Отиди на страница:
Конвенцията за правата на детето е приета от Общото събрание на ООН на 20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г. В сила от 3.07.1991 г  [/b] |
| According to UNICEF, the Convention has been ratified by 192 countries. Only Somalia and the United States have not ratified the CRC. Somalia is currently unable to proceed to ratification as it has no recognized government... In particular, the laws of several U.S. states authorizing execution of persons between the ages of 16 and 18 at the time of commission of the crime has been a major barrier to the USA's ratification of the Convention... |
| Другарю Целденбал, те сега ще те затапят с остроумната забележка, че си почнал да питаш "Защо бият негрите". |
| Много се кефя от шегобийци без чувство за хумор. Макар и станала преди създаването конвенцията, смъртта на Митко е също нелепа и за нея са виновни родителите, завели го в партизанска землянка по време на възможни военни действия. Да не говорим че бил май и партизанин на 13 г. Това сега се практикува в Либерия. |
| И сега, аз, от това нещастното поколение, дето се гърчи, влизам току що, бях на симфоничен концерт - Софийски солисти в зала България, само Моцарт, после отседнахме в китайския Небесен дракон в Славянска беседа. И се чудя, като чета и аха, аха, да се разплача - дали съм толкова нещастна, защото прочетох всичко това и съм длъжна да се почувствам така, или пък съм нещастна от това, че не съм толкова нещастна, колкото описват моите връстници, че били ... Живях при социализма, вкусих му всичките материални блага, не бяха малко, качествени бяха (че като гледам сегашните колко и какви са), духовни блага също вкусих, щото дори и тогава работех С капиталисти като колега, а не ЗА капиталисти като обслужващ персонал. Взех каквото можах от авангардни клонове на съветската наука (сега повечето от тях са в Канада и Щатите); с този материал пък, особено качествен и ценящ се на Запад, спечелих уважението на западните си колеги; от тази моя амалгама много млади българчета се възпитаха от мен и след мен, сега и те са по Бъркли и други хубави места... Нямам претенции към социализма, а и към демокрацията също нямам, защото вече беше късно да ми вземе нещо или да ме изхвърли на улицата, черупката ми беше стабилна и с добър дизайн. И виновна пред Новото също не се чувствам, направих Иван Костов депутат, преименувах много софийски улици - от партизански на царски имена, гласувах за приватизацията на много апетитни софийски фирми, да отидат при правилните хора ... Който е безгрешен, нека хвърли... едно цвете по мен, за друг вид поздравителни материали си имам защитно поле, невидимо и непробиваемо. Салути, дисидентите! (ааа, и дисидентка съм била, помните ли Симон Варсано, простреляния фотограф, дето го хванаха като пишеше лозунги срещу Тодор Живков, участвах в тарапаните, които организирваха за него правозащитници, звънях от чужбина в Свободна Европа с репортажи по тази случка... минало незабравимо, бях почти една Цола Драгойчева....) Дали съм едно щастливо изключение от глобалната трагедия на милиони от мойто поколение (виж ми окото  ), поради характер и късмет със сполучлива специалност, не знам. Но не се чувствам нито от нещастните, нито от загубените, а най-малко пък от виновните. Много ще извинявате, значи, за разминаването в оценките.  |
| Ето това е истината Броенето ...на убитите то ДИ може да е един от първите - в кухня, а може и в килера, за посигурно Да не чуе някой трептения на духа му. Ето това е -крепки задним умом То и така да е пак е нещо Ама този заден ум ..да брои убитите Ум ли е или ..калкулатор ... Но това е странното - дори и в най-тежкия страх и ужас хората все пак мечтаеха за нещо различно. Ами по странен начин. Гротеска. Фантазия. Но пак не е тук Защо ли.............. |
| Спомен имаме тогава, когато заместващ нещо липсващо в действителността. Когато е действителност, е просто ежедневие.  |
| Ех къде си тръгна бе за спомените със замествания подобре замезвай бе, замезвай, но спомените не ги пипай Редактирано от - Минавам от тук на 16/2/2006 г/ 00:40:12 |
| Г.н Костов, стана депутат от Кичука в Пловдив, май почина предишният водач на листа от язва и той го смени, не знам очаквана ли е била победа, там беха построени много блокове на военни и милиция |
