[b]Журналистът Георги Коритаров с отговор за Държавна сигурност[/b]
Отиди на страница:
| Абе всъщност лампата в бараката в бригадирския лагер я гасяхме с гумен цървул - тогава това беше част от работните дрехи. И не замеряхме лампата, а ключа. И миришеха доста чорапи - щото на баня ни водеха веднъж седмично. Ама друго си е да имаш повод да поинтригантстваш, нали? Да се впиша и аз в пейзажа, ако може! _______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
| Нищо, Айсе, те скоро ще отворят архивите. Твоето дело ще прочета с внимание и с молив в ръка. Установила съм, че фантазията ми винаги изневерява що се отнася до дълбочината на човешкото падение. Подробностите ме поразяват и натъжават дълбоко. Но изнендата няма да е голяма, известни са ми основните жалони на боклучавия ти животец. До скоро, и до истината.  Да не забравяме, че такива като теб не са повече от 10% от българското население, останалите 90% са нормални хора. |
Добре дошъл, Eisblock. Разбира се, ще бъда на линия и в неделя и в понеделник. Що се отнася да неприличната постъпка на Фичо, длъжен съм да заявя, че това е толкова долно и неприлично, че не ми се приказва даже. Отвратително. |
Яйцо, да не забравиш и далаверките в консулството ни в Мюнхен под крилцето на шурето ген. Богомил Бонев  * А твойто булче слушка ли те? Дава ли ти джобни ката ден? |
| Всъщност Фичо е много сгоден за социологически експеримент. Сигурен съм, че нравственото чувство у утвърдени форумци като Сибила, бгтопидиот и много други ще сработи и те ще реагират на войнстващата простащина, позволила си такива долни инсинуации - ами булчето все още ли ти е тъй вярно, както разправят колегите ти? Какво падение! |
| Плужеците, каквото са си поръчали - това и си получават сервирано. Тези без съмнение си най-добре запознати КАК се правят далавери по Служба. Не напразно истерията ги гази заради доказани криминални прояви. Като кражбите са най-малкото прегрешение. За останалите неща има Екстрадиране...  Редактирано от - Eisblock на 01/06/2006 г/ 23:02:11 |
| Мисля, че е добра идея - ще й се обадя да ти спре джобните и ти прибере компутъра * Дончо, ти сега от името на ЗВЯР ли се изказа? |
| Досиетата и моралните изроди Проф. Калин Янакиев Ще започна този коментар малко необичайно. Наскоро участвах в научна конференция, на която бе прочетен доклад за сравнително нова книга, излязла във Франция. Темата й е за сформираните от лагерните управи в нацистките концлагери самодейни оркестри от затворници, които били длъжни (типично тоталитарно издевателство) да “озвучават” тръгването на колегите си на работа сутрин, а също и да ги съпровождат с мотиви от Вагнер и Бетовен към газовите камери. На много страници авторът разсъждава за отговорността на тези, извадили късмет, лагерници-музиканти, привежда документи за техните терзания след войната, за случаите на самоубийства и т. н. Каква свръхчувствителност, какъв педантизъм в изследването дори на най-перфидните гърчове на злото! Каква воля да се изговори и запечати дори най-страничната, дори най-проблематичната вина... И каква некадърност да изречем истинското име на злото у нас. Не мога да не направя това сравнение, защото винаги ме обхваща погнуса, когато избухне поредният “скандал с досиетата” в нашата страна и се посипят глупостите на абонираните по тази тема “свидетели на историята”. Защото веднага се явяват първо и преди всичко разграничителите на “мерзките доносници” (тези като разобличения Г. Коритаров) и “достойните”, защото били “работили за своето отечество” офицери от ДС. Тук често се надига пръст и се произнася мъдро “В края на краищата няма държава, която да не поддържа свои тайни служби”. И всички се нахвърлят върху поредния Г. Коритаров. При това колкото повече време минава, толкова по-неочаквани хора се нахвърлят. Ето, този път и Андрей Райчев се възмущава от “този морален изрод”. Но бих искал да попитам: що за общество, що за морална общност сме ние, българите, щом никому дори и на ум не идва да попита, прочитайки със самодоволно любопитство доносите на Коритаров - а кой е този ст. лейт. Димитров, който го е “разработвал” и надлежно преписвал с правописни грешки доносите му? Той къде е и защо никога няма да му се наложи да отговаря за дългогодишната си служба? Кой е онзи гнусен кадесар, който се е обадил по телефона на тогавашния студент, за да го постави пред избора - или те пращаме в затвора, или започваш да донасяш. Това, което е писал Коритаров, е гадно - да, г-н Райчев. А вербовката му, шантажът и т.