[b]Журналистът Георги Коритаров с отговор за Държавна сигурност[/b]
Отиди на страница:
| Вече стана ясно, че от двете взаимноизключващи се възможности недостоверна е изповедта на агент Алберт. Доносите са достоверни. За пръв път видях агента по телевизията преди около две-три седмици като водещ на предаването Коритаров лайф (?)  Това, което видях не беше нормална дискусия, а поредица от прекъсвания на говорещия плюс многозначителни недомлъвки и отклонения от темата - пълен хаос, от който не разбрах абсолютно нищо. Не проумявам защо някои хора го харесват като журналист.Но по не разбирам защо се опитват да го оправдават за "агентството" му. В неговата изповед прочетох всекакви извинения към жителите на Шанхай и Турну Мъгуреле. Но очевидно липсват всякакви угризения на съвестта за доносите, които е писал против български граждани. Няма молба за прошка към тия хора за това, че вероятно им е съсипал живота. Може би липсата на срам и съвест е част от патологията на болната психика на доносника. Затуй не трябва да се чудим на такива липси у форумните чичета. Доносът и гьонсуратът вървят заедно  |
| лайф ис лайф, ла-лаааа ла-ла-ла Може би липсата на срам и съвест е част от патологията на болната психика на доносника. Не "може би", ами Е така. Всеки ден го наблюдаваме и тук. |
| Уважаема буля Чудомирица, сега разбирам, че сте напуснали с детето страната, с влак, по тоталитарно време, и то след смели реплики, пропуснали цензура. Как стана точно това? Моля за отговор, по възможност истински. Тъкмо е по темата. |
| Хи, хи, хи, бе кво значи тук некакъв си Коритаров, след като си знаеме що доносник и що подлец имаше по ония времена.... Сега поне са му ептен отвързани ръцете и милиционерите и правешките апаши ще пищят на умрело. Джумбуша че е пълен. Искаме още разкрити доносници тип Коритаров....  Капитан Дърти Мъди Милиционерски че ми пък разтегля що ентелегентни били милиционерите.... сус бре апашка рапсодио, каче ли не съм ги срещал през живота разни цървули от различните им главни дет се къпеха в сос от простотия, злоба и главанащина. Коритаров в сравнение с разните му разведки консули и посланици е като интелектуален Олимп.... |
| Бабо Ленке, мани го тоя еаsy listening и мафиот Франк Синатра. Бегай на Кинкс темата , взимай си писмени бележки , след това в арената (докат съвсем не са я разковали милиционерите) , волумето на МAX , и рахатясвай с Waterloo Sunset , че иначе че се споминеш с отворени очи..... |
| Е бре Митню, запей за малце "Жестокоста ми се сломи" или и теб да те пращам да си пишеш КИНКсите..... |
| Аз пък успях да си прочета характеристиката от квартала с която те изпращат в казармата. Олеле малеее, то не бяха връзки с чужденци, приятелства със синове на засегнати от мероприятията на народната власт и отрицателно отношение към тях, пиянства, разврат, слуша западна-упадъчна музика и битово разложен. Препоръка: да се наблюдава и да се превъзпитава. Бях изпратен в едно от най приятните поделенийца на родината- дето фатмака ме скъсваше от гонка, плюс ЗКПЧ-то, плюс шпеца на полка. Стари войници почти не са ме гонили щото не можеха да се вредят, даже ме съжаляваха. Добре че ме обявиха за антивойник и ме пратиха 2-та година в КЕЧ ( Краде, Ебе, Чупи) та сред цигани, турци и помаци ми се виде рай. Какво е КЕЧ- имаше един циганин Музиката от село Юнаците...гледам го един ден се върти като айдук у празна къща и го питам кво става , а той ми се оплаква че туко що си изпрал долните гащи , сложил ги да съхнат и некой му ги гепил, блещи се и ми вика....софиянец, майка му да еба и КЕЧ , куро да си поставиш тука и малко да се обърнеш и вече го нема.... Ма Коритаров мека Мария...... Редактирано от - Gasparini на 28/05/2006 г/ 20:48:42 |
