Отиди на страница:
'сички викат, че било много хубаво. и най готини били мажоретките. с един недостатък - половината не можели да четат, а останалите сричали ... ама па били ефтини ...  |
| Костас явно чете само своите постинги..Затова ще цитирам Емото - "Че са използвали гръцките букви за основа - ясно, ама нема лошо. Важното е какво им е делото - а то е велико. Я си помисли по онова време да отидеш чак до Рим и да защитаваш "забранена клауза". А хората да съдим по делата !" |
| не знам ама май има нещо сбъркано в цялата история около празника 24 май първо българия трябва да си оправи историята според българската история ние веднъж сме българи (прабългари) веднъж славяни по принцип караме както ни отърва... факта обаче е че говорим славянски език което ще рече че славянския елемент е преобладаващ а солунските братя които били българи според едни славяни според други гърци според трети..... та те според едни написали българската азбука или славянската според други а самата азбука е комбинация от латински и гръцки букви плюс няколко нови измислени букви които да отговарят на славянския говор... самите братя никога не са били в българия минавали са покрай нея и изобщо не са я бройкали тази страна... имали са си мисия да засилят влиянието на източната византийска ортодоксална църква сред славяните в централна най- вече европа тогава е имало борба за влияние между католици и ортодокси...та ние сме взели тази азбука променили сме я малко сега гърмим фоерверки....присвояваме си братята и тяхното дело и надуваме фанфарите.... просто няколко размисли на глас... |
| Ти намери оригиналната версия, която се казва О Писмены, а не О Писменех, пък тогава ще говорим. Все на руски предложен падеж ви тегли, русняците. И не ме бъркай с тиропитата или тарамосалатата, паче томатосупата. Прочие, поздрави и Честит Празник. Редактирано от - Nickolas на 25/05/2006 г/ 16:39:11 |
| Костас, ше ви +ба и гърците.Вие ги докарахте резаните на полуострова та сега и вие и ние сме едни мижовци та единственото което правим е да се пъчим кви сме били велики.Велики ама сега сме плюнки...И може навремето да е имало светлина и култура ама сега и у гърция и у България тече един кален анадолски поток-чалгаризация навсякъде. И потока е много як и много кален ... |
| Малко инфо за четене: http://www.fortunecity.com/victorian/cold water/293/cher_hrb.htm |
| Никола, ти твърдиш, че същност ВЗЕМАЙКИ гръцката азбука , а аз твърдя, че не сме взимали от никой. Тъй наречената гръчоляшка азбука е всъщност финикийска. А са де? И друго ... празникът е празник, защото ако не бе България на Борис, Симеон и Петър - русите и сърбите шяха да видят кирилица в некое друго измерение. * Костас, не съм злобен, бате. Ама мразим гръчкия манталитет - нищо против гърците. Нека ти кажа, че каймакът на Османската интелигенция са били гърци. Половината везири са гърци ... тва прави ли ги турци? И друго - много често се замислям каква ли съдба би имала България биде ли приела католицизма?! * коруба, и аз кат тебе бях заучил, че нашата азбука била компилация от латински и гръцки знаци, ама не било така. За Х-то и Н-то си прав. Има ги и при гърците. Но това не променя факта, че нашата азбука си е наша и тя е българска. Жив и здрав!  * Вест Коуст, ромейски граждани - да, но българи! Къде другаде освен в България се среща името Кирил и Методии. Ам?!? Стига глупости, бате. Виж, какво ти е написал sowa 7. [/i] |
| Коце Симитев, специално за теб: Последното празнуване на Св. св. Кирила и Методия в изгубения роден край Царевна Миладинова На 24 май 1913 г. народът, както обикновено, приижда към нашите гимназии в Солун. Начело са дебранчаните, които живеят най-вече по горните части на града и затова са известни още под името чаушманастирци. Децата носят хоругвите на св. Кирила и Методия високо над главите на този пъстт народ, дошел от Дебърско и Дебърца. Дебранчани обитаваха града на светите солунски братя от дълги десетилетия. Имаха свои български училища, своя народна църква. След дебранчани ето поляните. Така наричахме тогава всични заселени в Солун българи, по произход от крайсолунските низини: от Кукушко, от Дойранско, от Серско, от Лъгадинско, от Гевгелийско, от Ениджевардарско. И те наброяваха на хиляди. Живееха най-вече в западните и източните части на големия град. 3анимаваха се с коларство, с малко земеделие, с работничество. Носията им бе направена от тъмен шаек. Тя допадаше на очи в това народно кирило-методиевско тържество, особено широките червени пояси и белите дълги ръкави. Подредени