Отиди на страница:
| Я, чакай да поседна тука под звездното небе (да бе, виж, колко много звезди се появили) и да ти разправям. Не, по-добре първо да те запитам, преди да ти кажа за края, на това, дето си написал. Ти, като ти беше дошло на ума да го напишеш това, а и след като си го написал, нали си знаел какви ще са отзивите. Недей да ми се хилиш. Сам си си виновен. Ето сега и аз да ти разкажа, нали: Вчера* си уредих среща при един мастодонтит издател. Когато влезнах при него, той беше клекнал върху бюрото си и дъвчеше отегчено едно стръкче захарна тръстика. "Аз съм..." рекох да му се представя, а той продължи "Знаем кой си. Казвай направо, че нeмам много време!". "...знаеш, пиша едни кратички исторически историйки за нашето ново общество, та реших да...". "Дай да видя!". Подадох му един лист А4, на който бях избрал няколко кратки историйки така, че да пасват на формата и да не го отегчават при четенето, че, все пак зает е. Той пое листа, помириса го, после отхапа горния му ляв ъгъл, поздъвка го- поздъвка го, ухили се, па го изплю на земята. После обърна останалото от написаното няколко пъти и каза. "Късо! Ти, знаеш ли колко такива трябва да напишеш, че да се изхранваш?". Трябва да си призная, че не бях се замислял по този въпрос и замълчах. Знам само, че в днешно време, за да стане една книга бестселър трябва да тежи около и над 320грама (лично съм ги претеглял, по-успешните :-). Отказах се от спора. Казах "Довиждане" и преди да затворя вратата на колибата видях как менеджърът натисна с крак копчето на интеркома и каза в него: "Сузи, за днес приключваме с идиотите. Вчера един от тях ми се оплаква от менижъра си, вместо да му целува опашката и да се радва, че му е намерил най-трудната, ентелегентна и отговорна работа - като пакетйор, която за всяка машина би била предизвикателство за интелекта й. Оплакват се като няма, оплакват се като има работа, ако мога да ги разбера, какво искат хората!? Прати ми Красавиците, които трябва да излезнат по страниците на утрешния ни брой. По-одух.о.творените от тях ще опитам лично. В този живот са си нужни и духовни изживявания, ако ме усещаш с гърдите си къкво ти говоря, пък който иска да стане човек - да ходи да работи!"... Това бяха последните думи на горилата Чапи, които чух, след което се върнах в моята колиба... , дали пък цивилизацията пак тръгна накриво. (!?) От острова на горилите, ваш : Перко ... ""После внимателно започвам да ги броя и да си повтарям: 1, спокоен, 2, спокоен съм, 3, 4, напълно съм спокоен, 5, спокоен, 6, 7, 8, в пълен, 9, покой, 10, съм."".. Заспал. (това е краят, нали!?"...) |
| Гатанка За писане не го бива, за работа не го бива, но иска вечеря и трупа злоба. Що е то? Отговор Кандидат-член ан Атака |
