Живо, запомнящо се, бързодинамично; удря те направо 3, 4 мм северозапад от центъра на лявата вежда, подхваща с бързо темпо по първа мозъчна гънка, прелита на втора, стигнало до трета спира и се замисля.... |
Зъбите му са големи, яки и бели като зъбите на мулат, който щастливо дъвче вафла на реклама за вафла върху софийски билборд.[/b] Тупак Редактирано от - bot на 09/05/2006 г/ 08:39:25 |
>>><<< Мноу гънки имаш бе, за три букви ник!...а дупка на зъба имаш ли?...и сигурно я караш и ти гратис, живо до третата гънка...и прас, по веждата!... Хареса ми днешната сиромашка радост...колко му трее на човек - една баничка, една боза и малко билетче.. Ей Мони, отдавна не си наминавал тъдява, къде изчезна като меден проводник...у цигански гащи..Идвай брато да поддържаме реконтраджиите... |
Тупак Шамару! Прекрасен текст! И аз съм тъй, като ям карагьоз, ама в джобовете си винаги имам по някоя малко употребявана клечка. Ама ако и друг път закуската ти създаде проблем, фрасни един между веждите на контрольора, и той ще ти изкара парчето баничка ведно с кътника! Приятен ден на всички! |
Все ще успея да избутам до края на работния ден жилавото парче баница от дупката в зъба си. Не-е, не го избутвай. Това ти е закуската за утре. А за обяд ще е онова в дургия зъб - по диагонала долу вдясно... |
С трамвай пътувам, рано сутринта го чакам, не съм лайно, не карам дълга лимузина. Мадамата до мене много искам да я факам, представям си я чисто гола, в къща със камина. Преглъщам баницата, мазното с език облизвам, тестото зъбите ми пълни-истинско мъчение. В устата вкус като от ******* на Кондолиза, в главата празно-кредит карта без обезпечение. От билда скива ме разхвърляна мадама и кани ме да бЕрем рози двама в будоара. До нея грозно черно нигро с вафличка ме мами, зъби се и сигурно си мисли че ще ме прекара. От последния албум на рапъра 100 КИНТА, 2006 |
/със съкращения/ Чакам. В дупката ми се е завряло мазно парче... и сега ще трябва гратис. Та, казвам, докато чопля с език ... от дупката, погледът ми попада на ... някакво лайно ... пред очите ми... Ай сиктир, викам си, как се уреди бе, браточка. Отмествам поглед, да не се дразня. Но попадам на ... изпружил снага... мулат. Зъбите му са големи, яки и бели... Абе, браточки, абе това ли трябваше да сложите точно тук, .. И обръщам глава в третата посока. Там - върху третия - някаква разхвърляна мадама ме кани с тайнствено изражение. По съвършените й голи рамене блещукат розови листенца, а очите й обещават хиляда и една нощ. В лявата си ръка е стиснала ... , а с дясната дърпа. Да, драматургията е запомняща се. Дотук добре. Ама аз като нямам ... , какво ще правим. И вкиснат, унило избутвайки с език ... отмествам глава в четвъртата посока. Там едно лъчезарно семейство... Тия сигурно са спечелили джакпота, викам си. И ... започвам да фантазирам - как ... си го наглеждам и си го доя. Как размахвам щастливо... Как ... мога да ... , ако се наложи, и ... на Кондолиза. Как някаква разхвърляна мадама, обсипана с розови листенца, ме мами в будоара си... Вътре е тъмно... Няма лошо, викам си, така по-лесно ще пробутам ... на чеченеца, ако се появи... Не мога да се оплача - по цял ден играем с момчетата... Все ще успея да избутам до края на работния ден жилавото парче от дупката ... си. |
Боже, колко мъка има по този свят, Боже! Господа, защо не опитате за закуска "Крехки бисквити с орехи", Халите, вляво от централния вход, десет и педесе килото Аз лично ги придружавам с кафе и ягоди, когато последните са в сезон Чудна закуска се получава |
Все ще успея да избутам до края на работния ден жилавото парче баница от дупката в зъба си. ... работата се оказа по лесна от колкото очаквах ... някъде към Максуда по старото шосе автобусът тръсна яко , аз си ударих главата в дръжката , зъбите ми изтракаха и въпросният със дупката се супи.... Изпълнен с благодарност към господина Водач на автобус , аз въртах двете парчета в устата си и се чудех кое да изплюя- кое да глътна ... и двете ми бяха станали любими... колко трудно се разделя човек с любимите си неща...познавам един , дето три години не може да се раздели с едно топче , което изчопли от носа си...скъпо му било... |