[b]Журналистът Георги Коритаров с отговор за Държавна сигурност[/b]
Отиди на страница:
| Вече е прекалено късно, Нели. Това трябваше да се направи още преди 16 години, сега тези досиета са толкова прочистени, оскубани и фризирани, че едва ли нещо е останало. И ако е останало, не се знае доколко достоверно е. За няколко дни мога да изфабрикувам по сламка толкова доклади и доноси за кого ли не (при това на стара хартия, достатъчно се намира и такава, почти сигурна съм, че в къщи се търкалят поне две топчета от времето на дипломната ми работа), да не говорим какво може да се направи с фотошоп или корел. Сега просто е безсмислено. По-разумна е тактиката "Следствието е приключено, забравете", и приемане на закон за наказателна отговорност за разпространяване на такава информация за трети лица. По този начин ще отпадне и възможността за шантажиране с истинска или изфабрикувана информация. Както сама знаеш, хората се менят с времето, често менят и убежденията си според политическата конюктура, което не им пречи да са добри политици (справка У. Чърчил), дипломати, военни, ако щеш учители или журналисти, въобще да се занимават с това, което вършат най-добре. Заради това и не коментирах случая Коритаров, въпреки че не го харесвам като журналист, и можех да се нахвърля върху му като гладна хиена. Просто оставете хората, с черна съвест трудно се живее. |
Останали някой форумец, който не желае пълното отваряне на досиетата? Тез подвиквания ми мязат на онез отпреди трийсетина години по предприятията за разни тъпи мероприятия - остана ли някой необхванат?  Навремето разни проф-активистки и оф-деятелки (-ки, щото все бяха некви неосъществени женоря ) не ме обхващаха, че сега ли. Я стига. На Коритаров някой да му изший два шамара. На днешните писмописци и два са им много. Лека ви.  |
| Референдума ще е излишен, понеже явно се очертава консенсус на парламентарните сили, както по-рано и за НАТО, ЕС и базите Ще има още малко дърпане да не се отварят архивите на някои скатани управления, но поради явната абсурдност на тез претенции те няма да се приемат. * Фанке, и за три живота не можеш да "изфабрикуваш" и един исторически документ; остави работата с документите на специалистите. Ако оперативните архиви (някои единици) са фризирани, служебните не са, не са фризирани архивите на личен състав и ТРЗ, по които се плащат пенсии и заплати. Може да се иска и правна помощ от други страни, ако някоя единица съвсем я няма. * Отварянето на архивите ще стане тогава, когато стане възможно, досега съотношението на силите не го позволяваше. Сега натиска на ЕС ще го "позволи". Редактирано от - Чичо Фичо на 31/05/2006 г/ 05:06:13 |
| Чиче, много би ми станало весело да се запозная с архивите на Папия - кой каква музика е слушал, чии уши са били по-дълги, кой какви ги е писал и други такива. Ама вече са прочистени, иначе не би ги писал подобни. А по повод ченгето от групата - по смътни спомени беше служил някъде из Странджа-Сакар, ама толкова съм обръщала внимание къде. Асоциациите бяха свързани с току-що започналата Младежка република. Беше единственият офицер от запаса от момчетата. За последен път го срещнах пет-шест години след завършването - беше ужким по разпределение в Червена Могила, цехът му още го строяха, та се разхождаше по разни курсове за повишаване на квалификацията (сигурно за поддържане на формата). Какво стана с него след демокрацията - неизвестно. Ама като се вземе предвид, че повечето от курса отдавна са извън България, няма какво да го мисля. Не беше лош човек, никой от групата не беше закачан за нищо, почти както Редниковото ченге. BTW, редник, ако си там, пиши на мейла, искам да те питам нещо. А, вметка пак към Фичо, дето се е допълнил - служебните архиви имат срок на съхранение 10 години, най-дълъг е срока на ведомостите за заплати - 20 или 25 години. Книгите за изплащане на хонорари се пазеха 5 години. А общоизвестно е, че голяма част от доброволните сътрудници са били именно доброволни - т.е. не на заплата и не на хонорар. Поощренията си са получавали по друг начин - кой с квартира, кой с по-добра служба, кой с прикриване на някои дребни греховце. Бе сам си знаеш. Така че има два варианта - да не се вади нож на умряло куче или да не се разрива, както е по старата македонска поговорка, умело включена от Вапцаров в едно от стихотворенията му. Редактирано от - Fani на 31/05/2006 г/ 05:17:23 |
