменяват имената - така и ти ще си смениш името, в противен случай ще бъдеш изяден от кучетата. След всички тези злини аз реших да обявя гладна стачка. "Българският ГУЛАГ. Свидетели", сборник от документални разкази за концлагерите в България, съставители Екатерина Бончева, Едвин Сугарев, Свилен Пътов, Жан Соломон, София, 1991 *** "ТУК АЗ КОЛЯ, АЗ БЕСЯ" Рашид Юсеинов Сутринта на 11 февруари 1985, най-студения ден на зимата, тръгвайки за работа, се отбих в най-близкото кафене да изпия едно кафе. Пред мен застана непознат цивилен от милицията, само ме попита казвам ли се Рашко, аз му отговорих - да. След миг влязоха двама униформени старшини, сложиха ми белезници и ме откарах с джип в МВР, свалиха ме в избата и ме затвориха в една килия - с брезентов дюшек на земята и едно скъсано одеяло. Чаках някой да ме извика, да ми кажат защо са ме довели тук, но нито ме потърсиха, нито ме попитаха. Два дена останах в килията - нито хляб, нито вода ми донесоха. Същия ден вратата на килията се отвори, въведоха един човек и пак затвориха. Попитах го как се казва и ми отговори, че е Юсуф Хаков от с. Бенковски. След малко доведоха друг - турчин от с. Бенковски, главен лекар на болницата. След около час трети - разплакан, бил директор на училище и партиен секретар в Момчилград, казваше се Рашид. Пак така въведоха още неколцина: Узунов, барман в „Балкантурист"; Фикрет, счетоводител в БКС, и Фети, управител на ресторант - и двамата от Ардино, един познат музикант на име Айдън. Събрахме се осем души - и никой не знаеше защо е задържан. Никой нищо не ни казваше, само от време на време старшината от охраната викаше високо никой да не сяда, че ако седне някой, щял да хвърли вода върху дюшека. На 13-и сутринта старшината ни изкара в задния двор, сложиха ни белезници верижно - всички навързани един за друг и затворени в кръг, качиха ни на един „Жук", закрит отвсякъде, и потеглихме на път. Студът беше минус 25 градуса, освен това ни давеше димът от ауспуха. На някои започна да им става лошо, други дори повръщаха. Вечерта около 18 часа пристигнахме пред една сграда, свалиха ни от колата и ни строиха, както си бяхме с белезниците. Около два часа ни държаха така, бяхме ни живи, ни умрели от глад и студ. Покрай нас мина един затворник и ние тихичко го попитахме къде сме, а той ни прошепна, че сме в Белене. Накрая ни вкараха в една стая, накараха ни да се съблечем чисто голи и старшините ни прегледаха дали сме обрязани. След прегледа ни въведоха в една от стаите на Първи обект. Там прекарахме нощта - без завивки и без отопление. Сутринта ни дадоха по две одеяла, но отопление така и нямаше до края. От време на време чувахме как в съседните стаи се говори на турски. Тук прекарахме около десет дни, оттам ни преместиха на първия етаж. Като се премествахме, видях Мустафа Кафеджиев, говорител от Радио София. В стаята на първия етаж бяхме 16 човека, леглата бяха на три етажа. След седмица докараха 5-6 младежи. Попитахме - откъде сте бе, момчета, а те ни казаха, че са от Момчилград - строителни и машинни техници. Дълго време били в София - в следствения отдел, едвам говореха, нямаха сили, само ни казаха, че тук се намираме в рая. Мина около седмица, малко се пооправиха и започнаха да говорят по-спокойно. След още десетина дни една вечер ни пуснаха от всички стаи да се видим - само за пет минути. Видяхме се с много познати - с Мустафа Кафеджиев, с Кара Ахмед, с Халил Гюлюстанов, е Исмаил Султан и много други. Храната ни беше съвсем калпава - даваха ни почти само супа от рибени глави, картофена супа и парче сух хляб - сух от десетина дни. Отвън не ни даваха да получаваме нито храна, нито дрехи, за пушачите изобщо да не говорим. Един ден старшините, като ни караха до тоалетната, събирахме фасове по пътищата и от тоалетната да пушим. Отговарящият полк. Лазаров от ДС, София, като ни видя на какъв хал сме, разреши да ни отпускат по малко цигари. След някой и друг ден всички от Кърджалийски окръг ни събраха в един клуб на среща с представители от МВР. Пред нас се появи полк. Ламбев от ДС-Кърджали и почна да ни говори: „Другари, да знаете, вие сте от корена на българите, докато се осъзнаете, ще бъдете тук, на някой могат и кокалите му тук да останат. Да знаете, че аз съм тук закон и правителство, когато поискам, тогава ще ви освободя! При този груб език присъствуващите от Кърджалийски окръг - младата ни интелигенция беше пред него: историци, икономисти, лекари, учители - лекичко се подсмихваха на неговото държане. От Кърджалийски окръг бяхме около 270 човека. На втори април получихме заповед да се строим пред помещението, излязоха полк. Ламбев и полк. Лазаров и ни казаха, че макар да нямаме присъда, трябва вече да ни водят на работа. Същия ден определиха за бригадир Тахин Ферхадов и с бригада