Отиди на страница:
| ЖАЛНИЯТ ПЛАЧ НА БИВШИТЕ СОЦКУЛТУРТРЕГЕРИ Имало едно време един строй, дето хем бил хуманитарен, хем па нещо тия за които бил предназначен не го кльопали кой знае колко. Човека си е същество бамбашка, значи. Ти му викаш: Ей ти, бе, там... с каскета. На ти, значи, заплата там една като на другите от бранша, карта за курорт, гарсониерка от "Софжилфонд", културно-масови мероприятия и туй-онуй от първа необходимост и живей. Верно нема да забогатееш, ама нема и да ровиш по кофите за боклук. От теб се иска само да козируваш, да си трайкаш и да махаш с байрячето на официалните празници когато минаваш пред трибуните. Толкоз. Ама човека, нещо не го свърта. Иска му се, значи, някак си, ако може така с пиниз да мине с едни гърди пред съседа...щото, разбираш ли, някак си, как така, оня ще има цветен телевизор, а пък нашия с "черно-бял"? Верно че е "Стадион", ама все пак, друго си е цветен телевизор. Хубаво, сега, ще вземе, значи, нашия заем с трима гаранти, ще отиде до ЦУМ, и ей ти - нов новеничък "Радуга" ще си купи нашия и той, един вид, ще бъде актуален, дето има една дума. Хубаво, ама комшията през това време намерил от някъде връзки и си взел видео-плейърче от "Кореком". Корейско, корейско, ама видео си е това, не е шега работа. Верно че не може да записва, ама пък гледа там оня ми ти мушмурок едни такива филми с Чък Норис и Брус Ли дето не ги дават по кинотеатрите и нашия някак си започва да изпитва една такава "благородна" завист и в края на краищата и на него му се ще да може да гледа там ония бамбини с големите играчки. Тъй де. Асан човек не е ли? Айде, днес туй, утре -онуй и този ми ти пуст консумеризъм, дето му викат оня с дипломите те хванал за гушата и не те пуска. Докато се усетиш и си се подхлъзнал в блатото на желанието за притежаване на вещи. Ако те попита човек: За какво ти е, бе, чоджум, този електрическа отварачка за консерви? Толкова ли не можеш, да го еба, да ги отвориш с оная ръчната дето се върти? Аз, разбирам, да си някой който живее само на консервена храна, ами то я ти се наложи веднъж в седмицата да отвориш някоя, я не. Или пък, да речем, оная печка с грил, дето го използува само веднъж, колкото да го видиш как работи? Има да ме гледаш, значи, начумерено и да си викаш на акъла: Тоа па, к'во тръгнал да ми гледа в паничката? Нема ли си друга работа, ами ще ми бърника из кухнята...ама ха...нахал! Напълно си прав, мой човек, ама аз само така, за показно го направих, а ти ако щещ имай си и далекоглед за да гледаш как се съблича комшийката, имай си и електричен нож за рязане на шунка, имай си и "MP3 player" , Blueberry, машинка за подстригване на космите в носа и ушите, ваничка за масаж на ходилата и даже и вибратор за помагало на булката ако щеш. Кой съм аз, да го еба, да ти се бъркам в личния живот? Нали демокрацията е точно за това. Всеки да си прави каквото си ще, стига да не пречи на другите. Да де, ама както гледате, има една порода хора, дето ужасно им е домиляло за вас, горкичките. По цял ден плачат за вас и пишат апокалиптични миниатюрки за еродиралия ви животец. Търсят като Диоген, да го еба, Човека, пеят химни за достойния живот и плачат за онова време когато да си писател си беше нещо "по-така". И клуб си имаш, значи, където да седнеш и подискутираш интелектуалщини със себеподобни културтрегери...и почивна станция на морето и творчески командировки и редакторски позицийки и даже и по някой фестивал на младежта в Куба можеш да забърешеш (на нечакдотам младежки години) на "пълен гювеч". А сега какво? Има да си седи Янко с това зеленото ( не мога да разбера анцуг ли е или декадентско сакенце с пайети?) облекло и рони едри сълзи по отишлото си хубаво. А пък бай ви Калин и той завалията му приглася с меден кавал. Плачат нашите за ония ми ти интелектуални времена като сирачета за захарно петле, ама нещо не им се отваря парашута. Ами, като си нямате друга работа, ами плачете, бе, другари. В края на краищата, дето викаше Маркс: Битието определя съзнанието. Съвсем в реда на нещата е да се чувствувате преебани...ама както ви гледам с туй вайкане и тюхкане нещо попрекалявате...та моят приятелски съвет към вас е: Вместо да кършите китки и да се самосъжалявате вземете се в ръце и напишете нещо истинско и вълнуващо, може разбира се и в същата тоналност, ама да гепи, бе...тъй де...тия некролози за социализма дето ги творите на мен лично ми писнаха на хуя...сигурен съм, разбира се, че имате там една дружинка от пенции с мачкаеми шлиферчета дето ще ви дигнат по палче, ама толкоз. В края на краищата дайте нещо качественно, па макар и издържано в соцреалистичните традиции. Стига с това монотонно ридане. Ама ха.И да ви кажа, честно, съвсем съм сериозен. Няма ташак. Щото, да бъдем, честни, ако ги нямахте тия ятаци из редакцийките, едва ли щяха да ви публикуват мърморенките толкова често.  |
