Отиди на страница:
| Щом философът Исаак Паси, баща на еди кого си, започна да ни поучава на тема политика, Господ да ни е помощ! |
хареса ми, огромна ерудиция и интересен нов поглед и смисъл на миналото 
г.н Паси в час сте, честито
| Отдавна чакахме да прочетем тъкмо подобно нещо от проф. Исак Паси. Исках подобно нещо на 24.03.2003 г. в Натиснете тук Благодаря Ви, господин професоре ! ================================== Натиснете тук Освободител на деня Соломон Паси: Проучваме американското искане (за експулсиране на иракските дипломати), но в момента въпросът е по-скоро философски. Нека посланиците и дипломатите на Ирак да преценят дали искат да служат на своя диктатор, или да служат на своя народ. Аз познавам дипломатите, които работиха за Милошевич, и знам какво правят те в момента. В момента те са едни много самотни и много тъжни хора, защото в края на краищата работиха до последния момент в името на диктатурата... Но нека изобщо да се размислим за целия морал в тази битка, която се води в момента. Това не бих могъл да кажа, че е една популярна кауза, но наистина справедливите каузи рядко са популярни. Или както е казано в Библията, истината ще се разкрие пред малцина! Помислете си в момента, че в големите градове в България, че и в по-малките, имаме бул. "Руски", бул. "Скобелев", ул. "Гурко", ул. "Московска" и т.н. Помислете си как един ден в Багдад и в другите големи градове на Ирак също ще има булевард "Америка", булевард може би "Джордж Буш", булевард "България" и булевард "София". И помислете си, че иракският народ един ден ще гледа на хората, които в момента дават своя живот за неговото освобождение, наистина като на освободители! И нека да се замислим, че далеч не всички от нашите парламентарни групи ще могат да се присъединят към тая победа, която ще бъде и победа на демокрацията над тиранията! ("Неделя 150"  |
| Г-н Паси, чудесно поднесена и аргументирана фактологоия! Изводите обаче са архаични и обясненията не за настоящия век / и порядки/. По времето на Рим /и империята/ никой не е слушал гласа на събудената свяст /съвест/. И Цицерон, и Светоний /за живота на силните на деня/, и другите - техният глас е бил глас в пустиня. "Победителите ни ги съдят!" Да искаш милост от силните на деня - доста наивност трябва. Маргиналните гласове /Вашият и нашите/ ще останат за вътрешна употреба и морална удовлетвореност. ПРИЗНАНИЕТО - във всичките му форми /за него единствено човек живее/, ще е по между ни - ниво битовизъм. Защо да правим съпоставка между време преди 2000 години и настоящия промеждутък? И Вашият велик съименник /sic!/го е изрекъл доста по-изразително: "Всичко е всуе!" И пари, и признание, и заслуги, и величие... Моралът /поуката/: "Не можеш да угодиш на всички, но се постарай. Прави така, че да кажат за твоите писания и дела: ' Той опита, но не угоди на всички. Делата му обаче бяха богоугодни' ". |
| Прекрасен текст на професора! Много бих искал да чуя разсъжденията на Исак Паси и върху максимата "Пътят към ада е постлан с добри намерения" |
"Победителите не ги съдят." Малко история. ...Екатерина II, ... А.В. Суворов ... за една негова победоносна битка през 1773 г. ...фелдмаршал П. А. Румянцев... Наща история също показва, че "победителите не ги съдят", но за сметка на тва ги убиват. Българският император Атила от рода Дуло сметаше, че е победил през 451 г. министер-председателя на Рим Флавий Аеций, родом от Силистра, но го отровиха във връха на славата му. Консулът на Рим Аеций, родом от Силистра, също сметаше, че е победил през 451 г. българският император Атила от рода Дуло, но за да не стане римски император и него, "спасителят на Рим", го убиха в Рим. Главнокомандващият Виталиан, родом от Шумен, през 416 г. влезна с 70 хил. българска армия бунтовници в Цариград и "безбожника" Анастасий I направо са насра от страх. Но за да не стане римски император, уби го Юстиниан Велики (Управда) от Скопско по поръчение на чича му, императора Юстин I от село Бедряна, Кюстендилско. А бе селска му работа и коварство. А с Калоян кво стана като изтрепа френските рицаре и 3-мата главатаре на Латинската империя? И него го утрепаха и пр., и пр. Но не всяка победа е действителна победа и не всичко победоносно е истинско победоносно. Защото има и Пирови победи. Малко история. Епирският цар Пир в 279 г. пр.н.л. победил римляните в битката при Аускул. Но както разказват Плутарх и други римски историци, за тази победа армията на Пир дала толкова жертви, че сам победителят възкликнал: .... Пировата победа е временна и неистинска, тя вече съдържа бъдещото поражение, .... И тва е верно. И императорът Никифор, и Киевският княз Светослав са мислеха за победителе като изгориха столиците ни Плиска и Преслав и изтрепаха сума ти мирно българско население. Никифор, като по-прост, отмъкна виното, с което беха фрашкани избите на Крум Страшни, който бил "изкоренил лозята", според гръцките писателе. Светослав пък, като по-"интелигентен", задигна библиотеката на Симеон Велики с древните български книги, понеже си немаха техни. Затва и на двамата от кратуните им беха изковани чаши, за да им са по-услажда на българете "Пировата победа". ..