Отиди на страница:
| Мисля си понякога, на американския долар пише: "единство в разнообразието", а тука във форума па и не само тук, всеки иска да наложи еднообразието в мисленето и ценностната ориентация, като най-важния белег за единство, на нация, на конфейшъна, на щастието..., като ни навира своето щастие тук и там с повод или без повод..., че и коефициент за щастие, а Айнщайн е казал: най-голЕмото щастие е че сме родили.../ а той не е Круелла, или Фичо, или Оло, или Милчо...Що ли?... Без Ха Ха. |
| Що пък точно и още повече само получилите американско гражданство? После, такова гражданство получиха хора от най-различни поколения (в демографския смисъл), та трудно можем да наречем тяхната формация "поколение". Още повече, ако надскочим демографските измерения и започнем да използваме понятието "поколение" в смисъла, който му придава например Ортега и Гасет: "И настина, всяко поколение представлява определена жизнена височина, от която съществуването се усеща по определен начин. Ако вземем еволюцията на един народ като цяло, всяко от поколенията му ни се представи като миг от неговата жизненост, като пулсация на историческата му потенция." И какво се получава тогава? Получилите американско гражданство като върховна реализация на историческата потенция на българския народ. Е, и това, ако не е ирония?  |
| Нищо против, Графе, старците-комунисти. Аз от тях не съм вземала. Ако има някой да отговаря пред тях то това са т.нар. "червени мобифони". Е може вече да им викат "червени джиесеми"... |
| Спомних си за този адрес. Препоръчвам ви да си починете няколко минути и да го погледнете: http://www.misli.hit.bg/forgive.html |
| Олигофренов Аз не веднъж съм писал, какви чудеса могат да се получат, като сравняваш в долари. Особенно, когато имаш нековертируема валута с конвертируема. Не можеш да сравняваш, когато едно билетче за градския транспорт у нас струва 5 ст., а на Запад $1 - 1.50. 80-те години ние се равняваха между 20-те сега сме на между 60-те. Но даже и да е така, както казваш, през 1990г. имаше една отлична основа за да се стартира. Вместо това тя беше разрушена. |
| Ирония е, да, но не към принудените да направят тoва по чисто икономически причини... Относно "поколението" си, разбира се, прав; трябваше да го сложа в кавички. |
| Стани стани юнак балкански От сън дълбок се събуди Срещу изедници душмански Ти българите поведи... само дето змията вече бая поотрасна, и като гледам юнаците я чакат да умре от преяждане, което ми се струва бая невероятно... |
Не се ли оказахме едно загубено поколение? Истината е, че сте поколението, което изгуби България. Проигравайки я за измамното удоволствие на постсоциалистическия реализъм(егоизъм) за сметка на бъдещите поколения. Какво направи това поколение в съдбовната 1989 г.? Позволи да бъде подведено и заслепено от лозунгите за демократизиране на страната, за равни права, за равен старт... от същата тази номенклатура, която единствена цел бе, как да трансформира политическата власт във финансова.Вината е и в следващото поколение, което предпочете лесния път в чужбина пред това да остане и да се бори. Изнасяйки със себе си основния капитал на страната - децата. |
 Има статистика, тя показва хала ни, нека публикуват данни за потреблението на храни и други основни параметри на живота, а има други данни, рейтинги, одобрение, абе слезте долу, кой ви яде рейтингите |
SIT  Не че ще те разберат, де! И колкото да им се посочва, няма да пожелаят да сравнят с другите източноевропейски страни. _______________________ Всяко село си има селски идиот, но не всяко го избира за кмет. |