| От досега прочетеното излиза, че писането на досиета е било национален спорт. Видяхме гледните точки на ... хм, хайде да кажем различни гледни точки. Оказа се, че т.нар. "съзнателни граждани" са били много, толкова много, че доминирайки в публичното пространство спряха публикуването на досиетата. Това определено има връзка и с хала, на който се намира държавата - общество, толерантно към минали и сегашни безобразия. |
| Какъвто ни беше комунизъма, такъв ще ни е и капитализъма Те това е убаво прозрение...особено със старите курви и правешки апаши.....  Редактирано от - Gasparini на 28/05/2006 г/ 21:27:22 |
| Жестокостта ми се сломи бе, бай Аасане Аз съм за купоня тук, и само за малко, you know... на мен не ми плащат на постинг Ей, страхотен завършек за деня на откритото първенство на Франция - Принцеса Маша, контузена, върна три мач-бола, спечели пет поредни гейма и го начука, образно казано, до макарите на поредното отестостеронено афроамериканско чудо. Пустячок, а приятно |
| Апропо камунизъма и капитализъма - както социализъма ни беше реален, капитализъма ни ще да бъде магически, ако я караме, както сме свикнали ... Няма на света в момента по-страшен капитализъм от русския такъв, повярвайте ми, акулите на Уолстрийт и Треднийдъл Стрийт са гупи в сравнение с -овичите , -инските и -илерите... Ако се дърпате да миете чинии под брюкселска пета, да знаете - под кремълска ще ядете само счукани керемиди |
| Да, beni, с влак! То беше малко преди да се сгромоляса Живков, а през пролетта на 1990 година бе приет закона, че всеки българин има право на задграничен паспорт. А аз бях имала лудостта още през 1977 година (не е правописна грешка!!) да поискам политическо убежище за мен и за сина ми от правителството на САЩ, защото по родов произход (и от двете страни!) бях вписана в списъка “врагове на народа”, бях прибавила към молбата си и един документален ръкопис за живота в България, та имах и в Американското посолство досие. Разбира се, бдителните служби на ДС ми зясякоха тогава още на 3-я ден и тъкмо този ръкопис ме спаси от затвора. Явно не искаха да се раздухват случаят... Дълга приказка е тая. Само който е патил може да разбере от няколко думи за какво става дума. По този въпрос имам написана книга, но не смятам за сега да я издавам. Поне не на български. В България всичко е забатачено до абсурд, ако съдя по това което чета и чувам. Лични впечатления нямам. И едва ли ще получа скоро. Нямам планове в скоро време да стъпвам на Българска земя. Освен това, тогава в София имаше и почтени хора (вярвам, че и сега ги има все още!), които имаха достатъчно власт в културния сектор (не искам да споменавам тук имената на двамата големи българи, които ме защитиха тогава и с чиято помощ през лятото на 1989 година получихме изходните визи, защото пасопрта без изходна виза тогава не струваше пукната пара.) Но излязохме с временни визи за 3 месеца получени чрез медицински документ, защото моят син има истински генетичен кръвен проблем, който е рядък за България и Европейски центрове за изследването му имаше само в Италия и Испания. Най-вероятно по линия на баща му (който има същия проблем) някои от предците му е със средиземноморско потекло. Та по тази причина синът ми бе освободен от медицинската военно-наборна комисия от военна служба, което му позволи веднага след гимназията да стане студент в Софийския университет. И разбира се, в досието му там, има копие от този документ. Имаме и пълно медицинско досие още от неговото раждане за проблема, макар че той е в минорна форма... по пронцип винаги може да настъпи влошаване. Та 4 семестъра (2 пълни учебни години, заедно с бригадите) той ги изкара с отличен успех в Софийския университет, приет там на общо основание според бала си. И мисля бе 1 от 4-те момчета приети така. Специалността тогава се смяташе за много престижна, бе нова, нямаше