| Обезателно ще ти пиша утре сутринта или късно тази вечер, Фани. И-мейла под "ник"-а ти валиден ли е? Може и да се чуем ако искаш, утре например. Ще ти пратя телефонния си номер. Още съм там, където ме знаеше, че съм. Темата се развоня лошо. |
| Фанке, я недей дрънка така за казармата Чети тука. Mediapool: Разузнаването преди 1990 г. се занимаваше основно да громи българската емиграция, казва бившият директор на архива на МВР Серафим Стойков в интервю за Светла Бъчварова 30 май 2006 Въпрос: Директорът на Националната разузнавателна служба (НРС) Кирчо Киров обяви, че неговата служба е готова да предостави разсекретени материали от архива си. Същевременно се чуват гласове, че не трябва да се осветяват имената на агентите от разузнаването, защото цялата разузнавателна система на България щяла да рухне. Целият архив на разузнаването или части от него да се отворят? Отговор: Първо, да не се забравя, че сегашната Национална разузнавателна служба е приемник на Първо главно управление (външно разузнаване) на Държавна сигурност. Никога архивът на разузнаването не е бил в архива на МВР. Откакто съществува Първо главно управление, то си създава архив и си го съхранява някъде на ул. “Хайдушка поляна” или другаде в София, не знам точно. В.: Но пък агенти на Шесто главно управление (политическо) са били местени в Първо главно. О.: Това е друг въпрос. Все пак Първо главно е част от Държавна сигурност. Даден човек може да бъде вербуван по линия на Шесто, например, като студент. След това се налага студентът да замине да учи зад граница. Има механизъм, по който агентът се прехвърля от Шесто на отчет в Първо. И материалите за него заминават там при новия оперативен работник, който ще продължи да го води, но от името на Първо главно. В.: А обратния случай ставал ли е – от Първо агентът да се прехвърли в Шесто? Да. Студентът, например, се прибира от чужбина и Първо главно го връща на Шесто. В.: Какво ще стане, ако архивът на НРС се отвори? Нали много агенти, за които се твърди, че са работили за интересите на България, ще “изгорят” и като последица ни плашат, че ще стане много лошо за страната? Дали толкова лошо ще стане, знаят президентът Първанов, Бриго Аспарухов, Любен Гоцев и, може би, ръководството на тяхната партия. Те искат да прокарат идеята - много прозрачна за мен и за хората, които имат известни познания за системата на Държавна сигурност - за разделението между Шесто главно управление и всички останали управления на ДС. Така, както стана и сега, на кучетата бе подхвърлена троха от оперативния и агентурния състав на Шесто. Видите ли, Шесто управление било политическата полиция, а другите управления били работили за националните интереси на България. Това е нещо, от което трябва да се предпазим в момента като общество, и особено вие, журналистите, трябва да настоявате да се отвори целият архив на бившата ДС, защото тя просто цялата си беше политическа полиция, а не само Шесто управление. В Първо главно не са само разузнавачите, които са работили срещу американците, англичаните, турците, гърците или други разузнавания и са събирали срещу тях съответната разузнавателна информация. Първо главно управление основно работеше срещу така наречената “българска вражеска емиграция”. Затова в тази служба сега се съдържа огромно количество информация за разгрома на българската емиграция. Не е тайна, че най-разгромената, най-разединената емиграция е българската. И това е дело на “разузнаването” на агентите на Първо главно управление. Има и друго. Говори се за източването на Народна република България чрез така наречените външнотърговски дружества. Основната информация за този процес е пак там – в архива на разузнаването, тоест на Първо главно управлениена ДС, както и в архива на някогашното министерство на външната търговия. В.: А как