| Щастието и нещастието , това са неопределени и отвлечени абстракции., особено когато са само и единствено имотно интерпретирани. Може ли да си щастлив в една брутална и загубила чувство за морал и човещина страна. Можеш.Много можеш.Без обикновеният човек , заводите стават само за скрап , курортите за изложба и пазарната икономика и пазарите се превръщат в пустош. Твоят дом е твоята крепост.Това никой и никога не може да ти го отнеме. Затова лалугерите се чудят , как да ти проникнат в дома , да те учат и поучават , акъл да ти дават , сметка да ти търсят . Обръщаш гръб , съсредоточаваш се в семейството , предпочиташ да се махнеш, да си емигрант в родината ти , а в краен случай и да си търсиш щастието на друго място. Алчните и злобните са щастливи от този развой.Подавени са от злобно щастие и от алчно щастие.А щастливи ли са в действителност? Злоба , алчност , човекомразие , клюки , лъжи , интриганстване и още много такива неща-това носи ли щастие.Зависи от човека. За едни носи , за други не носи. Нещастните , какво , нещастни ли са , като стоят далеч от тези , , щастливци” Не са нещастни.Колкото по далеч стоят от щастливите , толкова нещастните стават по -щастливи.И точно това го наблюдаваме.Наблюдаваме пропаст.Огромна пропаст между , , щастливите” и , , нещастните”.Нищо не ги сродява. , , Щастливите “ се мислят за , , щастливи”. , а се раздират от злоба , от омраза , от алчност , от завист.Трупат , трупат пари и ръцете им треперят за пари. Това щастие , да не ги напуска.Друго какво да им пожелаем. Който е направил домът си крепост , не може да е нещастен.Тогава може и без родина и без държава .За какво ти е бананова родина и бананова държава Който като лалугер иска да проникне в домът ти , не може да е щастлив. Този лалугер и в дворец да се разхожда , все в твоя дом наднича и иска в него да проникне. |
| Аз съм роден през 1962, набори сме чичо ви Фичо, от един град сме и сме стояли на един чин в гимназията ( в различни смени). Но за разлика от него на 27 години вече се бях що-годе поизучил, работех и получавах заплата и вече имах семейство. Имал съм, дето се вика, възможност 10 години да се боря със системата, но , уви, през всичките ми съзнателни години до 1989 (и след това) си бях кротък, скромен и мързелив гражданин, конформист, примерен съпруг и баща, без никакви противонародни прояви, може би недолюбвах това-онова, но никога не ми е минавало през ум да протестирам, нито да правя коктейли Молотов и да ги хвърлям по съветски танкове (каквито не се мяркаха). Десети ноември дойде като гръм от ясно небе, хем тогава живеех в София, всъщност в Младост 3. Хабер си нямах (заедно с още 99% от българите), че някой нещо правел на ул. Московска. |
Не виждам как щастието или житейската реализация на някого, постигната с честни и законни средства на базата на личните му качества би противоречала на тезата за общото щастие и благоденствие. Добре, Cruella, много хора у нас постигнаха завидна житейска реализация със законни средства (щом не са осъдени) въз основа на личните си качества, но от това общото щастие и благоденствие никак не се увеличиха. Примерно все още свободният демократ Софиянски, пестилият от закуските си Мичковски, отдавнашният милионер в зелено Доган и пр., и пр. хора от този тип, макар и с различен калибър. Ти за подсигуряване си добавила и "честни"? Е, а кой определя какво е "честно" и "нечестно"? Това не са абсолютни, веднъж завинаги заковани категории, а исторически изменчиви и релативни категории. Какво е честно и почтено в обществото в конкретния исторически момент го определяме всички ние, всеки ден и във всеки момент, в който не сме втренчени само и единствено в личното си добруване. Няма кой друг да определя общата атмосфера, общите и преобладаващи умонастроения, общите категории за това, какво е успех и кой е успял. Щом масата хора приемат, че успял е само този, който е натрупал определено богатство, независимо по какъв начин, то тогава категорията "чест" бива изтласкана в девета глуха, обществената атмосфера се скапва, навсякъде започва да вони на гнило и този мирис достига дори до кулите от слонова кост посред блатото, където индивидуалистите неуморно градят личното си щастие, без да поглеждат встрани към общото. Преуспява това общество, в което огромното мнозинство от хората играят по правилата, а личното щастие всеки си го гради сам... Остана да уточниш кой ги определя тези "правила", не само