нищо общо с тъй наречените хуманитарно-политически специалности... Спомням се, че когато бе кандидат-студент всички от моето обкръжение ми казваха, че не е възможно да го приемат, въпреки отличната му диплома. “Нали знаеш какво досие имаш ти!” - беше аргумента им. В тая специалност наистина 90 % бяха с някаква привилегия, ако съдя по списъка на приетите студенти. Приетите на общо основание бяха обявени най-отдолу. Та само баща ми и брат ми знаеха, че ние – ако все пак не ни спрат на границата – няма да се върнем повече в България. Както и стана. Е, моят случай се следеше от 1997 година (10 години след първия ми опит!) докато напуснем страната от няколко западни посолства, включително и от това на САЩ. Те също ми помогнаха и щом се измъкнахме пъво получихве статута си на политически изгнаници от комисариата на ООН, а след това и от САЩ. А след нас бе извършен дворцовия преврат и може би съм била една от първите, които дадах в писмен вид становище за станалото там. Така го нарекох аз и се обосновах защо мисля тъй. За съжаление животът потвърди, че съм била права. Казвам за съжаление, защото - пишейки го още! - много ми се искаше да не съм права този път. Но уви... А година-две-три след нас започна масовото излизане на наши сънародници, които напущаха Родината, проумяли че там нищо няма да се промени в скоро време. И то тъкмо, защото такива като Георги Коритаров, Волен Сидеров и подобните им се заловиха да бъдат глашатаи на “новото” статукво... Т.е. да правят нов публичен дом със старите жреци на любовта към... социализЪма. Ами – не става! Колкото и чичо Фичо да настоява да ни убеди в обратното!!! Сега мнозина твърдят, че Цар Симеон бил виновен... Излъгал народа. Влязъл в новата коалиция и прочие. Ако има някаква грешка у Царя, тя е в това, че той нямаше вярна предства нито за истинското положение в страната, нито за формирания в продължение на половин вековното комунистическо управление манталитет на сегашния българин. Коритаров е само част от истинската истина. Какво може да се очаква от държава, в която след грандиозно издънване – политически фигури, изритани чрез народния вот от властта сега отново се стремят към държавното кормило. Имам предвид Иван Костов, Петър Стоянов, Надежда Михайлова, Филип Димитров... – които са видимите формировачи на ставащото в България през последните 17 години... И, което е най-куриозното, те си имат убедени привърженици... Ако след освобождението от Османското робство националният ни герой е Алековият бай Ганьо (който съвсем не е изцало отрицателен, защото е по същество градивна линост, но примитивен); ако до 1944 година го замества Елин Пелиновия Андрешко; ако след това е поредният “герой на социалистическия труд”, то след 1990 година на сцената излиза Коритаровщината, която помита и Байганьовщината, и Андрешковщина, и многото “герои на социалистическия труд”. Помита ги като като истинско цунами. |
| Не съм имала достъп до моето досие, но имам екземпляр от характеристиката на сина ми (с оритиналните подписи и печати), издадена му от гимназията, в която се споменава че е отличен ученик, но... политически бил еди какво си... Дойде в САЩ – един чужденец, не е завършил английска гимназия, сам учеше езика още в България – веднага го приеха в тукашен университет в специалност като българската, само с малко по-друго и по-впечатляващо звучащо наименование. Признаха му всички изпити от Софийския университет, защото те не са по ала-балистки предмети и защото ги е взел с отлични оценки, натегна се момчето и след 3 години вече беше аспирант по стратегическа специалност, получи сетфикат PHD. Да ми е жив и здрав и - ако е рекъл Бог! - скоро може да се вдигне още една степен нагоре... Но и това е достатъчно. Да! Пришълецът в тази “ужасна, капиталистическа” и не знам си каква