| Господин Костов трябваше първо да бъде предложен от низова партийна организация на СДС, като кандидат за депутат, това беше първата стъпка, която беше необходима да тръгне процедурата. Първата ръка, която можеше да хване кой и да е български гражданин за яката, и да го предложи за Народното събрание, беше тази на някаква общинска организация на партия от СДС. Събрание, обсъждания, въпроси, коментари, гласуване, и протокол от съответното събрание, подписан от председателя на съответната ППО и протоколчик - представен на Раковски 134. Е, на този пръв документ, с който господин Костов тръгна към политиката, като председател на ППО стои моят личен подпис. Необходимо, но не достатъчно условие, естествено. Кандидат-депутатът, който с преждевременната си смърт освободи място в пловдивската листа за г-н Костов, беше доктор от зелената партия, мисля, д-р Савов, енергичен и много интелигентен човек, но беше със сърдечно страдание, май клапно протезиран. **** Една пикантна подробност от вътрешните обсъждания за разпределението на кандидат-депутатите на СДС по листи и райони. На Костов първоначално бе отреден район Надежда, преди да му се отвори парашута за Пловдив. Имаше една пламенна, почти в стил Нике, СДС-функционерка, на име Вероника, бившата съпруга на Петър-Емил Митев. Та тя, ужасена от това разпределение, хокала предложилите го за Надежда: абе, вие луди ли сте, кой го знае, кой го познава тоя черния? Петър-Емил Митев ще го смаже на мажоритарния.... **** Е те така се наливаха основите от представителите на нещастното поколение, почти по Васил Друмев... **** аз не обичам много автобиографични есета, особено пък повтаряни, но за честта на поколението Редактирано от - Геновева на 16/2/2006 г/ 01:47:29 |
| Митко Палаузов не бил екзекутиран, а доколкото помня, загинал в сражение в една землянка. Шестте ястребинчета били екзекутирани, като 200-те ученици легионери в Оряхово. В романа на О. Памук "Сняг" (2001) военните в Карс (Турция) избиват профилактично неуточнен брой ученици от ислямското средно училище. Обидите към опонента не са донесли никому форумна слава. * Геновева, прозвуча ми като темата "това направихме ние, а вие, господа?" |
| Геновева, съвсем доброжелателно ще те поправя, заради "поколенията".... Д-р Здравко Савов беше психиатър в Медицинската Академия и водеше пловдивската листа в 3-раион.Тои почина по време на Националната Конференция на СДС от инфаркт.Иван Костов го замени в пропорционалната листа, а не в мажоритарната. Вяра Николова се казваше жената на Петър -Емил Митев и беше Главен секретар на СДС по времето на Берон и Филип Димитров.Tя имаше много дълга и жсеизвестна връзка с Любомир Собаджиев/"Гражданска Инициатива"/.Вероника беше деятелка на СДС, която беше завършила философия, лансирана от Иордан Василев/тои я беше назначил на работа във в." Демокрация"/, и същата беше дупе и гащи с Волен Сидеров.Тя не изтрезняваше.Наливаше се непрекъснато в конмпанията на Волен, които не пушеше и не пиеше и живееше много бедно в една таванска стаичка до Френската гимназия/редакцията на в."Демокрация"-"Раковски" #134/. А що се отнасв до Костов, то аз му направих първото представяне в медиите и пътувах с него поне в 20-на града по време на компанията.Тъпо и ограничено човече беше.Венци Димитров го лансираше наи-много чрез ОДС/Обединенен Демократичен Център с председател Стоян Ганев/.В краина сметка остана да бъде безпартиен по негово желание, но беше издигнат за депутат от Зелената партия/в началото председател беше Александър Каракачанов, а по-късно Христо Бисеров, които я преименува на Консервативна Зелена Партия/. Това за поколенията |
реагира досущ като някои честни немци през войната Прав си Чичо Фичо, че не ми е работа да се бъркам в спор от който хабер си нямам, а и не искам да имам. По-добре да бях разказала за пирамидата на Maslow, и непокриването на кои нужди от нея води до по-голяма емоционална нестабилност и до усещане за лична неудовлетвореност. Някой друг път, когато пак си говорим защо българина се чувства толкова нещастен. |
