Отиди на страница:
| Чичо Фичо бърка ОАЕ с Саудитска Арабия. Той знае защо. Това е някакъв особен вид журналистика - когато говориш за Русия почваш да ругаеш СССР. Когато говориш за социалистическа партия, почваш олелията от ДС и т.н. Иначе, авторът си е абсолютно прав, защото точно и правдиво описва действителността в еднo крайче от О.А.E. Такива материали също са абсолютно необходими на масовия читател, а не само избирателно колко са напреднали в Япония, Китай или островните държави на Европа. Така печели единствено свободата и демократичността на дадено печатно издание за масова употреба... Живите на здаровье   А Круела е виртуоз по красноречие и в нищо не казване  Редактирано от - SultanBg на 16/05/2006 г/ 16:13:25 |
 Благодаря, и в памет на починалия днес в Ню Йорк поет СТЕНЛИ КУНИЦ (1905 - 2006)ПОДСЧЁТХвастливо начертал я на моей стене: Любви, Имущества и Платы сторонись! Всё ж в годы юности они достались мне Почти что за гроши - ценою ста страниц! И вот я в зрелости без приводных ремней, Разбиты и потеряны трофеи. Я лозунг мой опять пишу на стыке дней: Изменчивость - Пускай, любой ценой, черт с нею! |
| Уважение ... интересна дума. Много хора и племена са се борили и още се борят за пустото му уважение. В древността славяните не уважавали никой, за тва и никога в стари времена не успели да си направят държава, всеки се мислел за по-умен от другия и така не го уважавал, защото се чувствал самия той подценяван. Славяните дори се нарекли славяни, защото се имали за славни, на немците пък викали немци, щото не можели да говорят разбираемо. Което до известна степен си е вярно, че и днес дори немския се говори много смотолевящо и неясно, за тва са си създали цял един институт да им подържа езика. Но е жалко, когато използваме недостатъците на другите за да ги осмиваме.  Хората от древни времена обичат да се големеят, а да омаловажават другите, това ни е останало не още от маймуните, а господ знае от кога. Абсолютен рудиментарен белег, който уви не може да закърнее милиони години вече, защото носи наслада и засищане на либидото. Уви емоциите често взимат надмощие над разума дори при нас - животните с пропорционално най-голямата мозъчна кора. Явно еволюцията има още работа, така или иначе емоционалността е от определено ниво на горе силен негативен селективен белег. Така че лични конфликти или войни, всичко е плод на неконтролируеми емоции за задоволяване на либидото. Но може би ще се намери еволюционно решение някой ден, ако не се избием до тогава де. Разбира се изключвам ролята на човека, като определяща в този процес, защото почти всеки от нас е като цяло неспособен да си контролира емоциите. Дори напротив, налага се от време на време като модна тенденция да си необуздано емоционален, някои хора съзират чар в това. Доказателство, че ние не сме определящ фактор в еволюцията, а само материал за нея. Нека никой да не се тревожи, ни комунизъм ни фашизъм, ни нищо не би успяло да превърне човека в машина, защото е невъзможно, но това не пречи някои прекалено емоционални хора да се страхуват от това. Но и те са материал на еволюцията де. Изобщо тя е навсякъде и във всичко.  Държава, гражданско общество, демокрация, са все опити на разума да се налага над емоциите, но уви, е рано още, защото уважението ни към нас самите е още много по-силно от уважението към вида ни. Примерите за глупостта ни изобилстват, не са само славяни и немци, две съседни села да вземем в България, ще видим, как в едното се имат по-по-най от другото и обратно. То не са и само българите такива разбира се, в различна степен това е изразено и при други народи, все пак не сме различни видове я. Ето и немците, цялата им история от създаването първите им държавици до дне е било стремеж да получат уважение и признание било от папата или от французите. И до ден днешен, канцлерите им имат комплекс за малоценност от Франция и редовно правят я войни, я оси с тях. Ето и сегашната канцлерка е тръгнала да ги "възстановява" (немците) по нейни думи, до една от трите водещи нации в Европа. Добре, че числото три позволява повече от един да са на върха, та задоволство от върховенство да има повече от един народ. Изобщо комплексирани хора има навсякъде, а и още дълго ще има. Защото не обичаме мъките на мисловната дейност, защото мисленето поне понякога емоционално ни отвращава. "Машини" ... "свръх хора" ... страхове и простотии на комплексирани хора, които не обичат критиката и търсят защита в отричането. Лесното винаги успява - универсален принцип на еволюцията, но и кръвожаден. Аз все пак съм демократ  |
| Your nobility, Mistress Separation, With you I'm cold and that's a fact. A little letter in an envelope, Stop - don't tear it. I'm unlucky in death - I'll be luck in love. Your nobility, Mistress Luck, To some you are kind, and to some only seldom. Nine grams (of lead) in the heart, Stop - don't call out. I'm unlucky in death - I'll be luck in love. Your nobility, Mistress Far Horizens, Your caresses are burning, but it just isn't love. In your silk nets, Stop - don't try to catch. I'm unlucky in death - I'll be luck in love. Your nobility, Mistress Victory, It means my song isn't sung to the end. Stop, you devils, Swear on your own blood! I'm unlucky in death - I'll be luck in love. |