Америка - вече американец с чисто български произход - намери своето място. Намериха го в САЩ още безброй златни български момчета и момичета. За другаде из Запада да не говорим... Цветът на нацията в основната си част я няма вече в България. Избуяващият нов цвят също гледа към Запад. Ами гледайте си “с кеф” предаването “Коритаровски лайф” и сънувайте златните си блянове. Във всяка нормална държава, след такъв скандал, дори да е син на президента им, Коритаров би изчезнал от публичното пространство, изтикан от гражданското общество, а не от правителството или ръководството на медията... Къде го това общестство в нашата Родина? Ами то и във форумите го няма на необходимата му висота. Дори и в настоящата тема, ако се вгледаме ще видим, че някой (при това не като изключение) вместо да изкажат становище по обсъждания въпрос, хварлят обидни реплики по тоя или оня от участниците. Т.е. коритаровщината е и тук, в настоящата тема – зъби ни се, плюе, лиготи се, клепа нелепости от позицията на всичко и за всички знаещ всичко спец от службите... |
| В състоянието си на емоционален гняв към коритаровщината съм сгрешила годината, в която бе приет закона за правото на задграничните паспорти за българските граждани – беше през май 1989 година. И според мен причината за този Тодор Живков жест бе, за да могат да бъдат избутани преименуваните български турци от страната. Та покрай тях и останалите получиха такова право. Но – пак подчертавам – сам по себе си този паспорт не даваше право за законно напущане на страната. Необходимо бе да ти дадат изходна виза от българското МВР и входна от властите на страната, за която тръгваш. Задължително в паспорта ти трябваше да има сложен печата на тези 2 визи, които не всеки можеше да получи. |
| Буля ви Чудомировце, гледам си възрастна женица, да те питам същото като как' Милка Зорина: само тоз конкретен доносник ли да свалят от екран, или всички доносници? И ако всички - то как да разберем кои са? * Останалите рабрахме, че трябва да се отварят всички архиви, а не само по някакъв измислен признак - "политическа полиция' например, и в никакъв случай няма да има имунитет по друг измислен признак - "националната сигурност" например. Или пък "върховете на патриотизма", както по пиянски се изразил Румен Петков. * Да кажем, офицерът Алиботуш Дойрански от ПГУ е работил сред българо-македонската диаспора в Канада, писал е пробългарски статии в емигрантския печат под псевдоним. Може да се съгласим с някои уговорки, че е работил за националната сигурност. * Обаче офицерът от ПГУ Захарин Захаринов, който е работил съвместно с УДБ по трафика на нефт или наркотици или прането на пари на БСП, или с БААС по нефтената далавера, или с Фатах по доставка на оръжие, или пък е покривал възродителния процес, е работил против интересите на България. Той може да бъде съден и за държавна измяна! И двамата обаче са от едно управление. Същото се отнася и до т.нар. "Научно" (о, но!)-ТР. И за всички други оперативни управления. Вкл. националния шифров орган, пак към 31.12.1996, както пожела тука колежката. * Всички на светло, а Бог ще познае своите и историята ще въздаде всекиму своето. * Вкл. всички данни за оперативните зависимости и генеалогии на българските "капиталисти", особено свързани с "етаблисманите" на др. Дойнов, Стенмарк и Ко. в чужбина, трябва да излязат наяве. Дори и за тез патриотични офицери, които още от 1985 били имали по собствените им думи австрийски паспорти и идвали в България само като чужденци, или още по-патриотичните сержанти, които още в средата на 70-те се отказали от баща си българин, за да бъдат осиновени (към 35 г. възраст!) от западногермански гражданин. * Разбира се, тия дребни мошеници няма да правят театър моралите като видния журналист Коритаров, защото са дребни. Могат да пълнят форумите с инфантилните си, истерични пенсионерски графомании. Редактирано от - Чичо Фичо на 29/05/2006 г/ 01:08:30 |