на гъсти редици след дебранчаните, поляните имаха и те свои хоругви – скътани и чисти, цели шити от сърма и злато. Ликовете на светите братя, изработени също от злато и сърма, в характерен църковнобългарски стил, наистина представяха от себе си шедьоври. Те бяха излезли из ръката на южнобългарските девойки – тези самобитии художнички на изгубения роден край. Сетне се редуваха гъстите редици на западняците – солунчани. На края на народната процесия идваха северняците. Така зовяха тогава племената, които образуваха солунското българско гражданство. Всички бяха добре представени на това общобългарско празненство: мияците, скопяните, велешаните, битолчаните, охридчаните, воденчаните, костурчаните и пр. Всеки бе обезателно в народната си премяна. Всеки бе със стрък цвет или със зелена вейчица в ръка. Всеки вървеше бодро, щастлив, че е дочакал тука, в стените иа светия град, деня на Кирила и Методия. Така традицията, свързана с всенародното тържество, от години, от десетки години, ни се представяше твърда и жива. Тя бе станала плът и кръв от съзнанието на всички тия добри българи, които, било временно или на постоянно местожителство, идваха и се настаняваха в Солун – в толкова естествения географски и културен център за македонските българи. Кирило-методиевското тържество, празнувано всяка година на 11 май стар стил, или на 24 май нов стил, спояваше волите, възвишаваше душите на всички солунски българи, дарени с толкова ценни духовни качества, разполагащи до 1913 година с пет първоначални училища, с две реални и една класическа гимназия, с една педагогическа гимназия, с една търговска гимназия и с четири църкви, двете от които – ваянн от камък и мрамор. Тези културни центрища именно в деня на св. солунски братя се пълнеха с богомолци българи от всички краища на града. На стотици и на хиляди потегляха отделните групи граждани, нагиздени в национално облекло, всяка от своя квартал, и се отправяха към центъра на града, гдето се намираха гимназиите. Паролата на всеки добър българин, на всеки мъж, на всяка жена, на всяко дете, даже и на старците бе да се срещнат в обширните дворове на мъжката гимназия. Тука, с или без хоругви, се стичаше всичко, от вси страни, пълнеше съседните улици, образуваше шпалир на духовенството, на учителството, на безбройното ученичество, на почетните общинари, които ръководеха църковно-училищните работи. В нови и нови разкошни табла с ликовете на св. Кирила и Методия, в зеленина и в свежи гирлянди от цветя тънеше великолепната старинна сграда на Солунската българска мъжка гимназия – този най-южен беломорски символ на всебългарски и всеславянски духовен напредък от вековете, този гостоприемен замък, съграден от името и в името на двамата свети братя – първите наши духовни будители, чиято християнска култура, чиято старобългарска писменост свято пазиха и пазят дедите ни, бащите ни от най-далечни епохи, чийто жар и чийто свещен огън таим и ние днес, прикованите по подножията на родните ни балкани чеда на сегашната епоха след разгрома! Тази старобългарска писменост и старобългарска култура искаме ние днес да предадеме, колкото и слаби да сме, на грядущите поколения, както прикованият Прометей от отсрещния Олимп предаде горящия факел на събуждащото се човечество! Кой добър българин не може да има поне малка представа за кирило-методиевските празненства в града на светите братя? Слушали ли сте за Парсифалските игри в Байройт и за християнските тържества в Гармиш? Хиляди и хиляди добри християни от цяла Европа, от целия свят, се стичат там да чуят божествената музика на страданието, да измият краката на най-старите, както Спасителят е измил краката на учениците си. Така и тука, в Солун, се бяха стекли двадесетте хиляди българи през онези паметни майски дни на 1913 година, за да възнесат хвалебствия за славата на първоучителите св. св. Кирила и Методия, които по повеля божия просветиха своя български народ, просветиха и други славянски народи. На тези тържества, през тази паметна 1913 година, присъствуваше и българската войска! Българската войска в стените на стария Солун! Този всебългарски празник в Солун ни издигаше пред очите на целия свят. Чужденци, иноверци и друговерци почетваха с присъствието на свои официални представители паметта на светите солунски братя. На водосвета в двора на българската гимназия "Св. Кирил и Методий" в Солун бяха представителите на тогавашната власт, бяха и тези на френската, гръцката, еврейската общини. Ние, българите, се чувствувахме горди. Целият наш трудолюбив, добродушен