победителите не ги съдят, е и нейната противоположност: тежко на победените. Малко история. Според преданието, разказано от Тит Ливий (История на Рим) и от други римски историци, един от галските вождове Брен ... възкликнал: Vae victis! ... А това тежко много често прераства в съдебни процеси (познати са и в България) срещу виновниците за националната катастрофа - те трябва да са изкупителна жертва за изгубената война, В тва, че галският вожд Брен е възликнал на латински, не мое да има никакво сомнение. Известно е, че французете проговарят на "галски" чак къде 13-ти век, а па за германците да не говорим - чак през 16-ти век. Дотогава са хортувале саде на латински. Но за съдебните процеси требва да кажем, че в наща история случаите са огледално "аналогични" на западните, според "Теорията на отражението" на Царския Регент Тодар Павлов. У нас баш виновниците за 3-та национална катастрофа изтрепаха след 9-ти десетки хиляди мислящи българе патриоти, та цели 60 годин не можем да са справим с тоа дефицит. А па съдебни процеси за 4-та национална катастрофа вообще са не видат на хоризонта. Морал Антитезата победители-победени най-често се свързва с каузата, за която започва конфликтът и чийто резултат обикновено завършва с победата на победителите и поражението на победените. Според Тит Ливий: "Когато войната е необходима, тя е справедлива" (История на Рим). Но въпреки целият авторитет на древния автор и неговото решение е неприемливо, защото ... Такъв критерий не е обективен, а субективен, макар че субектът може да е индивидът, групата, нацията, държавата. Отново требва да са обрънем към "Теория на отражението", досежно нашия случай. Известен е българският принос в тая наука с това, че Балканските войни завръшиха с победа на победените и поражение за победителете. Но Тит Ливий тука требва да го приемем бе никакви "защото ...", т.к войните, които водиха наще деди през 20-ти век беха без изключение национално-освободителни войни - войни за освобождение на поробения български народ. "Мнението" на националните ни предателе, които саботираха дръжавата и армията в услуга на българските врагове, тука нема никакво значение за историческата истина. Много "субективно" звучи наистина, ама си и чистата истина. В противен случай се получава нещо като бушменски морал ... Но ако под претекст, че искаш да си запазиш мира, всъщност се готвиш за поредното хищничество от една агресивна война, тогава разумната маска е само демагогияq и то най-страшната демагогия - политическата. С тая ценна мисъл авторът изглежда намеква, че секи, който са обяви в защита на "Бушмените" - ислямски екстремисти, може да разчита на индулгенция от левите интелектуалци, че нема да бъде заподозрен в "най-страшната демагогия - политическата". И все пак, требва да сме готови овреме с некое друго подходящо племе от "големата политика", ако Кондолеза стане случайно президентка. Тъй се получи, че най-много от примерите, които използвах в тази статия, взех от историята на Рим. ....когато става дума за война и мир, за победители и победени, за право и безправие, за справедливост и несправедливост, чия история и коя епоха може да предостави повече и по-добри примери от великия Рим и от великия народ латински - народ на войници, на граждани, на законодатели, на държавници. Такова е моето обяснение, на което гледам и като на оправдание, а защо не - и като извинение. Предлагам да приемем снизходително и великодушно "обяснението", "оправданието" и "извинението", че в навечерието на великия празник на Българската писменост и на Българската култура, ни занимават с примери от "великия Рим". Наистина, "чия история и коя епоха може да предостави повече и по-добри примери "от великия народ" български - "народ на войници, на граждани, на законодатели, на държавници". Уж бефме са разбрале с некои най-отговорни и заслужили другаре, да са снишават, додека са пренесат в отвъдното, па там нека пак да са проявяват, както си знаят. Ама пусто, шило в торба седи ли? Пак зеха да изпълзяват и да надигат глава, предсрочно демек.  |
| ...крайното решение на хитлър беше - евреите в палестина... ...поради затегналата се война влаковете спряха и се наложи да прогонят вагоните... ...сега разни блюдолизци обясняват някакви деформирани истини с философоподобни изрази... ...съвремието е болно от замърсяване... ...екологията крещи да спасим света от шепата фашкии хвърлени в джибрите на цивилизацията... |
| Пасишко оправдание за бушменските работи... и с цитат от песен от филма Белоруский вокзал, руснаците не се пазарят за цената на победата, щото става дума за Родината, ***** Редактирано от - bot на 23/05/2006 г/ 09:38:10 |
| Шалом, Исаак, Какъв пруфесур си, когато и руски език не знаеш? Част от изречението от известната филмова песен "И значи нам ни е нужна една победа" трябва да се преведе "Само победа ни е нужна". . Да не говорим, че от модерна история и география понятие си нямаш. Тази фамозна "Туртукая" не е в Патагония, а е Тутракан в Булгаристан. |
| Победителите не ги съдят Има доста голяма разлика при прилагането на това правило преди векове и сега, когато информацията е на първо място. Сега може да си победител и без да се биеш с оръжие, а налагайки своята информация над света. В съвременният свят правилото не е съвсем точно - не, победителите не ги съдят, а победителите не разрешават да бъдат съдени или победителите налагат фактите и съд няма и все неща от този род. Кой примерно сега смее да осъди САЩ за нарушенията на международното право - никой? Агресията срещу чужда държава вече е друг факт - мироналагане или каквото там измислят. |
| Брей, големи умници имало в тоа форум! И древна история знаят повече, и философия, че и руский! Бай Исак патки да паси, ако е професор! |
| Спомена се, че Туртукая на български е Тутракан, което в превод от прабългарски ще рече Стръмниград. |
| Абе Тутракан и сега си е Тутракан, а Силистра е бил Доросторум, навремето имаше и спортно дружество "Доростол" Силистра, нейсе само за протокола... |
