Отиди на страница:
фък... сто кинта... за нищо ги немате тез денги... |
Що бе, кво не му харесвате, Весел го е пипнал та пипнал!  От времето на Жан Виденов и трио НЛО не съм се смял така... |
| Опитах се да си спомня най употребяваните теми в Ре-то... никак не беше трудно..: - мутрите - парното и тока - циганите във всякакви варианти - депутати , политици - дупките в София - боклука на София - а, да бе и секс май имаше малко .... или то е под чертата  ... ми друго не се сещам... единичните отклонения от горния списък не ги броя като тенденция... Имам една мечта .... да видя реконтра , която започва с нещо от рода:..."Имаше един горски , с едно такова мръсно име, Хуйов се казваше...." и не заради името на горския , а заради майсторството на автора... |
| Добре е. Бих поканил Весел в Япония да опита местните капсул-хотели. Това са нещо като малки хоризонтални стаи за лежане и спане - човек не може да се изправи вътре. Влиза се с пълзене. "Стаите" са накачулени като контейнери на пристанище. А отвън приличат на микровълнови печки. Иначе вътре си има телевизор, радио, будилник, паник-бутон, порно-бутон ... какво да ви разправям. Добре оборудван ковчег под наем за 30-40 долара на вечер. Ето малко снимки: Можете да видите размера на "стаите" (снимка: натиснете тук) Интериора: (снимка: натиснете тук) Първият капсул-хотел. Построен преди 30 години в Гинза, Токио. Тук стаите са просторни спрямо сегашните размери от 1х1х2 метра: (снимка: натиснете тук) Туристи, напъхали се в една "стая" - предполагам само за снимка, щото стаите се водят по принцип единични. (снимка: натиснете тук) Редактирано от - Ebisu-Odaiba на 26/05/2006 г/ 12:11:11 |
| По желание на Керпи Имаше един горски, с едно такова мръсно име - Хуйов се казваше. Но въпреки че името му бе мръсно, душата му бе чиста. Чиста като бистра изворна вода. От оня извор, дето извираше изпод една скала в североизточноя край на повереното му горско стопанство. Близо до границата със стопанството на колегата Путев. Ама тоя па Путев беше един мръсник - мамата си трака. Колкото Хуйов бе чист, толкова Путев бе мръсен. Но да не си разваляме разказа с разни мръсници. До къде бехме стигнали? До извора значи. "Извора на дългоногата" - тъй го беше нарекъл Хуйов за себе си, защото там точно до този извор преди доста години беше преживял първото си сексуално приключение. Както се разхождаше из гората и изведнъж чу странен шум от храсите. Отправи се по посока на шума и я видя. По точно видя задника и дългите и крака да се подават от един шипков храст. Беше се оплела здраво в бодливите клони на шипката и явно не можеше да се освободи. Хуйов, който тогава беше вече на 24, а още не бе правил секс, оцени неповторимия шанс, който му се предоставяше и набързо я оправи отзад. След като свърши, горския извади голям джобен нож и освободи нещастната сърничка от клоните на шипката. След тази случка, Хуйов всеки ден минаваше от там с надежда пак да я срещне, но клетото животно не се появи повече. Въпреки това той продължи да минава от там всеки ден и извора се превърна в част от ежедневната му обиколка. Често сядаше край извора, палваше пура и си почиваше слушайки успокоителното ромолене на поточето, загребваше с шепи от бистрата вода и пиеше до насита. Ето такъв чист човек беше горския Хуйов. Не като оня Путев. Но сега не си говорим за него, а за Хуйов. Нали така? И днес също Хуйов мина край "Извора на дългоногата", поседна на камъка, който вече се беше изгладил от дългогодишното сядане, пална една пура и се отдаде на сладки спомени. Не че Хуйов не бе имал и други сексуални преживявания, но първия път никога не се забравя. Веднъж имаше даже едно приключение с един глиган, което никога нямаше да забрави. От него му остана поуката: никога не се ебавай с глиган, ако наблизо няма дърво на което да се покачиш, защото ако глигана почне се ебава с теб... После лежа една седмица в окръжната болницата в града. Но сега не говорим за това. Поседна си, значи, Хуйов на камъка, пална си пурата и се отдаде на спомени. Пролетнота слънце приятно напичаше през клоните на дръвчетата. Птичките пееха, теменужките и игликите цъфтяха. Абе - кеф отсекъде. Както и да е, въпреки кефа, дойде време горския да продължи своята обиколка из повереното му стопанство. Хуйов стана, наведе се над извора и посегна да загребе с шепи чистата вода, но се спря ужасен. Извиращата вода беше станала жълта. Първата му мисъл беше за вълшебната река от оная приказка, но после Хуйов размисли малко и стигна до правилния извод, че водата не е оцветена, а е замърсена с нещо жълто. И миришещо на амоняк, както установи малко по-късно. "Сигурно Путев е складирал в своето стопанство боклука на София и затова е замърсен извора" - помисли си Хуйов и се затича към границата за да разобличи злодея. Тичайки, обаче се спъна в пъна на прясно отсечен бор. "Мамка им циганска - пак са секли незаконно" - мина през главата му докато падаше в една дълбока дупка наблизо. "А и тия шибани политици - не успяха да се справят с дупките по пътищата и извън тях" - заби нос той в дъното на дупката. "Защо стана тъмно? Сигурно съм забравил да си платя тока. Тия от енергото пак ми го спряха" - беше последното което мина през главата му докато огромна купчина земно-кална маса се свличаше върху него. Това беше нелепият край на чистия като изворна вода горски с мръсното име Хуйов. Беше попаднал в дупка образувана от свлачището, което се беше активирало от пролетните дъждове. А ако се питате защо е бил замърсен извора, много просто - една мутра беше наблизо на пикник заедно с приятелката си Цуци и използваше една цепнатина в скалата малко по-нагоре за тоалетна. |
| да, време е да попитам Е-О, дали издържат тези финни джапански кострукции на газовете набъбнали в главата, на обилно наблъскал се з боб и люти шушки български tzar |
| А, кажете нещо де! А, кажете сега... Разбрахте ли , че днес е ден на Майстора, а?  ... и на сбъднатите мечти... |
| видя ли бе, ейбиса у хотела. гръмнааме го с бобено-гъзова бомба. сичко си има цака, един вид, на некои паметници тежащи тонове им требе толко и толко грамма боб. (друг некои, ебал ли е самодиви в бели премени?) Това е! |
| Някои капсул-хотели са без климатици, но пък люковете могат да се оставят отворени, а отпред да се спусне черже. Ако има газова опасност се полягва с главата към отвора и се покрива само с чержето. Така в случай на реактивна нужда гостът ще бъде изстрелян в по-безопасна посока. Ако положението е с краката към изхода, налягането може да доведе до синини и разломи по главата - все пак не се знае отдругата страна дали е бетон, ламарина или въздух. Дори и струята да не е толкова мощна, винаги е добре да си с дихателния отвор по-близо до свежия въздух (въпреки че е съмнително от коя страна въздуха е по-свеж) |
| E-O, надявам се, че пушенето на пури не е.. хммм...нека го нарека демукратично - забранено. много е колтурно напоследак да се пушат пури. И изискано, разбира се. Дава ти задълбочен вид, един вид. |
| Перко, ако толко искаш чист въздух, не се тикай по такива кутийчета, а бегай на Извора на дългоногата. Там моеш спокойно да си палнеш пурата и да обгъзяваш на воля. А мое и некоя дългонога да докопаш, ако ти излезе късмета. |