Отиди на страница:
 харесвам абитурентите и не ме дразни олелията им, не са виновни, че нямат ритуал а импровизират, не ги корете хора, друго поколение са, за последен път са заедно и искат незабравим спомен когато се разпръснат по широкия свят  |
| Добри са си децата! Не им връзвам никакъв кусур. Може да са по различни от наборите на запад, по-буйни , по-шумни , но са добри. Нищо лошо няма да си по-различен от скопените англичани или леденостудени германци. Просто българите сме по-чесни в отношението си към света. Кога е време за празнуване е за празнуване кога е за бачкане е за бачкане и така. |
| Какво друго да очакваш при такава масова нагласа, в такава лумпенска обстановка? Келешлък, бабаитлък, гепи колкото можеш, удри, псуваи и разбира се за всеки провал имаш защитно обяснение - комунизма ти е виновен. Пък не е и от вчера - да ме прощава Пеичо, много е духовен, ама бива бая нефелен. |
| виж бе мили Друг, не съм казал че съм много духовен, моята е детска вяра с уважение към Църквата, не е етично, но ще те питам щом съдиш децата, ти деца имаш ли, знаеш ли колко от тях работят и учат, за знания и възможности пък да не приказвам, а ти келеши били.... тъжно е ако наистина не се радваш на абитуренти |
| Мисля, че авторът напразно прокарва паралел с религиозната инициация. Както сам пише, при нея има символично умиране, което се предшества от острота на усещанията (студ, жар, дране, бодене, кълцане, шок). При абитуриенските ексцеси върви точно обратното - евтино епикурейство и мимолетен ексхибиционизъм. Това е компенсаторен механизъм за нищото, което са били в училище и в което след бала ще се превърнат. Тези истерични хлапета са Пепеляшки без принцове. Те никога вече няма да намерят изгубената пантофка на детството. |
| Пеичо хубаво си се озъбил, но де прочете, че съдя "децата"? Напротив оправдавам ги със съществуващите "морални" ценности. В същото време не намирам особени причини да им се радвам - просто днешните "деца" са утрешните "барети", "доктори", депутати, бинесмени, политици, бабаити и обикновени лумпени. Незначителната част заслужаваща адмирации не прави описаното от Ламбовски. Па ти верваи - вчера на царя, днес на бога, утре я на Боико, я на Европеиската Общност... ти си знаеш. |
| Стига сте дуднали! Всяка младост си има песен и всяка песен си има младост. Радвайте им се на тия хубави българчета..докато още са тук. |
| Описаната картинка досущ илюстрира арогантността, агресивната простотия и безумие на това което демонстрира “успелия елит” и “примерът” който дава. Децата разбира се не са виновни – те са само ехото, което отеква. |
| Архимана , звучи разумно но много обощително някак си. не може с един аршин да се мерят всички. Ако преди 1989 цялото образувание произвеждаше простолюдие, дето сега му гледаме сеира то ако има нещо добро от демокрацията е че България се превръща в нормално общество и на някои амбицията им стига да четат едвам в 8 клас на други до PHD от МИТ и оттатък. Не може с един аршин. Ако моето поколение не бяхме същите беше защото живяхме в затвор и нямаше лабаво. Е сега има лабаво и е за добро. А също и нямаше голфове кабриолети |
| “преди 1989 цялото образУвание произвеждаше простолюдие” el mojado – limonado, как достигна до този високонапоителен извод? Ако съдиш по себе си, по Болен ЛидероФ и Слави ТрифоноФ си дръннал право в десятката. |
| Пеичо нито питам други, нито предоставям биографична информация. Не виждам особена връзка междсу въпросът ти и обсъжданата тема, виждам само един... дето злоупотребява с използуването на икони. Щом ти харесва да се правиш на абдал - be my guest, може пък и да съм ти дал повече кредит отколкото заслужаваш. |
| Ганю, ако ми кажеш кога българите са гласували адекватно на избори през последните 16 години и ще си отговориш сам на въпроса какво произвеждаше българското мъчилище. Хора напълно лишени от критично и аналитично мислене, които знаят всички африкански столици! По-зле нема начин да е. |
| Копнежа по смисъла не е реципрочен на смисъла по копнежа. Се едно кога пилешки мозък оПсъжда Атака и после рИве, че го ограбили или пребили, а он искал да живее нормално |
| Ами радваи се бе Пеичо, аз не ти преча. Позволи ми обаче да познавам едно-друго. Ти маи доста претенции имаш, но пък елементарния смисъл на "кредита" нещо ти се губи. |
| Ако Пейчо имаше машина на времето все абитурент щеше да е, как ще ги съдите децата, какво им предлагате, вий дето сте им построили такъв живот, харчели като луди за облекла, да бе, който има, вижте колко стилно са облечени, това са техни идеи, напивали се зверски, къде го видехте, кефят се и ако некой се дразни не е в час |
| Крайно разочароващо и възмутително повърхностно съчинение този път. Темата за инициацията нещо малко сложничка, види се, иде, не става само с прелистване на няколко странички от популярни книжки. При инициацията има първо задължително отделяне от общността и формите на нормалния живот (при мъжката инициация особено важно е отделянето от майката, без това няма възмъжаване), подлагане на сурови изпитания за поне няколко дни, ако не и години (пограничен период), церемониални обреди, съобщаване на тайно знание (митовете на племето) и пр. Подобна роля навремето изпълняваше казармата, където откъснатият от родителите си младеж беше хвърлен да се оправя сам цели две (че и три) години в нецивилизована среда, сред всякакви малоумници и откачалки - в такава концентрация днес те се срещат само по интернет-форумите . В този смисъл писането по форуми с много по-голямо основание може да се определи като своеобразна форма на инициация - помним признанията на някои участници, че именно благодарение на форумите са се разделили с много илюзии и заблуди и са съзрели.  |
| Пейчо, виж заглавието. Искат да знаят смисъла децата, но през годините едно са ги учили, а пък съвсем друго са видяли. Знаят какво ги очаква. Затова заедно с радостта има и нещо тъжно. В никакъв случай не е дразнещо, но е тъжно. Вероятно ще идат да търсят смисъла другаде. Дето вика Костадинка, алтернативата е да идат в Атака и да се чудят има ли смисъл копнежа и що на другите са им пилешки мозъците. Та това си мисля аз за децата. Искат и те да имат един ден с мечти, в който да не си мислят тъжни неща и си го демонстрират както могат. Успех на всички абитюренти , да им се изпълнят мечтите и копнежите и да открият смисъла  |