| "Шестте ястребинчета били екзекутирани, като 200-те ученици легионери в Оряхово". фичо, тези бъртвежи за екзекуцията в оряхово ми додоха малко отгоре..ще бъдеш ли така любезен да дадеш допълнителни сведения по въпроса(изключая инфото от баба ти). нема да се обиждаш, ма ми намирисва на партенка. и в тоя ред на мисли се сещам..аз от две години те питам за името на прадедо ти(Ботевия четник), ма ти не ме удостои с отговор. не се срамувай, де..това е повод за гордост.  |
| Ами то, Били, ние заради поколенията ами, не заради друго... Снощи дълго се мъчех да си спомня малкото му име, защото като ми се беше лепнало Методи Савов, не можех да се отърва от него, по-късно се сетих за Здравко, щото от китайския ресторант малко бях така, разконцентрирана... Той беше много интелигентен мъж, един от учредителите на Зелената Партия, знаех, че има сърдечни проблеми, но за диагноза не съм се интересувала. Жалко, че ни остави още в началото, макар че.... какво ли пък щеше да зависи от него по-нататък. Вярно и че беше Вяра, а не Вероника, тя беше една хубава жена и много пламенна, по митинги, в централата... Да, Здравко Савов беше на много избираемо място в пропорционалната листа и на Костов му дойде добре, щото цитираният от мен диалог се е състоял точно като се е обсъждало къде да го сложат, оня, черния... На същото събрание, дето го пуснахме за депутат, пуснахме и Снежана Ботушарова, и тя беше от нас издигната, и занесохме протоколите в Централата, на две преки (клубчето на СДС Средец беше на Ангел Кънчев) два часа преди крайния срок в полунощ. Големи борби бяха дали да си в мажоритарна или в пропорционална листа. Моите сърдечни приятели - Мони Паси и Владо Сотиров бяха илюстрация на това, Мони, като по-хитърчо, се уреди в пропорционалната, и му бях застъпник с голямо удоволствие и преданост, а Владо, като по-неизкушен в апаратните игри, се нагърби с мажоритарните борби в една от Младостите, и там срина Асен Мичковски, Драго Драганов и Димитър Иванов - лондонския финансист. В истински мажоритарен диспут. И двамата си ги обичам и досега, но по различен начин... , Мони - с едно на ум, Владо - без. Тези двамата, наши редови членове на цитираното ППО - Средец, бяха подложени на истински изпит, за да бъдат издигнати за депутати, имахме скала за оценки, по различни параметри, задаваха им се два часа въпроси, на които отговаряха, филтрирахме ги като най-достойни между мнозина издигнати кандидати, дето се вика, и мене, ако ме не мързеше, и аз щях да се предложа, но можеше да не изкарам този изпит... Бе много насериозно се бехме взели, наистина... Но поне от моята страна на действото ми се струва, че е било всичко съвсем безкористно, не са се купували така ачик депутатски места, е, по стар български обичай - връзки, препоръки, апаратни игри на най-високото място, по изборните щабове и комисии... без това не може, и доста хитровци се уредиха, ей на, като видния отвсякъде депутат, и много, много други... А ние отстрани - да има какво да си спомняме и да си чешем езици по форуми и по други места... Та ако имам някаква вина за случката и подбора, тя е неволна де, по незнание... това за вината на поколението на 60-годишните, впрочем. А като се замисля, може би не сме толкова виновни, че сме мълчали през 68-а, а че сме били толкова активни през 90-та, а? Ето, цитираната ППО, председателствана от мен, издигна 4-ма кандидат-депутати за ВНС, всички от които бяха избрани. Един процент, значи, от Великото?!?! Оттеглям се да мисля за вината..., за мезетата - засега не, не му е дошло времето.... |
| За протокола: Жалко, че не сте останали на фазата на сърдечните връзки, а сте решили да се объркате в политиката. Защото някой след години като ДИ ще се самобичува за това, което аматьорски натворихте. Но изобщо няма да има вече значение. Редактирано от - Doctora на 16/2/2006 г/ 13:02:15 |
| А пък да бех единствената излъгана, да си скубя косите, голяма ми беше групичката, има-нема няколко милиона, колективно някакси по-леко се приема вината... Ти па, Дотторе, може и по-млад да си от мен, ама и ти си викал сигур по площадите, знае ли те човек? Аз, да си призная, не съм много скачала, щото комплекцията ми и тогава ме затрудняваше, ама за теб не знам... Ама па колко красиво беше от трибуната (няколко пъти ми се случи, ама не от първите редове, да отбележа скромно...), да гледаш това синьо море как плува около теб, и гората от дигнати ръце с двата пръста, и високоговорителите да гърмят: НАШЕ! НАШЕ! и ти да викаш с тях с пълно гърло ... |