от 200 души тръгнахме на работа под конвой с усилена охрана и кучета. Изведоха ни на брега и пред един строеж ни обясниха, че ще работим тук, ще строим административна сграда на МВР - Белене, а също и един техен блок трябва да довършим. След два-три дни други двеста души с бригадир Басри Татов от Разград се присъединиха към нас, а после две други големи бригади от момчилградци и толбухинци започнаха строеж на поликлиника в Белене и на стопански обект за животни към МВР. Към 16 юни се получи нареждане всички турци да бъдем преместени на Втори обект, за да нямаме допир със затворниците. Там в блоковете преди нас бяха гледали пилета, изчистихме стаите и се настанихме. Едни почнаха в стопанството да работят, други в АПК и към пътно управление. Дойде време да получим заплата, някои едва покриха храната, която ни даваха: удържаха ни и за ток пари, и за наем на стаите. Изтощени от тежката физическа работа и тормозени от глад, решихме да обявим гладна стачка. Всички заедно не излязохме на работа, гладната стачка продължи три дни. Дойдоха хора от прокуратурата в Плевен, също и Ламбев от ДС в Кърджали и ни събраха да ни питат защо стачкуваме. Ние поставихме въпроса въз основа на кой член от конституцията сме изпратени тук без присъда, защо без вина ни задържат. Тогава начело с майор Матеев, Лазаров и Ламбов обещаха, че ще ни дадат през два месеца право на колет и по някой лев пари. Въпреки това продължихме да работим на обекта на МВР само за една храна, а майор Парашкевов, следовател на затвора, се държеше крайно грубо с нас, когато задавахме въпрос защо писмата ни ги дават толкова късно. След 20 дни пак обявихме гладна стачка, която продължи два дни. С нас имаше 14 българи, една сутрин ги отведоха от Белене - после разбрахме, че са попаднали в мините на Бобовдол. От тежката физическа работи и от глад полудя Тасим от Момчилград, също и Сабахатин от Шумен не беше психически добре. Минаха няколко месеца. Ламбев от Кърджали пак ни събра да ни изнася реч: колкото по-бързо се осъзнаете, че сте от български корен и забравите турски език, толкова по-добре за вас, иначе можете да стоите 30 години или да бъдете погребани тук, защото тук аз коля, аз беся. Вече бяхме направили около година и половина в лагера, когато започнаха да вземат от нашите хора и да ги отвеждат с коли извън Белене. По-късно научавахме, че тези хора са били интернирани на различни места из България - в Михайловград, Видин, Кюстендил, Враца, на разположение на МВР като строители. В лагера намаляхме доста и ни разделиха на две - половината на II обект, половината в заставата - на Дунавския бряг. В заставата нямаше работа, но режимът беше тежък: без да излезем от стаята, без да видим слънце. Режимът и гладът ни дойдоха до гуша, решихме до смърт да водим гладна стачка - така беше в заставата, така беше и на обекта. На първи април 1986 г. обявихме гладната стачка, която продължи около 30 дни. Повечето хора бяха на легло, животът им бе в опасност. Идваха разни големци и лекари от София, питаха ни защо стачкуваме. Отговорът ни беше: вие нас без присъда ни държите, без вина. Тогава веднага започнаха да ни разпръскват по разни окръзи. Докато бяхме на острова, научихме, че в Кърджали, Момчилград и другаде са започнали да се бесят, за да се спасят от преследване. Лично мен ме освободиха от лагера в края на април 1986 г. "Българският ГУЛАГ. Свидетели", сборник от документални разкази за концлагерите в България, съставители Екатерина Бончева, Едвин Сугарев, Свилен Пътов, Жан Соломон, София, 1991 |
| Зевзека, след войната кой на кого изплаща репарации - България на Гърция или Гърция на България? За избитите - аз досега лично не съм срещал човек с избити роднини след девети, но съм срещал доста с избити роднини преди девети, като съм се срещал с много хора, не са някакви специално подбрани. И само един пострадал заради някакво роднинство след девети, който имаше две висши, придобити пак след девети, но го пратили не знам къде си войник, като неблагонадежден. Това е. Тези числа измукани от пръстите дето ни засипват не са реални. Поколението преди девети - и то е изгубено поколение по ред причини, най-вече националните катастрофи. Поколението след девети - също изгубено, но по други причини. Сегашното поколение ми се струва най-изгубено. Сега то се надява на светлото бъдеще, което все повече се отдалечава. |
| Писна ми, някои хора без да дочакат изчезването на българите от България вече започнаха да пишат нова история на България, пълна само с цигани и турци. |
| Чичо Фичо Нали сам видя.Не даваш примери 85-89 год. , а даваш единични примери от началото на 85 год. Нали видя , че лъжеш. И днес е така.Всеки криминален тип , обявява , че срещу него се действа по политически причини , че е бил насилван в МВР и затвора и какво ли още не. това обаче не го прави борец за демокрация и не го прави демократ.Остава си криминален тип. |