и твърд народ от града на всебългарските и всеславянски отци в ония паметни дни на последното празнуване паметта на Кирила и Методия излъчваше несломима вяра в бъдещото си, в бъдещето на българската духовна мощ, която ще трябва да преживее превратностите на съдбата, за да отведе българския кораб на спасителния бряг, както е било винаги в миналото. На първите страници на сборника "Български народни песни" от моя приснопаметен баща Димитър Миладинов и от приснопаметния мой чичо Константин Миладинов, с посвещение за техния велик хърватски покровител, епископ Щросмайер, приблизително чета: "При благородните стремления на Ваша Превъзвишеност, Вие благоволихте да обърнете внимание и на най-южните от всички южни славянски народи – българите, и да покажете великодушно участие в издигането им..." Съдбата народна, колко прилича тя на съдбата човешка! След 1912 година – последната година от най-новата предвоенна епоха на историята ни, до наши дни, ето ние и нашето поколение остаряхме, все в борби и все в празненства за напредъка народен. Но в областта на духовното въздигане на солунчани за тях нима няма кой да наследи великия дух на Щросмайера и на братя Миладинови? Ние не останахме ли някак за себе си, затворени в назе си? Така може би е по-добре. Така, в мъките и в неволите, крепне народната душа. Така тя по-добре устоява на бурите световни и на човешките и на обществените превратности. Спомняйки си за последното празнуване на деня на св. Кирила и Методия в Солун през 1913 година, малко преди нещастния край на Освободителната война, като българка и като стара класна учителка аз наистина повече вярвам в силата на доброто, отколкото в силата на злото – в доброто и в светлото име на една стара култура, каквато е българската, която ще пребъде. Тя ще пребъде в името на просветителите на българския народ – Кирила и Методия. |
| 1. Вчера се въздържах да давам мнението си за това, какво всъщност е датата 24 май. въздържах се, защото за 98% от народа ни това е един светъл празник, а моето мнение се споделя само от може би неповече орт 2% и не жеалех да обиждам ничии чувства. Да, 24 май ни дава самочувствие за нещо наше си, нещо, което ни различава от другите. Една от 4-те световни азбуки. това е безспорен факт. Освен това този исторически момент беше нашето духовно оръжие с което бъзгахме шовинистично настроените руснаци, които и до ден днешен не желаят да признаят, че ние сме ги образовали, в годините, когато те са живеели още по клоните. На тях, руснаците, ние сме дали три (като не броя стопанските продукти и урана) неща: Азбука, религия и комунистическа партия. Те злоупотребиха и с трите. Когато като студент работех като екскурзовод с руски групи се бях бнаслушал на такива фантастични мнения от тяхна страна на тема кой е създал Кирилицата, че свят ми се завиваше. По-образованите казваха, че са руски монаси: Кирил и Мефодий, по-тъпите, а те бяха болшинството, пък даваха още по-смехотворни тълкувания. Но върхът беше когато една тюбетейка ми заяви в прав текст, че товорищ Ленин въьдумал алфабет??!! Не можах да го разубедя на йота. 2. В това отношение - патриотичното самочувствие това е празникът, който най-много допринася за тази цел. Но и на него се опитаха да посегнат. През 1974 вестникът (тогава тази форма на средство за масово осведомяване беше в ед. ч. - "Разбойническо Дело". Останалите подобия преписваха страниците му мот а мо) публикува съобщение, че ".... с решение на Политбюро 24 май да бъде отбелязван, но работен ден...". Нещо както беше 3 март. В името на истината Людмила Живкова тогава спаси положението беше спасено. Но тя не можа да се спаси. КГБ действаше безпощадно... |
| Чичо Др. , днес се порових в интернет да видя кое-що по повод...Ами те, братята руси (държа да се отбележи, че нямам нищо против Русия и руския език, даже напротив!!!) продължават да говорят за създаването на РУСКАТА азбука от братята..."славяне имели грамоту не только прежде всех западных народов Европы, но и прежде римлян и даже самих греков и что исход просвещения был от русов на запад, а не оттуда к нам». ".."9) Что славяне имели уже письмена задолго до Кирилла и Мефодия, свидетельствуется весьма старыми славянскими письменами, находящимися в Мюнхенской библиотеке"..."11) В 6-м веке Византийцы говорят уже о северных Славянах как о народе образованном, имеющем свои собственные письмена, называющиеся буквицею. Корень этого слова сохранился по сие время в словах: буква, букварь, буквально и даже во второй букве алфавита (буки)." "Это знакомство св. Кирилла с русской письменностью следует передать дословно: Обреете же тоу евангелие и псалтырь роуськыми письмены писано, и чловека обреет глаголюща тою беседою, и беседова с ним, и силоу речи приим, своей беседе приклада различна письмена, гласна сьгласнаа, и к Богоу молитвоу творя, въскоре начаят чести и сказати, и многи ся емоу дивляхоу, Бога хваляще." http://www.kirsoft.com.ru/freedom/KSNews_ 483.htm Та така - като четем - Константин Кирил Философ не е направил нищо друго, освен да препише - според едни гръцката, а според горепосочения сайт - руската писменост...Какво толкова спорим |