се отнасяте към отварянето на архива на военното разузнаване и военното контраразузнаване, които са под прякото разпореждане на министъра на отбраната? За това също се изказват опасения, че ще се навреди на националната сигурност. До 1990 г. ВР и ВКР са били също в системата на МВР, така нареченото Трето управление на ДС. То се е занимавало преди всичко с войската. Донякъде то е играло ролята на Второ главно управление и на Шесто главно, но в тогавашното Министерство на народната отбрана. Обезпечавало е в контраразузнавателно отношение армията. Обаче, като че ли никой не се сеща да повдигне въпроса, че до 1990 г. тогавашното ВКР изпълнява също функцията на политическа полиция, но вътре в армията. Например, ако е имало офицери, които не следват правата линия на партията и нещо малко кръшкат, са ги хващали като обекти на Трето управление, разработвали са ги, съдили са ги и са ги осъждали. За да ги осъдят и да им покажат вината, са вербували агенти и от войнишкия, и от офицерския състав. През 1990 г. ВКР мина към Министерството на отбраната. Там бе прибрано цялото стопанство от действащи агенти, които към 1990 г. са били по линия на старото ВКР. Тези агенти също минаха към МО. В.: Тогава и тази агентура като агентура на бившето ДС трябва да излезе на светло. Точно така. Аз също мисля, че трябва да бъде проявено внимание и към всички агенти в сегашното ВКР, които са били вербувани преди 1990 г. по линия на ДС в старото ВКР и които са свалени от отчет и минали към архив, например, през 1995-2000 г. В.: Означава ли това, че в нов закон за досиетата трябва да се упоменат изрично всички категории хора, които са работили в системата на ДС, включително и тези, за които току-що говорихме? Точно така. И трябва да има правила и механизъм, а не подборно някой да се вади за ушите и да се хвърля на кучетата да го ръфат. В.: Като говорим за архивите на МВР, защо никога не се споменава и дума за оперативните работници, които са разработвали агенти? Защо техните имена не излязат на светло и дали това ще стане някога? Това е друга тема. Ние се вторачихме през 1990 г., като съзнателно бяхме тласнати натам, в агентите. Цялото омерзение на обществото беше насочено към агентурния апарат. Но този апарат не може да съществува без оперативните работници, които са го вербували или са го ползвали чрез разработката на някакви други лица. В.: Къде се съдържа информацията за оперативните работници на ДС? Тя пази ли се? Всеки оперативен работник на Държавна сигурност има лично кадрово дело, което е било засекретено. Тези дела не са в дирекция “Информация и архив” на МВР, а в дирекция “Човешки ресурси”. В.: Може ли да се получи достъп до тази информация? Разбира се. Ако искаме да разберем не само кои са били агентите, но и кои са били хората, които са ги вербували, трябва да се насочим към този масив. Достъпът до него може да залегне също в този закон за досиетата. Трябва да направим уточнението, че става дума за достъп до кадровите дела на бившите служители на ДС, защото и в момента лични кадрови дела имат всички служители на МВР, както пожарникарите, така и редовите полицаи. В.: Дали в кадровите досиета на даден оперативен работник от ДС пише, че е бил именно такъв и се е занимавал точно с вербуване на агенти или друга работа в ДС? Разбира се, че пише. Там е описана цялата кариера на този, който е започнал като младши лейтенант и е стигнал до полковник или генерал. Тя може да се проследи само oт личното му кадрово дело. В.: Може ли такива кадрови дела да са били унищожавани? Не. Дори през голямата чистка 1990 г. те не са пипани. |
Да не говорим как ми звучи пък на мен таз женствена напетост със шамарите. Фантазия трябва тук - SS бие шамари на Коритаров...Може ли да изпратим някой да филмира събитието?  Фани, стига си проракувала за почистени досиета. Нека правим нещата стъпка по стъпка. Дай първо да ги видим пък после да се тюхкаме колко били почистени. BTW, като ти пише прайвът кукловодката може ли да ми препратиш имейла й?  Поздрави от слънчев, ама много слънчев Ню Йорк. |