О Мелпомена, възпей оня пореден смешен изблик на глупостта, чичофичова! Фичо, след тотално неадекватните ти постинги по темата с базите на САЩ, където не спря да ни говориш за световния и българския мир и ползата за българските военни, които като професионалисти профитирали (но каква цена плащаме не помисли!!!) от опита и не знам си кви други бълвочи, сега трябва да ти чета обидите, към един можещ журналист. Човека е написал своего рода пътепис, къде с малко ирония, къде с разяснения е плакал за нещо дето ни липсва, липсва ти явно и на теб и то в голяма степен - уважение към мислещия и разума. Но на теб фичо не ти липсва глупост и високомерие. Добре е, че си емигрирал, факта, че пишеш плевелите си в един форум в България показва, че дори там има демокрация макар само някаква наченка. |
| О, SultanBG, здравствуй дорогой! Как у тебя дела? Ну и не понимаешь? Прочитай еще раз, понять можно. А то, что написал лучше в оригинале: " Ваше Благородие госпожа Разлука, .... " |
| Кайзер Созе, прав си за ползата от курвите. (който е предал дори веднъж идеал или приятел, пак ще предаде. Т.е. веднъж курва, завинаги курва.) Някога турския президент адвокатстваше в парламента си Турция да легализира курвите и публичните димове, защото било недостойно златната анадолска младеж да получава първите си сексуални уроци онождайки козички и овчици, каквато, според Йозал била практиката. Умря и така и не разбрах дали легализираха бардаците, или анадалците все още губят девствеността си с овцата на комшията. А_така, все се надявам да не са всички атакисти от десена ти. Нямаш ли някой син или поне приятел по чашка в чужбина, та като ругаеш българските емигранти (какъвто съм и аз) да си дадеш сметка, че ругаеш собствената си кръв, и като ги псуваш, псуваш себе си, и в крайна сметка - България? Всичките носим България в душите си и ако не беше България нямаше да сме това, което сме, за добро или лошо. Докато псуваш българите за радост на останалите, и пет сидеря да дойдат на власт едновременно, нищо няма да се промени и ще си играят с тебе другите племена и народи и ще ти се хиляд зад гърба на простотията. Мизерен постинг си написал, А-така. Мизерен, комплексиран и поп кръстювски. Да ти е сладко. Псувай си децата и приятелите, дано ти олекне. |
| Щастливеца най-добре е описал "българската душевност", така да се каже. Не ви ли се е случвало, като идете в чужбина да се срамувате да кажете, че сте българин, срещайки спрели напреко на тротоара други двама сънародници, които се прегръщат буйно под звуците на чалго-сръбско, леещо се от стерео-колоните на отворените врати, които останалите - пешеходци боязливо заобикалят, нарушавайки непокътнатостта на тревните площи (поне в тоя район). Срам, срам, ама отзаде те ръчка Паисий с перото си остро па ти вика: "Поради что се срамиш...". "Е, как поради что, та не видиш ли!?" ти иде да му отвърнеш, ама нема как, той е бил малко по-отдавна, та не ги знае тия работи с колите, стереото и съвременната музика. ".. и гостоприемството, и гостоприемството...", да, верно. Но за какво ми е, когато след туй гостоприемните домакини ще ме обсъждат с гостоприемните съседи, как съм си хвърлил чорапите връз гащите, и как леглото ми било неоправено... Верно, във всички народи ги има тия. може би, разбрал тази истина, Щастливеца е бил наистина щастлив. Ама пък знае ли човек... ... ""За да работят системите, трябва да уважаваш или едното, или другото."" А трето, дали няма!? |
Ех Перколе...  Не е нужно да му удряш контри на дядо Паисий. Той е дал на онези деца, които имат нужда от гордост, хляб. Но да си българин или какъвто и да е, значи да се грижиш за държавата си в случая България, а ако нищо не правиш, респ. не му дириш сметка за/на това на което си даваш парите, значи ... си будала. Иначе ще сме си обикновени комплексари. Иначе вкусове има много, както има приказки за деца и други за големи, така е и в музиката, а и във всички останали дялове на изкуството. Чалгата в този контекст също е музика "за деца". Щастието идва от вършенето ефективно на нещо, което зависи от теб. Успехи в живота! Не унивай, старай се!  |
KaizerSoze, всички обичаме курвите, но недолюбваме номерата им. На курвите може всичко да се дава, но не и власт и морален авторитет. Те не трябва да се назначават за социални министърки, наример, не бива да влизат в Парламента, не бива да стават даскалици. А такива дето се припознават като безродни курви, некви южни редници, офицери от запаса или от резерва, проблема си е чисто техен...  |
| Я надуй, дядо, кавала, след теб да викна - запея песни юнашки, хайдушки, песни за вехти войводи - за Чавдар страшен хайдутин, за Чавдар вехта войвода - синът на Петка Страшника! Да чуят моми и момци по сборове и по седенки; юнаци по планините, и мъже в хладни механи: какви е деца раждала, раждала, ражда и сега българска майка юнашка; какви е момци хранила, хранила, храни и днеска нашата земя хубава! Ах, че мен, дядо, додея любовни песни да слушам, а сам за тегло да пея, за тегло, дядо, сюрмашко, и за свойте си кахъри, кахъри, черни ядове! Тъжно ми й, дядо, жално ми й, ала засвири - не бой се, - аз нося сърце юнашко, глас имам меден загорски, та‘ко ме никой не чуе, песента ще се пронесе по гори и по долища - горите ще я поемат, долища ще я повторят, и тъгата ми ще мине, тъгата, дядо, от сърце! Пък който иска, та тегли - тежко му нима ще кажа? Юнакът тегло не търпи - ала съм думал и думам: Блазе му, който умее за чест и воля да мъсти - доброму добро да прави, лошия с ножа по глава, - пък ще си викна песента! |
 драги ми др, ти къде чу думичката депресия, я преведи моля sulcus tendini musculi flexoris halucis longi, иронизирал си Ботев, и двамата сме недостижими за IQ ти, лека и не ме мисли |