н. не са ли гадни? Не е ли гадна една държава, в която цяло едно подразделение на нейната армия, т. нар. строителни войски представляваха по същество двегодишен концлагер (точно така - мога да свидетелствам за това, защото сам съм бил в тях)? Не са ли гадни офицерите, превръщащи чрез провокации, притискания и др. методи, осемнадесетгодишни момчета в агенти (днес, в изнеженото ни време биха нарекли такива момчета с умиление “деца”)? Много би ми се искало да тествам знаменития социолог Андрей Райчев със следната анкета: г-н Райчев, ако Г. Коритаров, който е доносничел за брат ви, е “морален изрод”, как би трябвало да се нарече ст. лейт. Димитров, по чиято заповед (и чрез чийто шантаж) Коритаров е доносничил? Ако въпросният лейтенант “си е вършил работата”, то Коритаров е чисто и просто негов “съработник”. Ако обаче Коритаров е “морален изрод”, то лейтенантът, на когото Коритаров е бил сътрудник и на чийто шантаж се е подчинявал, би следвало с още по-голямо основание да се нарече морален изрод. Защото не може онзи, за когото се вършат морално уродливи постъпки, на когото “работата” му е да принуждава към това и да си служи с морално уродливи постъпки на друг, да е просто “човек, който си върши работата”. По-нататък: а как трябва да се наричат онези, които са ръководили работата на ст. лейт. Димитров? Които са му спускали инструкциите с подробната номенклатура на методите за вербуване на агенти; които са му поръчвали какво точно да се събира като информация (включително и за брата на Андрей Райчев)? Защото във вестника на явочника Бор (който, видите ли, не знаел, че е явочник) те се наричат “изключително ценни специалисти”, “от които не трябваше да се лишаваме след 1989-а” и които са работили “за интересите на страната си”. Така се наричат например Димитър Иванов (Митьо Гестапото, последният началник на Шесто управление на ДС) и Цвятко Цветков (Малкият Ленин). Нека съобрази Андрей Райчев, че ако тия двамата наистина са работили за интересите на страната, като са спускали инструкциите на ст. лейт. Димитров да вербува “Албертовци”, то и “Алберт”, донасял за скъпоценния му брат, е служил на родината, записвайки вицовете, разказвани от Владимир Райчев. Не е ли логично? Или пък не е така? И тогава морални изроди в несравнено по-висока степен и от ст. лейт. Димитров са тия “Малки Лениновци” и “Гестаповци”! И тогава - ето един същински парадокс, който би следвало да впечатли “експертния” ум на Райчев. Как би следвало да се нарекат работилите в ЦК на БКП в периода 70-80-те години на двадесети век, за които именно се е трудила цялата ДС, ръководена от Митьо Гестапото и Малкия Ленин, в която е бръмчала работната пчелица ст. лейт. Димитров и в която най-накрая са постъпвали доносите на “моралния изрод” Г. Коритаров? Защото ДС, разбира се, не е работила “за страната ни”, а за ЦК на БКП и така е дори по документи (точно така, както Гестапо е работила за Националсоциалистическата партия и фюрера, а не за “Германия”). Според моите виждания за логичност на мисълта, работилите в ЦК на БКП в този период (и във всеки друг), би следвало да се нарекат морални изроди от първа степен. Защото без тях просто не би имало за кого да си вършат “високо-професионалната работа” Митьо Гестапото и Малкият Ленин, за кого да се труди ст. лейт. Димитров и за кого, в последна сметка, да доносничи агент Алберт. И ето кое е най-интересното: в ЦК на БКП, в самия край на този период (непосредствено преди 10 ноември) работеше Андрей Райчев. Знам отлично, че в ЦК Райчев работеше тогава по разбиване на “неформалните групи”, по уволняването на дисидентстващи интелигенти от институтите на БАН и от Университета. Следователно работеше с високопрофесионалната подкрепа (или с моралното уродство) на ДС. Как трябва да се нарече тогава самият Андрей Райчев? За кого извършваше морално-уродливите си постъпки агент Алберт? За кого той събираше сведения за Андрейрайчевия брат? За ст. лейт. Димитров? За какво му бяха тия сведения на ст. лейт. Димитров? За да ги предостави на Митьо Гестапото. А за какво му бяха на Митьо Гестапото? За да ги предоставя - тях, сведенията, включително за Владимир Райчев - на ЦК на БКП, където славно работеше до 1989 г. ... Андрей Райчев. Всичко