Добави мнение Мнения:13
| Човешко, твърде човешко... |
 Натъжи ме, цял един свят от детството, помня баба, лека и пръст, с дружинката как тръгваха за Солудервент, а как готвеше милата. Не я попитах за един неин лаф-бетер балалай или подобно, не го чух повече |
| >>>><<<< Тази жена е цяло богатство.... От нея може да научим толкова неща по острите завои... Да дойде в "После" и Реконтрата....   |
 Sluncho6, казват, който слушал със сърцето си можел да избира, и както да криволичи пътя, неговия ще свърши където е избрал  А авторката, лееелееей, малка дума е възхищение, щапката ми падна |
| Чудесен разказ за нашите родители и техните родители - те преживяха две национални катастрофи и с много труд успяха да въздигнат България, а ние я подарихме на новите капиталисти... |
| Редник Т. Павлов, Ти да не си внуче на прословутия Тодор Павлов? Аз мисля, че най-голямата катастрофа в историята на България беше именно комунистическата. |
| Що ли ми се струва, че героят на разказа не е бабата, а разказващата от първо лице? Другото е за фон, пък и много жени обичат да се извеждат от майките и бабите си. Странен феномен, но така или иначе жените са носителите на родовата памет, а ако няма никаква друга под ръка, тя остава единствена. |
Добави мнение Мнения:13