| Ако дребните ежедневни радости са някакво парченце от щастието, да знаете - нетрайна работа. Прибирам се в къщи, правя си чаша топло кафе и сядам да си прочета с наслаждение Дмитри, а и хората писали под него. Както си се наслаждавам на спокойствието и почивката - хоп, Чичо Фичо с някакви персонални данни и заплахи към друг форумец. Подейства ми като лайното в кацата с меда. Отказвам се, ще чакам следващата сряда. |
 Бившият вицепрезидент Т Кавалджиев е съден в ученическа конспирация, смешно е, ученици и един от ДС представял се за американец, подобен сценарии събира младежи край Любимец за да преминели границата, на една ливада ги избили до един |
| Писна ми, Много лесно ти писва. Германия (бивша Западна) изплаща репарации на кого ли не. Също и Япония и Италия. Изглежда обаче, че за някои икономики колкото повече репарации се изплащат, толкова повече те се засилват. Така че аргументът ти за репарациите, които България била изплащала на Гърция, не струва. Комунизмът спря икономиката на България и я изкара от релси за деситилетия. И не ми разправяй бабини деветини кое поколение е загубено и кое - не! Джимо е прав, поколението, което живя през 45 комунистически години е загубено и много от неговите пенсионирани представители днес ровят в кофите за боклук, защото комунистите им изнесоха пенсиите с куфарчетата. А за днешните млади ти не бери грижа. Те са си добре, защото са свободни. Кеф им тук в България, кеф им в чужбина. |
| Какви единични примери? Човека говори за 270 души в Белене само от Кърджалийско, но има и от другаде, споменава и за задържани на други места в страната, за обесили се хора. Той лично бил държан година и три месеца в "лагера" (както сам казва) без присъда - от февруари 1985 до април 1986. Сред хората имало много висшисти, прочети текста сам, да не ти преразказвам. * Кръдери?!? |
| Относно това дали някой познава хора, които са били репримирани от "народната власт" не се учудвайте, че не познавате. Роднините на репримираните са били изселвани по различни крайща на България и не им се е разрешавало да говорят на тази тема. А и те са гледали всичко да се забрави и са криели, защото много трудно са си намирали работа. За пътуване в чужбина да не говориме. |
| Форумеца Кръддери реагира досущ като някои честни немци през войната: "проклетите евреи, мамка им, не можем да спим от тия постоянни техни влакове към Аушвиц". |
| Зевзекаq Още ли са изселени.Брей.И реституцията не ги е хванала .Брей.И ги е страх и днес да говорят.Брей.И днес на активни борци не се правят.Брей. Зевзек , спри да лъжеш. Незнаят и немогат да посочат , защото това дето го говориш , са астрономически лъжи. |
| Чичо Фичо, Днес има опасност да ти отдържат от надницата. А колко хора сложиха край на живота си по време на демокрацията от безисходица, немотия, невъзможност да се лекуват? А колко бяха направо убити поради липса на здравни грижи, лекарства, глад, студ? А на цялата нация не беше ли съкратен живота с няколко години - принудителна ефтаназия? А колко хора загубиха психическото си здраве по време и по причина на т.н. преход? Защо не публикуват оставените предсмъртни писма, които нямат строго интимен характер за да ги коментираме? Нещастници! |
| Oleg, Предполагам че статистиката за периода 50 -70 година е още по убийствена за нашенските чугунени кратуни но не ми се занимава да рова. добре че си ентусиаст На няколко пъти съм обяснявал на Американски колеги, че като хулиган на 14 години (1982) съм крал банани от пристанището в Бургас. И те горките не могат да схванат . ама как те скъпи ли бяха? защо - забранени нещо? как така , че кои краде банани? Ами га си скъсах първите джинси "Outsider" кога се сбих с един лунгур още първия ден на 8-ми клас кога за първи път имах нови американски гащи . Наште ми ги купиха за $18*3.5 = 63 лева по трънския курс (1/3 от тогавашна заплата от 200 лева  ) И пак въпроси "Ама как ти помниш марката на първите си по засукани гащи?" Oh, reeeeally? абе много добре живяхме няма що! Добре че съм в настроение |
| На нашите геваристчетата-хунвейбинчета[/red ] има дай Масква, Сергей Дмитриевич и световната ривалюция(САЩ ке падне!). Сериозните форумци взели да ги занимават с БВП и тем подобни глупотевини. Имаше един период в който китайските хунвейбинчетата критикуваха Бандата на Четиримата, Конфуций и Бетовен.Един британски журналист попитал едни хунвейбинчета дали са слушали некога Бетовен. Хунвейбинчетата отговорили: "Не сме го слушали, но това не ни пречи да се отнасяме критично към него." Та така и с БВП-то - не знаят какво е, но нема значение - САЩ ке падне... Редактирано от - Hugin на 15/2/2006 г/ 21:04:00 |