| Пейчо, брато, ами плаченето и тюхкането не са градивни начинания. Вместо да седи тоя ми ти Янко като руски предреволюционен интелгент в порутеното си имение ( в което отишъл ужким да напише нещо велико ), можеше да си постегне къщето, да изскубе плевелите и да го направи приятно за обитаване, нали така? И даже да му седне и драсне някой шедьовър за десерт. И другите такива творци на "жалби за младост" ако го последваха и току виж се появил остров на цивилизацията в тоя ми ти пущинак. Тоя ще се сафиряся, оня, трети, четвърти и лека-полека ще замяза на цивилизация. А той, нашия, мрънка само и тъгува. То, хора, наистина, има всякакви, ама да ти кажа тук, в "реалния капитализъм" вместо да се вайкат хората вземат инстурментариума и действуват. Ей ме, гледай ме, мен, да речем (като най-близък до себе си пример.  ).В последните три месеца съм имал само един единствен ден в който не съм работил. Великден. Както виждаш и аз съм намерил пролука да седна и да му драсна два-три реда, и да споделя с народонаселението своите размишления, ама това е всичко след като съм работил на две работи, постегнал съм си и къщата и даже съм имал и известна доза fun, дето му викат тук. Ей ме на, работя по 10-14 часа на ден и пак имам време за "разтоварване" и дървена философия и както гледаш не мърморя, че съм необитаем човек. Напротив. Радвам се на живота с пълни сила. Гледам да изживея всяка секунда пълноценно, защото докато се обърнеш - и той свършил. Разбира се, мога и аз да му седна и пасивно да зарева за световните неправди, да скубя коси и да пророкувам края на света, ама quelle fayda? Така че, гради си живота сам и не очаквай някой друг да седне и да го направи заради теб. Нито на Държавата, нито на Партията и дреме за теб ( каквото и да и да ти ги обещават там). Ако ти сам не си свършиш работите си, никой няма да ти ги свърши заради това че ти си ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ, да речем и че ти трябва да си над тия неща...културтрегер, един вид. Носител на възвишени послания. Е, ако си си надвил над масрафа и продаваш "духовна храна" в огромни количества (демек, имаш огромен легион от нуждаещи се от твоята мъдрост консуматори) тогава можеш да си наемеш не само градинар, камериерка, бътлер и частен шофьор, ами даже и някой който да записва умотворенията ти, докато ти подпивайки си ракийка и замезвайки със салатка му ги диктуваш...ама ако не си стигнал до това ниво...оди и копай и като ти остане време - сядай и жалей. Ама ха. Ненаплакали се. |
 Грациан, няма живот тук, разпределили са и мечтите, креативен и да си ако не си от тех съхнат те, така беше, така е, така ще е, а слугинска интелигенция колко си щеш, и не за 30 евро продават душички, голема навалица е, и що, да ги пуснат по.наблизо до отпадъците от яслата, познато ти е |
| Разбира се, Пенкелерке, не отричам че някои детайли в описанието ми са поизострени, а други с изтекъл срок на годност ( това е в повечето случаи обаче умишлено - за да придаде, дето му викат литеркритиците - автентичност ). В края на краищата - основното послание е важното: Вместо да си ходи до Мало Секирче само за да каже: Ах! Природата! Разрухата! Декадентост! Мерзост! Отнехте ни КРАСОТАТА! и разни такива интелектуалщини...Янко може да напусне уюта на столичнита поквара и постоянно да си се върне при корените. Хем ще е натурален, хем ще си се грижи за бащината стряха с любов, хем и току виж някой истински шедьовър може да му врътне...ама така: Weekend любител на обитаемите хора и баба може...ами като си толкова си се зажалил - айде...обратно на село- перманентно...ама...неееее...това начинание е оставено само за да се похленчи галейки изпокършените спомени. |
| Драги Янко /или г-н Станоев?/, Ти явно ще да си писател /както сам казваш/, а не журналист. Значи не си отишъл да списваш репортаж от троянското село Х. И тук сега да те попита човек: като си седнал на прага на изоставената си къща, защо не намери време да поговориш с нея самата? Да знаеш, ти си огорчил това къще. Не го гледай, дето е съградено от кирпич, камък и дърво. То си има душа, има памет, има си и реч. И знае много по-добре от тебе къде се крие причината за твоята тъга. Къщата е истинската самотница, не ти. Нито съседите, дето ги няма. Нито дъщерите ти, които са пораснали. Нито чановете, които са замлъкнали. Макар и окрадена, ти я намираш същата, след като си я изоставил. Поолющена и очукана от градушките, тя пак е готова да те приюти и стопли - нищо, че й няма електромера. Тя си има друго мерило за своя стопанин и точно то прави самотата около нея непоносима. Ако беше поговорил с нея, тя щеше да ти открие най-болната истина: ти не си същият от времето на вашето запознанство! Ти си ограбеният - някой е изтръгнал от тебе любовта, отнел ти е рецепторите на радостта, изпепелил е желанието да създаваш. Тя щеше да ти каже право в очите: ТИ ОТДАВНА НЕ СИ МОЯТ СТОПАНИН, ЧОВЕЧЕ! Залепяш столичния си телефон на вратата и веднага приемаш образа на съседите, които са в чужбина, на чановете, които висят вече на вратовете на по-охранени овни....И ставаш Писателят, Политикът, Бизнесменът или Мошеникът от столицата. Като всички други. И оставяш отворена вратата на старата къща за "англичаните". Ти попита ли я тя иска ли "англичаните"? Намери време да се върнеш пак при боровете, Янко, и да си поговориш със старата си къща. Тя има да ти каже повече неща, отколкото ти на нас, твоите читатели...  |
| Евалла, Клански! Точно така си е - къщата, къщицата, тя има какво да разкаже, ама кой да я чуе... Добре, че си ти, да го кажеш краасиво и точно. |