| Буля ви Чудомировца не е хич наясно и по въпроса за бълг. паспорти през май 1989. Тогава беше парижката конференция преглед по човешкото измерение на ОССЕ, която щеше да разглежда изпълнението на задълженията от "третата кошница", вкл. правото на свобода на придвижването. Тато беше паниран с пет яйца, понеже България беше отдавна на подсъдимата скамейка за възродителния процес, а и посещението на Митеран през януари с.г. (закуската, СУ) показа състоянието на духовете сред интелигенцията. Предстоеше и екологическия форум на ОССЕ в София през октомври с.г. * Та Тато реши с височайша милост да ни даде паспорти и да прати няколко от "закусъчните" интелектуалци с делегацията в Париж. Какво стана после си спомняме. В Шуменско (село/кв. Кус на гр. Каолиново се прочу) към РУ на МВР се юрнаха възбудени тълпи за паспорти, те бяха укротени по възродителски, след което Тато се появи на малкия екран тререщ като трепетлика и призова Турция "да отвори границите си", а на практика МВР и БНА започнаха брутална етническа чистка на българските турци - до началото на август, когато Турция затвори КПП-тата си, над 300 хил. бълг. граждани заминаха "на екскурзия" - най голямата принудителна миграция в Европа след ВСВ, най-голямата политическа катастрофа за режима на Тато. * Така ОССЕ, която сега смята за безобидна, заби последния пирон на Тато. При допира с цивилизованите западни институции (ОССЕ, НАТО, ЕС) комунистическите ихтиозаври за разпадат на чарковете си. Така става и сега пред очите ни. |
| Какво толкова сте го лепнали Коритарката бе хора. Бил доносник. Ами това се приветства в развитите демократични страни. Разбира се електронно- компютърната система на следене чрез банкоматни карти, мобилни телефони и социални номера е перфектна, но и дроносничеството също всестранно се подкрепя. Сега в Германия се правят на неприятно изненадани - журналисти донасяли на БНД за колегите си. Света Вода НЕнапита. Ето ви част от записките на един Украински Емигрант в САЩ. Те са от 90-те години на минали век, но положението сега не се е променило принципно. само техниката е станала още по- съвършенна. Трябва само предварително да се ИЗВИНЯ за 2 неща. 1 ) Записките на украинеца са на руски език. Твърде са дълги , за да ги превеждам. Знам, че на Форума трябва да ползваме главно български език, но това е нещо като цитат. 2 ) Малко са дългички. Разделил съм ги на няколко пасажа. Всеки пасаж може да се прочете отделно. *** СТУК-СТУК… (стукачи и система надзора в США) Если честно, то я всегда был уверен, что наше совковое общество по числу стукачков и всяких умных методов государственного надзора за гражданами впереди планеты всей. Оказалось, нам до американцев еще расти и расти. Честное слово. Начнем с водительских прав. Вы, наверное, знаете, что в Штатах права заменяют все документы сразу. Так вот, для получения прав в США нужно сдать свои отпечатки пальцев. Нормально? То есть все население Америки по достижении 16 лет сдают отпечатки пальцев в базу данных ФБР. Не хочешь? Пожалуйста — у нас демократия, но прав ты уже не получишь. Но сдает все, ибо без прав тут не выжить. Меня только одно удивляет, почему у них такой низкий уровень раскрытия преступлений, если на всех есть отпечатки пальцев? ( Това НЕ го бях чувал. Дали е истина  Какво ще кажат нашите емигранти ? ) Продолжим с номером социального страхования. Ну, первоначальная идея была классная – каждый, кто платит налоги в Америке, имеет право на социальную страховку. Каждому выдавался номер полиса такой страховки, и все были довольны. Потом страховка отошла на второй план, а вот номер остался и превратился в номер вашего личного досье. Ну и