Добави мнение Мнения:6
| Силно четиво... |
 Ще се подсетя и за други такива, страстни или примирени, от океана на поезията. "В мен крещи недороден света." Когато и да си отиде един творец, той обикновено оставя недовършени творби, което е драма. Но когато си отиде твърде рано (както често се случва  ), драмата се превръща в трагедия. Защото много и много творби ще останат не просто недовършени, а няма да бъдат дори започнати. Трагедията е още по-голяма - но остава скрита! - когато потенциален творец в изкуството си отиде още преди да е започнал да проявява дарбата си, каквито случаи в историята на човечеството вероятно има безброй. Независимо дали е дело от слово и от багри, от търсения и числа... Това може да бъде гледано и от друг ъгъл. Спомням си как някога една от учителките ми по литература (те бяха много добри, за което съм благодарен на "онова" време и на късмета) каза, че ако по някаква причина например Нютон си е отишъл още като дете, то неговите открития не биха били загубени за човечеството. Вероятно по-късно, но все някога някой ще ги направи, защото касаят обективни и неизменни природни закони ("Ние трябва да знаем. Ние ще знаем." ) Но ако например Лев Толстой си е отишъл още като дете, то няма кой да напише Война и мир, Анна Каренина и въобще всички написани от него произведения. В този смисъл хората на изкуството са незаменими, за разлика от хората на науката - колкото и грубо да изглежда второто. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: JKMM |
Добави мнение Мнения:6