| Фичо, като го четеш, вярваш ли му? Също толкова чистосърдечно, колкото и на Коритаров? Щото аз не, отдавна знам да чета и между редовете, че и между думите. След толкова сменени ръководства нищо не е останало на място, всичко отдавна е преместено в нечии частни архиви. Всъщност, има компромисен вариант - да се отвори това, което е останало, и се забрани публикуването на всякаква допълнителна информация в медиите. Който иска да си го чете, да си го прегледа на място. Редник, мейлът получен, сега го отварям. |
| Няма проблем, редник. Ето и писмото, получено на моя мейл от редника: Date: Tue, 30 May 2006 22:34:12 -0400 From: svetoslav.stamov@duke.edu View Contact Details View Contact Details Add Mobile Alert To: teofanap@yahoo.com Subject: fani, az sym rednika ??????? F???, chetesh li gorniq red (na balgarski)? pishi mi na tozi imejl, che naj-chesto go proverqvam, drugiia e poturchen. Ne znam kakvo da ti pisha, ti prez tolkova neshta mina sys semejstvoto si, dano si zhiva i zdrava i mirne naj setne pri tebe. Az si karam poslednite meseci v amerika i maj septemvri se mestia v kanada (chestno, za Bylgariia ne iskam da chuia), kakto mi go pozhelaha vyv foruma. Telefona mi e *** ***-**** , ako mi pratish tvoia, mozhe da se chuem po niakoe vreme. Pozdravi. Не публикувам телефона, тъй като той изрично ме помоли, както се вижда от по-горния му постинг. |
| Фани, това с досиетата верно ще е голяма смрад и неизбежно половинчато, но не мислиш ли, че хора, които са продавали душите си за жълти стотинки или по някакви техни "морални" съображения, не е редно да оформят общественото мнение (в качеството си на професионални журналисти, социолози и т.н.) и да диктуват съдбата на България, най-малкото, щото са манипулируеми и зависими от поредната политическа сила, която държи изпълнителнта власт? Всичко, което е останало като досие, трабва да се изкара, и нека хората да решат дали да прощават на доносниците, дали да им бият шамари или да ги гледат по телевизията. Или да гласуват за тях. Според мен не само станищевците, всяка сила, която е вземала властта след 10 ноември е надзъртала в архивите за свои цели. Време е и гражданите ("избирателите"  да го направят. Така мисля, не знам дали съм прав. Коритаров като е бивш доносник да ходи да копа и да рие говежди лайна в оборите а не да го играе морален стожер на българското дясно - т.е., да си наляга парцалите. И да беше поискал извинение от райчев ПРЕДИ да го разкрият, а не СЛЕД. Олекна.П.С. Тия дни мисля и да си пусна снимка във форума, за радост на форумните дами. Гол. |
| Фанкей, личи ти че нито си виждала архив. Хората по зазидани в дувари повредени пергаменти реконструират цели епохи отпреди хилядолетия, камо ли преди десетилетия, на което са живи свидетелите още. Архивите не горят. Има например документите, по които хората сега си получават пенсиите, трудови книжки, образец 30, молби за ведомствени жилища и т.н. Ще излязат списъци на личния състав на ДС по управления и по години, и ако някой е пропуснат, другарите му тутакси ще до допълнят. Ще има междуособни престрелки по страниците на "левия" печат. Правна помощ и от други страни, особено за деянията на ПГУ и др. звена на запад с "етаблисманите". В ЕС и НАТО основна задача на нашите нови служби ще стане разкриването на дейността и демонтажа на старите служби. Ще се сверява имотното състояние на старите кадри и т.н. * Надявам се ти става ясно, че неизбежното (разбира се, ако ще влизаме в ЕС) отваряне на всички архиви ще има голямо значение за: (1) връщане вярата на българина в законността и справедливосттта, смазана от комунистическата диктатура и посткомунистическия безпредел; (2) решителен удар в/у организираната престъпност; (3) повишаване ефективността на съдебната система и администрацията; (4) създаване условия за реална конкуренция; (5) ново качество на професионалните политици; (6) ново качество на медиите и обществените организации; (7) реконструиране на историята на България в 20-21 в. "в нейната историческа цялост и завършеност" според известния ни атакаджийски лозунг. И също (8) духовно-практическо усвояване на миналото и разчистване сметките с него. |