что, удивитесь вы, у нас тоже есть номер плательщика налогов. И я вам отвечу: это две большие разницы. В США этот номер обязателен не только при устройстве на работу, а практически для любых услуг. Приходите вы в аптеку купить лекарство, а они вас спрашивают номер социального страхования. И тут же отметочку в ваш файлик – купил тогда-то такие-то лекарства. Приходите перечислить деньги в Вестерн Юнион, а они вас опять спрашивают номерок вашего СС и тоже отметочку в досье о переводе денег. Мне, кстати, в Вестерн Юнион отказали в переводе денег в Киев без номера СС. Черномазая за кассой вообще в шоке была, когда я сказал, что у меня номера этого нету. Все удивлялась, как же я живу. В общем, получается, что этот самый номер требуют почти все службы, врачи, аптекари, в гостиницах, в спортзале, при заказе билетов. И все это отмечается в вашем досье каждый день. К концу жизни любой человек с доступом может посмотреть весь ваш жизненный путь: когда вы лекарства от запора покупали, когда вы к доктору ходили, а когда и в гостиницу не с женой селились. Тотальный контроль. Причем в США почти любой клерк может посмотреть на вас любую информацию по этому номеру. Потом уже идут всякие разные кредитные истории и все такое. Задержали вы как-то на месяц выплату своего долга от покупки холодильника, и все – в вашей кредитной истории несмываемое пятно. Больше вам не выдадут ни одну кредитную карточку, не дадут в лизинг машину, не сдадут квартиру. Нарушили правила парковки на Аляске? Теперь при оформлении страховки на машину в Калифорнии с вас возьмут в два раза больше. Вы в компьютере, постоянно. Каждый ваш шаг фиксируется и может быть использован против вас же. Про недавнюю историю со скрытыми камерами в ванных комнатах известнейшего в США отеля Марриот я даже вспоминать не буду. ***************************************** ******************* ( Но да минем към ГЛАВНАТА ТЕМА - ДОНОСНИЦИТЕ ) Отдельный разговор — это стукачи. Тут нам как раз сложнее. У нас стукачей тяжелее выявить в коллективе. А в США проще: тут все стукачи. (  )И выявлять никого не надо. В кого ни ткни пальцем – угадаешь. К вам приехала служба охраны животных и интересуется, не бьете ли вы собаку? Соседи. Начальник лишил премии за то, что вы выбежали в аптеку на 15 минут в рабочее время? Сосед по кабинету. Налоговый инспектор пришел наложить арест на имущество? Друг, которого ты вчера угощал запрятанной на крайний случай банкой черной икры и Хенесси. В общем, ищи ближнего. Причем, стукачество поощряется вполне официально. Вот, например, недавно достаю из почтового ящика официальное письмо от менеджера дома, в котором я живу. Текст письма примерно следующий: “Если вы заметите, что ваши соседи делают шашлыки у себя на балконе или в саду – немедленно нам звоните. Мало того, что вы будете избавлены от запахов шашлыков, но и получите награду от пожарного департамента”. И что вы думаете? Стучали. А письма от ФБР я вообще регулярно получал, мол, если вы увидите в округе подозрительных личностей, немедленно сообщайте по следующим телефонам, в случае выявления разыскиваемых нами людей награда гарантируется. ( Надявам се Нашите емигранти в САЩ са БДИТЕЛНИ !!! ) МАЛО ТОГО, СТУКАЧИ ЗДЕСЬ — НАРОДНЫЕ ГЕРОИ. ВЗЯТЬ, К ПРИМЕРУ, УНА БОМБЕРА, ИЗВЕСТНОГО ТЕРРОРИСТА И ПСИХОПАТА. НА ПРОТЯЖЕНИИ НЕСКОЛЬКИХ ЛЕТ ОН БЫЛ НЕУЛОВИМ, ПОКА ЗА НЕГО НЕ НАЗНАЧИЛИ НАГРАДУ В 300 ТЫСЯЧ ДОЛЛАРОВ. СДАЛИ В ПЕРВЫЙ ЖЕ ДЕНЬ. И КТО СДАЛ? ЕГО РОДНОЙ БРАТ. СТАЛ ГЕРОЕМ. ЕГО ПОКАЗЫВАЛИ ПО НАЦИОНАЛЬНОМУ ТЕЛЕВИДЕНИЮ И ПЕЧАТАЛИ ИНТЕРВЬЮ ВО ВСЕХ ВЕДУЩИХ ГАЗЕТАХ. КОГДА ЕГО СПРОСИЛИ, ПОЧЕМУ ОН НЕ СДАЛ БРАТЦА РАНЬШЕ, ОН ЧЕСТНО ОТВЕТИЛ, ЧТО ЗАДАРОМ ЕГО СДАВАТЬ, ЕМУ СОВЕСТЬ НЕ ПОЗВОЛЯЛА. **** *** ( Още веднъж се извинявам, че се получи дълго, че е на чужд език и че последната част е написана с големи букви. ) |