писаните, но и неписаните. Щото по времето на реалния социализъм си беше неписано правило да крадеш от държавата, за да си оправиш жизнения стандарт. И това правило неотклонно се спазваше, въпреки призивите за "високо съзнание". Сега пък действа неписаното правило да изнудваш ближния си, щом ти падне, та така да си пооправиш положението. И кой където и когато може го спазва това правило. Та и правилата не се определят от една шепа избрани хора, а на останалите да остава само чинно да ги спазват. Пак всички заедно ги определяме (законите фиксират съществуващи закрепени положения; инак, дори и приети под външен натиск, те си остават само на хартия). |
| Как да станеш спонтанно щастлив? Ама яко щастлив със курсив? - Изгони лалугер (може и лисугер); - Запали танка (или източи банка); - Изтегли се за косата (със все жената и децата). Очакваме Вашите мнения и прочее въжделения  |
| Марко, аз също на 27 г. имах семейство и син, на 29 - и дъщеря и защитен докторат отгоре, но имах и доста наивни идеи. За щастие опита ми по (средно) високите етажи и - пак подчертавам - особено на форума след 35-г. възраст - ме понаучи на ум и разум. Надявам се, че форумния ми опит е помогнал и на други някога наивни форумци да се освестят. |
| Има разлига между "загубено" поколение или "провалило" се поколение. Трагедията на "загубеното" поколение е лична. и тя се състои не в не реализацията му, а в загубата на ценностната му система, макар в повечето случаи и насилствено налагана. След като цял живот е работил, къде с желание, къде с псувни и зорлем изведнъж му казват истината, че е чудовище със "зелени чорапи" , ниско чело и селски манталитет, че това което е създал е отвратително бунище, зарило поколения напред. "Провалилото" се поколение е нещо друго, там нещата се свеждат до маргинализация в обществото –преди всичко в материален аспект.и не само това. В момента в България има чисто "загубено" поколение, "провалило" се поколение и най–лошото от всичко смеската "загубено и провалило" се поколение. Трагична е съдбата на хората от последната група и в своето си отчаяние те стават жертви на религиозно–политическите фантазьорски идеологии. Едните се хващат за Корана /ДПС/, други за Капитала /БСП/, трети за Моята Борба /Атака/, но най–често хващат оная работа на Сокола, СърГей и Сайдеров. Редиците на "загубеното" поколение бързо намаляват, намаляват и редиците на "загубеното и провалило" се поколение, но за сметка на това бързо нараства "провалилото" се поколение – в него има вече и новородени. Усилията на обществото и България трябва да са насочени поне да ограничат приръста на "провалилото" или по точно "провалящото се" поколение , а другите категории сами ще се оправят или господ, който и да е той, ще ги оправи след не много петилетки. На провинциалния агитпроп Маркс++, силно притеснен от това, че съм бил по върховете, ще кажа, че от високото се вижда по добре и голяма част от апарата на ЦК /най–вече съветниците/, а в 80–те години и на част от ПБ /по скоро кандидатите на ПБ/ на БКП бяха хора осъзнали комунистическата идиощина, но осъзнали също, че наложена от Москва тя само от там може да бъде премахната и никакви коктейли Молотов или Ф–16 можеха да направят това /Джимо да спи спокойно, нямаше да може да събори правешкия комунизъм в България, дори и да беше взривил БТА или БНТ, безмислено е да се вини за безмислени неща /. Ако някой смята, че 1956 /Унгария/, 1968/Чехословакия/ и Солидарност очистиха Европа от комунистическата смрад дълбоко се лъже. |
аз пък на 11 побарах "Задочни репортажи" на Г. Марков, нашите се ужасиха, като им се похвалих  , мене пък книгата, освен с смелоста да се пише за това, с друго особено не ме изненада - бях успял вече да се отвратя от двуличието на системата, бях дочул от шушукането на родителите ми за лагерите -Белене-на 11 г, та в този ред на мисли ми е меко казано странно, някой като разправя- ние не "знаехме за..", "мислехме че.."Всички , всички знаеха, какво се случва, но се правеха на 2 и половина ! |