| Sowa7, привет! Напълно приемам твоите твърдения и ти благодаря за навременния постинг. Но аз продължавам: 3. В нашата история са заседнали доста митове и легенди като този за Крали Марко например, който нито е бил българин, нито е бил герой. Но темата е за Кирил и Методий. През 5 век и нататък сле Христа, милиони бежанци от Азия атакуват пределите на Източната Римска Империя. Някои като българите и някои южни славяни дори успяват да си създадат държава в пределите и. След като на Византия и става ясно, че тези племена са решени да останат завимнаги, тя решава, че на нея и е много по-изгодно да ги остава на мира в периферията си, за ад и пазят границата и. Близо два века двете държави съжителстват някак си. Византия с присъщата и надменост нарича съседката си България - тези северни варвари на основанието, че по това време България е езическа страна. Това дискримиционно отношение обаче не впечетлявало никак нашите хора. И нямало защо. В началото на 9-ти век обаче в Европа настъпват размествания, които притесняват Византия. Към нейните западни граници все по-често настъпват наследниците на Западната Римска Империя: франките и алеманите. Тяхнат култура започва да се възприема от западните славяни. До вчера варвари, много от тях започват да пишат на латински и се покръстват като църквите им минават на подчинение на Рим. Това влияние притеснява с основание Византия. Особено тя се страхува от евентуална промяна на отношението към нея в най-голямия и мощен съсед - България. Нещо трябва да се направи по въпроса. Това нещо се казва културна асимилация. Първата крачка към тази асимилация е приобщаването на България към официалната религия на Византия и обезателно към нейната църква. Това не се отдава мноог лесно. Но гърците умело използват трите поредни години на суша в България и неуспешната и война с/у империята през 855 г. Княз Борис е принуден да отстъпи. Освен всичко друго обаче, той съзира в покръстването начин за обединението на българския народ. Въпреки съпротивата оказана от прабългарския нобилитет, покръстването се извършва. България става христянска държава. Но Цар (вече) Борис не взима това решение лесно както писах по-горе. Той дълго време се заиграва с Папата от Рим, усещайки, че влиянието на последния ще се засилва в бъдеще. Но условията не се били в полза на присъединяването ни към Западна Европа по онова време. До 870 г. българската църква е част от гръцката. Подчинена и. Гърците бързат с асимилацията и наводняват България с гръцки свещеници. Но езиковата бариера си остава непреодолимо предпяствие. Тогава чевръстите византийци прибягват до фаза # 2-писменост. В България са изпратени двама братя от българско-славянски произход (майка), но баща византиец и родени във Византия. Това са високообразованите Кирил и Методий, които обаче служат на интересите на Византия. Точно както сега САЩ изпращат в различни страни пратеници, които произхождат/имат родствени корени в тези страни, така и Византийската Империя е използвала двамата братя, които говорят езика за идеологическо-асимилационната си диверсия в България. Тогава Кирил сътворява ГЛАГОЛИЦАТА, една почти изцяло гръцка азбука. Нейната неразбираемост обаче е била на път да провали цялата културно-шпионска мисия на братята. Добре, ч е е бил Св. Климент, който преправя неразбираемия ребус в смесица на гръцко-латинска азбука, която хората погрешно наричат Кирилица. тази азбука обаче е вече разбираема и се научава лесно от населението. Асимилацията обаче успява поне частично. България по религия и съвсем малко по писменост става еднаква с Гърция. След схизмата през 1053 г., България завинаги си остава в източната половина на континента и в културен аспект. Пакетът услуги: религия и писменост, който Византия ни стоварва, ще има и до ден днешен тежки последици: турско робство, русофилство, Ялтенско изтърсване, див комунизъм, днешно унижение от католическа Европа... |