това не е каламбур обаче. То е картината на сбърканото, на подлото, на мерзкото отношение на сегашната олигархия към “проблема с досиетата” и въобще към бившата ДС и комунизма. Защото френският писател, за когото казах в началото, разполага с лукса да размишлява за отговорността на жертвите-музиканти от лагерите в Германия - на най-най-последните, за които все още не е изречено, че носят някаква отговорност - трагическа, невменима, но все пак отговорност. И той има този лукс: да напише милионната книга за злото на нацизма, да изчопли милионните отговорни за това зло, защото първите (и вторите, и третите) отговорни за това зло отдавна са наказани по справедливост, защото следващите отговорни никога и не биха помислили да обсъждат и оправдават това зло, защото не притежават вестници и бизнес колекции от антики (като Митьо Гестапото) и не са съветници на министъра на вътрешните работи (като Малкия Ленин). Защото там злото е наречено зло и е станало ясно кой и доколко е жертва, защото там е немислима дълбоко неинтелигентната физиономия на Румен Петков, за когото злото на комунизма все още е легитимен “инструмент за политическо действие”. |
| Хубава статия на Калин Янакиев. * Яйцо, верно си заслужава булчето розите ако ти вземе компутера и ти даде малко животоспасяваща почивка, ама с какво ще й ги купиш кат ти спре джобните? Да не обереш ноще някоя градинка в Манастирски ливади, ей |
| Дон-чо определено има паметови, емоционални и интелектуални аберации след многбройните никови превъплъщения. Днес се опитва играе обидената невиност, но ролята върви зле, пък и пртивоположните емоциите на многото души в него му играят лоша шега. Доне, психиатрията не винаги може да върне назад нещата при хора с всекидневни полиперсоналности. Понякога измененията стават необратими. Ти книжки на тази тема не си ли чел? |
| С настоящия постинг искам да поднеса искренните си почитания към НЕЛИ. Съвсем не й е лесно на горката. И преди да почнете да ме плюете, опитайте се да се поставите на нейно място. А тя наистина е един много симпатичен човек. |
Тук виждам една вопиюща търпимост  и се чудя и мая - защо? Поради какви причини? Мълчание, а и няма смисъл да питаш. Макар и на съответното място. |
| Хазо, благодаря за статиите. А помниш ли какви ми ги разправяше преди няколко седмици, как идеята с лустрацията била невъзможна след толкова много години? Май ще черпиш...с кетчъп от фабричката. По кашонче на калпак. |
| Дончо хептен е отвикнал от червения плюш, поти се, мачка си каскета в мазолести текезарски ръце, дрънка едни врели-некипели Я да си ходи оттатъче май? |
| Дон, двукрако с всички аспекти на делириум тременс не може да съзнава. Най-многото което може е, да сънува бели мишки. Много, все на потоци търчащи по него. Фигле, тичай да се отчетеш. Днес е Спасов ден. Оказвам ти изключителната чест да поставя обръщение, въпреки погнусата. Интересно как ще реагират твойте близки в България на отпечатаните твой "бисери" в тази тема?... ... Може и лично да видя реакцията им. Ти ме наведе на тази идея. Няма да забравя да им покажа кръщелни, снимки на родителите ми, осиновителя ми и така нататък. Бъди спокоен Фигле. Ти ме амбицира за втори път. За лъжите който изнесе ТИ ПЪРВИ тук за мен и други хора, за помията излята по непричом люде (в разрез с форумните правила) с всичките истерични гадости който писа за различни хора и за мен (получени максимално непълно и изкривено от една доносница - нека ти даде и телефоният ми номер), едно Амбициране е адекватна реакция. За разлика от доста практики, че храчки трябва да се прескачат и игнорират, аз съм на друго мнение. Първопричината им е по-важна. Дори един възпален мозък, както в случая, не е основание за даване на индулгенция. Нещо което никага не правя. Така, че инсинуацийте ти на пубер скъсал шерденчето си с Мара Шепова и сдобил се с прозрачни уши; - Доктора знае подробности - Могат да хванат дикиш само при такива като тебе. Ега ти за претенцийте ти, язък за промовирането ти. И на Марс да отидеш: - Цървула си остава цървул! ----------------------------------------- ----------- Боте, - извинявам се за директният текст. Но, каквато устата - такава трябва да е лъжицата. Не, че вярвам да има някакво освестяване. Но поне ще честваме деня на Детето с нов майлен камък на деградацията и падението - не, че е за пръв път. Още веднаж извинявай! |